Присъда по дело №336/2016 на Окръжен съд - Кюстендил

                                            М  О  Т  И  В  И 

                     към присъдата на КОС по нохд 336/2016

             Обвинението против подсъдимия И.Г.Ж. ***, е за  извършване на престъпление от общ характер по чл.115 вр.чл.18 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК, при фактическа и правна обстановка, изложени в обвинителния акт. Прокурорът поддържа повдигнатото срещу Ж. обвинение, като изразява становище че същият следва да бъде признат за виновен в извършване на престъплението с налагане на наказание „лишаване от свобода” в размер над средния, предвиден в закона, което да бъде изтърпяно ефективно, както и да бъдат уважени в пълен размер предявените граждански искове.

             Против подсъдимия са предявени граждански искове от Д.Г.Н. и А.С.Г.,***, за заплащане на суми от по *** лв за всеки един от тях, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 09.02.2015г. до окончателното изплащане. Гражданските искове са приети за съвместно разглеждане в наказателното производство, като Н. и Г. са конституирани в процеса в качеството на граждански ищци и частни обвинители. Техният повереник адв.Ч. изразява становище за признаване на Ж. за виновен в извършване на престъплението и уважаване на исковете в пълен размер.  

          Подсъдимият се възползва от правото си да даде обяснения по повдигнатото срещу него обвинение, като изразява съжаление за стореното. Неговият защитник адв.Т. пледира за налагане на наказание при условията на чл.55 НК.

           Производството по делото е протекло по реда на чл.373 ал.1 вр.чл.372 ал.3 вр.чл.371 т.1 НПК, като подсъдимият, защитникът, частните обвинители и повереника им са дали съгласие да не се провежда разпит на всички вещи лица и на всички свидетели с изключение на Н. и Г..

           Кюстендилският окръжен съд, след преценка на събраните в хода на делото доказателства, приема за установено следното: подсъдимият И.Ж. е на **г., осъждан многократно, но реабилитиран по смисъла на чл.88а ал.4 вр.ал.1 НК. Живее постоянно в с.****, общ.Дупница.

           На 09.02.2015г. малко след 08.00ч. сутринта подсъдимият Ж. отишъл в кафе – аперитив „***”, намиращ се в

с.**** и седнал на една от масите. В заведението нямало други клиенти, а подсъдимия бил обслужван от бармана - св.И. К.. Около 11.00ч. в заведението дошъл сина на К. – непълнолетния св.И. И., като до този момент подсъдимият изпил 6 водки. Непосредствено след И. в „****” влезли пострадалите Д.Н. и А.Г., които седнали на бар – плота с гръб към Ж.. Поръчали си кафе и започнали да говорят с К., като Н. седял вдясно от Г.. Подсъдимият през това време започнал да си говори сам на масата. Никой от другите не му обърнал внимание, а К. успяла да възприеме част от репликите – че може да прави каквото си иска в селото и да коли когото иска.

           Около 11.30ч. Ж. извадил от якето си сгъваем нож с дървена дръжка, разтворил го и станал от масата. Приближил се до Г., намушкал го с ножа в лявата част на гърба, след което извадил оръжието. Пострадалият усетил силна болка, обърнал се и видял зад себе си Ж. с нож в ръка. Веднага излязъл от заведението и срещнал отвън брата на Н., като го помолил незабавно да го превози до Спешен медицински център.

           След излизането на Г., подсъдимият се насочил с ножа към Н., който заднишком започнал да отстъпва към задната част на бар – плота. Ж. го последвал, като замахвал с ножа. Приближил го и отново замахнал с оръжието към лицето му. Н. се предпазил като вдигнал лявата си ръка и подсъдимия забил ножа във външната област на китката му. Намесила се К., която минала пред Н. и започнала да успокоява Ж.. Пострадалият прескочил бар – плота и напуснал заведението.  

            К. и нейния син също успели да излязат навън, като първата уведомила по телефона своя съпруг за случилото се. След малко подсъдимият излязъл навън с ножа в ръка и влязъл в съседно заведение. По – късно на място пристигнали полицейски служители, които задържали Ж. и иззели оръжието. Впоследствие от подсъдимия била иззета кръв за изследване, а на местопроизшествието бил извършен оглед.

            Г. бил приет в Спешен медицински център, след което бил транспортиран за лечение в МБАЛ „** ***.

            Видно от съдебномедицинска експертиза на в.л.Р. Б. / л.85 от т.І - ви на досъдебното производство/, изготвена въз основа на писмени документи, у пострадалия Д.Н. са били налице следните наранявания : L – образно порезна рана,

прерязване на предмишнична фасция и на сухожилието на мускул. Те са причинили трайно затруднение движението на ляв горен крайник. Според в.л. възстановяването е за срок от 45 дни, като в бъдеще е възможно Н. да изпитва болки при натоварване на този крайник.

            Видно от допълнителна съдебномедицинска експертиза на в.л.С. К. / л.46 от т.ІІ - ри на досъдебното производство/, изготвена въз основа на писмени документи, при оздравителния процес у Н. са се образували адхезии / сраствания/, които са наложили извършване на 24.06.2015г. на повторна оперативна намеса за тяхното освобождаване. Тази операция е довела до ново затрудняване движението на ръката, като са налице прогнози за пълно възстановяване функциите на крайника.

            Видно от съдебномедицинска експертиза на в.л.Б. П. / л.116 от т.І - ви на досъдебното производство/, изготвена въз основа на писмени документи, у пострадалия А.Г. е била налице прободна рана в областта на лява гръдна половина с нарушаване целостта на плеврата. Това е довело до колабиране на лявата половина на белия дроб с наличие на пневмохемоторакс и подкожен емфезем, при което е съществувала временна опасност за живота на пострадалия. Тя е предотвратена от приложеното лечение, като пълно възстановяване би могло да настъпи за период от 4-5 седмици.

            Видно от съдебнопсихиатрична експертиза на в.л.А. П. / л.49 от т.ІІ - ри на досъдебното производство/, подсъдимият И.Ж. не страда от душевно заболяване. Към момента на извършване на деянието същият е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване, но в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

              Видно от съдебнохимическа експертиза на в.л.К. Н. / л.35 от т.ІІ – ри на досъдебното производство/, в кръвта на Ж. е установено наличие на етилов алкохол в количество 2.27 на хиляда.

               Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и несъмнен начин от показанията на свидетелите, от експертните заключения на в.л., от документите, съдържащи се в ДП 105/2015г. по описа на РУ МВР Дупница – протокол за оглед на местопроизшествие, свидетелство за съдимост на подсъдимия, медицинска документация и др., отчасти от обясненията на подсъдимия.

          Съдът не дава вяра на голяма част от обясненията на Ж., не само защото влизат в противоречие с показанията на св. К., Н., Г., М., но и защото са непоследователни и вътрешно противоречиви. Очевидно е, че с тях се цели единствено оневиняване на подсъдимия и прехвърляне на причините за случилото се върху самите пострадали.

Със своите действия подсъдимия И.Г.Ж. е осъществил от обективна и субективна страна състава на две престъпления от общ характер - по чл.115 вр.чл.18 ал.1 и по чл.129 ал.2 вр.ал.1 НК. На първо място, от обективна страна е налице опит за  умъртвяване на А.С.Г., като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини – оказването на специализирана медицинска помощ по отношение на пострадалия. Налице е и причиняване на средна телесна повреда на Д.Г.Н., изразяваща се в трайно затрудняване движението на ляв горен крайник .

От субективна страна е налице пряк умисъл – Ж. е съзнавал общественоопасния характер на своите деяния, предвиждал е настъпването на общественоопасните им последици и го е искал. Този подсъдим е нанесъл на Г. удар с нож в лявата част на гърба, който е проникнал в гръдната кухина и е засегнал плеврата, причинявайки временна опасност за живота на пострадалия. Единствено своевременно оказаната медицинска помощ е предотвратила това. С оръжието е нанесъл и порезна рана на лявата ръка на Н., причинявайки му средна телесна повреда. Подсъдимият е съзнавал много добре, че нанасянето на удар с ножа в тази област от тялото на Г. неминуемо води до увреждане, опасно за  живота. Съзнавал е също така, че нанасяйки удар с ножа върху ръката на Н. му причинява телесни увреждания, затрудняващи движението на този крайник.

 Предвид гореизложеното, Окръжният съд призна подсъдимия Ж. за виновен по повдигнатото срещу него обвинение досежно пострадалия Г., като го оправда в частта досежно Н., признавайки го за виновен не в опит за умишлено убийство, а в причиняване на средна телесна повреда. Прецени, че умисълът на дееца по отношение на Д.Н. е бил именно такъв – желал е причиняване на реално получените от втория телесни увреждания, но не и настъпването на смъртта му. Същевременно го оправда и в частта от обвинението по чл.26 ал.1 НК.

           При определяне наказанията на подсъдимия се взеха предвид всички обстоятелства, имащи значение за отговорността му, както и целите по чл.36 НК. Степента на обществена опасност на деянията е изключително висока – увредени са тежко обществените отношения, свързани със здравето и телесната неприкосновеност на личността, с живота на човека. Степента на обществена опасност на подсъдимия, от

друга страна, е ниска - същият е неосъждан, проявява съжаление и известна критичност към стореното. Ж. е и на една сравнително напреднала възраст. Престъплението по чл.115 НК е останало недовършено, макар и по независещи от волята на подсъдимия обстоятелства.

          Предвид това, съдът намери че наказанията на подсъдимия следва да бъдат да определени, както следва - при наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.55 НК, при които е най – лекото, предвидено в закона наказание, се явява несъразмерно тежко – по отношение на първото престъпление, както и при превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства – по отношение на второто. Окръжният съд наложи на Ж. наказание “лишаване от свобода” за срок от 5 години и 10 месеца за извършване на престъпление по чл.115 вр.чл.18 ал.1 НК, както и наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година – за извършване на това по чл.129 ал.2 вр.ал.1 НК.

            По реда на чл.23 ал.1 НК наложи на подсъдимия най – тежкото от двете наказания, като го настани в затвор и определи първоначален режим на изтърпяване „строг”.   

Вследствие на извършените престъпления, на А.Г. и Д.Н. са причинени значителни неимуществени вреди. Те се изразяват в причинените уплаха, болки и страдания, претърпени не само при получаване на телесните увреждания, но и продължили през сравнително периодите на възстановяване и рехабилитация. Тези вреди несъмнено следва да бъдат репарирани от подсъдимия. В съответствие с принципа за справедливо репариране на вредите по чл.52 ЗЗД съдът постанови Ж. да заплати на Г. и Н.  суми съответно от **** и *** лв, ведно със законната лихва, считано от 09.02.2015г. до окончателното изплащане, както и сторените деловодни разноски. Исковете за разликата до пълните  претендирани размер от по **** лв се отхвърлиха като неоснователни.

Предвид признаването на подсъдимия за виновен, същия бе осъден да заплати сторените деловодни разноски, както и държавна такса съразмерно уважените части от гражданските искове.

           Произнесе се по отношение на веществените доказателства, като постанови отнемане в полза на държавата на ножа, принадлежал на Ж. и послужил за извършване на умишлените престъпления, а за останалите – унищожаване.

          По така изложените съображения съдът постанови присъдата си.

                                                           Председател: