Решение по дело №2858/2023 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1879
Дата: 23 февруари 2024 г. (в сила от 23 февруари 2024 г.)
Съдия:
Дело: 20237050702858
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 декември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

1879

Варна, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXIX състав, в съдебно заседание на шести февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА

При секретар АНГЕЛИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА административно дело № 20237050702858 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 197, ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба от "ПРО АУТО БГ 1“ ЕООД, [ЕИК] с управител С. Н. Н., чрез адв. А. Х., срещу Решение №221/05.12.2023 г. издадено от директора на ТД на НАП – Варна, с което е оставена без уважение жалба вх. № 59294/28.11.2023 г. от "ПРО АУТО БГ 1“ ЕООД срещу Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки /ПНПОМ/ с изх. № [рег. номер]-023-0003173/22.11.2023 г. издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна.

Жалбоподателят посочва, че при спряно ревизионно производство, органите по приходите не могат да извършват никакви процесуални действия по ДОПК във връзка със същото, включително да предприемат действия по налагане на предварителни обезпечителни мерки. Твърди, че в конкретния случай се иска обезпечаване на едно предполагаемо задължение като се затруднява дейността на дружеството, което има сключени множества договори с трети лица и по тях ще има разплащания и постъпващи суми по банкова сметка. Сочи, че посоченият в искането предполагаем размер на задълженията в процесното постановление и предхождащото го искане не е подкрепен с никакви мотиви, основани на изследване на обстоятелствата относно декларираните и проверени задължения, наличните активи и дали техния размер е недостатъчен да покрие публичните задължения. Изтъква, че независимо, че в производството по чл. 121, ал. 1 от ДОПК, публичният изпълнител не разполага с възможност да проверява размера на задълженията, подлежащи на обезпечение, той трябва да следи дали искането, с което е сезиран е мотивирано, каквото е императивното изискване на закона. Сочи, че в случая искането, въз основа на което е издадено процесното постановление, не е мотивирано по отношение размера на задълженията - посоченият размер е изцяло бланкетен, без да се основава, на каквото и да било доказателство за започналата ревизия, както на дружеството, така и на негов контрагент. Твърди, че наложените предварителни обезпечителни мерки затрудняват и спират дейността на дружеството и то ще претърпи вреди от неизпълнение на договори за изграждане на фотоволтаичен парк, който предстои да бъде изграден във възбранения парцел. В случай на принудително изпълнение върху същия и евентуална продажба на публичен търг, дружеството ще претърпи загуби за направените инвестиции в парка, като ще възникнат и вреди от пропуснати ползи, от продажбата на ел. енергия. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение и ПНПОМ. В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител и претендира присъждане на сторени разноски по опис.

Ответникът – Директор на Териториална дирекция на НАП – Варна, чрез ст. юрисконсулт Д. П. оспорва жалбата с твърдения, че са налице предпоставките за налагане на предварителни обезпечителни мерки. Изтъква, че е налице мотивирано искане на ревизиращ орган, който с оглед големия размер на предполагаемите задължения е преценил, че мярката е съразмерна на обезпечителната нужда. Сочи, че към момента на издаване на ПНПОМ възбранения имот е единствен на дружеството и е бил ипотекиран в полза на банка, като ТД на НАП се явява втори по ред обезпечен кредитор. Твърди, че по наложените други две предварителни обезпечителни мерки реално обезпечение няма, тъй като по сметките на дружеството няма постъпили авоари, а запорираното МПС вече не е собственост на дружеството. Отправено е искане жалбата да бъде отхвърлена, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №Р-03000323005880-020-001/09.10.2023 г. е възложено ревизионно производство на „ПРО АУТО БГ 1“ ЕООД, [ЕИК] с обхват на ревизията, както следва: Данък върху добавената стойност за данъчни периоди от 26.09.2019 г. до 31.08.2023 г., като със заповедта е определен тримесечен срок за приключване на ревизията. ЗВР е връчена по електронен път на 16.10.2023 г. на жалбоподателя /л.20-22 от делото/. Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-03000323005880-020-002/10.01.2024 г. е продължен срока на ревизионното производство до 15.03.2024 г. /л. 23-24 от делото/.

Не са представени данни ревизионното производство да е било спирано и възобновявано по реда на чл.34 и 35 от ДОПК.

От орган по приходите при ТД на НАП - Варна е подадено Искане за предварително обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на ПОМ № Р-03000323005880-039-001/14.11.2023 г., на основание чл.121, ал.1 от ДОПК, като е поискано от Дирекция „Събиране“ ТД на НАП – Варна да бъдат наложени мерки за предварително обезпечаване на задълженията, които ще бъдат установени в резултат на ревизията, като е посочено, че очакваният размер на задълженията, които ще се установят с ревизията са: 624765.25 лева – главница [рег. номер].54 лева – лихва, изчислена към 14.11.2023г. /л.8-9 от преп./.

Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.1 от ДОПК № [рег. номер]-023-0003173/22.11.2023 г. е издадено от старши публичен изпълнител в ТД на НАП – Варна, в което са изложени мотиви, че във връзка с възложената ревизия ще се установи задължение в предполагаем общ размер 735245.79 лева. Събирането му ще се затрудни, поради което е постановено налагане на обезпечителни мерки – възбрана върху недвижим имот – УПИ I /първи/, отреден за училище, кв. 3 /трети/ по регулационния план на [населено място], одобрен със Заповед № 5326/17.09.1954 г., с площ от 8550 /осем хиляди петстотин и петдесет/ кв. м., ведно с построената масивна двуетажна сграда-бивше училище, строена през 1956 г., със застроена площ 197 /сто деветдесет и седем/ кв. м и разгъната застроена площ 394 /триста деветдесет и четири/ кв. м, площ 8550 кв. м, находящ се в [населено място], община Дулово, област Силистра, с граници на изток, запад и юг – улици, на север – [УПИ] и [УПИ], придобит с Договор за покупко-продажба, с цена на придобиване 41835.00 лева.

С писмо изх. № 144/28.11.2023 г. Служба по вписвания – [населено място] е уведомила ТД на НАП – Варна, че на 24.11.2023 г. е вписана възбраната върху гореописания недвижим имот, като е върнато копие на ПНПОМ. /л.11-15 от преп./.

ПНПОМ е връчено на жалбоподателя на електронен адрес на 22.11.2023 г., видно от удостоверение за извършено връчване по електронен път. /л.10 от преп./. Подадена е жалба срещу ПНПОМ на 28.11.2023 г. /л.20-22 от преп./. С Решение № 221/05.12.2023 г. на директор на ТД на НАП – Варна е потвърдено Постановление № [рег. номер]-023-0003173/22.11.2023 г. за налагане на ПОМ на основание чл.121, ал.1 от ДОПК издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна /л.24-27 от преп./.

С оглед установеното съдът прави следните правни изводи:

Решение № 221/05.12.2023 г. на директора на ТД на НАП – Варна е съобщено на жалбоподателя на 18.12.2023 г., видно от удостоверение за извършено връчване по електронен път /л. 23 от преп./.

Жалбата е подадена на 28.12.2023 г. Срокът по чл.197, ал.2 от ДОПК изтича на 25.12.2023г. – неприсъствен ден, като жалбата е подадена в първия работен ден по арг. от чл. 22, ал. 7 от ДОПК, от лице с правен интерес от оспорването и срещу акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Процесното ПНПОМ е издадено от компетентен орган – старши публичен изпълнител в ТД на НАП - [населено място], съобразно правомощията му по чл. 167 от ДОПК, в предвидените в чл. 196 от ДОПК писмена форма и съдържание, предвид очакваните публични задължения в размер [рег. номер].79 лева. ПНПОМ е съобщено на 22.11.2023 г. на жалбоподателя, подадена е жалба на 28.11.2023 г. В резултат на оспорването е издадено Решение № 221/05.12.2023 г. от директора на ТД на НАП – Варна, който е компетентен орган съобразно чл.197, ал.1 от ДОПК. В решението са изложени фактически и правни основания за издаването му. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административното производство.

Решението и ПНПОМ са издадени в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 121, ал. 1 от ДОПК, в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, като съгласно ал. 2 предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на чл. 195 с постановление на публичния изпълнител и се обжалват по реда на чл. 197. В ал. 3 на чл. 121 от ДОПК е предвидено, че предварителните обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето, а ако това не е възможно, наложените обезпечителни мерки следва да не спират извършваната от ревизираното лице дейност.

Видно от изложеното, законодателят е предвидил, че обезпечението се извършва когато ще е невъзможно или ще се затрудни събирането на публични вземания и има за цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето.

Правомощията на съда при обжалване на наложените обезпечителни мерки са регламентирани в нормата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК, като отмяната на мерките е поставена в зависимост от наличието на следните условия - представяне от длъжника на обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание, или не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5 от ДОПК.

С Определение № 197/08.01.2024 г. на жалбоподателя са дадени указания, че може да се възползва от възможността по чл. 197, ал.3 от ДОПК за отмяна на обезпечителната мярка, като представи доказателства, но такива не са ангажирани, поради което съдът приема, че липсва обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа.

В случая безспорно е налице възложена ревизия на жалбоподателя със ЗВР от 09.10.2023 г., изменена със ЗИЗВР от 10.01.2024 г., в хода на която от органа по приходите е направено мотивирано искане до публичния изпълнител за налагане на предварителни обезпечителни мерки и такива са наложени на 22.11.2023 г., т.е. преди приключване на ревизията, която следва да завърши до 15.03.2024 г.

Искането за налагането на обезпечителни мерки е обосновано с наличието на предполагаеми задължения за ДДС в общ размер [рег. номер].79 лева. Обезпечението е наложено по искане направено по реда на чл. 121 от ДОПК, тоест за обезпечаване на бъдещи задължения за данъци, като размерът на тези задължения се определя от органа по приходите извършващ ревизията, съответно публичния изпълнител, респективно териториалния директор не разполагат с правомощия да установяват и контролират същите. След като в хода на административното производство по налагане и обжалване на предварителни обезпечителни мерки, административните органи не разполагат с правомощия да контролират посочения от органа по приходите предполагаем размер на задълженията, с такива правомощия не разполага и съда в хода на съдебното обжалване. Ето защо, следва да се приеме, че предполагаемият размер на задълженията, чието обезпечение е поискано, е този посочен от органа по приходите, в неговото искане за налагане на предварителни обезпечителни мерки.

В рамките на производството по издаване на постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки, публичният изпълнител дължи преценка дали действително ще бъде затруднено или невъзможно събирането на предполагаемите публични вземания и при съобразяване условията по чл. 121, ал. 3 от ДОПК, той има правомощието да наложи обезпечителните мерки. Преценката за затрудненото или невъзможното събиране на задълженията на жалбоподателя в случая е направена на база предполагаемите размери на задълженията на лицето. В хода на административното и съдебното производство от жалбоподателя не са ангажирани доказателства, посредством които да се установи неговото финансово и имуществено състояние, респективно, че притежава имущество и/или вземания, достатъчни да покрият стойността на очакваните задължения по ревизионния акт. Жалбоподателят не твърди и не представя доказателства, че разполага с имущество над 735245.79 лева /размера на предполагаемите задължения/, поради което правилно е прието, че тяхното събиране може да бъде невъзможно или значително затруднено, който извод обосновава нуждата от налагането на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121 от ДОПК.

Не може да бъде споделено релевираното с жалбата възражение на жалбоподателят, че с наложената възбрана върху процесния недвижим имот се затруднява, респ. спира търговската дейност на дружеството, свързана с изграждането на фотоволтаичен парк в имота. Без съмнение, възбраната ограничава пълноценното упражняване на правото на собственост върху недвижимия имот, но това представлява присъща нейна функция, което в съвкупност с учредената на 13.04.2023 г. ипотека в полза на Т. О., не съставлява препятствие за жалбоподателя да ползва имота по предназначението му. Наложената възбрана има като последица единствено възпрепятстване осъществяване на сделка с процесния имот по арг. на чл. 206, ал.1 от ДОПК вр. 452, ал.1 от ГПК, като жалбоподателят не е лишен от владението на имота, а само от възможността да се разпорежда с него. Следва да се има предвид и това, че дружеството разполага с възможността предвидена с нормата на чл. 199, ал. 2 от ДОПК и по негово искане публичният изпълнител може да замени наложената предварителна обезпечителна мярка с друга такава.

Неоснователно е и възражението, че е нарушен принципа за съразмерност предвиден в чл. 6 от АПК с оглед очаквания размер на данъчното задължение и наложените други две обезпечителни мерки в ревизионното производство. Освен процесното ПНПОМ са издадени още две ПНПОМ за обезпечаване на публично вземане за данъци в размер [рег. номер],79 лева относно ревизията възложена със ЗВР №Р-03000323005880-001/09.10.2023 г.: ПНПОМ № [рег. номер]-023-0003174/22.11.2023 г. на публичен изпълнител, с което е наложен запор върху МПС – лек автомобил „Мерцедес“, модел „С 560 4 матик майбах“, рег. № [рег. номер], предмет на адм. дело № 2859/2023 г. на Адм. съд – Варна и ПНПОМ № [рег. номер]-023-0003175/22.11.2023 г. на публичен изпълнител, с което наложен запор върху суми по банкова сметка на дружеството в ОББ, предмет на адм. дело № 2857/2023 г. на Адм. съд – Варна.

От справка представена от ответника „Профил на задълженото лице – Имущество към 31.12.2023 г.“ – л.49 се установява, че жалбоподателят няма автомобил и наличност по банкови сметки. Не са представени доказателства от жалбоподателя, за наличността по запорираната банкова сметка, която да обезпечи вземането. В случай, че се приеме, че жалбоподателя е собственик на автомобил с рег. № [рег. номер], не са представени доказателства за стойността му, за да се направи извод, че само тази вещ е достатъчна да обезпечи публичното вземане, което би възникнало. От удостоверение за данъчна оценка издадено на 16.01.2024 г. /л.58/ се установява, че възбранения недвижим имот е с данъчна оценка в размер на 23176.80 лева. Видно от Договор за покупко – продажба от 18.08.2022 г. /л.13 преп./ имота е закупен за 41835.11 лева. Предвид горепосоченото следва обоснования извод, че размерът на активите на дружеството е по - малък от размера на очакваните задължения, които ще бъдат установени при ревизията. Доколкото публичният изпълнител е преценил, че без обезпечението ще се затрудни събирането на публичните вземания, той може да наложи всякакви обезпечителни мерки, като следва да се съобрази единствено с въведеното с чл. 195, ал. 7 от ДОПК условие, обезпеченията да съответстват на вземанията на държавата. От публичният изпълнител е съобразена и възможността по чл. 198, ал. 2 от ДОПК за налагане на няколко вида обезпечения на обща сума до размера на обезпеченото вземане. В този смисъл, както и поради отсъствието на други установени секвестируеми права на задълженото лице, наложените три предварителни обезпечителни мерки са с цел предотвратяване на възможността за разпореждане с имуществото му, което разпореждане пък би затруднило или би направило невъзможно събирането на публичните вземания.

Видно от гореизложеното, съдът приема, че процесното решение не страда от липса на мотиви. Същите са изчерпателни, като подробно са изложени съображения както относно очаквания размер на публичното задължение, така и относно притежаваното от жалбоподателя имущество. Такива не липсват и в Постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки, където също са изложени доводи за размера на очакваното задължение и относно вероятността да се затрудни събирането му. С оглед на изложеното обжалваното решение и потвърденото с него постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки са издадени в съответствие с процесуалните и материалните изисквания на закона и не страдат от твърдените от жалбоподателя пороци. Ето защо жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на спора, по аргумент на противното на чл.143, ал.1 от АПК, вр. §2 от ДР на ДОПК искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по опис е неоснователно.

Ответникът е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Процесуално представителство е извършено от упълномощен юрисконсулт, чрез представяне на писмени бележки по спора и участие в проведено едно открито съдебно заседание. Искането е основателно предвид изхода на спора. Нормата на чл.143, ал.3 от АПК е приложима при определяне размера на юрисконсултското възнаграждение при оспорване на актове издадени по реда на ДОПК различни от ревизионните актове, а не нормата на чл.161, ал.1 от ДОПК. На основание чл.143, ал.3, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. §2 от ДР на ДОПК, поради това, че делото не е с фактическа и правна сложност, следва на ТД на НАП – Варна да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в минималния предвиден размер съгласно чл.24 от НЗПП, а именно 100 лева, която сума следва да се заплати от жалбоподателя.

Воден от горните мотиви, на основание чл. 197, ал. 4 от ДОПК, Административен съд – Варна,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата от "ПРО АУТО БГ 1“ ЕООД, [ЕИК] с управител С. Н. Н. срещу Решение №221/05.12.2023 г. издадено от директора на ТД на НАП – Варна, с което е оставена без уважение жалба вх. № 59294/28.11.2023 г. от "ПРО АУТО БГ 1“ ЕООД срещу Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-023-0003173/22.11.2023 г. издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна.

ОСЪЖДА "ПРО АУТО БГ 1“ ЕООД, [ЕИК], с управител С. Н. Н., да заплати в полза на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Варна сумата от 100 /сто/ лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

Решението е окончателно на осн. чл. 197, ал. 4 от ДОПК.

Съдия: