Р Е ШЕНИЕ
№ 230…
гр. Плевен, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Х административен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и четвърти април две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател:Любомира
Кръстева
при секретаря Цветанка Дачева, като разгледа
докладваното от съдия Любомира Кръстева адм.дело №979 по описа за 2022 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.65, ал. 4 от ЗОС.
Производството е образувано въз основа на жалба с вх.№ 6849/07.12.2022
г., подадена от Народно
читалище „Цветан Спасов 1959“ гр. Плевен, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.Плевен, ул. „Петко Каравелов“ №11, представлявано от председателя на читалището В.М.М. и секретаря П.И.Н., с адрес ***, чрез
адвокат Р.В.М. – В. ***, против Заповед №РД-10-1594/16.11.2022г., издадена от
Кмета на Община Плевен,
с която на основание чл.65, ал.1 от ЗОС е предоставен срок на жалбоподателя да
освободи доброволно недвижим имот частна общинска собственост, представляващ
сграда с идентификатор 56722.668.142.1 по КККР на гр.Плевен, който се ползва без правно
основание, и, при липса на доброволно освобождаване в срок, е наредено
изземване на имота по административен ред.
Жалбата е
подадена чрез административния орган. Административният орган е представил по
делото копие от преписката по издаване на оспорената заповед.
Жалбата е
подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/. С оспорената заповед на Народно читалище
„Цветан Спасов 1959“ гр.Плевен е предоставен срок за доброволно освобождаване на
недвижим имот, частна общинска собственост, и е наредено принудително изземване
при липса на доброволно изпълнение в срок. НЧ „Цветан Спасов 1959“ се явява
лице, което има правен интерес да оспори заповедта.
Жалбоподателят твърди, че заповедта е издадена в
противоречие с разпоредбата на §4, ал. 1 от ПЗР на Закона за народните
читалища. Оспорващият моли
съда да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна и да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. В заседанието по съществото на
спора жалбоподателят се представлява от секретаря П.Н. и адв.Р.М.. Депозирани
са писмени бележки по съществото на спора.
Ответникът по жалбата, кмет на Община
Плевен, представляван от юрисконсулт Ц., оспорва жалбата. Навежда доводи, че
договорът за предоставяне на безвъзмездно право на ползване е прекратен с едномесечно предизвестие и заповедта за изземване на общинския имот,
ползван без правно основание, е
законосъобразна. Претендира се присъждане на
сторените деловодни разноски в размер на 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Депозирани са писмени бележки по
съществото на спора.
Съдът, след като прецени
законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт с оглед
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК, и доводите на
оспорващия, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Съгласно чл. 65, ал. 1 от ЗОС
общински имот, който се владее или държи без основание, не се използува по
предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на
заповед на кмета на общината.
Съгласно чл. 9, ал. 5 от ЗНЧ
наименованието на народното читалище трябва се изписва на български език и към наименованието
на читалището се добавя годината на неговото първоначално създаване. НЧ „Цветан
Спасов 1959“ е вписано в специалния регистър на сдруженията с нестопанска цел в
Агенция по вписванията на основание § 2 от ПЗР на ЗНЧ, с който е дадена
възможност за регистрация в срок до 31.12.1997 г. на съществуващите при
приемането на закона читалища. Съдът установи от данните в Търговски регистър и
регистър на юридическите лица с нестопанска цел, които са публично достъпни, че
това е сторено с решение по фирмено дело № 916/1997 г. на Плевенски окръжен
съд.
Следователно жалбоподателят
съществува като юридическо лице от 1997 г., а като читалище от 1959 г.,
посочена изрично в наименованието, съгласно изискването на ЗНЧ.
От доказателствата по делото
се установява, че с Решение № 1429/29.08.2019 г. Общински съвет Плевен е решил
да се учреди безвъзмездно право на ползване върху недвижим имот сграда, частна
общинска собственост, с идентификатор №56722.668.142.1, със застроена площ 92
кв.м., находяща се в гр.Плевен, ул.Петко Каравелов №1, актуван с АОС №
36867/06.06.2011 г. (лист 52). Общинският съвет е определил срок за правото на
ползване 5 години и е упълномощил кмета на общината да издаде заповед и да
сключи договор за предоставяне на срочно безвъзмездно право на ползване. Като
прави основания за вземане на решението са посочени само разпоредбите на чл.
21, ал.2 във вр. с чл. 21, ал.1, т.8 и т.11 от ЗМСМА.
Няма данни решението да е
обжалвано и отменено, поради което съдът приема, че, като се имат предвид и
доказателствата, че жалбоподателят е узнал за това решение още през 2020 г., същото
е влязло в сила.
В приложения по делото АОС №
36867/06.06.2011 г. е вписано, че процесната сграда е с предназначение „сграда
за култура и изкуство“ и върху нея е предоставяно безвъзмездно право на
ползване през 2014 г. с договор от 23.07.2014 г. за срок от 5 години на
читалището жалбоподател, и отново през 2020 г., с договор от 12.02.2020 г.,
също за срок от 5 години (лист 51).
Въз основа на Решение №
1429/29.08.2019 г. на Общински съвет Плевен със Заповед № РД-10-120/05.02.2020
г. кметът на Община Плевен е учредил безвъзмездно право на ползване на НЧ
„Цветан Спасов 1959“ върху описаната едноетажна сграда за срок от 5 (пет)
години от датата на сключване на договора. В заповедта, като едно от
основанията за издаването ѝ, е посочен §4, ал.1 от ПЗР на ЗНЧ (лист 19) и
изрично е посочено решението на общинския съвет от 29.08.2019 г.
Няма данни заповедта на кмета
да е обжалвана, като препис от нея е връчен на секретаря на читалището срещу подпис.
Съдът приема, че заповедта е вляза в сила, тъй като е съобщена на читалището
още през 2020 г., а е посочена изрично и в сключения на 12.02.2020 г. договор,
който е вписан в Агенция по вписванията на 13.02.2020 г.
На 12.02.2020 г. е сключен
Договор за предоставяне на безвъзмездно право на ползване, вписан в Агенция по
вписванията вх.рег.№1447 от 13.02.2020 г., акт.№140, том.3, дело 612/20 (лист 7
от делото). В договора, като основание за сключването му, е посочен и §4, ал.1
от ПЗР на ЗНЧ. Страните са договорили срок от 5 години за предоставяне на
безвъзмездно право на ползване. А съгласно т.V.12.3 от Договора всяка от
страните може да го прекрати с едномесечно писмено предизвестие (лист 7, гръб).
С
писмо № УОС-92-1251-1/24.03.2022 г., подписано от кмет на общината, е отправено
предизвестие до читалището, в което е посочено, че, след като общината е
установила, че предоставеният имот не се ползва за нуждите на читалището, в
него не се извършва никаква дейност и същият е в изключително лошо и неподдържано
строително-техническо състояние, на основание т.12.3 от Договора, след
изтичането на едномесечното предизвестие от връчването на уведомителното писмо,
Община Плевен прекратява сключения от 12.02.2020 г. договор за учредяване на
безвъзмездно право на ползване върху имота.
Писмото
е връчено на 24.03.2022 г. на В.М., председател на читалището (лист 5 и 6).
Писмото
е оспорено пред АдмСПлн. С влязло в сила определение по адм.д. № 313/2022 г. по
описа на съда, жалбата е оставена без разглеждане, като е прието, че писмото не
представлява административен акт по смисъла на АПК, а е волеизявление по
граждански договор за неговото прекратяване.
С
определение №8285/29.09.2022 г. по адм.д. № 7855/2022 г. по описа на ВАС
определението на АдмСПлн е оставено в сила, като в мотивите е посочено, че по
реда на АПК може да се търси защита едва при издаване на заповед по чл. 65 от ЗОС и нейното оспорване пред съда, в което производство ще следва да се извърши
преценка прекратено ли е правоотношението по повод учреденото безвъзмездно право
на ползване и държи ли се имотът от жалбоподателя на правно основание,
противопоставимо на правото на собственост на общината (лист 14).
Няма
данни за предявени искове по ГПК и ЗЗД пред общите съдилища във връзка за
оспорване на прекратяването на сключения договор.
На
06.10.2022 г. жалбоподателят е уведомен по реда на чл. 26, ал.1 от АПК, че
Община Плевен започва производство по принудително изземване на общинския имот
(лист 15). В съобщението е посочено, че договорът за безвъзмездно право на
ползване е прекратен с изтичане на едномесечното предизвестие, поради което
читалището се явява ползвател без правно основание на общински недвижим имот.
Предоставен е 10-дневен срок за доброволно освобождаване на имота и е посочено,
че при неизпълнение в срока, ще бъде издадена заповед по чл. 65 от ЗОС за
принудително изземване. Съобщението е връчено на председателя на читалището на
31.10.2022 г.
В
предоставения срок читалището не е освободило недвижимия имот. Подадено е
възражение на 04.11.2022 г., в което се сочи, че в сградата се съхранява
читалищното имущество, натрупано в продължение на 63 години от съществуването
на читалището, поради което читалищната сграда не се ползва за развиване на
читалищна дейност, и се иска отмяна на предсрочното прекратяване на договора (лист
18, гръб).
На
16.11.2022 г. е издадена оспорената в настоящото производство заповед.
Съдът
с определение от 09.12.2022 г. е указал на страните, че носят доказателствена
тежест за твърдените от тях факти и обстоятелства. Всяка от страните в
производството носи доказателствена тежест за твърденията си.
След
анализ на събраните по делото доказателства и приложимите правни норми, съдът
стигна до следния извод:
Съгласно
§4, ал. 1 от ПЗР на ЗНЧ на народните читалища по реда на Закона за държавната
собственост и Закона за общинската собственост безвъзмездно се отстъпва право
на ползване върху сградите и другите недвижими имоти, предоставени им до
влизане в сила на този закон от държавата и общинските органи за читалищни нужди.
Съгласно ал.2 това право на ползване се погасява с прекратяването на
читалището.
§3
от ПЗР на ЗНЧ дава право на съществуващите читалища да се регистрират по този
закон в срок до 31.12.1997 г.,за да придобият качество на юридическо лице
съгласно изискванията на чл. 3 от ЗНЧ.
Т.е.
условията да възникне право за читалището да му се предостави безвъзмездно
право на ползване върху имот, докато то съществува като юридическо лице, са:
читалището да е съществувало преди влизането в сила на ЗНЧ на 25.10.1996 г.,
недвижимият имот да му е предоставен от общината за читалищни нужди също преди
влизането на закона в сила и читалището да се е регистрирало в срока по §3 от
ПЗР на ЗНЧ като юридическо лице.
Въпреки
направените твърдения от жалбоподателя, по делото не са представени
доказателства, че процесният имот е бил предоставен на читалището за
безвъзмездно ползване преди влизане в сила на ЗНЧ през 1996 г. Единствените
данни по делото се съдържат в отбелязването по акта за частна общинска
собственост, че на читалището е предоставено ползването върху сградата за срок
от 5 години с предходен договор от 23.07.2014 г.
Съгласно
практиката на ВАС решенията на общинските съвети, с които се предоставя
ограничено със срок безвъзмездно право на ползване на читалищата по реда на §4
от ПЗР на ЗНЧ, са незаконосъобразни, но не и нищожни (Решение № 5946 от
30.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15333/2013 г. и Решение № 13448 от 7.11.2017
г. на ВАС по адм. д. № 5939/2017 г.).
Не
са налице доказателства приетото Решение № 1429/29.08.2019 г. на Общински съвет
Плевен да е обжалвано и отменено по съдебен ред. Съдът приема, че същото е
влязло в сила. В настоящото производство съдът не разполага с компетентност да
извършва инцидентен контрол за законосъобразност на необжалвани и влезли в сила
административни актове.
С
последиците от това решение следва да се съобразяват всички правни субекти. Въз
основа на това решение кметът на общината е имал правомощие да издаде заповед и
да сключи договор за безвъзмездно право на ползване върху имот частна общинска
собственост, но само за определения срок от 5 години. В заповедта и в договора
като едно от правните основания е посочена разпоредбата на §4, ал.1 от ПЗР на
ЗНЧ. Но в решението на общинския съвет, с което се упълномощава кметът да
издаде заповед за учредяване на право на ползване и да сключи договор, няма
посочено такова правно основание.
В
т.V.12.3 от Договора между страните изрично е договорено, че всяка от страните
може да прекрати договора с едномесечно писмено предизвестие. Договореното между
страните има силата на закон, съгласно чл. 20а, ал.1 от ЗЗД. Няма данни
договорът да е оспорван по съдебен ред като недействителен по чл. 26 и сл. от ЗЗД. Изрично писмено едномесечно предизвестие за прекратяване на договора е отправено
от страна на кмета на община Плевен (лист 5) и е получено от читалището чрез
неговия законен представител. Няма данни прекратяването да е оспорено по реда
на ГПК и ЗЗД пред съд. След изтичане на срока на 24.04.2022 г. е счита, че договорът
е прекратен.
От
този момент читалището е ползвало процесната сграда без правно основание – няма
доказателства сградата да е предоставена на читалището преди 1996 г. и да е отстъпено
безвъзмездно право на ползване върху нея в хипотезата на §4, ал.1 и ал.2 от ПЗР
на ЗНЧ по реда на ЗОС.
Съдът
счита, че издадената заповед е законосъобразна. Спазени са процесуалните
правила по АПК и ЗОС за издаването ѝ – отправено е уведомление за
започване на производството, предоставена е възможност на читалището да участва
в него. Направена е покана за доброволно освобождаване на сградата, предоставен
е срок за това. И, след липсата на такова, е издадена процесната заповед, като отново
е предоставен и срок за доброволно изпълнение преди принудителното изземване. В
хода на производството пред административния орган освен липсата на правно
основание за ползване са обсъдени и обстоятелствата, че сградата реално не се
ползва за читалищна дейност (което е посочено и от представителите на
читалището в кореспонденцията по административната преписка), същата е в изключително
лошо и неподдържано строително-техническо състояние, констатирано от комисия,
назначена от кмета на общината (лист 8-10, 63, 64). Със заповедта е разпоредено
съхраняване на имуществото на читалището, което не бъде изнесено доброволно, в
осигурен от общината склад, т.е. положена е грижа имуществото на читалището да
не бъде увредено при извършване на принудителното изземване.
Заповедта
е издадена от материално компетентния орган по чл. 65, ал. 1 от ЗОС.
Страните
са представили по делото писмени бележки по съществото на спора.
С
оглед изложеното до тук, съдът счита, че не се доказа твърдението, че са
изпълнени условията на §4 от ПЗР на ЗНЧ и че върху процесната сграда е
предоставено безвъзмездно право на ползване на жалбоподателя до неговото
прекратяване. На следващо място право на ползване на жалбоподателя е учредявано
срочно през 2014 г. и през 2020 г. за срокове от 5 години след решения на
Общински съвет Плевен, които няма доказателства да са били оспорвани пред съда
поради противоречие с разпоредбата на §4 от ПЗР на ЗНЧ. Налице са влезли в сила
административни актове. Няма доказателства заповедта на кмета, въз основа на
която е сключен договор за безвъзмездно предоставяне на право на ползване за
определен срок, да е оспорена и отменена по съдебен ред. Налице е влязъл в сила
административен акт. И на трето място е налице сключен между читалището и кмета
на общината, като представител на Община Плевен, договор за предоставяне на
правото на ползване за определен срок, с включена клауза, даваща право на всяка
от страните да прекрати договора с едномесечно писмено предизвестие. Въз основа
на тази клауза е отправено едномесечно предизвестие от кмета на общината за
прекратяване на договора и след изтичането му са предприети действия по
изземване на ползвания вече без правно основание (поради прекратяването на
сключения договор) недвижим имот, частна общинска собственост.
Съдът
счита, че след изтичане на едномесечното предизвестие, читалището е ползвало
недвижимия имот без правно основание, ответникът е разполагал с материална
компетентност и е спазил всички процесуални правила в производството по
изземване на имота, издал е законосъобразна и мотивирана заповед, при наличие
на материално-правните предпоставки за това, в съответствие с целта на закона.
С
оглед изложеното съдът намира предявената жалба за неоснователна. Следва да се отхвърли.
При
този изход от делото се явява основателна претенцията на ответника за присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение, но не в целия претендиран размер
от 300 лв. Следва да бъде осъден ответникът да заплати на жалбоподателя сумата
от 240 лв. съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 37,
ал. 1 от ЗПП във вр. с чл. 24, изр.първо от Наредба за заплащането на правната
помощ.
Воден
от горното, Плевенски административен съд, десети административен състав, на
основание чл.172, ал.2 от АПК
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалба с вх.№ 6849/07.12.2022
г., подадена от Народно читалище „Цветан Спасов 1959“ гр. Плевен, ЕИК *********, представлявано
от председател на читалището В.М.М. и секретар П.И.Н., със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, ул. „Петко Каравелов“ №11, против Заповед
№РД-10-1594/16.11.2022г., издадена от Кмета на Община Плевен.
ОСЪЖДА
Народно читалище „Цветан Спасов 1959“
гр. Плевен, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.
„Петко Каравелов“ №11, представлявано от председателя на читалището В.М.М. и
секретаря П.И.Н.,*** сумата от 240 лв. /двеста и четиридесет лева/
представляващи разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен
срок от съобщението чрез АдмС – Плевен пред ВАС на РБ.
Препис
от решението да се връчи на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: