ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5086
гр. София, 27.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:С.П. Г.
като разгледа докладваното от С. П. Г. Наказателно дело от общ характер №
20241110217880 по описа за 2024 година
и след като се запознах с внесения в съда обвинителен акт срещу К. Н. И.
за извършено престъпление по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК, както и
съобразявайки разпоредбата на чл.247б, ал.2 от НПК намирам следното:
Софийска районна прокуратура с внесения в съда обвинителен акт е
повдигнала обвинение за извършено престъпление по чл.144, ал.3, във вр. с
ал.1 от НК срещу К. Н. И..
В обстоятелствената част на обвинителния акт се сочи, че на 08.09.2023 г.
около 21:00 ч. докато свидетелката К. се движела по ул. „Гео Милев“,
придружавана от нейния съпруг свидетеля Г. подсъдимият К. И. застанал пред
нея и й казал, че „Цецо и Е. ще те убият“, които думи предизвикали
основателен страх у пострадалата и в същото време свидетеля Г. попитал
обвиняемият защо я заплашва, при което последният избягал. В
диспозитивната (заключителната част) на обвинителния акт се твърди, че на
08.09.2023 г. около 21:00 ч. в гр. София, ул. „Гео Милев“ подсъдимият И. се
заканил с убийство на Л. К. К.- Г. с думите: „Е. и Цецо ще те убият“, като това
заканване би могло да предизвика основателен страх у пострадалия и същото
съставлява престъпление с правна квалификация по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1
от НК.
Въз основа на така описаната фактическа обстановка и посочената правна
1
квалификация (prima facie impropria, поради липса на посочена хипотеза от
изброените в ал.3 на чл.144 НК, в сила към датата на деянието) съдията-
докладчик в изпълнение на функциите, които има съгласно чл.247б от НПК,
намира, че съгласно ал.2 на този текст делото е подсъдно на Софийски
районен съд, но съгласно чл.250, ал.1, т.2, пр.1, във вр. с чл.247б, ал.2, т.1 от
НПК същото следва да бъде прекратено, поради следното:
Това е така, доколкото в правомощията на съдията-докладчик е да
прецени изначално годността на едно обвинение и дали същото може да бъде
съпоставено с твърдяното престъпление като правна квалификация,
респективно дали би могло да бъде подведено под правна квалификация на
деяние, което е съставомерно по НК на Р България. Като съдията-докладчик
следва да извърши оценка на твърденията в обвинителния акт и ги съотнесе
към материалния закон.
Описаното деяние в обстоятелствената и диспозитивната част на внесения в
съда обвинителен акт от Софийска районна прокуратура не съставлява
престъпление.
Съгласно ТР №53/1989 г. по н. д. №47/89 г. на ОСНК „С извършване на
престъплението се цели промяна на поведението и действията на заплашения
противно на волята му в исканата от дееца насока. За осъществяване на това
престъпление от обективна страна се изисква обективиране чрез думи или
действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета
от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. От
субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя
е възприета от заплашения като действителна заплаха. Не е необходимо
лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че
заканата би могла да се осъществи“.
Като в случая следва да бъде разграничено ясно действителната уплаха от
основанието, че заканата за убийство може да се осъществи. В процесния
случай не са посочени никакви факти относно наличие на каквато й да е
уплаха у пострадалата от твърдените в обвинението действия и изречени думи
от подсъдимия на първо място. На следващо липсва изложени факти в
обстоятелствената част на обвинението, че заканата може да се осъществи.
Нещо повече излага се твърдение, че непосредствено след изричане на
инкриминираните думи подсъдимият запитан от съпруга на пострадалата
2
защо я е заплашва избягал. Не на последно място се твърди, че
инкриминираните думи касаят твърдения за трети, неприсъстващи на
инкриминираното място и време лица. Отправената твърдяна закана е за
действия на трети лица, а не за осъществяване на действия спрямо
пострадалата от страна на подсъдимия, които да застрашават нейния живот.
Поради което настоящия съдия-докладчик не може да приеме в противоречие
с практиката на ВКС, че вменените с обвинението факти са от естество за
предявяване на обвинение по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК спрямо
подсъдимия И.. Анализът на инкриминирания израз и описаната фактическа
обстановка, при която е произнесен от подсъдимия дава допълнително
основание за подкрепа на извода, че е налице несъставомерност на деянието от
обективна страна. Посоченият израз не касае конкретни действия от страна на
подсъдимия към пострадалата, налице е формалност и изпразненост от
съдържание на същия, който няма как да бъде възприет като реална и
сериозна закана, още повече, че у подсъдимия не е налице обективирано
намерение той да я осъществи. Не са посочени в обвинителния акт факти и че
същият е склонил по морален или неморален, вкл. престъпен начин,
посочените от него лица да осъществяват заканата спрямо пострадалата преди
или след изричането на думите към нея. Предвид което обективните
характеристики на описаното поведение от страна на подсъдимия спрямо
пострадалата в обвинителния акт не съставлява закана за убийство, която да е
насочена от него към нея.
Поради което настоящия съдия-докладчик счита, че са налице основанията
на чл.250, ал.2, т.1, пр.1 от НПК, а именно „описаното в обвинителния акт
деяние не съставлява престъпление“ за прекратяване на наказателното
производство.
Водим от горното и на осн. чл.247б, ал.2, т.1, във вр. с чл.250, ал.1, т.2, пр.1
от НПК, първоинстанционния съдия-докладчик при Софийски районен
съд, Наказателно отделение XIX състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА наказателното производството по НОХД №17880 по описа
на СРС, НО, 19 състав за 2024 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от подсъдимия и неговия
3
защитник и протест от СРП пред СГС, по реда на глава XXI от НПК, а именно
в 15- дневен срок от получаване на съобщенията до всеки един от тях.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4