№ 236
гр. Пазарджик , 18.03.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело
№ 20205220103417 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Ищецът Гаранционен фонд не изпраща представител, редовно и
своевременно призован. От пълномощника адв. С. М. е постъпила молба за
разглеждане на делото в отсъствие на ищеца.
Ответникът не се явява. Представлява се от адв. К.У..
АДВ. У.: – Няма пречка, да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не е налице процесуална пречка за разглеждане на
делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143 от ГПК се пристъпи към изясняване на спора от
фактическа страна.
1
С писмено становище пълномощникът на ищеца Гаранционен фонд е
заявил, че поддържа изцяло предявените искове и е взел становище по
възраженията наведени в писмения отговор на исковата молба. Направил е
възражение за правната квалификация на иска дадена от съда в съставения
проекто доклад, като счита, че приложими следава да са разпоредбите на
отменения КЗ, тъй като процесното ПТП е настъпило на 21.06.2015 г., тоест
по времето на действие на стария КЗ. Направени са доказателствени искания,
които ще се докладват след изготвянето на проекта за доклад и
разпределението на доказатествената тежест с оглед становищата на страните.
АДВ. У.: – Уважаеми господин председател, поддържам писменото
становище.
СЪДЪТ постави въпроси на пълномощника на ответника за уточняване
на възраженията в писмения отговор на исковата молба.
ПЪРВИ ВЪПРОС: - Оспорвате ли размера на платеното обезщетение от
Гаранционен фонд, във връзка с процесното ПТП или само това, че вредите
са в причинно следствена връзка с катастрофата .
АДВ. У.: Уточнявам, че възражението ми е само относно наличието на
причинно-следствена връзка между катастрофата и вредите. Не оспорвам
размера на обезщетението, така както е определен от Гаранциония фонд.
ВТОРИ ВЪПРОС: - Какво е значението за настоящия спор на факта
дали лекият автомобил на делинквента, тоест на ответника, има регистрация в
системата на Пътна полиция КАТ в Република България?
2
АДВ. У.: - Задължението за сключване на застраховка ГО съгласно
закона е за регистрираните в страната пътни превозни средства. И тези, които
са регистрирани в страната превозни средства и са сключили застраховка,
само те намират отражение в регистъра на Гаранционния фонд. Ако това
обстоятелство, че МПС-во собственост на ответника не е регистрирано в
страната съответно няма как да се съдържа информация за наличието на
задъжителна застраховка гражданска отговорност в регистъра на Ганционния
фонд. От там следва изводът, че основанието на което Гаранционният фонд
търси възвръщаемост и регрес за платените обезщетения за това, че това
МПС е следвало да бъде регистрирано и поради тази причина се търси
суброгацията от ответника, на практика остава неоснователно. Във връзка с
тази справка тя е недействителна, защото този автомобил не е регистриран в
страната и няма как да съществува в този регистър, затова оспорваме тази
справка. Няма такъв автомобил с такъв номер, който да се води на ответника
на територията на Република България - това твърдим. Такъв автомобил с
такава регистрация, не се води като собственост на ответника.
ТРЕТИ ВЪПРОС: - Кои обстоятелства от протокола за ПТП, който е
приложен към исковата молба оспорвате?
АДВ. У.: - Оспорвам протоколът в частта относно механизма на ПТП-е.
Той не е възприет лично от съставителя на този протокол. Не оспорвам
останалата част от съдържанието на протокола досежно МПС-ва участвали в
катастрофата, лицата, които са се представили за техни водачи и това, че
водачът на лек автомобил „****” не е представил застрахователна полица по
застраховка гражданска отговорност, като уточнявам, че непредставянето на
застраховка не значи липса на такава.
По направените искания и възражения на страните, и с оглед
уточненията от страна на ответника в днешното съдебно заседание, съдът
счита, че няма пречка да се приеме като писмено доказателство оспорената в
3
писмения отговор справка от база данни към Гаранционен фонд, относно
обстоятелства, че процесният автомобил, за който се твърди да е управляван
от ответника и не е регистриран в страната, и че за него няма информация за
сключена застраховка ГО. Оценката на доказателствената сила и
обстоятелствата, които този документ установява ще бъде извършена от съда
с решението по делото. В това число и какво е значението на факта, че
автомобилът не е регистриран в страната за установяването чрез тази справка
дали същият е имал сключена валидна застраховка гражданска отговорност.
Не следва да се открива производство за проверка на оспорения от ответника
протокол за ПТП, тъй като същият се оспорва в частта относно механизма за
настъпване на ПТП, която част не се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила. Касае се за обстоятелства, които не са възприети от
длъжностното лице, което не е присъствало в момента на катастрофата,
поради което отразеното в протокола не отразява лични възприятия на
неговия съставител. В останалата част, която обвързва съда с материална
доказателствена сила, ответникът не прави оспорвания, а именно, относно
автомобилите които са участвали в катастрофата, лицата които са се
представили за техни водачи, и това, че участник № 1 не е представил
валидна застрахователна полица по застраховка гражданска отговорност (ГО).
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмено доказателство оспорената в писмения отговор
справка от база данни към Гаранционен фонд.
Съдът докладва писмено становище от пълномощника на ищеца, в
което се прави възражение срещу правната квалификация на иска в дадения
от съда проекта за доклад с твърдението, че ПТП е настъпило при действието
на отменения КЗ и следва искът да се квалифицира по чл. 288, ал. 12, във вр.
с чл. 288, ал. 1 т. 2, буква „а“ от КЗ, а не така, както е квалифициран от съда
по чл. 558, ал. 7, във вр. с чл. 577, ал. 1, т. 2, буква „а“ от КЗ.
4
АДВ. У.: - Относно това становище нямам възражения.
По това възражение, съдът намира следното.
Не се налага промяна в правната квалификация на иска. Вярно е, че
пътно-транспортното произшествие, от което ищецът твърди, че са
произлезли обезщетените от него имуществени вреди е станало при действие
на отменения КЗ в сила до 31.12.2015 г. Касае се обаче, до регресен иск, който
се основава на суброгацията на ищеца Гарнционен фонд в правата на
удовлетворения кредитор – прострадалия от катастрофата. Очевидно е, че
правото на регрес е със сложен правопораждащ фактически състав, който
включва, както деликта от който са произтекли щетите, така и допълнителни
факти касаещи предявяването на претенция от пострадалия производство за
определяне и оценка на щетата, както и изплащане на обезщетение. Според
настоящия състав на съда приложим е материалният закон, който е действал
към момента на завършването на правопораждащия фактически състав, което
е станало с изплащането на застрахователното обезщетение. Видно от
твърденията в исковата молба, оценката на щетата и изплащането на
обезщетение са станали при действието на действащия към момента КЗ. Ето
защо правната квалификация следва да се даде така, както е направена от съда
по чл. 558, ал. 7 от КЗ. При това положение докладът следва да се приеме за
окончателен така, както е съставен с определението за насрочване на делото и
да се допълни с днес направените уточнения от ответника относно това, че не
оспорва размера на обезщетението, както и в частта относно оспорването на
протокола на ПТП.
АДВ. У.: - Имам възражения по доклада. Възражението ми е в частта,
относно разпределената на ответника доказателствена тежест за оборване на
презумпцията за виновност по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. Възраженията ми са в
частта, в която съдът приема и разпределя доказателствената тежест, относно
обстоятелствата по непозволеното увреждане, като се базират на следното
5
разбиранена Върховния съд, в редица съдебни актове. Аз съм се спрял на едно
Определение №484/28.05.2018 г. по гр. 1058/2018 г. на ВКС, ІV-то
гражданско отделение. Становището, което Върховните съдии излагат касае
причинната връзка. В три точки основно там е становището на съда, като във
втора точка се казва: „Отговорността при непозволеното увреждане по чл.
45 се поражда тогава, когато има увреждане, което е в резултат на виновно и
противоправно действие или бездействие”, тоест при установена причинна
връзка с вредите на пострадалия, това е едното становище, и второто, което
искам да поставя на Вашето внимание, е че всички елементи от фактическия
състав при непозволено увреждане се доказват във всеки конкретен случай и
доказването е в тежест на ищеца, който следва да установи противоправното
действие или бездействие, причинил вредите и причинната връзка между
поведението и вредоносния резултат. Базирайки се на това становище на
Върховните съдии, искам да обоснова моето възражение, в този смисъл, че
съдът разпределя доказването на липсата на вина, че лежи върху ответника, аз
казвам, че това нещо доказването на вината лежи, не се предполага, а трябва
да бъде доказана от ищеца.
Съдът намира възражението за неоснователно. Разпределението на
доказателствената тежест е направено в унисон с цитираната от адв. У.
съдебна практика. Видно от проекта за доклад в тежест на ищеца е възложено
да докаже противоправното поведение на ответника, настъпването на
вредите, техния размер, както и причинната връзка между противоправното
подведение и вредата. Последният елемент от фактическия състав на
непозволеното увреждане е виновността на делинквента. Без съмение тя също
трябва да бъде установена по делото и ако не е налична, то деликтна
отговорност не се поражда. В чл. 45, ал. 2 от ЗЗД обаче е въведена
презумпция съгласно, която този релевантен факт, а именно виновността на
делинквента, се предполага до доказване на противното. Касае се за оборима
презумпция въведена в полза на ищеца по иск за обезщетяване на вреди от
деликт. В тази връзка правилно съдът е постановил, че тежестта да обори
презумпцията за виновност в гражданското право е на ответника.
Ето защо, и на осн. чл. 146 от ГПК, съдът
6
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен проекта за доклад съставен с Определение №
320/16.02.2021 г., като ДОПЪЛВА същия с изявлението на пълномощника на
ответника, че не оспорва размера на изплатеното обезщетение от ищеца
Гаранционен фонд, както и че не оспорва приложения с исковата молба
протокол за ПТП в частта, с която същият се ползва с обвързваща съда
материална доказателствена сила относно обстоятелствата, кои са моторните
превозни средства участвали в катастрофата, кои са лицата представили се за
техни водачи пред съставителя на протокола и обстоятелството, че участник
№ 1 не е представил валидна застрахователна полица по сключена
застраховка гражданска отговорност за управлявания от него лек автомобил.
На осн. чл. 153 от ГПК ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО И
НЕПОДЛЕЖАЩО НА ДОКАЗВАНЕ обстоятелството, че ищецът
Гаранционен фонд е изплатил на увреденото лице обезщетение за
имуществените вреди от процесното ПТП в размер на 900,16 лв., както и това,
че размерът на обезщетението е правилно определен.
СЪДЪТ докладва доказателствените искания на ищеца изложени в
писмено становище постъпило преди днешното съдебно заседание.
АДВ. У.: - Не възразявам по поисканата експертиза. Оставям на съда да
прецени с оглед направените от наша страна изявления последните два
въпроса дали да бъдат включени в експертизата. По отношение на втора
точка от доказателствените искания – изискване на преписката, искам да
насоча вниманието Ви към едно от приложенията към исковата молба, което
изхожда от Сектор „Пътна полиция” до Гаранционен фонд, във връзка с
уведомяването за издаването на две НП и за тяхното движение, тоест ако ще
се изисква преписката да бъдат изискани преписките и по двете НП.
7
Съдът намира доказателствените искания за основателни.
Следва да се допусне поисканата експертиза, с изключение на
въпросите относно стойността на вложените при ремонта на увреденото МПС
нови части, детайли и консумативи, както и относно какъв е размерът на
общата сума необходима за пълното възстановяване на увредения автомобил,
тъй като ответникът не оспорва размера на щетите. Основателно е искането
да се изиска от Сектор „Пътна Полиция” при ОД на МВР гр. Пазарджик
приложенията в преписката по Протокола за конкретното ПТП, както и
преписките по съставените АУАН, цитирани в писмото представено от ищеца
с исковата молба.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА съдебно-автотехническа експертиза, която да отговори на
въпросите поставени от ищеца в доказателствената част на становището му
депозирано по делото с вх. № 4696/18.03.2021 г., с изключение на въпросите
касаещи размера на щетата и средствата необходими за нейното
отстраняване.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице В.Ф., както и депозит в размер на 150 лв.,
вносим от ищеца по набирателната сметка на съда в едноседмичен срок от
получаване на съобщението.
ДА СЕ ИЗИСКАТ от ОД на МВР гр. Пазарджик Сектор „Пътна
полиция” материалите по преписката във връзка със съставянето на протокол
за ПТП № 1517764/21.06.2015 г., както и всички материали по преписките във
връзка с издаването на НП №15-1006-001702/30.06.2015 г. и НП № 15-1006-
001676/30.06.2015 г., и двете срещу С. С. Р. с ЕГН **********.
Тъй като се касае за писмени доказателства, които се намират при трето
неучастващо лице, дава едноседмичен срок от получаване на съобщението, на
ищеца да представи по делото молба по чл. 192, ал. 2 от ГПК до Сектор
8
„Пътна Полиция” при ОД на МВР гр. Пазарджик, с която се изискват
материалите по преписката към протокола за ПТП.
По същите съображения дава едноседмичен срок на ответника да
представи по делото молба по чл. 192, ал. 2 от ГПК до Сектор ПП при ОД
МВР гр. Пазарджик, с която се изискват материалите по двете преписки
касаещи НП цитирани по-горе.
АДВ. У.: – За днес нямам други искания.
Съдът счита, че ще следва да се отложи делото за събиране на
допуснатите доказателства, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 29.04.2021 г. от 10:15 часа, за
която дата ищецът Гаранционен фонд се счита за уведомен на осн. чл. 56, ал.
2 от ГПК, а ответникът е уведомен чрез адв. У..
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице В.Ф..
До ищеца да е изпрати съобщение за задължението му да представи
молба по чл. 192, ал. 2 от ГПК.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:19
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
9