РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. ХАСКОВО , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря П.Д. Д.-Ш.
като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20215600500327 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по повод обжалване на Решение №260085 от
21.12.2020г. на РС- Харманли, постановено по гр.д. № 1303/2019г. по описа на съда, с което
е признато за установено по предявения иск с правно основание чл.108 ЗС по отношение на
Д. Б. ЯН. ЕГН ********** от ****, че Р. И. Д. ЕГН ********** от **** е собственик на
урегулиран поземлен имот ***, застроен и незастроен, с площ от 1007 кв.м., в квартал 37 по
ПУП на ***, одобрен със Заповеди №368 от 1989г. и №330 от 27.08.2015г., ведно с
построената в него жилищна сграда, лятна кухня и стопанска постройка, както и всички
други подобрения и приращения в имота при граници: улица, УПИ *****, УПИ *****, УПИ
*****, УПИ **** и УПИ ****, с административен адрес на поземления имот: *****.
Със същото Решение на РС-Харманли ответникът Д. Б. Я. е осъдена да предаде на Р. И.
Д. владението върху гореописания недвижим имот, както и да му заплати сумата от 1127.30
лв., представляваща сторени пред първата съдебна инстанция разноски.
Недоволна от постановеното решение останала въззивницата Д. Б. Я., която го
обжалва в срок чрез процесуалния си представител адв. И.П.. С въззивната жалба се излагат
доводи за необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт поради допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че с отказа на
първоинстанционния съд да назначи особен представител на ненамерената на посочения
адрес по делото ответница и с последващото връчване на съобщенията до нея чрез ЧСИ, е
допуснато нарушение на процесуалните правила. Прави се извод, че по този начин
ответницата е била лишена от право да участва в процеса. С тези аргументи моли съда да
отмени първоинстанционното решение, като вместо него да постанови ново, с което да
1
отхвърли предявения иск. Претендира за сторените разноски по делото.
В срок е не постъпил отговор от въззиваемата страна.
В откритото съдебно заседание, проведено пред въззивната инстанция,
процесуалният представител на въззивницата поддържа процесуалната си позиция, изразена
във въззивната жалба. Допълнително излага твърдения за влошени отношения между
въззивницата и нейната дъщеря, на която е било връчено чрез ЧСИ Захари Запрянов
съобщението на РС- Харманли, ведно с преписи от исковата молба и Разпореждането по
чл.131 ГПК на съда. Акцентира се върху обстоятелствата, че последната е пълнолетна, от
години не живее на посочения в съобщението адрес и същевременно е заинтересована от
изхода на делото. Намира, че в случая неправилно първоинстанционният съд не е назначил
особен представител на ответницата по делото, а е пристъпил към връчване на съобщението
чрез ЧСИ. Твърди, че именно това са причините ответницата да не подаде отговор на
исковата молба, а не проявеното от нейна страна бездействие. Прави извод, че по този начин
същата е била лишена от право да се защити в проведения процес пред първата инстанция,
за който тя научила едва с получаване на Определението на съда по чл.140 ГПК.
В съдебното заседание пред ХОС са направени доказателствени искания от
процесуалния представител на въззивницата за приемане на писмени доказателства. В тази
връзка е прието като доказателство по делото Постановление за отказ да се образува ДП от
25.01.2021г. на ТП-Харманли, РП-Хасково по пр.пр.№ТОХ-803/25.01.2021г.
Процесуалният представител на въззиваемата страна- адв. Н.М. оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Счита, че в хода на пръвоинстанционното
производство не са били допуснати нарушения на процесуалните правила с прилагането на
възможността за връчване чрез ЧСИ на препис от исковата молба на друго лице- на
дъщерята на ответницата. Пледира за потвърждаване на първоинстанционното съдебно
решение като правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на сторените от нейния
доверител пред въззивната инстанция разноски.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок,
от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част. В обхвата на така
посочените въззивни предели, ОС-Хасково намира обжалваното решение за валидно и
допустимо.
По отношение на проверката относно правилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно чл. 269, ал. 1 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания.
Производството пред първата инстанция е образувано по искова молба, с
която ищецът Р. И. Д. е предявил против Д. Б. Я. ревандикационен иск по чл.108 ЗС за
защита правото му на собственост върху УПИ ****, застроен и незастроен, с площ от 1007
кв. м., в квартал 37 по ПУП на ****, одобрен със Заповеди №368 от 1989г. и №330 от
27.08.2015г., ведно с построената в него жилищна сграда, лятна кухня и стопанска
2
постройка, както и всички други подобрения и приращения в имота при граници: улица,
УПИ ****, УПИ ****, УПИ *****, УПИ **** и УПИ ***, с административен адрес: ****.
За да бъде уважен искът по чл.108 ЗС следва да се установят три
кумулативно дадени предпоставки, а именно: че ищецът е собственик на вещта, обект на
спорното материално право, че вещта се намира във владение или държание на ответника и
че ответникът владее или държи вещта без основание.
По иска с правно основание чл.108 от ЗС върху ищеца принципно е тежестта да
докаже, че е собственик на имота.
Правилно първоинстанционният съд е направил извод, че от приетите по делото
писмени доказателства е документално установено, че ищецът е носител на правото на
собственост върху процесния недвижим имот по силата на нотариален акт № 6, том V, рег.
№ 4848, дело № 647 от 2017г. на нотариус Мария Динева с рег. № 419 на НК и район на
действие - Районен съд Харманли, видно от който на 27.10.2017г. е сключен договор за
покупко-продажба на недвижим имот между Д. Б. Д., действаща лично и като пълномощник
на ответницата Д. Б. Я., в качеството на продавачи, и ищеца Р. И. Д., като купувач, с
предмет: урегулиран поземлен имот ****, застроен и незастроен, с площ от 1007 кв. м., в
квартал 37 по ПУП на ****, одобрен със Заповеди №368 от 1989г. и №330 от 27.08.2015г.,
ведно с построената в него жилищна сграда, лятна кухня и стопанска постройка, както и
всички други подобрения и приращения в имота при граници: улица, УПИ ****, УПИ ****,
УПИ ****, УПИ **** и УПИ ****, с административен адрес на поземления имот: ****.
Доколкото ответницата не е направила възражение за нищожност на договора
за покупко-продажба на процесния недвижим имот като сключен при липса на съгласие,
нито е оспорила по законоустановения ред неговата истинност, то коректно е заключението
на първата инстанция относно доказателствената му сила досежно направените пред
нотариуса волеизявления и извършените от него и пред него действия. Този извод не се
разколебава и от приетото като писмено доказателство от въззивната инстанция
Постановление за отказ да се образува ДП от 25.01.2021г. на ТП-Харманли, РП-Хасково по
пр.пр.№ТОХ-803/25.01.2021г.
По този начин се установява първата предпоставка за основателността на
предявените искове по чл.108 ЗС, а именно, че ищецът е собственик на процесния недвижим
имот.
В тежест на ищеца също е да докаже, че ответникът владее или държи имота.
Ответникът от своя страна следва да докаже, че има основание да владее или държи
процесния недвижим имот и то на правно основание. Основанието е юридически факт,
който създава право да се владее или държи имота.
От приетия като доказателство по делото нотариален акт се установява постигната
между страните по договора за покупко-продажба на процесния недвижим имот уговорка
продавачите да ползват имота безвъзмездно, заедно или поотделно, само за живеене, в срок
до 07.01.2019г., когато са се задължили да предадат владението на купувача. Посочената
договорна клауза представлява правното основание на ответницата, въз основа на която
същата е продължила да ползва процесния недвижим имот до 07.01.2019г.. Както правилно
е направил извод първоинстанционния съд на база на събраните пред него гласни
доказателства, след посочената дата ответницата е продължила да осъществява фактическа
власт върху процесния недвижим имот, без да има валидно правно основание,
противопоставимо на ищццовото искане за предаване владението върху него. С оглед
3
изложеното, напълно обосновано е заключението на първата инстанция, че е налице и
другите две предпоставки за уважаване на ревандикационния иск, а именно, че ответникът
държи вещта, но без правно основание.
За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да обсъди възраженията на
адв.П. за допускане нарушение на процесуалните правила от страна на първата инстанция,
свързани с изпращането чрез ЧСИ на съобщението до ответницата, ведно с исковата молба и
разпореждането на РС-Харманли по чл.131 ГПК, и с отказа да й бъде назначен особен
представител. Настоящата съдебна инстанция счита, че РС-Харманли е приложил правилно
разпоредбата на чл.42 ал.2 ГПК и в съответствие с утвърдената съдебна практика- след
изчерпване на разписаната в чл.47 ал.1 ГПК процедура. Неназначаването на особен
представител на ответницата по делото не представлява нарушение на процесуалните
правила, доколкото съобщението ведно с препис от исковата молба и разпореждането на
съда са били връчени на ответницата чрез друго лице. В случая не се касае за хипотеза на
повече ответници по делото с противоречиви интереси, каквато предвижда чл.39 ал.2 ГПК.
Допълнителен довод за това, че първоинстанционният съд не е допуснал процесуално
нарушение при разглеждането на делото, е обстоятелството, че ответницата е упражнила
надлежно правото си да поиска възстановяване на срока за подаване на отговор по исковата
молба. В тази връзка РС-Харманли се е произнесъл с протоколно определение от
17.09.2020г., постановено по първоинстанционното дело, потвърдено с Определение
№260142/10.11.2020г. на ОС-Хасково, постановено по в.ч.гр.д.№876/2020г. по описа на
същия съд, с което така направеното от ответницата искане е било оставено без уважение.
Тук следва да се отбележи, че отделно от всичко, ответницата е получила лично
Определението на РС-Харманли по чл.140 ГПК именно на адреса, на който твърди, че не
живее. Изложеното потвърждава още веднъж правилността на процесуалните действия на
първата инстанция, свързани с връчването на съобщението, ведно с исковата молба и
Разпореждането по чл.131 ГПК.
По тези съображения съдът намира, че Д. Б. Я. няма противопоставимо на ищеца право
да ползва процесния недвижим имот, поради което ревандикационният иск е основателен и
следва да бъде уважен, а решението на РС- Харманли като правилно следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора Д. Б. Я. следва да бъде осъдена да заплати на Р. И. Д.
сумата от 1200 лв., представляваща направени по делото, пред въззивната инстанция,
разноски – платено възнаграждение на адвокат, съгласно договор от 14.06.2021г.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260085 от 21.12.2020г. на РС- Харманли, постановено
по гр.д. № 1303/2019г. по описа на съда.
ОСЪЖДА Д. Б. Я. ЕГН ********** от ***** ДА ЗАПЛАТИ на че Р. И. Д. ЕГН
********** от ****, сумата от 1200 лв., направени по делото пред въззивната инстанция
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок
4
от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5