№ 176
гр. Дупница, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Иван Б. Димитров
при участието на секретаря Райна Г. Боянова
като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №
20221510101841 по описа за 2022 година
Н. П. Б., ЕГН **********, е предявила срещу М. В. М., ЕГН **********, обективно
съединени при условия на евентуалност иск с правно основание чл.42, б. „б“ ЗН и по реда на
чл.26, ал.2 ГПК от името на О. Н. М. иск с правно основание чл.134 от ЗЗД вр. с чл.30 ЗН.
Искането е:
- за обявяване за нищожно на саморъчно завещание от 26.10.2018 г., с което Д.В.Д. е
завещала на М. В. М. притежаваната от нея ½ ид. част от апартамент № 37, находящ се на
ет. 5, вход А, в гр. ***, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
68789.606.268.2.37, с площ по документи 89.98 кв.м. с прилежащ обект мазе № 7, с площ
9.67 кв.м.;
- при условия на евентуалност, искането е да бъде възстановена запазената част на О.
Н. М. в размер на ¼ ид. част от описания апартамент, наследство на Д.Д., с ЕГН
**********, починала на 07.01.2020 г., както и на основание чл.36, ал.1 от ЗН имотът да
остане в наследството, а ответникът М. М. да получи стойността на разполагаемата част в
размер на ¼ ид. част. Претендират се и направените разноски.
Ищецът твърди, че по договор за заем от 06.10.2009 г. и по запис на заповед от
28.08.2018 г. има качеството кредитор на О. Н. М.. Длъжникът по договора, респ. – издател
на записа на заповед, не е изпълнил поетото задължение.
На 07.01.2020 г. Д.В.Д. - майката на О. М. е починала, като е оставила като наследник
своята дъщеря О. Н. М..
1
На 07.02.2020 г. по искане на М. В. М., внук на Д.В.Д. и син на О. М., е обявено от
нотариус Д.Г. оставеното при нея от Д.Д.а саморъчно завещание от 26.10.2018 г. С
посоченото завещание покойната майка на О. М. - Д.В.Д., е завещала на М. В. М.
притежаваната от нея ½ ид. част от апартамент № 37, находящ се на ет. 5, вход А, в гр. ***,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68789.606.268.2.37, с площ
по документи 89.98 кв.м. с прилежащ обект мазе № 7, с площ 9.67 кв.м.
За откриването на наследството и за описаното завещателно разпореждане ищцата
узнала на 14.07.2022 г. при извършена справка в службата по вписванията.
Ищцата счита, че почеркът и подписът в саморъчното завещание не са на Д.Д.а,
поради което завещанието е нищожно.
В случай, че не се установи нищожност на посоченото завещание, ищцата счита, че
със завещанието е накърнена запазената част на О. М. като наследник по закон. По смисъла
на чл.29, ал.1 ЗН запазената част на О. М. е ½ ид. част и за нея е възникнало правото по
чл.30 ЗН да иска намаляване на завещателното разпореждане.
С допълнителна молба ищцата уточнява, че Д.В.Д. не е притежавала други
имущества освен недвижимия имот, предмет на процесното завещание.
В постъпилия отговор исковете се оспорват като неоснователни.
В съдебно заседание с писмено становище съищецът О. Н. М. оспорва предявения
иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите
на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото е прието за безспорно сключването на описания договор за заем
от 06.10.2009 г. между ищцата и О. Н. М. и издаването на запис на заповед от 28.08.2018 г.
от О. Н. М. с поемател ищцата; договорът и записът на заповед са представени като
доказателства с исковата молба.
Съгласно саморъчно завещание от 26.10.2018 г. Д.В.Д. е завещала на М. В. М. ½ ид.
част от апартамент № ***.
С протокол от 07.02.2020 г. нотариус Д.Г. е обявила по искане на М. В. М. описаното
саморъчно завещание, предадено за пазене при нотариуса в затворен плик.
С нотариален акт № 155, том IІІ, дело № 522/2021 г. на нотариус Д.Г. на 05.10.2021 г.
М. В. М. въз основа на обстоятелствена проверка е признат за собственик на основание
завещание на ½ ид. част от описания апартамент, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № 68789.606.268.2.37.
Не е спорно и се установява от представеното удостоверение за наследници, че Д.В.Д.
е починала на 07.01.2020 г. и е оставила за наследник по закон О. Н. М. /дъщеря/.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-графическа експертиза се
установява, че подписът за завещател и ръкописно изписаните текстове в процесното
саморъчно завещание са изпълнени от Д.В.Д..
2
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
По иска с правно основание чл.42, б. „б“ ЗН:
Ищцата, предвид заявеното обстоятелство, че е кредитор на О. Н. М., има правен
интерес да предяви от свое име иск за обявяване на процесното завещание за нищожно, тъй
като при уважаването му завещаното имущество ще бъде придобито от длъжника като
наследник по закон и ще може да служи за удовлетворяване на кредитора.
Ищецът по иска с правно основание чл.42, б. „б“ ЗН следва да установи наличието на
фактически основания, свързани с твърдените пороци по смисъла на чл.25, ал.1 ЗН на
атакуваното саморъчно завещание, довели до нищожност.
Съгласно чл.25, ал.1 ЗН саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано
ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, на която е съставено, и да е
подписано от него, за да породи предвиденото в закона правно действие. С оглед това датата
е един от съществените реквизити на саморъчното завещание и е налице, ако завещателят е
посочил деня, месеца и годината на съставяне на завещанието. Няма значение, дали е
поставена в началото или в края на документа, дали е изписана цифрово или се извлича от
текста на документа. Задължително е обаче да е преди подписа – чл.25, ал.1, изр.2 ЗН.
Поставените след подписа разпореждания са вън от завещанието и не могат да проявят
правно действие.
В конкретния случай описаните законови изисквания за съставянето на саморъчно
завещание са изпълнени, видно от текста на завещанието и от заключението на вещото лице
по назначената съдебно-графическа експертиза. Предвид спазването на изискванията на
чл.25, ал.1 ЗН саморъчното завещание е валидно, което обуславя отхвърлянето на
предявения иск като неоснователен.
По иска с правно основание чл.134 от ЗЗД вр. с чл.30 ЗН:
Предвид отхвърлянето на иска с правно основание чл.42, б. „б“ ЗН, на разглеждане
подлежи предявеният при условия на евентуалност иск по чл.134 от ЗЗД вр. с чл.30 ЗН.
При предявен иск по реда на чл.134 ЗЗД ищецът следва да установи качеството си на
кредитор, както и че неговият длъжник има имуществено право към трето лице, но
бездейства, не го реализира и така уврежда интересите на своя кредитор, застрашавайки
възможността му да удовлетвори своето вземане.
По делото не е спорно, че Н. П. Б. е кредитор на О. Н. М., която е наследник с право
на запазена част от наследството на Д.В.Д.. Не е спорно, че О. Н. М. не е предявила иск по
чл.30 ЗН във връзка с процесното завещателно разпореждане от Д.В.Д. в полза на М. В. М..
Съгласно т.3, б. „в“ ППВС №7/73 г., Решение № 159 от 17.02.2021 г. на ВКС по гр. д.
№ 759/2020 г., IV г. о., ГК и др., ако наследник не упражни правото си да иска намаление на
завещанията или на даренията и това заплашва удовлетворението на кредиторите му,
кредиторът може да упражни правото на своя длъжник в отношенията с останалите
3
сънаследници, т.е. искът по чл.134 ЗЗД вр. чл.30 ЗН е допустим. Съгласно чл.134, ал.2 ЗЗД,
съдът е конституирал служебно като ищец и носителя на спорното право - О. Н. М., чието
право по чл.30 ЗН упражнява ищцата при условията на чл.26, ал.2 ГПК, т.е. при процесуална
субституция във формата на процесуалното застъпничество.
Съгласно чл.30, ал.1 от ЗН, наследник с право на запазена част, който не може да
получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска
намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като
прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.
При предявен иск за възстановяване на запазена част от наследството по реда на чл.30 ЗН, и
двете спорещи страни следва да установят всички елементи, формиращи наследствената
маса по чл.31 ЗН: имотите, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта
му; задълженията на наследството; увеличението на наследството по чл.12, ал.2 ЗН;
извършените от наследодателя дарения.
Страните изрично са заявили, че в наследството от Д.В.Д. не се включват други
имущества освен недвижимия имот, предмет на процесното завещание.
Завещанието е еднострА. сделка и по силата на чл. 44 от ЗЗД за него се прилагат
правилата на договорите, включително чл. 20 от ЗЗД, съгласно който при тълкуване следва
да се търси действителната вО. на завещателя. Ако по делото е изяснен обемът на
наследственото имущество, от този факт може да се направи извод дали едно завещание,
съдържащо изброяване на конкретни имущества, е общо или частно - Решение № 855 от
11.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1497/2009 г., I г. о., ГК.
Посочвайки единствения имот, който притежава, завещателката е изявила вО. за
разпореждане с цялото си имущество, въпреки че този израз не е употребен в самия текст.
Поради това саморъчното завещание на Д.В.Д. е универсално и придава на заветника М. В.
М. качеството на единствен наследник на завещателката /в този смисъл - Решение № 833 от
6.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1221/2009 г., I г. о., ГК/.
Съгласно разясненията, дадени с т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. на
ВКС по т. д. № 3/2013 г., ОСГК, изискването за приемане на наследство по опис е
предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от
наследството, само когато наследодателят е извършил дарствени разпореждания или частни
завещателни разпореждания, но не и когато завещателното му разпореждане е универсално.
Поради това и предвид изяснения характер на процесното саморъчно завещание, в
конкретния случай разпоредбата на чл.30, ал.2 ЗН не намира приложение.
При универсално разпореждане не следва да се формира маса на наследството по чл.
31 ЗН, а запазената част се възстановява като дробна част от наследството равна на
запазената част на наследника, в случая от единствения наследствен имот.
Д.В.Д. е оставила като наследник едно дете. Съгласно чл.29, ал.1 от ЗН, в този случай
запазената част е ½ от имуществото, съответно разполагаемата част е също ½ от
имуществото. Следователно на О. Н. М. се възстановява ¼ ид. ч. от завещания имот, а за М.
4
В. М. остава другата завещана му ¼ ид. ч. от имота.
В хипотеза на универсално разпореждане правилата на чл. 36 ЗН не намират
приложение, защото те се отнасят до завет и дарение на отделни наследствени имоти, а не
до разпореждане с цялото наследство - Решение № 229 от 5.12.2013 г. на ВКС по гр. д. №
3663/2013 г., II г. о., ГК.
Съобразно изложеното искът по чл.30, ал.1 от ЗН е основателен. Саморъчното
завещание от 26.10.2018 г. в полза на ответника М. В. М., извършено от Д.В.Д., следва да се
намали с ½ и да се възстанови на О. Н. М. запазената част от наследството на Д.В.Д..
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски по
делото за държавна такса – 167, 56 лв., адвокатско възнаграждение – 1200 лв. и
възнаграждение за вещо лице – 450 лв., на обща стойност 1817, 56 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на Н. П. Б., ЕГН **********, срещу М. В. М., ЕГН
**********, с правно основание чл.42, б. „б“ ЗН, за обявяване за нищожно на саморъчно
завещание от 26.10.2018 г., с което Д.В.Д. е завещала на М. В. М. притежаваната от нея ½
ид. част от апартамент № 37, находящ се на ет. 5, вход А, в гр. ***, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68789.606.268.2.37, с площ по документи
89.98 кв.м. с прилежащ обект мазе № 7, с площ 9.67 кв.м.
НАМАЛЯВА на основание чл.134 от ЗЗД вр. с чл.30 ЗН по иска на Н. П. Б., ЕГН
**********, действаща по реда на чл.26, ал.2 ГПК като процесуален субституент от името
на О. Н. М., ЕГН **********, саморъчно завещание от 26.10.2018 г., с което Д.В.Д. е
завещала на М. В. М. ½ ид. част от апартамент № ***, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № 68789.606.268.2.37, с площ по документи 89.98 кв.м. с прилежащ
обект мазе № 7, с площ 9.67 кв.м., с ½ ид. част /¼ от целия имот/, като ВЪЗСТАНОВЯВА на
О. Н. М. запазената част от наследството на Д.В.Д., починала на 07.01.2020 г., в размер на ½
ид. част /¼ от целия имот/; ОТХВЪРЛЯ искането на основание чл.36, ал.1 от ЗН имотът да
остане в наследството, а ответникът М. М. да получи стойността на разполагаемата част.
ОСЪЖДА М. В. М., ЕГН **********, да заплати на Н. П. Б., ЕГН **********, разноски
по делото в размер на 1817, 56 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5