Р Е Ш Е Н И Е
№ 92
гр. Велико Търново, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав, в публично заседание
на двадесет и първи април две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при секретаря П.И.и
участието на прокурора С.И., разгледа докладваното от съдия Данаилова
касационно НАХД № 10092/2023 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания.
С Решение № 22/15.02.2023г.
по АНД №236/2022г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица е отменено
Наказателно постановление №373/2021г. от 09.03.2022г., издадено от началник
отдел „МРР“ в ТД Митница Русе при Агенция „Митници, в частта, в която на Г.Н.Г.
***, на основание чл. 126, ал. 2, предл. първо във вр. с чл.126, ал.1 от ЗАДС е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 095,24 лева и е
потвърдено същото в останалата му част,
в която на основание чл. 107е, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 от ЗАДС са отнети
в полза на държавата следните акцизни стоки - алкохолни напитки – общо 117 литра
дестилатен алкохолен продукт, от които 7
литра „етилов алкохол - дестилатен алкохолен продукт с действително алкохолно
съдържание по обем 58,9% vol при 20
градуса по Целзий“, 25 литра „етилов алкохол - дестилатен алкохолен продукт с
действително алкохолно съдържание по
обем 41,1% vol при 20
градуса по Целзий“, 50 литра „етилов алкохол - дестилатен алкохолен продукт с
действително алкохолно съдържание по
обем 40,6% vol при 20
градуса по Целзий“ и 35 литра „етилов алкохол - дестилатен алкохолен продукт с
действително алкохолно съдържание по
обем 43,1% vol при 20
градуса по Целзий“, предадени на склад на ТД Митница Русе – МП Свищов.
В законния срок срещу
решението са подадени две касационни
жалби – първата от началника на отдел „МРР“ в ТД Митница Русе към Агенция „Митници“
против Решение №22/15.02.2023г. по АНД №236/2022г. на ГОРС, в частта, в която с
него е отменено НП 373/2021 г. и втората – от Г.Н.Г. *** против същото решение,
в частта, в която с него е отнет в полза на държавата предмета на нарушението –
подробно описани 117 литра дестилатен алкохолен продукт.
И двете касационни жалби
оспорват решението в съответните му части по мотиви за неправилно приложение на
закона и искат отмяната му и съответно – потвърждаване на НП – от първия
касатор, а от втория – отмяна на постановеното отнемане на алкохола. Претендират
и присъждане на разноски.
Ответниците по всяка от
касационните жалби ги оспорват като неоснователни.
Представителят
на ВТОП дава становище за основателност на касационните жалби. Посочва, че
съдът е отменил частично НП като е приел, че е налице неправилна правна
квалификация на нарушението без да излага мотиви по същество относно наличието
или липсата на елементи от състава на нарушението, визирано в НП. С оглед на
това и предвид Тълкувателно постановление на ВКС и ВАС счита, че решението
следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на друг състав за ново
разглеждане.
Съдът, след като се запозна с подадените
касационни жалби, представените по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Жалбите са подадени от надлежни страни –
участници във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд,
което ги прави допустими.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН,
административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК, по принцип, свежда
предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението,
но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на настоящето касационно дело, съдът намира и
двете касационни жалби за основателни по следните мотиви:
Както се посочи, с решението си районният съд е
отменил Наказателно постановление №373/2021г. от 09.03.2022г., издадено от
началник отдел „МРР“ в ТД Митница Русе при Агенция „Митници, в частта, в която на
Г.Н.Г. ***, на основание чл. 126, ал. 2, предл. първо във вр. с чл.126, ал.1 от ЗАДС е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 095,24 лева
и е потвърдил същото в останалата му
част, в която на основание чл. 107е, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 от ЗАДС са
отнети в полза на държавата следните акцизни стоки - алкохолни напитки – общо
117 литра дестилатен алкохолен продукт, от които 7 литра „етилов алкохол - дестилатен
алкохолен продукт с действително алкохолно съдържание по обем 58,9% vol при 20 градуса по Целзий“, 25 литра
„етилов алкохол - дестилатен алкохолен продукт с действително алкохолно
съдържание по обем 41,1% vol при 20
градуса по Целзий“, 50 литра „етилов алкохол - дестилатен алкохолен продукт с
действително алкохолно съдържание по
обем 40,6% vol при 20
градуса по Целзий“ и 35 литра „етилов алкохол - дестилатен алкохолен продукт с
действително алкохолно съдържание по
обем 43,1% vol при 20
градуса по Целзий“, предадени на склад на ТД Митница Русе – МП Свищов.
За да отмени НП съдът се е позовал единствено на константната съдебна
практика на касационната инстанция по аналогични казуси, с която е прието, че законодателната
идея по чл. 126 от ЗАДС е да се санкционират лица, които макар и редовно регистрирани
по закона (като производители или складодържатели) не изпълняват задължението си
да съставят редовни документи, които удостоверяват начисляването, плащането и обезпечаването
на акциза, а не лицата, които изобщо не са се регистрирали като производители или
складодържатели, но въпреки това извършват присъщи дейности за такива. Посочил
е, че лице, което не е регистрирано като производител или складодържател не може
изобщо да произвежда и съхранява стоки на склад и няма как да съставя необходимите
документи за това, като не може и да притежава такива документи, тъй като
именно то като производител или складодържател би следвало да ги съставя и
държи. Такова лице не може да отговаря по чл. 126 от ЗАДС, защото няма законова
възможност да състави и разполага с редовни книжа за това. Същото не е
задължено лице по ЗАДС и не може да се санкционира за това, че не е изпълнило
задължение, което няма. Това лице може да е задължено за плащането на акциза,
но не и за съставянето на документи, които да установяват такова плащане. Изтъкнал
е, че разпоредбата на чл.126 от ЗАДС има различна цел и обхват – да защитава
обществените отношения във връзка с правилното документиране на начисляването, плащането и обезпечаването
на акциза, но такива задължения – да съставят книжа, имат само задължените по
ЗАДС лица – регистрираните по този закон производители или складодържатели,
защото само те принципно биха могли да съставят редовни документи и да
разполагат с тях. Посочил е, че неначисляването и неплащането на акциз са
нарушения, различни от недокументирането на същите (нарушенията по чл.126 от ЗАДС) и за тях се носи отговорност и от нерегистрирани лица. Доколкото обаче не
се твърди и не се сочи в НП, че жалбоподателят произвежда и съхранява, без да е
регистрирано лице по ЗАДС, то по отношение на него не може да се вмени
задължението, нито възможността да състави и да разполага с документи, удостоверяващи
начисляването, плащането или обезпечаването на акциза за процесните стоки
(които би бил задължен да съставя, ако е бил регистриран производител или
склад) и за това не може да носи отговорност по чл.126 от ЗАДС, за което е издадено
атакуваното наказателно постановление. Посоченото разбиране действително е
отстоявано трайно от касационната инстанция, но същото следва да се изостави,
след като с междувременно постановеното Тълкувателно постановление №
1/16.02.2023 г. на ВКС и ВАС се приема обратното – че субект на отговорността
по чл. 126 от ЗАДС може да е всяко лице, независимо от регистрацията по този
закон. Ето защо изложените в обратния смисъл мотиви от ГОРС следва да се
приемат за неправилни.
Доколкото обаче това са единствените мотиви на съда за
отмяна на НП в неговата санкционна част, е наложително отмяната на съдебното
решение в обжалваната от началника на отдел „МРР“ в ТД Митница Русе към Агенция
„Митници“ част. Въпреки това настоящата касационна инстанция намира, че не може
да постанови ново решение в обратния смисъл (на Тълкувателното постановление),
тъй като въззивният съд не е изследвал и изложил никакви мотиви относно
процесуалната и материалната законосъобразност на НП и най – вече за това
редовно ли са взети проби от намерената течност при проверката, как е
определено алкохолното съдържание и съответно – правилно ли е начислен дължимия
акциз, същият платен ли е и т.н. Всички тези въпроси не касаят приложението на
чл. 126 от ЗАДС, но са релевантни за извода за законосъобразност на НП. Те
обаче са останали без отговор в обжалваното решение, което не съдържа никакви
мотиви относно същите, въпреки значението им за крайния изход. Ето защо делото
следва да се върне в тази му част за ново разглеждане от друг състав, който да
провери цялостно процесуалната и материалната законосъобразност на НП в
санкционната му част.
Доколкото въпросите за естеството на иззетото,
плащането на акциза и т.н., които не са обсъждани от ГОРС, имат отношение и към
въпроса за отнемане на предмета на нарушението (ако има такова) е наложително
отмяна на решението и в частта, в която е потвърдено разпреденото отнемане на
вещи и връщане на делото за ново разглеждане и в тази част, съобразно отговора
на посочените релевантни въпроси и за санкционната част.
Ето защо съдът намира и двете касационни жалби за
основателни и тъй като не може да реши въпросите, които са предмет на делото
сам, същото следва да се върне за изцяло ново разглеждане от друг състав при
спазване на горепосочените указания. Разноските за всички инстанции следва да
се определят в същото, повторно въззивно производство, на основание чл. 226,
ал. 3 от АПК.
Водим от горното и на
основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ изцяло Решение №
22/15.02.2023г., постановено по АНД №236/2022г. по описа на Районен съд – Горна
Оряховица.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане
от друг състав на същия съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.