Р Е Ш Е Н И Е
№…………………………
гр. София,24.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГО, VІ
състав, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛКОВ
РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
като разгледа
докладваното от съдия Данаилова частно
гражданско дело № 1663/2021 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба
с вх.№ 133/27.01.2021 г. на
длъжника по изпълнението Софийска вода ЕАД срещу разпореждане от 14.01.2021 г. на ЧСИ А.Д.по изп. дело
№ 20208530400417, с което е отказано
да бъде изключено
или намалено адвокатското възнаграждение на взискателя по
изпълнителното дело под размера от
200 лв.
Доводите в жалбата са,
че взискателят е адвокат, поради което и упълномощаването на друг адвокат, който
да го представлява
в изпълнителното производство
представлява злоупотреба с правото на защита,
тъй като взискателят сам разполага с необходимите специални знания да се защитава,
поради което и липсва основателна причина да упражнява
правото си на защита чрез
друго лице. На следващо място
жалбоподателят се позовава на решение
на Съда на
Европейския съюз от 23.11.2017 г. по присъдинени дела С – 427/16 и С -428/2016 г. като моли съдът
да извърши преценка дали Наредба
№1 за минималните размери надавокатските възнаграждения преследва легитимна цел и поради липсата на такава да
определи справедливо възнагражпо преюдициални запитвния единственото извършено от адвоката
действие е по подаване на молбата
за образуване на изпълнителното производство, поради което и не следва
да се присъжда
възнаграждение за други действия, като пропорционалната такса също се
явява завишена. Жалбоподателят претендира разноски.
Взискателят по делото
И.Г.Д.не взема становище по жалбата.
В мотивите на съдебния
изпълнител се поддържа, че жалбата
е неоснователна, тъй като взискателят е направил разноски и искане за присъждането
им, като независимо от професията
му, възлагането на процесуално представителство на адвокат не представлява
злоупотреба с права, тъй като от никъде не следва задължение лично да се
защитава, а посоченото от жалбоподателя решение по преюдициално запитване няма
отношение.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да
обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество,
което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му
от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на
съдебния изпълнител да извърши нова оценка, определянето на трето лице за пазач
при неспазване наизискванията на чл.470 ГПК, както и в случаите на чл.486, ал.2 ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи
принудителното изпълнение, както и разноските по изпълнението. Жалбата се
подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на
действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).
Следователно жалбата е насочена срещу подлежащ на обжалване акт
на съдебния изпълнител във връзка с разноските, поради което и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата
е неоснователна по следните съображения:
Изпълнителното производство е образувано въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 11.12.2020 г. по гр.д.№ 31158/2018 г. на СРС, с който Софийска вода е осъдена на основание
чл.38 ЗА да заплати на адвокат И.Д.възнаграждение за две инстанция в общ размер на 700 лв.
Молбата за образуване на
изпълнителното производство
е подадена на от адвокат П.Н.с представено към нея пълномощно
за представителство по изпълнително дело. С молбата за образуване на изпълнително
дело е направено искане за присъждане на
разноски, като е представен и договора за правна защита,
удостоверяващ заплащането на разноски за
адвокатско възнаграждение от 200 лв.
Ответникът е заплатил
сумите по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение, като е направил
искане съдебният изпълнител да не признава и събира разноски заадвокатско
възнаграждение по същите съображения, които са изложени и в жалбата по делото.,
което искане е отхвърлено с обжалваното разпореждане.
Съдът намира, че
доколкото взискателят е направил искане за разноски за адвокатско
възнаграждение, които разноски са направени, съответно са в минималния
определен размер от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, то и няма основание длъжникът да бъде освободен от отговорност за
тези разноски, респективно дължи същите в размера, признат от съдебния
изпълнител.
Никаква злоупотреба с
право не представлява възлагането на
процесуалното представителство на адвокат, независимо от упражняваната от
взискателя професия, тъй като упражняването на права чрез пълномощник, както и
процесуалното представителство от адвокат са законово признати способи за
упражняване на права, включително правото на защита, също толкова легитимни
както и изполването на услуги на юрисконсулт, назначен на трудово
правоотношение, като причините, поради които една страна е решила да използва
професионална помощ, са напълно ирелвантни. В този
смисъл не представлява злоупотреба с право претендирането на разноски за
адвокатско възнаграждение за представителство от адвокат от страна, в случая
взискател, която сама упражнява адвокатска професия, като в никой случай
правната уредба не позволява нито на съда, нито на съдебния изпълнител да
извършва преценка относно правни знания на адвокатите, респективно да основава
преценката си при присъждане на разноски на необходимостта и качеството на
предоставената правна помощ. Същото важи и по отношение на представителството
от юрисконсулт, в които случаи съдът или друг орган, компетентен да признава
разноски, не извършва преценка дали страната не би могла да се защитава от
законния си представител, респективно дали неговата квалификация допуска това.
Що се отнася до
позоваването на посочената в жалбата практика на Съда на Европейския съюз, то
решението по отправените преюдициални запитвания предоставя преценката за
легитимна цел на разпоредбите на националното законодателство относно
минималните размери на адвокатските възнаграждения на националните съдилища,
като настоящият съдебен състав намира, че установяването на минимални размери
на адвокатските възнаграждения и на възнагражденията за предоставяне на правна
помощ, които са относими и към юрисконсултските възнаграждения, преследват
значима легитимна цел, а именно да установят минимални стойности на
възнагражденията за определен обем правна помощ, за да се избегнат произволни и
субективно обусловени решения при определянето на такива възнаграждения за
правна защита, извън хипотезата на договорянето им с договор, както и в
хипотезата на намаляването им поради прекомерност и никаква опасност за
конкуренцията не съществува при съблюдаването им.
По изложените съображения
жалбата е неоснователна, с оглед на което Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№ 133/27.01.2021 г. на длъжника по
изпълнението Софийска вода ЕАД срещу разпореждане от 14.01.2021 г. на ЧСИ А.Д.по изп. дело
№ 20208530400417, с което е отказано
да бъде изключено
или намалено адвокатското възнаграждение на взискателя по
изпълнителното дело под размера от
200 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: