М О Т И В И
към Присъда по НОХД № 7956
по описа за 2019 година на ПРС
Втори н.с.
Районна прокуратура гр.Пловдив е
повдигнала обвинение спрямо И.Н. ***, ЕГН: ********** и го е предала на съд за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК
за това, че от 29.11.2018г. до месец септември 2019 г. включително в гр.Пловдив, след като е осъден с Определение за одобряване на спогодба № 9054/17.09.2018г. по гр.д № 11080/2018 г.,V брачен състав по описа на
Районен съд - гр.Пловдив за 2018г., влязло в законна сила на 17.09.2018г., да издържа свои низходящи – И.И.С. с ЕГН:**********
на месечна издръжка в размер на 150 лева месечно и Н.И.С. с ЕГН********** на
месечна издръжка в размер на 150 лева месечно, съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на две или повече месечни вноски, а именно 11 месечни
вноски за всеки от тях, общо в размер на 3300 лева.
Като частен обвинител бе
конституирана Я.Д.П. – майка и законен представител на малолетните И.И.С. и Н.И.С..
В съдебно заседание представителят
на прокуратурата поддържа обвинението срещу подсъдимия И.С. със същата правна
квалификация на деянието. По отношение на реализирането на наказателната отговорност
се предложи на подсъдимия да бъде определено наказание при условията на чл.54
от НК, а именно три месеца лишаване от
свобода, чието изпълнение да бъде отложено за срок от три години. Според
представителят на обвинението това би изпълнило целите на наказание, както и
предоставило възможност на подсъдимия да изпълнява задълженията си по решението
за заплащане на издръжка.
Частният обвинител чрез своя
повереник адв.В.Ш. намира обвинението за доказано, като пледира по отношение на
подсъдимия да се наложи наказание съобразно предложението на представителят на
обвинението.
Подсъдимият И.Н.С. редовно
уведомен, не се явява. Делото бе разгледано в негово отсъствие по реда на
чл.269, ал.3, т.3 от НПК, като правата на подсъдимия бяха защитени от назначен
служебен защитник адв.Д.А..
Адв.А. пледира за налагане на
наказание най-подходящо при неговото прилагане за осъществяване на задълженията
на подсъдимия С. като родител на две малолетни деца.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и
съображенията на страните, намери за установено следното:
Подсъдимият И.Н.С.
е роден на *** ***, живущ ***, с адресна
регистрация - ***, б., българско
гражданство, неженен, средно образование, безработен, неосъждан, ЕГН: **********.
От приетата
по делото справка се установи по отношение на подсъдимия И.С. че същия не е
осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба по реда на чл.78а от НК. В настоящето
производство поради не заплащане на дължимите вноски е не приложима
разпоредбата на чл.78а от НК по отношение на подсъдимия С..
Свидетелката Я.Д.П. от
2012 година до 2016 година живяла на семейни начала с подсъдимия И.Н.С..
От съвместното им
съжителство двамата имат две деца - син И.И.С.,
роден на ***г. с ЕГН********** и дъщеря Н.И.С., родена на ***г. с ЕГН**********.
През месец април 2016г.
свидетелката Я.П. и подсъдимият И.С. се разделили. Свидетелката Я.П. отглеждала
децата си сама. Рядко получавала помощ от подсъдимия С. за издръжката и грижите за тях. През месец юни 2018г.
свидетелката Я.П. завела иск за издръжка. С Определение за одобряване на
спогодба № 9054, постановено на 17.09.2018г. по гр.д. № 11080/2018 г., V брачен състав по описа на Районен
съд - гр.Пловдив
за 2018г. е била одобрена постигната спогодба между двамата родители. По силата
на така постановения съдебен акт бащата
– подсъдимият И.Н.С., ЕГН: ********** бил
осъден да заплаща месечна издръжка на своето дете И.И.С., ЕГН:**********, чрез неговата майка и законен представител Я.Д.П. с ЕГН: ********** в размер на 150 лева
/ сто и петдесет/, считано от датата на завеждане на делото от 03.07.2018г. до
настъпване на законна причина за изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска. Със същото определение, с което
е било одобрена съдебната спогодба между двамата родители бащата – подсъдимият И.Н.С., ЕГН: ********** бил осъден да заплаща месечна издръжка на своето дете Н.И.С., ЕГН:**********, чрез нейната майка и законен представител Я.Д.П. с ЕГН: ********** в размер на 150 лева
/ сто и петдесет/, считано от датата на завеждане на делото от 03.07.2018г. до
настъпване на законна причина за изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Със същото определение бащата – подсъдимият И.Н.С., ЕГН: ********** бил осъден да заплаща на своето дете И.И.С., ЕГН:**********, чрез неговата майка Я.Д.П. с ЕГН: ********** месечна
издръжка за минало време в размер на 150 лева / сто и петдесет/ за периода
03.07.2017г. до 02.07.2018г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска. Също така подсъдимият И.Н.С., ЕГН: ********** бил
осъден да заплаща на своето дете Н.И.С., ЕГН:**********, чрез
нейната майка Я.Д.П. с ЕГН: ********** месечна издръжка за минало време в
размер на 150 лева / сто и петдесет/ за периода 03.07.2017г. до 02.07.2018г.,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Съдебната спогодба има сила на съдебно решение. Определението, в частта
за одобряване на спогодбата е влязло в законна сила на 17.09.2018г.
След влизане на съдебното определение
в сила подсъдимият И.Н.С. чрез Разписка № 01000795660890/30.09.2018 г. на
„Изи пей“превел в полза на св. Я.П. сумата от 280.00 / двеста и осемдесет/
лева. С Разписка №01000808758707/ 29.10.2018 г. отново на „Изи пей“ обвиняемият
превел сумата от 280 лева/ двеста и осемдесет/, а на 29.11.2018 г. в полза на
св. Я.П. превел сумата от 240 лева/ двеста и четиридесет/ с Разписка
№010000822621804. Като основание и в трите разписки било посочено “ПП“, т.е.
паричен превод, без да се уточнява, дали представлява месечна издръжка и за кой
месец.
След това подсъдимият И.Н.С.
не е изпращал и не е заплащал издръжката, на която е бил осъден да заплаща за
двете си малолетни деца. Тъй като подсъдимият С. е осъден да заплаща месечна
издръжка в общ размер за двете си деца от 300 лева / триста лева/, а видно от
приложените по делото разписки преведените суми не представляват заплащане на
издръжка в пълен размер, внесените частични суми следва да бъдат приспаднати и
да се приемат за заплатени две месечни вноски от издръжката, на която е бил
осъден да заплаща обвиняемият за двете си деца, съгласно разпоредбата на чл.76, ал.1 от ЗЗД.
Преди започване на наказателното
производство на подсъдимия И.С. е разяснена разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК,
но същия не се е възползвал от нея.
Така изложената фактическа
обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на приетите по делото
на основание чл.283 от НПК писмени доказателства съдържащи се в ДП, както и от
показанията на свидетелката Я.П. дадени в хода на съдебното следствие. Противоречивост
в същите съдът не установи, като на основание на същите направи следните правни
изводи:
Съгласно чл.82 ал.1 от Семейния
кодекс / СК /, родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си, и тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено
затруднение за родителите /по аргумент
за противното от чл.82, ал. от СК/. Това
означава, че за времето от 29.11.2028г. до месец септември 2019г. включително, подсъдимият И.С. не е изпълнявал
своите задължения на родител, от които
не може да бъде освободен, дори да няма никакви доходи. За горепосочения период
подсъдимият не е заплатил дължимите ежемесечни издръжки за децата си, като през
цялото това време за всичките потребности на малолетния И.С. и малолетната Н.С.
се е грижела майка им, свидетелката Я.П..
Задължението на родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и безусловно.
Издръжката на не навършило пълнолетие дете е основния социален и правен аспект
на родителското задължение. Тя е най-важния случай в системата на задълженията
за издръжка въобще и е свързана с конституционните принципи за особени грижи за
децата. Нейната изключителна обществена значимост произтича от връзката й с
развитието на подрастващите. Именно тази нейна значимост обуславя специфичния
режим на задължението. По смисъла на чл.76 от ЗЗД най-обременителното за един
длъжник е задължението му, което като не изпълни влече след себе си наказателна
отговорност.
За да е съставомерно едно деяние по
чл.183, ал.1 от НК е необходимо от обективна страна издръжката на лицата от
кръга на посочените в нормата да е дължима по силата на влязло в сила решение
на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от
субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото алиментните задължения лице.
Престъплението по чл.183 от НК е продължено престъпление, което се осъществява
с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в
определен период от време. Началото на престъплението по чл.183 от НК е след
изтичане на срока, от който нататък осъденият да издържа свой съпруг, възходящ,
низходящ, брат или сестра, става неизправен длъжник най-малко за две месечни
вноски. Същото престъпление се явява довършено в момента, в който по-нататък
деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то бъде погасено, при
хипотезите посочени в Семейния кодекс.
Субект на престъплението е подсъдимият И.С.. Престъплението е извършено
умишлено. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е допускал
настъпването им. Родителите са длъжни да дават издръжка на своите не навършили
пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си, и тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено
затруднение за родителите. Подсъдимият е знаел, от една страна, че като не
изпълнява своите задължения по изплащане на издръжката, нарушава влязло в сила съдебно решение, а от
друга, не е имал воля да заплати задължението си, които безпротиворечиво се
установи по-горе.
Съгласно разпоредбата на чл.183, ал.1 от НК, който
след като е осъден да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра,
съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни
вноски, се наказва с “лишаване от свобода” до една година или с “пробация”.
Следователно разпоредбата на чл.183, ал.1 от НК
изрично постановява, че се държи наказателно отговорен този, който след като е
осъден да заплаща издръжка на свой близък, посочен в закона, съзнателно не
изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски.
Поради това, че същността на издръжката е да
задоволява ежедневните нужди на лицата, които са нетрудоспособни и не могат да
се издържат от личните си имущества, тя е изискуема през течение на целия
месец, за който се отнася. Издръжката следи за задоволяване на бъдещи нужди на
лицето, в полза на което е присъдена. По
тези съображения съдебната практика приема, че тя е изискуема от
началото на месеца, за който се отнася и не трябва да се изчаква неговото
изтичане.
В конкретния случай от събраните по делото
доказателства, от показанията на
свидетелката Я.П. дадени в хода на съдебното следствие, както и от писмените
доказателства събрани на досъдебното производство доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на
чл.283 от НПК, се установява, че подсъдимият И.С. от 29.11.2018г. до месец
септември 2019г. включително в гр.Пловдив, след като е осъден с
Определение за одобряване на спогодба № 9054/17.09.2018г.
по гр.д № 11080/2018 г.,V
брачен състав по описа на Районен съд - гр.Пловдив за 2018г.,
влязло в законна сила на 17.09.2018г.,
да издържа свои низходящи – И.И.С. с ЕГН:********** на месечна издръжка в
размер на 150 лева месечно и Н.И.С. с ЕГН********** на месечна издръжка в
размер на 150 лева месечно, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер
на две или повече месечни вноски, а именно 11 месечни вноски за всеки от тях,
общо в размер на 3300 лева.
От субективна страна деянията са
извършени умишлено, при условията на пряк умисъл. Това е така, защото деецът по
чл.183, ал.1 от НК предвижда неизбежно неблагоприятните последици от
противоправното си поведение, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните последици. Налице е умисъл на дееца, тъй като при
осъществяването на престъпното деяние последният е имал съзнанието, че извършва
престъплението, като е искал от тази дейност да настъпят желаните
общественоопасни последици. Осъзнавал е факта на влязлото в сила решение по гр.дело
№ 11080/2018г. , V бр. състав Районен съд
гр.Пловдив, както и произтичащото от
него задължение за изплащане на издръжка, но въпреки това не е престирал
това свое задължение. От друга страна се събраха безспорни доказателства за
обективната възможност деецът да заплаща присъдените издръжки.
Съгласно разпоредбата на чл.183,
ал.3 от НК деецът не се наказва, ако
преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и
не са настъпили други вредни последици за пострадалия. Тази разпоредба не се
прилага повторно. Съдебните решения относно заплащане ежемесечна издръжка на
низходящ се изпълняват от родителя, който е задължен да намери начин за
престиране на сумите, при условията, посочени в решението на съда. Съдът
намери, че не са налице предпоставки за приложение на тази хипотеза въпреки
че подсъдимият е надлежно уведомен още
при образуване на наказателното производство. С чл.183, ал.1 от НК са създадени
допълнителни гаранции за своевременно изпълнение на съдебните решения относно
заплащане на издръжка от родител на дете. Осигурена е наказателно-правна защита
на интересите на низходящия с цел да се създадат възможно най-благоприятни
условия за неговото отглеждане и
получаване на образование. Защитено е и правото на родителя за принос и
оказване материална подкрепа на неговото дете. Но подсъдимият С. не се е
възползвал от дадената му от закона възможност по чл.183, ал.3 от НК.
Вредни последици има всяко престъпление. Всяко престъпно
деяние като обективен факт, винаги оказва въздействие върху обекта на
престъплението.
Причините
и условията, способствували за извършване на престъплението, са ниското правно
съзнание на дееца, демонстрираното нежелание да се съобрази с установените по
силата на съдебното решение свои задължения.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи за извършеното престъпление, съдът
съобрази следните обстоятелства: в случая се касае за продължено престъпление,
т.е. при действието на сегашните актуални редакции на чл.183, ал.1 от НК
/предвиждащ наказание лишаване от свобода до една година или пробация/ и на
чл.54 от НК, тъй като счете, че следва да наложи на подсъдимия И.С. наказанието
лишаване от свобода предвидено от законодателят. На следващо място, като
отегчаващи вината обстоятелства се отчетоха обществената опасност на
престъплението с оглед големия период на неплащане на издръжка спрямо малолетните
И.С. и Н.С.. Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът намира младата му възраст, обективната възможност да
заплаща дължимата за детето му издръжка и изразеното желание да я изпълнява.
Балансът между отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства, мотивира съда
да наложи наказание при условията на
чл.54 от НК а именно лишаване от сводоба, за срок от четири месеца. Подсъдимия С. е пълнолетен, не осъждан и по
отношение на наложеното наказание не са налице пречки за прилагане разпоредбата
на чл.66, ал.1 от НК като изпълнението му бъде отложено и определен изпитателен
срок от три години.
Така определеното по вид и размер
наказание, съдът счете за съответен на обществената опасност на деянието и на
дееца и за постигане целите на лична и генерална превенция по чл.36 от НК.
По горе изложените мотими съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.