Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
07.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на тридесети октомври през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №5758/2018
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от А.Д.С., с която са предявени срещу ЗАД ОЗК З.
АД искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 100000 лв.,
представляваща обезщетение за
неимуществени вреди и за сумата от 4375 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от
произшествие, осъществено на 23.08.2017 г. Претендира законната лихва от 31.08.2017
г. и разноските.
Ищецът
твърди, че е пострадал при произшествие, осъществило се на 23.08.2017 г. по
вина на лице, гражданската отговорност на което е застрахована при ответника.
Ответникът
оспорва иска по основание и размер. Оспорва застрахованият водач да е извършил
нарушение на правилата за движение, с което да е причинил произшествието.
Позовава се на съпричиняване.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.432, ал.1 КЗ:
Установява
се от писмените доказателства Констативен протокол за ПТП от 23.08.2017 г., Скица
и Фотоалбум) и
авто-техническите експертизи – първоначална и повторна, че на 23.08.2017 г. в гр.
Стара Загора, на автогарата, е настъпило ПТП с участието на микробус „Мерцедес“
с рег. № ********, управляван от М.М., и пешеходеца А.Д.С., при следния
механизъм: микробус „Мерцедес“ е бил спрял на сектор на автогарата за слизане и
качване на пътници, потеглил на заден ход в посока назад и надясно със скорост
от около 10 км/ч и ударил ищеца, който е стоял на около 6 метра зад микробуса. След
удара пешеходецът паднал, а водачът на микробуса спрял. Мястото, на което е
стоял пешеходецът, не е било пешеходна зона, а е предназначено за движение на
автобуси. Водачът е имал възможност да вижда пострадалия пешеходец през дясното
странично огледало на автобуса. Пешеходецът не е имал ограничения във
видимостта и в случай, че се е намирал с лице към микробуса, е могъл да
забележи движението му. Съдът опира фактическите си изводи на повторната
авто-техническа експертиза, която е изготвена след задълбочено изследване на
видеокадри от камери, заснели настъпване на произшествието. Причина за
настъпване на произшествието са субективните действията на водача с органите за
управление, който е предприел изпълнение на маневрата „движение назад“ в
момент, в който зад автомобила се е намирал пешеходец. Поради което съдът
приема, че М.М. е нарушил правилата за движение, установени в чл.40 ЗДвП – преди
да започне движение назад, не се е убедил, че пътят зад превозното средство е
свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници
в движението, а по време на движението си назад – не е наблюдавал пътя зад
превозното средство.
За
установяване на механизма, по който е настъпило на произшествието, са разпитани
и свидетели – водачът на миркобуса и спътникът на пострадалия. От показанията
на М.М., с когото пострадалият е провеждал разговор при настъпване на
произшествието, се потвърждава горната фактическа обстановка, установена от
писмените доказателства и експертизите. Показанията на водача на микробуса М.М.
са в противоречие с обсъдените по-горе доказателства – твърди, че се е огледал
в страничните огледала, че не е видял стоящите пешеходци, че ударът е станал на
около метър от потеглянето на буса. Съдът не кредитира показанията на М.,
доколкото те не са безпристрастни, а са повлияни от необходимостта за
изграждане на защитна теза, с оглед образуваното срещу М. наказателно
производство. Отчитайки заинтересоваността на свидетеля, съдът дава вяра на
останалите събрани доказателства – писмени доказателства, фотоалбуми, скици и
схеми и авто-техническите експертизи, които ги интерпретират, тъй като са ясни,
последователни и логически обосновани и са обективни и незаинтересовани от
изхода на делото.
От
заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че от
произшествието ищецът е получил следните
травматични увреждания: фрактура на
дясната бедрена кост. На пострадалия е оказана спешна медицинска помощ в
болница „Тракия“ – гр. Стара Загова. Тъй като ищецът е бил със сменени стави
поради тежка артрозна болест, видът на фрактурата е наложил извършването на
реконструктивна операция – отстраняване на старата ендопротеза и поставяне на
нова изкуствена става – нов вид ендопротеза, която е с по-дълго от предишното
стебло, за да се стабилизира получената фрактура на бедрената кост. Изписан е
от болницата след двуседмичен престой. Лечебният и възстановителен период е
продължил 6 месеца, в който период ищецът е изпитвал болки, като по-интензивни
са били през първите 30 дни и около 2 месеца по време на проведената
рехабилитация. Наред с петърпените болки ищецът е имал затруднение на
движенията на десния долен крайник и през първите 3 месеца се е придвижвал с
патерици. През посочения период е имал затруднения да се самооблужва в
ежедневието си. Към момента общото здравословно състояние на ищеца е
стабилизирано, фрактурата на бедрената кост е зараснала. Движенията на
тазобедрената става са с трайно намален обем при свиване и отвеждане встрани,
ищецът се движи самостоятелно, но с накуцваща походка, ома затруднения да кляка
и да изкачва стълби. В съдебно заседания вещото лице разяснява, че
затрудненията при клякане и качване на стълби са типични за хората
сендопротези, поради това съдът приема, че тези затруднения не са в причинна
връзка с процесното произшествие, тъй като ищецът е бил с две изкуствени стави
преди настъпване на процесното произшествие. Ищецът има и хипотрофия
(намаляване на обема) на мускулатурата на бедрото, за да възвърне нормалния
обем на мускулатурата е необходим по-продължителен период от около 2-3 години.
От
показанията на свидетелката Д.В.се установява, че възстановяването на ищеца е продължило
дълъг период от време, като в началото след операцията и в първите 40 дни
пострадалият е бил обездвижен на легло. Продължително време след това се е
придвижвал с патерици. През периода, в който пострадалият е бил на легло и се е
лекувал, не е могъл активно да се грижи за работата си като земеделски
производител и е понесъл финансови загуби.
По
изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на микробус „Мерцедес“ с рег. № ********, което
съдът намира за противоправно – в нарушение на чл.40 ЗДвП.
Съдът
намира, че от писмените доказателства, съставени от органите на досъдебното
производство, и от съдебно-медицинската експертиза безпротиворечиво се
установява причинната връзка между ПТП и травмите на ищеца. Поради това следва
да се приеме, че е налице деликт, извършен от М.М., при управление на микробус
„Мерцедес“ с рег. № ********.
Безспорно е
по делото, че към момента на процесното ПТП микробус „Мерцедес“ с рег. № ********
е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между
собственика на автомобила и ответника, поради което съдът приема, че към
момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ между собственика на автомобила и ответника, по силата
на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на
трети лица.
По
изложените съображения съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане
за застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени и имуществени
вреди, представляващи физически болки и страдания и разходи за лечение.
При
определяне на размера на вземането за неимуществени вреди и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти: вида на уврежданията –
счупване на бедрена кост, наложило извършване на операция и подмяна на преди това
поставената изкуствена тазобедрена става; интензитет и продължителност на болката
– интензивна за период от общо 3 месеца, продължителния период, в който ищецът
е бил обездвижен и се е налагало да ползва чужда помощ и как уврежданията са се
отразили на ищеца с оглед неговата възраст, начин на живот и среда, другите му
придружаващи заболявания и трудовата му заетост. При така установените факти и
преценявайки вида и характера на травматичното увреждане, отнасяйки го към
възрастта и начина на живот на пострадалия и съобразявайки начина на настъпване
на произшествието и неминуемо настъпилите при това шок и негативни емоционални
преживявания, намира, че справедливото обезщетение възлиза на сумата от 40000
лв.
От писмените
доказателства и медицинската експертиза се установява, че ищецът е извършил
разходи за лечение в размер на 4375 лв. Ето защо съдът приема, че в негова
полза е възникнало вземане за обезщетение за имуществени вреди в размер на 4375
лв.
Основателно
е възражението на ответника за съпричиняване. От заключението на двете авто-технически
експертизи и показанията на свидетелите се установява, произшествието е
настъпило на автогарата в гр. Стара Загора – на платно за движение на автобуси.
Поведението на пешеходецът е неправомерно, тъй като се е намирал не на
установеното за пешеходци място, а в зоната за движение на автобуси, като се е
намирал с гръб към спрения на сектор за качване на пътници автобус. Ето защо
съдът приема, че с поведението си ищецът е допринесъл за настъпване на
произшествието и определените обезщетения следва да се намалят с 10% (1/10),
което съответства на приноса на пострадалия в настъпване на вредите. Съобразно
изложеното на ищеца следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 36000 лв. и за имуществени вреди в размер на 3937,50 лв.
Частично
основателно е искането на ищеца за присъждане на законна лихва. Разпоредба на
чл.429, ал.3 КЗ ограничава отговорността на застрахователя за дължимите от делинквента
лихви върху обезщетението, като началото на периода на забава се поставя, считано
от датата на уведомяването на застрахователя от застрахования за настъпването
на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна. Видно от представените с исковата молба документи,
претенцията до застрахователя е постъпила при ответника на неустановена дата
преди 13.11.2017 г., когато застрахователят е изискал допълнителни документи. Съдът
приема, че това е най-ранната дата, за която има данни за уведомяване на
ответника за настъпване на застрахователното събитие, поради което от тази дата
застрахователят дължи лихва за забава.
По разноските:
На процесуалния представител на ищцата следва да
се присъди на основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от исковете – за сумата от 1661,02 лв.
На ответника следва да се присъди на основание
чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК сумата от 463,02 лв. разноски съобразно отхвърлената
част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да плати по
сметка на СГС на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 1597,50 лв. – държавна
такса и 400 лв. – разноски.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК З. АД, ЕИК:********, да заплати на А.Д.С., ЕГН:**********, както следва:
на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата
от 36000 лв.,
представляваща обезщетение
за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за произшествие, осъществено на 23.08.2017 г., заедно със законната лихва от 13.11.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата,
на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата
от 3937,50 лв.,
представляваща обезщетение
за имуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
за произшествие, осъществено на 23.08.2017 г., заедно със законната лихва от 13.11.2017 г. до окончателното изплащане на
сумата,
като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до пълния
предявен размер от 100000 лв. и иска за имуществени вреди за разликата до
пълния предявен размер на 4375 лв.
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК З. АД, ЕИК:********, да заплати на адв. П. Д.С.- К., на основание чл.38,
ал.2 ЗА, сумата от 1661,02 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА А.Д.С., ЕГН:**********,
да заплати на ЗАД ОЗК З.
АД, ЕИК:********, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 463,02
лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК З. АД, ЕИК:********, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на
основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 1597,50
лв., представляваща държавна такса и сумата от 400 лв., представляваща разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: