№ 1215
гр. Пловдив , 29.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена А. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20215330202947 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 21-1030-001159/19.02.2021 г.
на Началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на Р. В.
Г. с ЕГН **********, с адрес ****** на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на
чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли да се отмени НП като незаконосъобразно. Аргументите са
свързани с неустановяване на значителна неизправност на управлявания от него
автомобил, замерването на показателите на шума, така и изключването на
шумозаглушителните устройства от конструктивната цялост на автомобила и оттам
неоказващи влияние върху техническата му изправност, тъй като няма отношение към
риска от настъпване на ПТП. Отделно от това твърди да не е налице значителност на
неизправността. В съдебно заседание се представлява от пълномощник, в чиято
пледоария се застъпва становището за липса на пълно описание на нарушението, а
именно в какво се е състояла неизправността, както и че не са спазени условията на
Наредба № Н-32 за установяване на неизправност на системата за намаляване на шума,
както и неизмерването на шума от технически специалист. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна не взема становище по жалбата, не изпраща представител в
съдебно заседание.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради
1
което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.
От фактическа съдът намери за установено следното:
На 31.01.2021 г. около 00:39 ч. жалбоподателят Р.Г. управлявал лек автомобил
„Сеат Толедо“ с рег. № **** в гр. Пловдив. На ул. „Свети Валентин“ до № 1 бил спрян
от екип на полицейски служители, които пристъпили към проверка. При проверката
служителите, сред които и **** П.П., установили, че автомобилът на жалбоподателя
бил с повредено шумозаглушително устройство, като погледнали под автомобила,
където се намирало то. Поводът за това бил шумът от него, който им се сторил над
установените норми.
За установеното нарушение бил съставен акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ серия GA бл. № 355956/31.01.2021 г., в който е
описано, че жалбоподателят е нарушил чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В акта нарушителят
не възразил.
За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на
жалбоподателя била наложена глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 6, т.
2 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите
П.П. – очевидец и актосъставител, както и от приложените към
административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно
приобщени към доказателствения материал, включително АУАН, справка за
нарушител водач, оправомощителна заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. и
оправомощителна заповед № 8121з-825/19.07.2019 г.
Разпитан в съдебно заседание свидетелят потвърждава авторството на АУАН и
посочва, че той лично е присъствал в момента на констатиране на нарушението.
Посочва, че в актовете вписва обстоятелствата, които лично е възприел и споменава, че
при констатирането на неизправност на шумозаглушително устройство поглежда под
автомобила и единствено при липсата на някой от елементите съставя АУАН. За
конкретния случай не си спомня. Показанията на свидетеля съдът намира за обективни,
логични, непротиворечиви с останалите доказателства, поради което им дава вяра като
достоверен източник на информация.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП не са спазени всички
изисквания, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН за минимално
необходимо съдържание на актовете на административнонаказателното производство.
Актът не е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН,
като нарушението не е изчерпателно описано и подробно са посочени съществените
обстоятелства, при които е извършено то.
Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за
съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на
установеното нарушение. Актът е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел
очевидец. Предявен му е за връчване. Предоставена му е възможност да изложи
възраженията си, което не е сторил
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
2
компетентност съобразно представената заповед, в предвидената от закона форма, но
не са спазени процесуалните изисквания за съдържанието му. Спазени са сроковете по
чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му не се съдържат задължителните реквизити и се
откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Нарушението не е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част индивидуализиращите му белези време, място, авторство, но не и пълно описание
на обстоятелства, при които е извършено. Затова следва да се приеме, че е засегнато
правото на защита на нарушителя и последният не е имал пълната възможност да
разбере за какво точно е ангажирана отговорността му.
Съгласно повдигнатото обвинение за извършване на нарушение по чл. 139, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат
технически изправни. Тоест това е задължението на водачите на ППС да управляват
само такива. Затова и санкционираното неизпълнение на задължението е определено в
чл. 179, ал. 6 от ЗДвП, а именно за управление на технически неизправно пътно
превозно средство, като законът предвижда различни наказания в зависимост от вида
неизправност – незначителна, значителна и опасна. Следователно в кръга на
установяване е характера на неизправността. Оттам и в кръга на констатиране и
въвеждане в производството с акта е конкретното проявление на неизправността.
Затова и неизправностите са дефинитивно определени в § 6, т.71, 72 и 73 от ДР на
ЗДвП. За по-детайлното уреждане на проблемите с неизправностите е издадена
Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства, съгласно която
неизправността на шумозаглушителното устройство може да се дължи както само на
ниво на шум над допустимите норми, така и със състоянието му, които да определят
неизправността в посочените по-горе норми. Затова и точното посочване на
конкретното проявление на неизправността е от съществено значение за
квалифицирането на неизправността, за доказването й в процеса, а оттам и за
определяне и налагане на законосъобразната санкция, доколкото именно в зависимост
от нея наказанията са различни. Това са обстоятелства със съществено значение, чието
отразяване е изискуемо съгласно чл. 42, т. 4 от ЗАНН, съответно чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН, доколкото от тях зависи как ще се квалифицира поведението на водача. Като
актосъставителят е посочил, че просто е налице значителна неизправност на
шумозаглушителното устройство, съдът намира, че е допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила, състоящо се в липсата на пълно описание на
обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Те впрочем не могат да бъдат
установени от съда едва на фазата на въззивното производство, не могат да бъдат
въведени като факти, които да бъдат доказани, не могат и да бъдат извлечени от
събраните доказателства. При това положение жалбоподателят изначално не е могъл
да разбере в какво се е състояла неизправността на автомобила му, т.е. какво е били
неправомерното му поведение, така че да възрази срещу акта, да ангажира
доказателства срещу тези факти, както и да осъществи насрещно доказване по
различна фактическа обстановка. Затова и съдът смята, че правата му са сериозно
засегнати, а оттам след като нарушението е от категорията на несанируемите, това
обуславя и извод за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Не може да се
извърши и преценка дали въпросното нарушение е правилно съотнесено към
конкретната санкционна норма. Също основание за отмяна на обжалвания акт. В този
смисъл решение № 286 от 11.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3099/2020 г. на XXIV състав
на Административен съд – Пловдив.
3
Отделно от това следва да се посочи, че от обективна и субективна страна се
доказа в производството действително да е имало неизправност на
шумозаглушителното устройство, доколкото показанията на разпитания свидетел са
именно в този смисъл, тъй като споделя, че съставя актове за това нарушение
единствено при липсата на някои от компонентите на устройството. Нарушението е
извършено с пряк умисъл, доколкото водачът е съзнавал обществената опасност на
нарушението, предвиждам е общественоопасните му последици и ги е целял. Това
обаче не променя крайният извод за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и отмяната на постановлението.
По разноските:
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски
по реда на АПК. По тази причина следва да бъде уважена претенцията за присъждане
на разноски от страна на жалбоподателя, сторени в производството пред въззивна
инстанция, като въззиваемата страна бъде осъдена да заплати сумата от 300 лв.,
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Представени са доказателства за
това, че същите са сторени – договор за правна защита и съдействие, в който е
записано, че възнаграждението е изплатено в брой при подписването ми, като в тази си
част представлява разписка за изплащането им. Същевременно изплатените разноски
съгласно договора са в размер на 600 лв., като е са посочени две наказателни
постановления, във връзка с които се оказва правната помощ. Предвид това, че едно от
тези постановления е процесното и е уговорен хонорар за обжалването му в размер на
300 лв. от общата сумата, то и тази следва да се приеме заплатената по делото. Същата
е в минимален размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, поради което именно тя следва и да се присъди.
С оглед на изложеното съдът приема, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-1030-001159 от 19.02.2021 г. на
Началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на Р. В. Г.
с ЕГН **********, с адрес ****** на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от Закона за
движението по пътищата е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 139,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Пловдив да заплати на Р. В. Г. с ЕГН **********
сумата от 300 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4