№ 16468
гр. София, 29.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20221110132052 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 83 ГПК.
Делото е образувано по Искова молба, назована „жалба“, вх. № 122224/14.06.2022г.
на СРС, подадена от Н. М. М. и АТ. Б. Г. с искане да бъдат отменени решенията на ОС на
ЕС на сградата, находяща се в град София, ж.к. „Люлин“, бл. 408, вх. А, взети на негово
заседание, проведено на 16.05.2022г. С Молба, вх. № 132897/27.06.2022г. на СРС, ищците са
поискали да бъдат освободени от държавни такси поради затруднено материално
положение. Приложени са декларации за обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК.
Съгласно чл. 71, ал. 1 ГПК по водене на делото се събират държавни такси върху
цената на иска и разноски за производството. Съгласно чл. 83, ал. 2, т. 1-7 ГПК, такси и
разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че
нямат достатъчно средства да ги заплатят. Касае се обаче не за хипотеза, в която
заплащането на дължимата сума ще предизвика неудобство и известно затруднение, а за
такова финансово-имуществено положение на лицето, което го поставя в реална
невъзможност да упражни ефективно правото си на иск и достъп до правосъдие, тъй като
внасянето на държавна такса е непосилно за него. По молбата за освобождаване съдът взема
предвид: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние,
удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата
заетост; възрастта и други констатирани обстоятелства.
По искането на АТ. Б. Г.: Дължимата от същия държавна такса съдът е определил на
80,00 лева. Ищецът е подал декларация, в която под страх от наказателна отговорност е
декларирал материалното си и гражданско състояние. Посочил е, че получава доход от
пенсия в размер на 390,00 лева, не упражнява дейност като едноличен търговец и не
извършва услуги с личен труд, не е в граждански брак. Не притежава недвижими имоти,
моторни превозни средства, дялове и акции в търговски дружества, нито парични влогове.
Представя решение на ТЕЛК за пожизнено определена 64% намалена работоспособност. В
тази връзка декларира, че за заболяванията си прави разноски от по 120,00 лева месечно.
Доходите на ищеца са под линията за бедност за 2022г./413,00 лева/, определена с ПМС
286/19.08.2021г. Същият е с влошено здравословно състояние, налагащо допълнителни
разходи и определена с решение на ТЕЛК трайна неработоспособност. Извършената справка
в Агенцията по вписванията, макар да показва разпоредителни действия на ищеца с
недвижими имоти, към настоящия момент не показва недвусмислено наличието на
недекларирани имоти. При това положение заплащането на държавните такси по делото е
непосилно за ищеца и той следва да бъде освободен от това задължение.
По искането на Н. М. М.: Дължимата от същата държавна такса е определена от съда
на 80,00 лева. Ищцата е декларирала под страх от наказателна отговорност доход от 710,00
лева от пенсия и заплата, че не упражнява дейност като едноличен търговец и не извършва
1
услуги с личен труд, не е в граждански брак, не притежава недвижими имоти, МПС, дялове
и акции в търговски дружества, парични влогове, както и че не страда от заболяване,
налагащо допълнителни разходи. При извършената служебна проверка в Търговския
регистър, който е публичен (чл. 11, ал. 1 ЗТР), се установи, че Н. М. М. е регистрирана като
едноличен търговец с фирма ЕТ „ЕМО – 2011 – Н.М.“, като регистрацията е активна и
търговецът не е заличен. Това обстоятелство не е отразено в подадената декларация.
Напротив – изрично е отбелязано при заявена осведоменост за наказателна отговорност при
деклариране на неверни данни, че ищцата не упражнява дейност като едноличен търговец.
Така се поражда обосновано съмнение в цялостната достоверност на заявените в
декларацията обстоятелства, като ищцата сама е ограничила възможността на съда да
извърши обективна преценка на нейното лично, здравословно и имуществено състояние и
да формира обективен и съответстващ на реалното положение извод относно
основателността на искането за освобождаване от такси по делото. Затова и същото следва
да се остави без уважение. В подкрепа на изложените мотиви е и практиката на Софийския
градски съд – опр.415/08.06.2021г.-ч.гр.д.5793/2021г.-СГС-ГО.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА ищеца АТ. Б. Г. от заплащането на държавни такси по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата Н. М. М. за освобождаване от
заплащането на държавни такси по делото.
Определението в частта си, с която е отказано освобождаването на ищцата Н.М. от
заплащането на държавни такси по делото, подлежи на обжалване от същата пред
Софийския градски съд с частна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в
седмодневен срок от съобщението. В останалата си част определението не подлежи на
обжалване.
Определението да се съобщи на АТ. Б. Г. и Н. М. М..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2