Р Е
Ш Е Н
И Е № 72
гр.Кюстендил, 01.03.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в публичното
съдебно заседание на шестнадесети февруари
през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
при участието на секретаря Лидия Стоилова, като разгледа докладваното от
съдията адм.
дело № 2 по описа за 2021год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.186, ал.4 от ЗДДС във вр. с чл.145 и
сл. от АПК.
Производството по
делото е образувано по жалба на „Д.“ ЕООД
с ЕИК*********, седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя Д.А.Д., чрез пълномощника адв.
Й.Т., срещу Заповед № ФК-С859-0085687 от
18.12.2020год., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – София в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП. Релевирани
са основанията по чл.146, т. 3, т.4 и т.5 от АПК.
Жалбоподателят отрича наличието на материалноправните
предпоставки по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС във вр. с чл.118,
ал.1 от ЗДДС вр. с
чл.25, ал.1, т.1 вр. с ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. като сочи, че в проверката, във връзка с констатациите от
която е издадена оспорената заповед, не е участвал инспектора по приходите Б.И.и
същият не е извършил контролна покупка. Възразява се срещу предвидената от органа дата за изпълнение на ПАМ, която предхожда влизането в сила на издадения акт. Поддържат се твърдения за нарушение на принципа за
съразмерност по чл.6 от АПК във връзка със срока на наложената ПАМ. Прави се искане
за отмяна на оспорената заповед.
Ответникът - началник отдел „Оперативни дейности“ – София в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП, чрез процесуалния си
представител главен юрисконсулт И.И., в съдебно заседание и в писмени бележки, изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Сочи доводи за законосъобразност на
оспорената заповед, която счита за издадена от компетентен орган, при спазване
на административнопроизводствените правила и в съответствие с материални закон,
вкл. с принципа за съразмерност по чл.6 от АПК. Прави искане за отхвърляне на
жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административният
съд, като прецени доказателствата по
делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:
С оспорената Заповед № ФК-С859-0085687 от 18.12.2020год., издадена от началник отдел
„Оперативни дейности“ – София в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, е наложена ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС „запечатване на търговски обект
– магазин за
хранителни стоки“, находящ се в гр.Кюстендил,
ул. „Н.Б.“ № 15, стопанисван от „Д.“ ЕООД за срок от 14 дни и забрана на достъп до него на осн. чл.187, ал.1 от ЗДДС.
Оспореният административен акт е
издаден на посоченото в него законово основание и въз основа на съставен
Протокол за извършена проверка сер. АА, № 0085687/11.12.2020г., респ. при изложените в
същия фактически обстоятелства, които са възпроизведени в заповедта, а
именно: на 11.12.2020г. в 15,33 часа е
извършена оперативна проверка от
служители на НАП на търговски обект – магазин за хранителни стоки,
стопанисван от оспорващото дружество, при която е констатирано, че в обекта е въведено в експлоатация и функционира фискално устройство марка „Dateks DP 150“ с ИН на ФУ № OT 768958 и ИН на ФП № 02768958 с изградена дистанционна връзка с НАП; че при извършена преди легитимацията контролна покупка от страна на инспектора по приходите Бисер Иванов, на стоки на стойност общо 3,68лв. с плащане в брой, сумата е приета от Д.А.Д.– продавач, но във връзка
с извършеното плащане не е издаден фискален бон от
фискалното устройство и продажбата не е регистрирана в касовия апарат, който бил в работен режим.
Горното е квалифицирано като нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС вр. с
чл.25, ал.1, т.1 вр. с ал.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин /Наредбата/.
Определянето на срока на ПАМ е
мотивирано с тежестта на нарушението и последиците от него, вида и характера на
търговската дейност, към които са отнесени факта на покупката без издаване на касов бон.
Издадената заповед е връчена на управителя
на дружеството на 23.12.2020г., като в
съдържанието на разписката за връчване е посочено, че управителят е уведомен за
датата и часа на запечатване на обекта, което ще се извърши на 06.01.2021г. от
14,00ч. Жалбата е подадена на 04.01.2021г.
Оспорващият е приложил към
жалбата нечетливо копие от ПИП, серия АА № 0085688 в подкрепа на твърденията
си, че при проверката не е участвал инспектор Бисер Иванов, респ. че не е
извършил сочената в заповедта контролна покупка, тъй като в същия час е бил на
проверка в друг търговски обект. С горното се оспорва доказателствената сила на
ПИП, въз основа на който е наложена ПАМ, т.е. наличието на нарушение по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС.
Органът е представил
административната преписка във връзка с оспорената заповед, включително
Протокол за извършена проверка сер. АА, № 0085687/11.12.2020г. Видно от съдържанието на ПИП, освен данните
за извършена контролна покупка, за която не е издаден касов бон, е посочено, че при проверката в търговския обект, е
установена фактическа наличност на парични средства в размер на 347,31лв., по данни от ФУ – 280,22лв., въведени пари в
касата -
60,00лв. или разлика в размер на 67,09лв.
в повече между наличните парични средства в касата на обекта и тези, маркирани
във ФУ. Към преписката са представени разпечатки от фискалното устройство.
Ответникът е приложил заверено копие от
Заповед № ЗДУ-ОПР-16/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП, с
която определя директорите на дирекции „Контрол“ в ТД на НАП и началниците на
отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, да издават заповеди за налагане на принудителни
административни мерки запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС, включително да
отнемат в полза на държавата ползвано фискално устройство и да отнемат правото
на лицето да използва интегрираната автоматизирана система за управление на
търговската дейност по чл.186, ал.2 от ЗДДС.
Преценката на събраните доказателствени
средства, обосновава следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - депозирана е в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК вр.
с чл.186, ал.4 от ЗДДС и от представител на адресата на наложената ПАМ,
чийто права и интереси се засягат пряко от
оспорения административен акт. Същата е редовна, като изпълняваща изискванията на
чл.150 и чл.151 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът, като прецени доказателствата
по делото и оспорената заповед, счита същата за валиден индивидуален административен акт, издаден в писмена форма и с реквизитите по
чл.59, ал.2 от АПК, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и с целта на
закона, поради което е законосъобразна.
По отношение компетентността на органа, се констатира, че са налице изискванията за материална компетентност
на началник отдел „Оперативни дейности“ – София в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, видно от Заповед № ЗДУ-ОПР-16/17.05.2018г. на изпълнителния
директор на НАП за делегиране на
правомощия за налагане на ПАМ по чл.186
от ЗДДС. Страните не спорят по
компетентността.
От формална страна, в заповедта са
изложени фактическите и правни основания за налагане на принудителната административна
мярка. Материално компетентният административен орган е издал атакувания
индивидуален административен акт на осн. чл. 186,
ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС
и съобразно
обстоятелствата, констатирани при извършената проверка на търговския
обект. Последният е
индивидуализиран с адрес и
предмет на осъществяваната дейност.
Конкретно и ясно са описани фактите, относими към състава на наложената ПАМ. В акта е цитиран ПИП сер. АА № 0085687/11.12.2020г., за който се сочи, че е съставен при извършената проверката в
обекта и отразява установените факти и обстоятелства. Изложени са мотиви и относно
продължителността на наложената ПАМ.
При издаване на заповедта не са
допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила. Административното производство е започнало въз основа на извършена проверка на 11.12.2020г.,
обективирана в протокола от същата дата, връчен на управителя
на дружеството. Горното представлява
уведомление по см. на чл.26, ал.1 от АПК. Съдът
счита, че процедурата по
установяване на релевантните за ПАМ
обстоятелства е спазена.
Оспорващият възразява срещу посочената в разписката за
връчване на оспорената заповед дата за изпълнение на ПАМ на 06.01.2021г., като твърди, че
същата предхожда влизането в сила на издадения административен акт, за който органът не е допуснал предварително
изпълнение. Горното се счита за съществено нарушение на административнопроизводствените
правила. Доводите са неоснователни. Както се посочи, датата за предварително изпълнение е вписана в
разписката за връчване на заповедта, т.е. не е част от съдържанието на
заповедта. Датата на изпълнение няма характеристиките на разпореждане по чл.60,
ал.1 от АПК, а и няма данни и твърдения, че ПАМ е изпълнена. Изводите от
изложеното са, че не е допуснато негативно засягане на правата на жалбоподателя, който своевременно
е оспорил издадения административен акт и с подадената жалба е спрял изпълнението на
същия /арг. чл. 166, ал.1 от АПК/.
Проверена по същество, заповедта е материалноправно
законосъобразна, поради следното:
Съгласно разпоредбата
на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за
продажба по чл.118 от закона. Следва, че
за да бъде приложена ПАМ на посоченото правно основание е необходимо кумулативното наличие на две материалноправни предпоставки – адресата на ПАМ да е
задължено лице по чл.118, ал.1 от ЗДДС, респ. по чл.3, ал.1 от Наредба №
Н-18/2006г. и да не е издал съответен
документ за продажба. От цитираните норми може да се направи извод, че при
установено по съответния ред неспазване на задължението по чл.118, ал.1 от ЗДДС
за регистриране и отчитане на извършените доставки/продажби в търговския обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство,
административният орган при условията на обвързана компетентност налага на
търговеца ПАМ запечатване на обекта и
забрана за достъпа до обекта.
С оглед законовата регламентация и
конкретното фактическо и правно основание за издаване на оспорената заповед,
съдът констатира, че са
доказани от органа
предпоставките за налагане на ПАМ. Обстоятелството, че
адресатът на заповедта е задълженото лице по чл.3 от Наредбата, не е спорно по
делото. Правнорелевантният факт - неиздаване на съответен
документ за продажба, органът установява
с Протокола за извършената проверка сер. АА , № 0085687/11.12.2020г. Същият е съставен по
установения ред и форма от орган по приходите в кръга на правомощията му, поради което се
ползва с материална доказателствена сила на осн. чл.50,
ал.1 от ДОПК, т.е. отразените в него факти и обстоятелства следва да се приемат
за доказани. В случая в ПИП са описани надлежно
покупката на стоки, както и плащането в брой на стойността на
стоките, поради което за лицето
по чл.3 от Наредбата е възникнало задължението по чл.118 от ЗДДС и чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата за документиране на продажбата чрез
издаване на фискална касова бележка, което не е изпълнено. По делото не са представени доказателства от търговеца за
обратното. Аргумент в подкрепа на доводите за извършено нарушение е и установената от органите по
приходите разлика между паричните средства в касата и тези по
дневен финансов отчет. Подобна разлика е индиция
за системно неиздаване на касови бележки и
създадена организация на работа, която не позволява нормалното отчитане на
продажбите и разчитането с бюджета. Следват изводи за осъществени материалноправни предпоставки по чл.186, ал.1,
т.1, б. „а“ от ЗДДС за налагане на принудителната административна мярка.
Оспорващият навежда оплаквания за
липса на основание за издаване на
оспорената заповед като твърди, че не е
доказано нарушение по чл.118, ал.1 от ЗДДС вр. с чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/2006г.,
оспорвайки доказателствена
сила на ПИП. В подкрепа на изложените
доводи е представил нечетливо копие от ПИП, серия АА № 0085688, с което иска да
установи, че инспекторът по приходите Б.И.е
извършвал проверка на друг търговски
обект, т.е. не е участвал в процесната проверка, респ.
не е извършил сочената в заповедта контролна покупка. Защитната теза на
оспорващия е неоснователна и недоказана.
Същият не е изпълнил указанията на съда да представи оригинала или четливо копие на приложения към жалбата
ПИП, което възпрепятства възможността да
се провери съдържанието му и верността на изложените твърдения. Доказателствената
тежест за установяване на фактите, на които
основава възраженията си носи жалбоподателят, а опитът му да прехвърли
отговорността на административния орган противоречи на правилото на чл.154, ал.1 от ГПК, приложимо по препращане
с нормата на чл.144 от АПК. Издателят
на оспорената заповед, във връзка със задължението си по чл.170, ал.1 от АПК е
представил документите от административната преписка, вкл. ПИП сер. АА , №
0085687/11.12.2020г., а при оспорване на материалната доказателствена сила на последния като официален свидетелства документ, тежестта е за жалбоподателя.
Неоснователни са оплакванията на търговеца срещу срока на наложената ПАМ, вкл. за липса на убедителни мотиви, които да обосноват продължителността на срока на ПАМ. Обратно на поддържаното становище, съдът счита, че при съобразяване с принципа за съразмерност и като е взел предвид тежестта на нарушението, органът е определил 14-дневния срок на ПАМ, при максимален законов срок от 30 дни. В случая издателят на заповедта е действал целесъобразно при упражняване на предоставената му оперативна самостоятелност. Както се посочи, определеният срок е 14 – дневен, т.е. под средния размер, и е съразмерен на извършеното, като е съобразен с целената превенция за преустановяване на лоши практики в търговския обект, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца. Цитираната съдебна практика от пълномощника на жалбоподателя не е задължителна за съда, а и съществува съдебна практика в обратен смисъл, например: решение № 9497 от 14.07.2020г. на ВАС по адм. д. № 4657/2020г. на Іо.; решение № 4615 от 21.04.2020г. на ВАС по адм. д. № 969/2020г. на Іо.; решение № 34 от 03.01.2020г. на ВАС по адм. д. № 7511/2019г. на VІІІо. и др.
Оспорената заповед е издадена в
съответствие с целта на закона. ПАМ се налага с цел да бъде предотвратено и
преустановено извършването на административни нарушения от същия вид, както
предвижда чл.22 от ЗАНН, а и с оглед защита интересите на държавния бюджет чрез правилно отчитане на
приходите и определяне размера на публичните задължения.
С оглед на изложеното, издадената
заповед е законосъобразна, а оспорването е неоснователно и съдът го
отхвърля.
Предвид изхода по делото съдът
присъжда юрисконсултско възнаграждение на ответника в размер на 100,00лв.,
определено на осн. чл. 78, ал.8 от ГПК вр. с чл.144 АПК.
Водим от горното и на осн.чл.172, ал.2 от АПК вр. с
чл.186, ал.4 от ЗДДС, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Д.“
ЕООД с ЕИК*********, седалище и адрес
на управление ***, срещу Заповед № ФК-С859-0085687 от 18.12.2020год., издадена от началник отдел
„Оперативни дейности“ – София в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Д.“
ЕООД с ЕИК*********, седалище и адрес
на управление ***, да заплати на Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП – София, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: