№ 1907
гр. София, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20211110149900 по описа за 2021 година
Предмет на делото са предявените от [ЮЛ] срещу Б. В. ИВ., с която са
предявени осъдителни искове с правно основание чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД
относно осъждане на ответницата в качеството й на наследник на починал на
01.02.2020 г. потребител на топлинна енергия – Р.Б.Б. сума в размер на
1336,25 лв., представляваща цена на доставена в периода от м.05.2017 г. до
м.04.2019 г. за имот, находящ се в [адрес], за незаплатена топлинна енергия,
ведно със законна лихва за периода от 27.08.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 211,64 лв. за периода от 15.09.2018
г. до 23.11.2020 г., цена на услугата "дялово разпределение" в размер на 19,11
лв. за периода от 01.20.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва
считано от 27.08.2021 г. до изплащане на вземането и мораторна лихва върху
задължението за дялово разпределение в размер на 4,06 лв.за периода от
30.11.2017 г. до 23.11.2020 г.
Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че
ответницата дължи претендираните суми, в качеството на наследник на
потребител, на който ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия в
процесния имот през процесния период, цената на която не е била
заплатена.
1
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв е
постъпил от страна на ответника, с който оспорва предявените искове като
неоснователни. Заявява, че е направила отказ от наследство на Р.Б.Б.. Прави
възражение за давност. Оспорва исковете по същество.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
За основателността на иска по чл. 153 ЗЕ следва да се установи
кумулативното наличиче на следните юридически факти: наличието на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
между страните, количеството на реално доставената от ищеца по договора
топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена. По иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да докаже съществуването и
размера на главния дълг и изпадането на ответниците в забава.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият
случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
2
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за
битови нужди.
В посоченото Тълкувателно решение е отразена и принципната
възможност клиенти на топлинна енергия за битови нужди да бъдат правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на
§ 1, т. 2а ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване
по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения
смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
(потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно.
Спорно по делото е дали ответницата отговаря за задълженията за
потребена топлинна енергия от Р.Б.Б., починал на 01.02.2020 г.
От представените по делото съдебно удостоверение от 86 съставна СРС
се установява, че ответницата е подала молба за отказ от наследство на Р.Б.Б.
и отказът е вписан в особената книга на съда под № 2350/16.12.2021 г. При
така установената фактическа обстановка съдът прави извод, че ответницата
не отговаря за процесните задължения за потребена топлинна енергия от
Р.Б.Б., доколкото е направила отказ от наследство и исковете следва да бъдат
3
изцяло отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
При този изход на правния спор ответницата има право на разноски в
размер на 339,98 лв., съобразно представените доказателства и уважено
възражение на ищцовото дружество за прекомерност на адвокатското
възнаграждение с оглед липсата на фактическа и правна сложност по делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [ЮЛ], ЕИК [ЕИК] срещу Б. В. ИВ., ЕГН
********** осъдителни искове с правно основание чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1
ЗЗД относно осъждане на ответницата в качеството й на наследник на
починал на 01.02.2020 г. потребител на топлинна енергия – Р.Б.Б. да заплати
на ищеца сума в размер на 1336,25 лв., представляваща цена на доставена в
периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. за имот, находящ се в [адрес], за
незаплатена топлинна енергия, ведно със законна лихва за периода от
27.08.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 211,64
лв. за периода от 15.09.2018 г. до 23.11.2020 г., цена на услугата "дялово
разпределение" в размер на 19,11 лв. за периода от 01.20.2017 г. до 30.04.2019
г., ведно със законна лихва считано от 27.08.2021 г. до изплащане на
вземането и мораторна лихва върху задължението за дялово разпределение в
размер на 4,06 лв.за периода от 30.11.2017 г. до 23.11.2020г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК [ЮЛ], ЕИК [ЕИК] да заплати
на Б. В. ИВ., ЕГН ********** сумата в размер на 339,98 лв., представляващи
разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – „Техем сървисис” ЕООД, ЕИК *********.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5