РЕШЕНИЕ
№ 21082
гр. София, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:С. ХР. П.А
при участието на секретаря Н. П. М.
като разгледа докладваното от С. ХР. П.А Гражданско дело №
20231110113494 по описа за 2023 година
Предявен е от З.... срещу .... осъдителен иск с правно основание чл.411 КЗ за сумата
1 179,09 лева, представляваща остатък от регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение, по договор за имуществена застраховка „Каско“ № 21-
0300/411/5001131 за произлезли за автомобил марка .... вреди, вследствие настъпило
застрахователно събитие – ПТП от 31.01.2022г., в ..., в резултат на виновното и
противоправно поведение на застрахования при ответника ...., с включени
ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от подаване на исковата молба - 15.03.2023г. до окончателното плащане.
Ищецът З.... твърди, че на 31.01.2022г., около 19:20 часа, в гр. София, е реализирано
ПТП, при което водачът на ...., чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника, е причинил противоправно и виновно щети на ....., по отношение на който с
ищеца е сключена имуществена застраховка. За настъпилото ПТП е съставен
двустранен констативен протокол, в който е отразено, че вината за произшествието е
на водача на ..... Ищецът е заплатил на 01.04.2022г. застрахователно обезщетение в
размер 2358,17 лева и е направил ликвидационни разноски в размер 15 лева. Връчил е
покана на ответника за възстановяването на сумата, който му е заплатил сума в размер
на 1 194,08 лева. Предвид това в настоящото производство ищецът претендира от
ответника заплащането на разликата между пълния размер на извънсъдебно
предявената претенция и направеното от ответника плащане, възлизаща на сумата от 1
179,09 лева. Претендира сторените по делото разноски.
Ответникът .... в срока по чл.131 ГПК е депозирал отговор, в който оспорва иска по
основание и размер. Оспорва твърдяния механизъм на ПТП, както и наличието на
причинно-следствена връзка между щетите по автомобила и процесното събитие.
Твърди, че претендираната сума не отговаря на действителната стойност на
1
причинените щети, а цените са прекомерно завишени. Релевира възражение за
съпричиняване, като твърди, че водачът на застрахованото при ищеца МПС е спрял
внезапно, на необозначено за това място, алтернативно че е извършвал маневра
„паркиране“ на забранено място, което е довело до внезапното му спиране. Оспорва
автомобилът да е бил гаранционен към датата на ПТП, съответно да е било необходимо
ремонтирането му в официален сервиз. Моли за отхвърляне на иска. Претендира
разноски в производството.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, направените от
страните твърдения и възражения и приложимите нормативни разпоредби
достигна до следните фактически и правни изводи:
Разпоредбата на чл. 411 КЗ регламентира правото на застрахователя, изплатил
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, да встъпи в правата на
застрахования срещу застрахователя на деликвента по застраховка "Гражданска
отговорност", до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени
за неговото определяне.
Основателността на предявения иск с правно основание чл. 411 КЗ е предпоставена
от установяване кумулативното наличие на всички елементи от правопораждащия
фактически състав, а именно: 1 наличие на валиден договор за имуществено
застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на увредения в
резултат на ПТП автомобил, 2 заплащане на застрахователното обезщетение от ищеца
- застраховател на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор, 3
виновно противоправно деяние на водач на МПС, от което в причинна връзка са
настъпили конкретни щети по застрахованото при ищеца МПС, 4 наличие на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между
делинквента и ответника.
На основание чл. 153 ГПК като безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване с доклада по делото са отделени следните обстоятелства с правно значение:
наличие на валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“,
обективирана в застрахователна полица № 21-0300/411/5001131 между ищцовото
дружество и собственика на увреденото МПС към момента на реализиране на риска,
наличие на валидно правоотношение по договор „Гражданска отговорност“ между
ответното дружество и собственика на лек автомобил марка „Фолксваген“ с рег.№ СВ
9348 ММ към датата на ПТП, настъпило на 31.01.2022г. в гр. София със сочените в
исковата молба участници; изплащане от страна на ищцовото дружество на
застрахователно обезщетение по процесната застраховка „Каско“ в сочения в исковата
молба размер; плащане от ответника във връзка с отправена регресна покана на сума в
размер на 1 194,08 лева в полза на ищеца по делото.
Спорно по делото е какъв е действителният механизъм на произшествието и какви
вреди са причинени от него, по чия вина, както и каква е действителната стойност на
причинените вреди по лек автомобил .....
За изясняване механизма на ПТП по делото са събрани писмени доказателства –
двустранен констативен протокол за ПТП от 31.01.2022г., изслушани са свидетелски
показания, както и назначена по делото съдебно-автотехническа експертиза.
В приетия по делото двустранен констативен протокол за пътнотранспортно
произшествие /лист 8/ е отразено, че на 31.01.2022г. в гр. София, водачът на
2
застрахования при ответника ...., при движение по ул. „Ген. Асен Николов“ удря в
задната част намиращия се пред него автомобил ...., застрахован при ищцовото
дружество. В резултат на удара за последното МПС са настъпили видими щети в задна
броня, стопове и капак на багажник. Двустранният протокол за ПТП няма характер на
официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК, поради което не се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила относно отразения в него
механизъм. Той се съставя от водачите на МПС и съдържа съгласувани изявления за
знание за настъпили факти и обстоятелства, като тяхното съответствие с
действителното фактическо положение подлежи на доказване на общо основание. Ето
защо, съдът анализира удостоверените в схемата към протокола за ПТП обстоятелства
относно механизма на настъпване на произшествието във връзка с останалите
доказателства по делото – опис-заключение за вреди на МПС, показанията на
свидетеля - водач на един от участвалите в ПТП-то автомобили, както и заключението
по съдебно-автотехническата експертиза.
Така описаният в двустранния констативен протокол механизъм на ПТП
кореспондира със събраните по делото гласни доказателствени средства, посредством
разпит на свидетеля Д. К. – управлявал лек автомобил ..... При разпита си свидетелят
сочи, че има спомен за настъпилото ПТП. Посочва, че извършил маневра завой надясно
на зелен светофар. Свидетелства, че имало и друг автомобил, освен увредения от
процесното ПТП, който правел неадекватни маневри, вероятно за да паркира, поради
което свидетелят К. погледнал към водача и се разсеял. Допълва, че натиснал
спирачката, но тъй като настилката била мокра, не успял да спре и настъпило
съприкосновение с автомобила, застрахован при ищцовото дружество. Във връзка с
произшествието съставили двустранен констативен протокол. Свидетелят потвърждава
при разпита си в съдебно заседание, че схемата, съдържаща се в съставения протокол
съответства на начина на настъпване на ПТП. Съдът при преценка на показанията на
свидетеля К. по реда на чл.172 ГПК кредитира същите, т.к. са достоверни,
последователни, житейски и правно логични, резултат от преки възприятия, като
същите намират подкрепа от събраните по делото писмени доказателства, както и от
приетата по делото САТЕ.
Горният извод за механизъм на настъпване на произшествието се потвърждава и от
приетото и неоспорено от страните по делото заключение по съдебна-автотехническа
експертиза, съгласно което причина за настъпване на процесното ПТП е поведението
на водача на ...., който е управлявал автомобила със скорост и дистанция, които не са
му позволили да спре в рамките на опасната зона, без да настъпи съприкосновение с
намиращия се пред него лек автомобил .....
При така установения механизъм на ПТП, съдът намира, че е нарушено правилото на
чл. 23 ЗДвП, вменяващо задължение на водача на пътно превозно средство да се движи
на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може
да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. В настоящият
случай се установява, че автомобилът „Фолксваген Голф“ с рег. № СВ 9348 ММ се е
движел със скорост и дистанция, несъобразени с разпоредбата на чл. 23 ЗДвП, в който
случай до удар не би се стигнало. Ето защо, следва да се приеме, че вина за
произшествието има водачът на ...., по отношение на който към момента на ПТП е
налице застрахователен договор за застраховка "Гражданска отговорност", по който
застраховател се явява ответникът. Същевременно неоснователно е наведеното от
ответника с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване. Съдът приема,
че не са установени конкретни действия на пострадалия, с които той обективно е
допринесъл за вредоносния резултат, като е създал условия и е улеснил настъпването
му, а именно – недоказани останаха доводите за неправилно, внезапно спиране на
3
увреденото МПС, в пряка причинна връзка с което е настъпил и процесният удар.
Напротив, видно от събраните писмени и гласни доказателства, увреденото МПС се е
движело пред ...., като от техническа гледна точка /съобразно заключението на
приетото без възражение заключение по САТЕ/, водачът му не е имал възможността да
предотврати настъпването на инцидента.
Съобразно разпоредбата на чл. 411, изр. 1 и 2 КЗ в случаите, когато причинителят на
вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията
си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Обхватът на регресното
право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е
платил на застрахования и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на
застрахования. Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди –
необходимите средства по средни пазарни цени за възстановяване на увреденото
имущество в състоянието му отпреди деликта. Съгласно трайната съдебната практика,
постановена по реда на касационния контрол – решение № 52 от 08.07.2010 г. по гр. д.
№ 652/2009 г. на ВКС, ТК, І ТО, при съдебно предявена претенция, съдът следва да
определи застрахователното обезщетение единствено по действителната /средна
пазарна/ стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, стига то да не е под минималните размери, установени в Методиката. При
това делинквентът/застрахователят на неговата гражданска отговорност дължи
обезщетение за действителните вреди без да се отчита овехтяване. Действително
деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес
/увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на
тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на
вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид
спецификата на увредената част/, поради което обезщетението следва да е в размер,
необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът/застрахователят на
гражданската му отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при
отстраняване на щетите. В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. "б" от
Постановление № 7/1978 г. на Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по
реда на деликтната отговорност за вложените нови части не се взема предвид
изхабяването на вещта/. С оглед изложеното при определяне на действителния размер
на щетите, съдът кредитира изцяло приетото заключение на САТЕ, съгласно което
стойността, необходима за възстановяване на л.а. Тойота Корола“ с рег. № СВ 1419 РА
е в размер на 2358, 17 лева. Вещото лице е посочило, че щетите по лекият автомобил се
намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 31.01.2022г.
произшествие в гр. София. При разпита си в съдебно заседание по реда на чл.200 ГПК
експертът изяснява, че към датата на ПТП увреденият автомобил е със срок на
експлоатация под 3г., като не са налице данни за обстоятелства, които изключват
гаранцията.
В допълнение следва да се посочи, че обемът на регресното вземане на
застрахователя се определя от по-малката от двете суми – на действителните вреди и на
извършеното застрахователно плащане. Страните не спорят, а и от представеното
преводно нареждане от 01.04.2022г. се установява, че ищецът е заплатил
застрахователно обезщетение на извършилия ремонта доверен сервиз – „ТМ Ауто“
ЕООД в размер на 2358, 17 лева, към което следва да бъдат прибавени и обичайните
ликвидационни разноски в размер 15 лева, чийто размер се явява обективно обоснован,
4
без да е необходимо да се доказва плащането им. Ето защо и с оглед обстоятелството,
че ответникът е застраховател на гражданската отговорност на делинквента съдът
намира, че в полза на ищеца е възникнало регресно вземане спрямо ответника за
сумата 2373,17 лева. Между страните не се спори, и че извънсъдебно ответникът е
извършил плащане на стойност 1194,08 лева. По така изложените съображения
предявеният иск за сумата от 1179,09 лева, представляващ остатък от заплатено
застрахователно обезщетение, следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната
лихва, считано от предявяването му – 15.03.2023г.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът. Дължимите разноски, направени в производството са в общ размер на 601,49
лева, представляващи заплатена държавна такса, депозит за САТЕ и адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: .... ДА ЗАПЛАТИ на
З...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: г...., на основание чл. 411, ал.1 КЗ
сумата 1 179,09 лева, представляваща остатък от регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение, по договор за имуществена застраховка „Каско“ № 21-
0300/411/5001131 за произлезли за автомобил марка .... вреди, вследствие настъпило
застрахователно събитие – ПТП от 31.01.2022г., в ..., в резултат на виновното и
противоправно поведение на застрахования при ответника ...., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 15.03.2023г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: .....ДА ЗАПЛАТИ на З...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление:
......, сумата 601,49 лева, представляваща сторени разноски по
делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5