Присъда по дело №1354/2021 на Районен съд - Благоевград

МОТИВИ към Присъда № 7 от 30.09.2021 г., постановено по НОХД №
1354/2021 г. по описа на Районен съд Б.град

Производството пред Районен съд Б.град е образувано по обвинителен
акт на Районна прокуратура Б.град, с който против КР. П. П. , ... българин,
български гражданин, неженен, със средно образование, неосъждан, с
постоянен адрес - БББ, с ЕГН ********** е повдигнато обвинение за това, че
на 16.09.2021г. около 14:10 ч. в гр. Б.град по ул. ,,Яне Сандански“ с посока на
движение от „Нов гробищен парк“ към ул. „Битоля“ под моста на път Е-79 е
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка и модел
,,фффф, след употреба на наркотични вещества - тетрахидрокарабинол (ТНС
25), установено по надлежния ред, съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или наркотични
вещества или техни аналози /загл. изм. ДВ, бр. 81 от 2018г./ и с техническо
средство „Drager Drug Test 5000” № ARJM-0036, касета ARNК-0641, проба №
458/16.09.2021г., квалифицирано като престъпление по чл.343б ал.1 от НК.
В съдебно заседание Районна прокуратура Б.град чрез представителя си
прокурор А. поддържа обвинението и ангажира доказателства в негова
подкрепа. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото
обвинение и осъден за извършено престъпление, с оглед обстоятелството, че
производството протече по реда на глава „Двадесет и седма“ от НПК, а
именно съкратено съдебно следствие пред първоинстанционния съд и без да
изтъква аргументи за приложението на чл.55 от НК или чл.58а от НК,
предлага на П. да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от
една година и четири месеца, което да бъде намалено с 1/3 и което на
основание чл.66 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години,
наказание „глоба“ в минимален, както и лишаване от право да управлява
МПС за осем месеца. Поддържа направеното преди съдебното заседание
писмено искане и моли съдът да се произнесе на основание чл.53 ал.1 б.“а“ от
НК относно приобщения към досъдебното производство автомобил,
собственост на подсъдимия, тъй като същият представлява средство за
извършване на престъплението и и е послужил за извършване на същото, да
се постанови неговото отнемане.
Подсъдимият П. се явява лично и с упълномощен защитник адв. У. в
съдебното заседание, като заявява, че се признава за виновен, приема
изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, като е
съгласен за същите да не се събират доказателства и желае производството да
протече при условията на съкратено съдебно следствие. Защитата изразява
становище, че предвид признаване на вината и фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителният акт, при определяне на наказанието,
съдът следва да приложи разпоредбата на чл.58а от НК и наложи на П.
1

предвидените за това престъпление наказания в минимален или близък до
минималния размер, като съобрази и това, че подсъдимият не е осъждан,
същият е с добри характеристични данни, има допуснато единствено
административно нарушение по ЗДвП, за което е санкциониран с „глоба“ в
размер на 20 лева и съдейства още от досъдебното производство за
разкриване на обективната истина. Моли наложеното на подсъдимия
минимално наказание „Лишаване от свобода“ да бъде редуцирано с 1/3 на
основание чл.58а ал.1 от НК, изтърпяването на което да бъде отложено за
срок от три години, на основание чл.66 ал.1 от НК. По отношение на искането
на прокурора за отнемане на МПС, веществено доказателство по делото на
основание чл.53 ал.1 б.“а“ от НК намира, че практиката на съда и
европейската практика е категорична и еднопосочна, че в тези случай
автомобила не може да бъде средство за извършване на престъплението и
следва да бъде отхвърлено, като неоснователно и същият да бъде върнат на
неговия собственик, в случая подсъдимото лице.
Съдът като съобрази събраните доказателства, доводите и изявленията
на страните и разпоредбата на чл. 374 от НПК намира за установени от
фактическа страна изложените обстоятелства в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Този извод се формира на база събраните на досъдебното
производство доказателства, както и направените самопризнания от
подсъдимия. Ето защо предвид ангажираният по делото доказателствен
материал и закона, в пределите на своята преценка по чл.301 от НПК, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият КР. П. П. е ... българин, български гражданин, неженен,
със средно образование, неосъждан, с постоянен адрес в БББ, с ЕГН
**********. Същият е правоспособен водач и притежава свидетелство за
управление на МПС № .... от 12.10.2017г. с категории В и М, видно от
Справка за нарушител/водач на името на подсъдимия и АИС „Български
документи за самоличност“ (лист 30 – 31 от ДП).
На 19.06.2021 г., преди обяд П. употребил марихуана и въпреки, че бил
наясно, че не следва да управлява моторно превозно средство след употреба
на наркотични вещества и като правоспособен водач, в следобедните часове
на деня предприел управлението на лек автомобил с марка и модел ,,фффф,
като около 14.10 часа се движел в Б.град, по ул. ,,Яне Сандански“ с посока на
движение от „Нов гробищен парк“ към ул. „Битоля“ под моста на път Е-79.
Същият ден на 19.06.2021г. полицейските служители при 02 РУ –
Б.град, свидетелите М.С. и Л.М. били на работа за времето от 06.00 часа на
16.09.2021 г. до 18.00 часа на 16.09.2021г., като изпълнявали служебните си
задължения по опазване на обществения ред, като АП 821 при 02 РУ - Б.град.
Двамата свидетели около 14.10 часа в изпълнение на служебните си
задължения се намирали в Б.град, по ул. ,,Яне Сандански“, където спрели за
2

проверка лек автомобил марка и модел ,,фффф, управляван от подсъдимия П.,
с посока на движение от „Нов гробищен парк“ към ул.„Битоля“ под моста на
път Е-79. След спирането на автомобила, свидетелите установили
самоличността на водача му, а именно същият се управлявал от подсъдимия
КР. П. П.. Тъй като при извършената проверка свидетелите М. и С.
констатирали, че водачът на моторното превозно средство – подсъдимия П.
бил притеснен, у тях възникнало съмнение, че обвиняемият е употребил
наркотични вещества или алкохол. При проведена беседа подсъдимият П. им
споделил, че е употребил марихуана. Поради това подсъдимият бил отведен в
района на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Б.град, където бил
тестван за употреба на наркотици с тест - “Drager Drug Test 5000” /Дрегер
Драг Тест 5000/, № ARJM – 0036, касета ARNК-0641, проба №
458/16.09.2021г., която била положителна за употреба на наркотично
вещество – тетрахидроканабинол / ТНС 25/, за което бил съставен и Протокол
за извършена проверка за употреба на наркотично или упойващо вещество от
16.09.2021 г. (лист 8 от ДП). Извършена била и проба за алкохол, която била
отрицателна. На място на подсъдимия П. бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение, серия GA с номер 467264/16.09.2021г. (лист 5
от ДП) и му бил издаден талон за медицинско изследване №
140735/16.09.2021г. (лист 12 от ДП). Същият бил съпроводен до СПО при
МБАЛ - Б.град, където бил съставен Протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотично
вещество или техни аналози от 16.09.2021 г. (лист 16.17 от ДП), в който било
отразено, че подсъдимият П. отказва да се подложи на изследване.
При случая, управлявания от подсъдимия КР. П. П. лек автомобил
марка и модел ,,фффф, ведно с един брой контактен ключ за автомобила бил
предаден за нуждите на разследването с Протокол за доброволно предаване
от 19.06.2021 г. (лист 33 от делото).
Видно от приложени Справка за собственост на МПС (лист 19 от ДП)
марка и модел ,,фффф, светло сив на цвят е, че същият е собственост на
подсъдимия КР. П. П..
От Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние
на подсъдимия КР. П. П. (лист 60 от ДП) се установява, че същият е неженен,
няма деца ненавършили 18 години, не притежава недвижими имоти, ценни
книжа и парични средства, включително от трудово или гражданско
правоотношение, притежава единствено лек автомобил ,,фффф.
От приложеното свидетелство за съдимост на подсъдимия КР. П. П. се
установява, че същият не е осъждан, както и по отношение на него не е
прилаган института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание по реда на чл.78а от НК.
Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин
3

от показанията на свидетелите М.С., Л.М., С.З. и М. Г. БЛ., както и
обстоятелството, че подсъдимият се признава за виновен и не отрича
фактическата обстановка отразена в обвинителния акт. Показанията на
свидетелите са логични, последователни и взаимно допълващи се и напълно
кореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал, поради
което съдът кредитира същите. В подкрепа на така възприетата фактическа
обстановка са и приложените към делото писмени доказателства: акт за
установяване на административно нарушение серия GA № 467264 от
16.09.2021г. за констатирано нарушение по чл.5 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП,
Заповеди за прилагане на ПАМ № 232 от 16.09.2021 г. по чл.171 т.2А б.“б“ от
ЗДвП (лист 7 от ДП), талон за изследване № 140735, протокол за медицинско
изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество и
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние и
Протокол за доброволно предаване от 16.09.2021 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че се
доказа по безспорен и категоричен начин, че подсъдимият КР. П. П. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.343б ал.3 от НК.
Осъществяването на престъпният състав по чл.343б ал.3 от НК
предполага управление на МПС след употреба на наркотично вещество или
техни аналози, установено по надлежен ред. Установяването на употребата на
наркотични вещества /по смисъла на §1, т.11 от ПЗР на ЗКННП - всяко
упойващо и психотропно вещество, включено в списъците по чл.3, ал.2, т.1, 2
и 3 на ЗКННП/ или техни аналози в кръвта следва да е по ред и начин
определен в Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, а
именно чрез техническо средство и/или чрез извършване на химически анализ
на кръвта, взета на дееца. Освен горното физическо състояние, за
съставомерността на разглежданото престъпление е необходимо дееца да
управлява МПС. Легална дефиниция на понятието управление се съдържа в
Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по Н.Д. № 8/1982 г. на Пленума на ВС и в
същото се включват всички действия или бездействия с механизмите или
приборите на МПС-а или машини, както и задължителните разпореждания на
оправомощено лице, независимо дали превозното средство или машина е в
покой или движение, когато тези действия са свързани с опасност за
настъпване на съставомерни последици. Субект на престъплението може да
бъде всяко наказателно отговорно лице притежаващо или непритежаващо
свидетелство за управление на МПС, което при управление на лично или
обществено МПС допуска нарушения на правилата за движение и от това
последват съставомерни последици. Осъществяване признаците на това
престъпление предполага от субективна страна подсъдимият да действа
умишлено.
4

От обективна страна и при така възприетата фактическа обстановка,
по безспорен и категоричен начин се установява, че подсъдимия КР. П. П. на
процесното място - в гр. Б.град по ул. ,,Яне Сандански“ с посока на движение
от „Нов гробищен парк“ към ул.„Битоля“ под моста на път Е-79, и време - на
16.09.2021г. около 14:10 ч. е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението по чл.343б ал.3 от НК, като е управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил марка и модел ,,фффф, след употреба на
наркотични вещества - тетрахидрокарабинол (ТНС 25), установено по
надлежния ред, съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или наркотични вещества или техни
аналози /загл. изм. ДВ, бр. 81 от 2018г./ и с техническо средство „Drager Drug
Test 5000” № ARJM-0036, касета ARNК-0641, проба № 458/16.09.2021г.
Употребата на наркотично вещество тетрахидроканабинол е установено по
надлежния ред и с техническо средство „Drager Drug Test 5000” за употреба
на наркотични вещества или техни аналози, с фабричен номер № ARJM-0036,
касета ARNК-0641, съгласно чл.3 ал.1 пр.2 от Наредба № 1 от 19 юли 2017г.
за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози, което отчело положителен резултат за употребата на
тетрахидрокарабинол (ТНС 25) в проба № 458/16.09.2021г. Тези
обстоятелства се установяват по безспорен и категоричен начин от събраните
в хода на наказателното производство гласни доказателства, най-вече от
показанията на свидетелите М.С., Л.М., С.З. и М. Г. БЛ., които са и очевидци
на случая. Същите са категорични, че именно подсъдимият КР. П. П. е
управлявала МПС към момента на проверката му от полицейските органи,
като по този факт не се спори от страните и съдът го приема за установен по
категоричен и безспорен начин. Съдът кредитира изцяло показанията на тези
свидетели в тази им част, доколкото същият детайлно и последователно
установи действията на подсъдимия към инкриминираният момент, както и
начина на установяване на употребата на наркотично вещество, първоначално
по твърдения на самия подсъдими при беседата със същия по време на
проверката му, а в последствие и посредством тест с техническо средство. В
случая се установи по безспорен и категоричен начин, че КР. П. П. е получил
талона за медицинско изследване, отишъл е придружен от полицаите в
ЦСМП – Б.град, където не е дал кръв за химическо изследване, което
обстоятелство е отразено и в съответния изготвен за целта протокол от
16.09.2021 г. По категоричен и безспорен начин е установено
обстоятелството, че подсъдимия КР. П. П. е управлявал МПС след като е
употребил наркотично вещество, а именно: тетрахидрокарабинол (ТНС 25),
установено по надлежния ред, единствено и посредством техническо средство
„Drager Drug Test 5000” № ARJM-0036, касета ARNК-0641, което отчело
положителна проба за употреба именно на тетрахидрокарабинол (ТНС 25) в
проба № 458/16.09.2021г. и предвид отказа на подсъдимия да даде, респ. да
му бъде взета и кръвна проба за изследване, съгласно Наредба № 1 от 19 юли
2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
5

вещества или техни аналози, което наркотично вещество е и включено в
Списък II – „Вещества с висока степен на риск, намиращи приложение в
хуманната и ветеринарната медицина“ от Приложение № 2 към чл.3, т.2 от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, в сила от 10.11.2011г., издадена въз основа на чл.3 от ЗКНВП.
Този извод относно употребата на наркотичното вещество
тетрахидрокарабинол (ТНС 25) от страна на подсъдимия се потвърждава,
както от обясненията на самия подсъдим, така и от показанията на
разпитаните свидетели. За съставомерността на деянието е без значение
момента на употреба на наркотичното вещество, т. е. дали непосредствено
преди управлението на МПС или в по-ранен момент, както е в настоящия
случай. Релевантно за обективната съставомерност е наличието на упойващи
вещества в организма, респ. в кръвта към момента на управление на МПС,
което е установено и доказано по несъмнен начин по реда на Наредба № 1 от
19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози. Именно този извод е обезпечен и с
обясненията на подсъдимия и неговите признания на обстоятелствата,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Допълнителни
аргументи в тази насока съдът намира и в това, че законодателят в
разпоредбата на чл.343б ал.3 от НК, за разлика от въведеното в ал.1 от
същият законов текст въвежда качествен критерии за съставомерността на
деянието, а именно единствено употребата на наркотично вещество, но не и
количествен такъв (какъвто е за алкохол над 1,2 на хиляда, в хипотезата на
чл.343б ал.1 от НК). По изложените съображения съдът намира за установено
по безспорен и категоричен начин, че подсъдимият КР. П. П. е осъществил от
обективна страна престъплението по чл.343б ал.3 от НК, за което му е
повдигнато обвинение.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при
условията на пряк умисъл, като КР. П. П. е съзнавал общественоопасния
характер на действията, които е извършил като е управлявал МПС след
употреба на наркотични вещества – тетрахидрокарабинол (ТНС 25), като
същият е бил правоспособен водач и е бил запознат с всички правила за
движение по пътищата – ЗДвП, съзнавал е задължението си да не управлява
МПС след употреба на наркотични вещества. Същият е предвиждал и
общественоопасните последици, съзнавал е общественоопасния характер на
деянието си и е искал тяхното настъпване.
Като причина за извършване на престъплението следва да се отчетат
пренебрежителното отношение на подсъдимия към установения правен ред и
проявеното от КР. П. П. лекомислие.
За извършеното престъпление подсъдимият КР. П. П. следва да получи
и съответно наказание, съгласно разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, в
хипотезата на която приключи настоящото наказателно производство, а
6

именно чрез съкратено съдебно следствие в първата инстанция. Това от своя
страна задължава съда да приложи разпоредбата на чл.55 от НК, ако установи
и приеме, че са налице изключителни и/или многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, като в противен случай следва да приложи разпоредбата на
чл.58а от НК. При определяне вида и размера на наказанието за извършеното
от подсъдимия престъпление в конкретният случай, съдът отчете като
смекчаващи вината на дееца обстоятелства – младата му възраст, дадените
обяснения на подсъдимия в хода на досъдебното производство и
признаването на вината в съдебното производство, спомогнали за разкриване
на обективната истина, същият се признава за виновен, съжалението му и
критичното му отношение към стореното и чистото му съдебно минало, а
отекчаващи такива не констатира. Изложеното мотивира съда да приеме, че
престъплението е извършено при превес на смекчаващите над отегчаващите
вината обстоятелства, което обаче на може да обоснове приложението на
разпоредбата на чл.55 от НК в случая. Законодателят за такова престъпление
по чл.343б ал.3 от НК е предвидил налагане на наказание „лишаване от
свобода” от една до три година и с „глоба“ от петстотин до хиляда и
петстотин лева. При тези обстоятелства и като отчете подбудите на дееца,
съобразявайки възприетия превес на смекчаващи отговорността на дееца
обстоятелства, съдът намира, че на подсъдимия следва да се наложи
наказание „лишаване от свобода” в близък под средния и в близък до
минималния на предвиденият размер, а именно 9 (девет) месеца.
Съобразявайки обаче разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК, така определеното
наказание следва да бъде намалено с една трета, поради което и съдът наложи
на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 (шест) месеца.
Като съобрази, че подсъдимия КР. П. П. е неосъждан и съобрази разпоредбата
на чл.66 ал.1 от НК съдът постанови изпълнението на така определеното
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 (шест) месеца да бъде отложено
за изпитателен срок от 3 (три) години. Наред с това, като съобрази имотното и
материално състояние на подсъдимия и възприетия превес на смекчаващите
вината обстоятелства, съдът наложи на подсъдимия КР. П. П. отново по
горните аргументи и комулативно предвиденото от законодателя наказание
„глоба” в редуциран размер на така предвидения от законодателя, а именно в
размер на 300 (триста) лева.
Кумулативно с така наложените наказания подсъдимия КР. П. П. и
предвид това, че същият е правоспособен водач на МПС съдът съобрази, че
следва да му бъде наложено и наказание по чл.343г от НК, а именно
„лишаване от право да управлява МПС”. При съобразяване размера на това
наказание съдът от една страна съобрази установеният превес на
смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства, а от друга имотното и
материално положение на подсъдимия, като му наложи наказание „лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 8 (осем) месеца.
По аргумента на чл.301 ал.1 т. 9 и т.11 от НПК, съдът съобрази
7

направеното от обвинението искане за приложение на разпоредбата на чл.53
ал.1 б.“а“ от НК и отнемане в полза на държавата на вещественото
доказателство – 1 (един) брой лек автомобил марка и модел „...., цвят – светло
сив и 1 (един) брой ключ за същия автомобил, находящ се в базата на УССД
при ОДМВР - Б.град, предадени с протокол за доброволно предаване от
подсъдимия на 16.09.2021 г., тъй като съставлява средство за извършване на
престъплението, като намери същото за неоснователно. Не е спорно по
делото, а и това е установено по категоричен начин от приетите писмени
доказателства, че управлявания от подсъдимия КР. П. П. към момента на
извършване на процесното престъпление и приобщен към делото, като
веществено доказателство, лек автомобил „...., цвят – светло сив и контактен
ключ за него, са негова собственост. Управлението на моторно превозно
средство, представлява дейност, която е източник на повишена опасност,
което отрежда систематичното място на престъпленията по транспорта в
глава XI на НК – общоопасни престъпление. С криминилизирането на
шофирането след употреба на алкохол и наркотици, с разпоредбата на чл.343б
от НК, законодателя дава правна защита на обществените отношения,
свързани с безопасното движение по пътищата и има за цел да гарантира
неприкосновеността на живота, здравето и собствеността на гражданите, при
осъществяване на транспортната дейност. Предметът на всяко престъпление,
представлява елемент на дадено обществено отношение, явява се
опосредяващо звено, чрез въздействието на което, това обществено
отношение, бива застрашено или увредено (Ненов, И., Наказателно право на
Република България, Обща част, книга първа, стр.229, ред. на Ал. Стойнов),
като предметът на престъплението по начало е указан със съответните
признаци на престъпния състав (пак там стр. 230, вкл. вж. под линия). За
разлика от него, средството за извършване на престъпление е външно за
засегнатото обществено отношение (стои извън него) и зависи от избора на
дееца, който използвайки го му придава това качество. В същия смисъл са и
теоретичните постановки, развити от проф. А. Гергинов - предметът на
престъплението е елемент на отношението, непосредствен обект на
престъплението, или материална предпоставка за съществуване на
отношението. Той съществува независимо от дееца и върху него
престъпникът въздейства, като по този начин засяга самото отношение. От
друга страна, средството е вещ, която е нещо външно на отношението.
Нейната определеност ще зависи от дееца, който придава на вещта
съответното предназначение (Гергинов, А., Наказателно право на Република
България, обща част, с. 152). Предметът на престъплението е онази
материална съставка на обекта му - вещ, информация, човешко тяло, чрез
допирът с която се осъществява неблагоприятното въздействие и върху самия
обект (пак там, с. 109). В този смисъл предмет на транспортните престъпления
могат да бъдат: превозните средства (подвижният състав) на сухоземния,
водния и въздушния транспорт; пътищата - железопътни и нежелезопътни;
различните видове съоръжения и принадлежности към превозните средства и
8

пътищата (Наказателно право на НРБ, особена част, под редакцията на К.
Лютов, т. 2, 1987, с.59). Макар привидно доктринални, изясняването на
цитираните основни правни понятия има изключително важно значение,
доколкото същите имат ясна функционална определеност и от тяхното
правилно отграничаване зависи законосъобразното ангажиране на
наказателната отговорност на извършителите на престъпления и
упражняваната спрямо тях наказателна репресия в това число (но не само) и
тази по чл.53 от НК. Съобразно горните постановки, моторното превозно
средство по смисъла на чл.343б от НК е предмет на деянието инкриминирано
с цитираната разпоредба, доколкото същото е елемент на охранените
обществените отношения по осъществяване на транспорта и представлява
материална предпоставка за съществуването им. На основание чл.53 ал. 1
б.“б“ от НК, на отнемане в полза на държавата подлежат вещите, които
принадлежат на виновния и са били предмет на умишлено престъпление - в
случаите, изрично предвидени в особената част на този кодекс, какъвто
настоящият случай не е. За пълнота следва да се отбележи, че лек автомобил
подлежи на отнемане на основание цитираната в искането разпоредба - чл.53
ал.1, б.„а“ от НК например, в случай, че е бил използван от подсъдимия за
извършване на кражби и с него се извозва откраднатото имущество, „защото
се предназначава и послужва за осъществяване изпълнителното деяние на
престъплението установяване на фактическа власт на дееца върху предмета на
престъплението“ (Решение 407 от 30.08.1979 г. по н. д. № 396/1979 г., 1 н.о.) и
безспорно представлява средство за извършване на престъплението.
Съразмерността на намесата/контрол върху свободното упражняване
правото на собственост по смисъла на чл.1 на Протокол 1 от ЕКЗПЧОС,
предполага съответствие между нея и преследваната цел. Целта е
безпрепятственото изпълнение на възможното, предвидено в закона
наказание за отнемане в полза на държавата на предмета или средството на
извършено престъпление. В случая отнемане на процесното МПС не е
предвидено, като санкция спрямо лицето, срещу което е реализирано
наказателно преследване по чл.343б ал.3 от НК, приключило с осъдителна
присъда по повдигнатото обвинение, поради което съдът намира, искането на
прокурора за отнемане в полза на държавата на лекия автомобил, управляван
от подсъдимия при осъществяване на разгледаното престъпление по чл.343б
ал.3 от НК, като средство за извършване на престъплението за неоснователно.
Именно поради последното, съдът постанови с присъдата си, вещественото
доказателство – един брой лек автомобил, марка и модел „...., цвят – светло
сив и един брой ключ към него, находящи се в базата на УССД при ОДМВР –
Б.град, предадени с протокол за доброволно предаване от подсъдимия на
16.09.2021 г. да се върнат на техния собственик, подсъдимия КР. П. П..
По изложените съображения, съдът постанови и присъдата си.

9

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
10

Номер на акта:	7
Дата:	30 септември 2021 г. (в сила от 16 октомври 2021 г.)
Съдия:	Владимир Атанасов Пензов

Дело:	20211210201354
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	23 септември 2021 г.

Присъда по дело №1354/2021 на Районен съд - Благоевград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите