Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.София, 04.04.2018г.

В     И  М  Е  Т  О   Н А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО                                                       7-ми  състав

На шести март                                                                                          година 2018

В открито съдебно заседание в следния състав:

                                          

                                                      СЪДИЯ:  Гергана Христова - Коюмджиева      

секретар: Капка Лозева

 

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2992  по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

     Предмет на производството е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, приложим съгл. § 22 от КЗ.

    

         По изложените в искова молба обстоятелства Т.И.К. ЕГН **********, с адрес *** Загора, чрез адв.И.Й., е предявила  против „Д.З.“АД вписан в ТР с ЕИК ********, със седалище и адрес *** ,  иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ/отм./ за заплащане на сумата в размер на  50 000лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди за причинени телесни увреждания, в резултата на ПТП настъпило на 22.11.2015год. по вина на водача на л.а. „Мицубуши Паджеро” с рег.№********, чиято гражданска отговорност  е застрахована при ответника,   ведно със законната лихва от датата на деликта – 22.11.2015год., до окончателното плащане.

    

         Твърди се в исковата молба, че на 22.11.2015год. в  с.Горно Черковище, на ул.”Христо Ботев”,  водачът Д.Т.Д.управлявайки лек автомобил „Мицубуши Паджеро” с рег.№ ********, виновно нарушил правилата за движение по пътищата, като загубил контрол над автомобила и блъснал   Т.И.К.  - пешеходка.

           Твърди се, че следствие на ПТП  от  22.11.2015год. на ищцата Т.И.К.  са причинени следните телесни  увреждания:

-     Дифузна травма на главния мозък;

-     Контузия на главата и тялото;

-      мозъчно сътресение;

-      контузия на главата и лицето;

-      кръвонасядане на брадичката;

-     Парализа на левия очен двигателен нерв;

-     Парализа на трохеален нерв вляво;

-     Дивергентен страбизъм лява очна ябълка – кривогледство;

-     Кръвонасядане на кръста;

-     Оток и кръвонасядане на левия долен крайник.

           Сочи се, че непосредствено след инцидента пострадалата била хоспитализирана в болницата в гр.Казанлък,  без спомен за инцидента, със силни болки в увредените места. Болничното лечение продължило в периода 22.11.2015г. – 03.12.2015г. След това възстановяването на пострадалата    продължило  в домашни условия. В резултат на получените травми  лявата  очна ябълка била отклонена настрани. Била поставена диагноза  дивергентен страбизъм лява очна ябълка – кривогледство. Оплаквала се от двойно виждане, притъмняване пред очите, главоболие и световъртеж. Твърди се, че няколко месеца не можела да преценява разстояние,  виждала размазано, имала нужда от помощта на близките си. Наложило се, близките да я придържат при ходене, при слизане по стълби, да и помагат при къпане,  ходене до тоалетна и др.  Движението и било сериозно затруднено от получените травми в областта на кръста и левия крак. Описаните травми причинили на ищцата силни и продължителни болки, сериозни затруднения в бита. Полученото кривогледство и създало значителни притеснения при общуване. 

               Твърди се, вината на водачът Д.Т.Д.за настъпване на описаното ПТП е призната със споразумение по НОХД №1104/2016г. от 20.10.2016г.  на Районен съд гр. Казанлък, с който е одобрено от наказателния съд по реда чл. 382 НПК, имащо задължителен характер за гражданския съд по отношение на обстоятелствата в чл. 300 ГПК.

                Твърди се още, че виновният за настъпилото събитие водач Д.Т.Д., попада в кръга лица, чиято отговорност се покрива от застраховката “Гражданска отговорност” – полица  № 1511500000111, валидна от 01.02.2015г. до 01.02.2016год., сключена за лек автомобил „Мицубуши Паджеро” с рег.№ ******** в ЗАД „Виктория”, чийто универсален провоприемник е  „Д.З.“АД.

      

      Ответното дружество „Д.З.“АД, чрез пълномощника си юрк.Хр. Христов,  в срока по чл.367 ГПК  е депозирало отговор, в който оспорва претенцията  за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по размер, като твърди, че не всички увреждания,за които ищцата претендира обезщетение за неимуществени вреди са получени в резултат на ПТП.  Поддържа в отговора, се че претенцията е силно завишена по размер. Не оспорва наличието на валиден към датата на събитието застрахователен договор по ЗЗГО на автомобилистите по полицата покриваща отговорността на МПС „Мицубиши Паджеро“, ДК № ********. На ищцата не е изплатено обезщетение по доброволен ред,тъй като тя не била представила поискани от дружеството с нарочно писмо изх.№********* от 13.12.2016год.Твърди се, че на ищцата не са причинени парализа на левия очедвигателен нерв/, в резултат на които е настъпил дивергентен срабизъм на лява очна ябълка-кривогледство. Твърди се, че парализите на цитираните нерви,респ. развитието на посочения страбизъм, са последица от преживян от ищцата мозъчен инсулт, в резултат на който е налице остатъчна левостранна хемипареза, като се позовава на на епикриза ИЗ №8961 от Хирургично отделение на МБАЛ „Д-р *****“ ЕООД, гр.Казанлък и от амбулаторни листове от 08.01.2016год. и от 20.09.2016год. Твърди се, че на ищцата е причинено едно по-сериозно увреждане – дифузна травма на главния мозък. Сочи, че другите увреждания са й причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота – леки телесни повреди по смисъла на НК. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

 

        В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си адв.Й.поддържа предявения иск.

        В съдебно заседание   ответника  не се представлява.

 

        Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК и чл.12 ГПК,  приема за установено от фактическа страна следното:

     

    От приетия неоспорен  Констативен протокол за ПТП  с пострадали лица рег.№2840 -28911/ 23.11.2015г. изд. от РУ Полиция - Казанлък и Протокол  за оглед на местопроизшествие от 23.11.2015г.,  на 22.11.2015год. около 17,40 ч. в  с.Горно Черковище, на ул.”Христо Ботев”,  настъпило ПТП между лек автомобил „Мицубуши Паджеро” с рег.№ ********, с водач Д.Т.Д.,  който поради несъобразена скорост,  блъснал пешеходката   Т.И.К., която блъскала ръчна метална количка, като при удара и падането, същата получила комоцио и натъртвания по тялото./л.7-л.8  от делото/   

         В протокола за ПТП е отразено, че по отношение на водача - Д.Т.Д.е  взето административно отношение, което е видно и от постъпилото писмо на СДВР отдел ПП относно  – АУАН с № Г -062816/23.11.2015 г./л.7 от делото/

      По случая било образувано досъдебно производство  № 1659 /2015г. по описа на РУП –МВР - Казанлък, по което след извършване на разследване  РП  - Казанлък е повдигнала обвинение на  Д.Т.Д.за престъпление по чл.343, ал.3, бук. ”а”  вр. с ал.1 К, във вр.чл.342, ал.1 НК. В приетия препис от СМЕ по ДП № 1659 /2015г. на РУП –МВР – Казанлък, е отразено, че при пътния инцидент Т.И.К. на 66 г.  е получила дифузна травма на главния мозък, контузия на главата, мозъчно сътресение, парализа на левия очен двигателен нерв,  парализа на трохеален нерв вляво, контузия на тялото с кръвонасядания на кръста, оток и кръвонасядане на левия долен крайник, като първите две от изброените травми обуславят трайно отслабване на зрението./л.17-л.18 от делото/   

     

   Видно от приетия  заверен препис от протокол по, с което  Подсъдимият Д.Т.Д.с ЕГН – ********** е признат за виновен  в това, в това, че на 22.11.2015 год. в с. Г. Черковище, общ. Казанлък, на ул. „Христо Ботев" е управлявал МПС лек автомобил м. „Мицубиши Паджеро" с per. № ******** в нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно-  чл. 5, ал. 1, т.1, ал. 2, т.1;  чл. 20 ал.1 и ал. 2; .123 ал. 1, т.1., т.2 б. „а-д" вкл. от ЗДвП и по непредпазливост  причинил средна телесна повреда на Т.И.К., в трайно отслабване на зрението, като деецът е избягал от местопроизшествието - престъпление по чл. 343 ал. 3 б.“а“ вр. ал. 1 вр. чл. 342 ал. 1 от НК,   като на  подсъдимия  по съгласие на страните е наложено наказание 6 месеца „лишаване от свобода”./л.13-л.14 от делото/  Съгласно чл.383, ал.1 от НПК одобреното от съда споразумение има сила на влязла в сила присъда. Предвид изложеното, същото е задължително за гражданския съд относно посочените в чл. 300 ГПК обстоятелства.

              От неоспорната епикриза по ИЗ №8961 /2015г. издадена от  МБАЛ Казанлък се установява, че ищцата Т.И.К. на 22.11.2015г. е приета по спешност   в  хирургично отделение, след като била намерена в безпомощно състояние, без спомен за случилото се. След проведено консервативно лечение на 03.12.2015г.  с диагноза -  контузио капитис,  контузия на главата, мозъчно сътресение.  /л.19 от делото/

         

            Видно от съдебномедицинско удостоверение №389/07.12.2015г. издадено от  ОСМ на МБАЛ Стара Загора, че при прегледа на Т.И.К. на 66г. се установил дивергентен страбизъм лява очна ябълка – кривогледство; Кръвонасядане на кръста;  Оток и кръвонасядане на левия долен крайник, които отговарят да са получени при от действието на твърди тъпи предмети, както и при блъскане на пешеходец от автомобил. /л.20 от делото/

           Според приетото  заключение на Комплексна съдебно медицинска експертиза с вещи лица д-р Б.Б. - ортопед – травматолог и И.М. - офталмолог,  вследствие на ПТП на 22.11.2015г.  ищцата Т.И.К.,  е получила контузия на главата и челото, кръвонасядане  на брадичката, сътресение на мозъка, контузии и кръвонасядания   по поясната, седалищната област двустранно, контузии и кръвонасядания по ляво бедро и лява подбедрица,   кръвонасядания в областта на лявото око   Парализа на левия очен двигателен нерв; ДИПЛОПИЯ/двойно виждане/ Установява се, че е проведено болнично  лечение - от 22.11.15 до 03.12.15 г. — 12 дни;, а след изписването  домашно амбулаторно - от 03.12.15 г до около 3 месец.  Относно  периода на възстановяване, вещите лица сочат, че обикновено около  6 месец  след травмата мозъкът успява да неутрализира двойния образ причинен от нервните парези, но това са индивидуални прояви на всеки организъм. В.л. офталмолог сочи, че делото няма представени след 07.12.2015 г.   офталмологични прегледи, но около година след травмата личният й лекар е отбелязал в амб. лист, че все още има двоене на образите.

          От неоспореното заключение на КСМЕ се установява, че ищцата Т.К. е имала болки от кръвонасяданията в лявата лицева област. Имала парапитично отклонено лявото око и двоене на образите за известен , като  за  повече от  30 дни движението надолу период  надясно са били ограничени, което е ограничавало нормалното ориентиране в тази посока. Двойното виждане е създавало несигурност в движенията и поведението й, размазване на образите, главоболие и световъртеж, поради разстроеното бинокулярно зрение и специално дълбочинното/стереоскопично/ зрение и правилното пространствено възприятие. Намаление на зрението не е установено. Установява се, че ищцата е преживяла болки и страдания с голям интензитет непосредствено след ПТП за 7-8 дни, след което интензитетът им намалявал за около 3 месеца. След извършените лични прегледи, съответно на 13.12.2017 г. вещи те лица д-р Б. - ортопед – травматолог и М. – офталмолог, са  установили, че  състоянието на ищцата е стабилизирано, травмите на главата, поясната и седалищната област и левия крак са отзвучали, очните ябълки са подвижни и в двете посоки, поради което приемат, че прогнозата е благоприятна.

        Съдът възприема заключението на Комплексна съдебно медицинска експертиза с вещи лица д-р Б.Б. - ортопед – травматолог и И.М., като обективно, компетентно дадено и кореспондиращо  на приетите неоспорени писмени доказателства.

         Свидетелят Т.К/ 47г. дъщеря на  ищцата /, сочи в показанията си, че видяла майка си след ПТП в болницата в Казанлък.Тя била  в безсъзнание, а дрехите и били в пясък. Над лявото око се виждала синина и рана. на другия ден майка и дошла в съзнание, имала  много травми на кръста, голяма синина на левия крак, над окото синина и рана. След 3 дни престой в интензивно отделение я прехвърлиха в хирургично отделение. Там майка и вече била контактна и ги познала. На дясното око беше паднал клепача, а лявото око беше изкривено. Общо взето беше на легло. Не можеше да се движи сама. Травмите в кръста и пречеха да се движи,  кръста я болял много, имаше голяма синина. Освен това майка и виждала двоен образ и не можеше да се движи сама.  Свидетелката К.сочи, че след 10 дни в болницата        , майка и  била изписана. След  изписването тя не можела  да се движи сама, получавала световъртежи, причерняваше и виждаше двоен образ. Тръгнахме по неврохирурзи  и невролози и те и изписаха лечение шест месеца с лекарства за окото. Около шест месеца тя не се движела сама. За нея се грижеше мъжа и.Преди катастрофата ищцата работела в птицеферма, но след катастрофата, че не можела да работи.  След инцидента физически тя не е същия човек. Свидетелката Койчева, сочи, че след инцидента майка и е половин човек.

      Показанията на свидетелката Т.К, съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, но им дава вяра доколкото почиват на преки лични впечатления и кореспондират със неоспорено  заключение на съдебно медицинска и експертиза.

 

         По делото е прието за безспорно, че между ответника ”Д. З.” и деликвента Д.Т.Д.е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност  за л.а. „Мицубуши Паджеро” с рег.№ ********, със застрахователна полица №№ 1511500000111, валидна от 01.02.2015г. до 01.02.2016год.,  което е видно и от приета справка от „Гаранционен фонд"./л.27  от делото/

      Не е спорно, че след като е уведомен за настъпилото застрахователно събитие ответникът не е изплатил обезщетение на пострадалата.

 

        При тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

        Предявения иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени  вреди и за имуществени вреди е допустим, при надлежно упражняване правото на иск и по същество частично основателен.

         Увреденият от деликт, причинен от застрахован по застраховка "Гражданска отговорност", има право да иска обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя /чл. 266, ал. 1 от КЗ/отм./. За да възникне субективното право по чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./  е необходимо кумулативното осъществяване на елементите от сложен фактически състав, включващ валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между деликвента и застрахователя и деликт с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина на причинителя.

            Съдът приема, че към момента на процесното ПТП между  ответника  ”Д.З..” и деликвента Д.Т.Д.е налице валиден договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", което обстоятелство не се оспорва от ответника. С оглед изложеното към датата на процесния деликт съществува валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между деликвента и ответника, поради което последният дължи на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ вр. с чл. 45 от ЗЗД репариране на действително причинените вреди - пряка и непосредствена последица от ПТП.   

               Съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства, свидетелски показания и заключението на  САТЕ,  сочи на извода, че е налице виновно противоправно деяние от страна на деликвента Д.Т.Д.изразяващо се в нарушение на правилата  на  чл.5, ал. 1, т.1, ал. 2, т.1;  чл. 20 ал.1 и ал. 2; .123 ал. 1, т.1., т.2 б. „а-д" вкл. от ЗДвП, вследствие на което реализирал ПТП, деянието е извършено виновно – при форма на вината непредпазливост; налице е причинно - следствена връзка между противоправното деяние и вредите - факти, установени с приетите по делото доказателства и при прилагане на чл. 300 от ГПК относно  одобрено споразумение  по НОХД № 1104/2016г.по описа  на Районен съд гр. Казанлък. Претърпените от ищеца неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от получените травматични увреждания от ПТП, посочени по - горе при излагане на фактическата страна по казуса.

 

            По размера на неимуществените вреди: Претърпените от ищеца неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от получените травматични увреждания от ПТП, посочени по - горе при излагане на фактическата страна по казуса. Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.226, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 от КЗ се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Освен това, съдът преценявайки обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, вида, характера и тежестта на травмите, възрастта на ищцата  към момента на настъпване на увреждането – 66 г., при която преди процесното ПТП  ищцата е била активна и самостоятелна, работела е физичисеки труд, и отглеждала лично стопанство, а след него е била зависима от чужда помощ, включително и в хигиенното и битово обслужване за период от 3 месеца, продължителният възстановителен период – около 6 месеца, а интензитета на болките, препърпените  болки от множеството травми и охлузвания по тялото, неудобствата  поради разстроеното зрение и двойно виждане, стабилизираното състояние, отзвучаване на травмите  и благоприятната прогноза за  възстановяване, намира че сумата от 30 000лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД  за репариране на вредите от ПТП. Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД  принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици, настъпили за ищцата в резултат на непозволеното увреждане. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се основава  на доказателствата по делото и на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС на НРБ съгласно което понятието „ справедливост“  не е абстрактно понятие и то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесните увреждания са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания. Освен цитираното постановление съдът е взел пред вид и практиката по чл. 290 от ГПК на ВКС по отношение на преценката на неимуществените вреди, като съобразно Решение № 27/ 15.04. 2015 г. по т.д. № 457/ 2014 г., ІІ т.о., ТК на ВКС следва да се съобрази в достатъчна степен характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, общественото възприемане на справедливостта на всеки етап от развитието на обществото, както и икономическата конюнктура в страната. Съдът счита, че посоченият размер не е прекомерен, както се твърди от ответника, тъй като съобразно изложените в трайната съдебна практика критерии се налага изводът, че претендираното обезщетение би било справедлива компенсация за претърпените от ищеца болки и страдания.

 

       С оглед на така изложеното, искът за неимуществени вреди по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ следва да бъде уважен за сумата от – 30 000 лв. и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лв..

        Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД деликвентът изпада в забава от момента на причиняване на непозволеното увреждане. Субективното право на увредения по чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ се подчинява изцяло на правната регламентация на материята за непозволено увреждане, като негова функция, следователно ищецът има право на обезщетение за забавено изпълнение от момента на настъпване на деликта – 22.11.2015 г.

 

      По разноските:   С оглед изхода на спора и на основание чл. 38, ал.2 от ЗА вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът присъжда в полза на пълномощника адв.И.Й. за осъщественото безплатно процесуално представителство съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА,  възнаграждение в размер на 1430  лв.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца от задължението за внасяне на държавна такса и разноски по делото съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на СГС държавна такса  в размер на 1200лв., както и 240 лв. разноски за депозит за КСМЕ.

     С оглед изхода на спора по главния иск и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъдат осъден да заплати на ответника ЗК сумата 60 лв., съставляваща съдебно-деловодни разноски, пропорционално на отхвърлената част от иска. /общо сторените разноски възлизат на  150 лв. юрисконсултско възнаграждение /

 

              На основание изложеното,  съдът

 

                                                    Р Е Ш И:

 

      ОСЪЖДА „Д.З.“АД с ЕИК ********,  със седалище и адрес ***, да заплати на Т.И.К. ЕГН **********, с  адрес *** Загора, сумата 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 22.11.2015 г. от водача на л.а. „Мицубуши Паджеро” с рег.№********, чиято гражданска отговорност  е застрахована при ответника,  ведно със законната лихва от датата на деликта – 22.11.2015год., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лв., като неоснователен.

  ОСЪЖДА „Д.З.“АД вписан в ТР с ЕИК ********,  със седалище и адрес ***       да заплати на адв.И.Й., на основание чл.38, ал.2 от ЗА, сумата от на 1430.00 лева за осъщественото безплатно процесуално представителство.

        ОСЪЖДА „Д.З.“АД вписан в ТР с ЕИК ********,  със седалище и адрес ***        да заплати по сметка на СГС, сумата 1200 лева държавна такса, както и  240 лв. разноски за депозит за КСМЕ пропорционално на уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

        ОСЪЖДА Т.И.К. ЕГН ********** да заплати „Д.З.“АД с ЕИК ******** сумата 60.00 лв.  съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съобразно отхвърлената част от иска.

 

       РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                  СЪДИЯ: