О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер 933/11.11.2019г. Година 2019 Град Варна
Варненският окръжен съд Наказателно отделение
На единадесети ноември Година две хиляди и деветнадесета
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Яна Панева
като разгледа докладваното от съдията
ЧНД № 1147 по описа на
съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.243 ал. 5 от НПК и е образувано по жалба на адв. Е.К.-
повереник на пострадалите лица- И.К.,род. на ***г., Л.К.,род. на ***г., двамата
лично и като законни представители на малолетната си дъщеря Н.К.,род. на ***г.,
И.К., род. на ***г. и С.К., род. на ***г. срещу Постановление на прокурор при
Окръжна прокуратура-Варна от 02.10.2019 г., с което на основание чл.24, ал.1,
т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 3206/2015 г. по
описа на ІV РУ-Варна, водено за
престъпление по чл.343, ал.4, вр.чл. 342 ал.1 от НК.
В
жалбата се посочва, че изводите на наблюдаващия прокурор въз основа на които е
направил крайното си заключение досежно посочените от него основания за
прекратяване на наказателното производство са изцяло неправилни. Изтъква се, че
в хода на проведеното разследване не са събрани безспорни, преки и косвени
доказателства от анализа на които да се достигне до обоснован и несъмнен извод,
че конкретната, единствена причина за настъпването на ПТП-то е внезапно настъпилото болестно състояние у Белчинов, както и
липсата на доказателства относно скоростта с която се е движил непосредствено
преди удара. Сочи се, че наказателното производство следва да се прекрати на друго
правно основание, а именно – поради
настъпване смъртта на дееца, а не на посоченото от прокурора. Въз основа
на изложените доводи се иска съда да измени
основанието, на което се прекратява наказателното производство, а именно по чл.
24 ал.1 т.4 от НПК- деецът е починал, а не по чл.24, ал.1, т.1 от НПК- деянието не съставлява престъпление.
Настоящия съдебен
състав, след като се запозна с възраженията посочени в
жалбата, както и с материалите по делото и след като провери изцяло
правилността на атакувания прокуроски акт, констатира, че
жалбата е
подадена в срок и разгледана по
същество се явява неоснователна
по следните съображения:
С
постановление от 02.10.2019г. прокурор при ВОП е прекратил наказателното
производство по досъдебно производство №
3206/2015
г. по описа на ІV РУ-Варна, водено за
престъпление по чл.343, ал.4, вр.чл. 342 ал.1 от НК.
С
постановлението представителя на прокуратурата е приел за установено от
фактическа страна следното:
На 11.08.2018г., около 11.35 ч., по Главен път "І-9"
от гр. Варна към гр. Бургас, в района след с. Старо Оряхово по средната пътна
лента, се движил л.а. „Ситроен С5" с per. №А 0467 MP, управляван от Георги
Тенев Белчинов със скорост от около 115 км./ч. Водача бил сам в автомобила.
По същото време и място, но в срещуположна посока, се
движил л.а. "Рено Сценик" с per. № АТ3825СЕ, управляван от украинския
гражданин И.К.. МПС-то се движело със скорост от около 47 км./ч. В автомобила
на предна дясна седалка се намирала съпругата на водача- свид. С.К. , а на
задните седалки от дясно на ляво седели- сина на водача - свид. И.К., внучката
му - свид. Надежда К. и снаха му - Л.К..
В посочения пътен участък пътното платно се състояло
от три ленти - двупосочно с една лента за движение в посока гр. Варна и две
ленти в посока гр. Бургас. Времето било ясно и слънчево, а пътната настилка
-суха. Разрешената максимална скорост за този пътен участък била 90 км./ч.
В участъка от пътя на около км. 142 от гр. Бургас и на
около 500 м. от с. Старо Оряхово, водачът на л.а. "Ситроен С5" -
Георги Белчинов, движейки се с горепосочената скорост по средна пътна лента,
при навлизане в десен завой, изгубил контрол над автомобила, отклонил се в
посока свое ляво и навлязъл в пътната лента, по която се движел в този момент
л.а "Рено Сценик", управляван от св. И.К..
В резултат между двата автомобила настъпил челен удар
в предните им леви части.
Водачите и пътниците от автомобилите били откарани в
МБАЛ „Св. Анна" - гр. Варна, където Георги Белчинов починал в резултат на
получените травми, а останалите лица били приети за лечение.
В хода на разследването са били разпитани всички
установени свидетели- Пенка Белчинова, Тихомир Белчинов, Христо Белчинов,
Михайло Джюбак, И.К., Л.К., С.К., И. Иванов и Николай Николов. Назначени били
СМЕ на всички пострадали и ATE за изясняване на механизма и причините за
произшествието.
Според
заключенията на изготвените СМЕ се установява следното:
по отношение на
Георги Белчинов
- причина за смъртта - комбинираната травма - гърди,
корем, с контузия на ляв бял дроб, излив на кръв в двете плеврални кухини,
счупване на леви ребра, разкъсване на чреводържател, контузия на бъбрек,
развитие на задперитонеален кръвоизлив и излив на значително количество кръв в
коремната кухина, които са обусловили остра кръвозиливна анемия. Между
травматичните увреждания и настъпването на смъртния изход е налице причинно
следствена връзка. Описаните травматични увреждания отговарят да са получени в
условията на т.н. „воланна травма", удар на долните крайници в арматурното
табло и педалите на МПС;
- отделно от травматичните увреждания в резултат на настъпилото
ПТП, са установени и болестни изменения в сърдечносъдовата система на Герги
Белчинов в напреднала степен на развитие, вкл. стар миокарден инфаркт,
миокардиосклероза, коронаросклероза, хипертрофия на миокарда, вкл. данни за
остри изменения в миокарда дължащи се на нарушено кръвоснабдяване на сърдечния
мускул, фрагментация на миофибрите, кръвоизливи, остър венозен застой в
миокарда, които са станали причина за силна болка в сърдечната област,
вкл.падане на кръвно налягане и загуба на съзнание в момента на управление на
автомобила и настъпване на ПТП-то;
- не е установено наличие на етилов алкохол в пробите
кръв, урина и гръбначномозъчна течност на Георги Белчинов.
2. по отношение
на С.К.
- получила е счупване без разместване в областта на
пубисна /срамна/ кост в ляво. Описаното травматично увреждане е резултат на
удар с или върху твърд, тъп предмет, респективно детайл от МПС при ПТП и е
определило трайно затруднение в движението на левия долен крайник за период от
около 2-2,5 месеца.
3. по отношение
на И.К.
- получил е
следните травматични увреждания: счупване на дясната лъчева кост в долна трета,
счупване на дясната лакътна кост в областта на бодилестия израстък, счупване на
лява бедрена кост в средна трета с оформен междинен фрагмент и дислокация,
кръвонасядания в областта на гръдния кош /"хематоми от колани'7, контузия
на гръдния кош. Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или
върху твърди, тъпи предмет или детайли на МПС, реализирани в областта на
предната повърхност на гръдния кош, отворената дясна длан в посока отдолу
нагоре, страничната повърхност на лявото бедро в средна трета. Счупването на
дясната лъчева кост, дясната лакътна кост са обусловили трайно затруднение в
движенията на десния горен крайник за период не по-малък от 2 месеца.
Счупването лявото бедро е обусловило трайно затруднение в движенията на левия
долен крайник за период от около 3-4 месеца, при благоприятно протичане на
оздравителния процес. Контузията на гръдния кош е обусловила временно
разстройство на здравето неопасно за живота.
4. по отношение на Л.К.
- получила е следните травматични увреждания:
комбинирана гръдна травма със счупване на 1,6,9 леви ребра, контузия на ляв бял
дроб, ограничен кръвоизлив влявата плеврална кухина, счупване на тялото и напречните
израстъци на 7 гръден прешлен, тялото и напречните израстъци на 8 гръден прешлен,
счупване на тялото, лявата дъга и бодилестия израстък на 9 гръден прешлен,
счупване на бодилестия израстък на 10
гръден прешлен. Описаните травматични увреждания са резултат на удари сили
върху твърд, тъпи предмети, реализирани в областта на лявата гръдна половина,
силно, внезапно сгъване на гръбначния стълб в гръдния отдел в посока напред.
Счупването на 1,6,9 леви ребра е обусловило трайно затруднение в движението на снагата
за период от около 4-5 седмици. Контузията на левия бял дроб е обусловила разстройство
на здравето временно опасно за живота. Счупването на телата на 7 и 8 гръдни прешлени и напречните им
израстъци, 9 гръден прешлен, лявата дъга на същия и бодилестия израстък,
счупването на бодилестия израстък на 10 гръден прешлен, са обусловили трайно
затруднение в движенията на снагата за период не по-малък от 6 месеца, при
благоприятно протичане на оздравителния процес. Ограниченият по обем излив на
кръв в лявата плеврална кухина е обусловил временно разстройство на здравето
неопасно за живота.
5. по отношение
на Н.К.
- получила е
контузия на ляв бял дроб, разкъсване на черен дроб, разкъсване на слезка,
счупване на горните рамена /горните клонове/ на двете срамни кости, счупване на
крилото и тялото на дясна хълбочна кост, счупване на сакрум /кръстец/ в
областта на дясна кръстно-хълбочна става, ожулвания и кръвонасядания по кожата
в областта на дясна гръдна половина и дясна коремна област. Описаните травматични
увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, реализирани
в областта на гръдния кош, корема, таза,
като биха могли да бъдат получени при удари от детайли на МПС при ПТП при
внезапно преустановяване на движението му. При проведеното по спешност
оперативно лечение са установени разкъсване на слезка, черен дроб,
хемоперитонеум /кръв и кръвни сгъстаци около черен дроб и слезка/, кръв в
малкия таз в обем повече от 1,5л. Това травматично увреждане е било преодоляно
в резултат на адекватно проведеното оперативно лечение чрез отстраняване на
слезка, шев на черен дроб, в противен случай несъмнено същото би довело до ескалиране
на кръвоизлива, развитие на остра кръвоизливна анемия и смъртен изход. В този
смисъл разкъсването на слезката е определило разстройство на здравето опасно за
живота. Същото е съществувало постоянно от получаване на травмата на корема до
премахване на слезката по оперативен път, т.е. "налице е било постоянно
общо разстройство на здравето опасно за живота. От друга страна премахването на
слезката е било по жизнени индикации или коремната травма е обусловила загуба
на слезка. Само по себе си разкъсването на черен дроб е обусловило разстройство
на здравето временно опасно за живота. Развилият се анемичен синдром /в
резултат от травмите/, излив на значително кръв в коремната кухина, е наложило
вливания на кръв и кръвни заместители и в този смисъл това травматично
увреждане е определило разстройство на здравето временно опасно за живота.
Налице е контузия на бялдроб, която определя разстройство на здравето временно опасно
за живота. Счупването на двете срамни кости обуславя трайно затруднение в
движенията на долните крайници за период не по-малък от 2,5-3 месеца. Такова
затруднение в движението на десния долен крайник, за период от 3,5-4 месеца,
определя и счупването на крилото и тялото на дясната хълбочна кост. Счупването
на сакрум /кръстеца/ в областта на дясна кръстно- хълбочна става определя
трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за период от около
3-3,5 месеца. В своята съвкупност останалите описани травматични увреждания са
обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Според заключението на изготвената в хода на
разследването автотехническа експертиза, в момента на настъпване на удара,
водача на л.а. "Ситроен С5" -Георги Белчинов се е движил със скорост
от около 115 км./ч., а водача на л.а. "Рено Сценик" с per. № АТ3825СЕ
- украинския гражданин И.К. се е движил със скорост от около 47 км./ч. От
страна на л.а. "Ситроен С5" липсват спирачни следи.
Според експертното заключение, от техническа гледна
точка движението на л.а. л.а. "Ситроен С5" със скорост по-голяма от
разрешена за този пътен участък в зоната на десен завой (за него) е довела до
странична загуба на устойчивост, която е предизвикала навлизане в дясна пътна
лента, по която се е движил насрещно л.а. "Рено Сценик", т.е.
„липсата на адекватно поведение на водача на л.а. "Ситроен С5" е
експлоатационна причина за ПТП
Предвид горното съдът намира жалбата за неоснователна, а
постановлението на прокуратурата - за обосновано и законосъобразно, като съобрази установените по делото доказателства, а именно:
Съдебният контрол спрямо постановлението на прокурора е ограничен в
пределите на чл.
243, ал. 5 НПК относно неговата обоснованост и
законосъобразност. Това означава, че съдът следва да прецени дали изводите на
прокурора почиват на верен и пълен анализ на събраните доказателства, без да е
допуснато превратното им тълкуване. На следващо място, трябва да установи дали
проведеното разследване е обективно, всестранно и пълно, което от своя страна установява дали
прокурорът е формирал вътрешното си убеждение въз основа на всички възможни
доказателства. При положителен извод за законосъобразно формиране на вътрешното
убеждение на прокурора по фактите, съдът трябва да провери дали правилно е
приложен материалният закон. С оглед на така очертаните предели на
компетентността на съда в специфичната процедура за съдебен контрол върху
правомощието на прокурора да прекрати наказателното производство, настоящият
съдебен състав
счита, че е неправилно поддържаното в жалбата разбиране за съдържанието на
постановлението за прекратяване на наказателното производство. В акта на
прокурора, предмет на съдебна проверка, е посочено основанието по чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал.
1, т. 1 от НПК- деянието за което е образувано наказателното
производство не съставлява
престъпление. Този краен извод, с който се финализира производството е надлежно
мотивиран, изискване, което следва, както от общото задължение на органите на
досъдебното производство по чл. 14, ал. 1 от НПК да вземат решенията си по
вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на
всички обстоятелства по делото, така и от разпоредбата на чл. 199, ал. 2 НПК, според
която всяко постановление на прокурора задължително съдържа мотиви. Мотивите
позволяват да се провери вътрешното убеждение на решаващия орган, така че
взетото решение да не изглежда произволно, създават външната убедителност на
дейността на органите на досъдебното производство, а в крайна сметка дават
възможност за съдебен контрол върху законосъобразното формиране на волята на
прокурора.
В конкретния случай, съдът счита, че
решаващият извод на прокурора, за наличието на законови предпоставки за
прекратяване на досъдебното производство е обоснован и правилен в достатъчна степен, като
същият е направен при установена фактическа обстановка, при обективното, всестранно и пълно изследване
на всички възможни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на
случая. Доказателствата са обсъдени поотделно и в съвкупност и изводите не
противоречат на правилата на формалната логика и взаимната връзка на отделните
обстоятелства. Противно на посоченото в депозираната пред настоящия съд жалба, прокурорът не е нарушил правилата за формиране
на вътрешното си убеждение, като законосъобразно е интерпретирал фактите,
установени с допустими доказателствени средства. В този смисъл за настоящия съд
е и несъстоятелно изложеното в жалбата възражение свързано с необоснованост на
прокурорския акт в който е прието, че в конкретния случай е налице хипотезата
на „случайно деяние“.
В случая, фактическата
обстановка по делото е безспорна и е тази, която е отразена от прокурора в постановлението за прекратяване на наказателното производство. Правилно прокурорът е
приел, че в настоящия случай липсва осъществен състав на
престъпление по чл.343 ал. 3 б. „в", вр. чл.342 ал.1 от НК или друго
престъпление от общ характер. Безспорно причината за настъпване на
произшествието се дължи на непредвидими обстоятелства - внезапна
загуба на съзнание на водача на л.а. "Ситроен С5" - Георги Белчинов,
в
резултат на настъпили у него по време на управление на автомобила
остри изменения в миокарда, дължащи се на нарушено
кръвоснабдяване на сърдечния мускул - фрагментация на миофибрите,
кръвоизливи и остър венозен застой в миокарда. Това състояние
станало причина за силна болка в сърдечната област, вкл. падане на
кръвно налягане и загуба на съзнание в момента на управление на
автомобила. Предвид внезапно настъпилото болестно състояние у
Белчинов и липсата на спирачни следи преди удара, не може да бъде
установено с каква реална скорост (под или над разрешената) се е
движил същия преди загубата на съзнание и дали съответно
установената от експерта скорост на движение на автомобила -115 км/ч. при
настъпване на ПТП не е в резултат на настъпилото неконтролируемо болестно
състояние. Не са били събрани доказателства за наличието на определени фактори,
които да са повлияли на внезапното влошаване на здравословното състояние на
Георги Белчинов. В хода на разследването не са били събрани безспорни
доказателства с каква скорост Белчинов е управлявал автомобила си преди
загубата на контрол, предизвикана от внезапно възникналия здравословен проблем.
Смъртта на Белчинов, както и настъпилите средни и тежки телесни повреди на
свидетелите - С.К., И.К., Л.К. и Н.К. се намират в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП, което е възникнало в резултат на непредвидими
обстоятелства, които никой не е могъл и не е бил длъжен да предвиди. Изтъкнатите
в депозираната жалба доводи и възражения, свързани с направения от прокурора, според
жалбоподателя, неправилен извод, относно непосредствената причината за
възникване на ПТП-то, а именно болестни промени в сърдечносъдовата система на Белчинов, които „могат да се приемат като причина за силна болка в сърдечната област, вкл.падане на кръвно налягане и загуба на
съзнание в момента на управление на автомобила и настъпване на ПТП", съдът счита за
несъстоятелни. Това е така, тъй като същият, както е посочено и в обжалваното
пред съда
постановление, след направен обстоен анализ на всички доказателствени източници, дава единствения
възможен и логичен отговор за поведението на водача, предвид и единственото по
делото и обективно установено, относимо
към констатираните болестни промени в сърдечно-съдовата област на Георги Белчинов.
В тази връзка следва да се посочи и че са несъстоятелни
изтъкнатите в жалбата доводи свързани със скоростта на
движение на автомобила на Белчинов, която според жалбоподателите е била висока
преди настъпването на ПТП и в никакъв случай не е налице невиновно причиняване
на произшествието. В настоящият случай съдът не споделя доводите относими към движението на
катастрофиралия автомобил съдържащи се в жалбата, които имат характера на лични
предположения, неизводими от събраните по делото доказателства. Необосновани се
явяват и съжденията свързани с изтъкнатата причина за ПТП-то, а именно – високата скорост и наличието на волеви реакции от страна на Белчинов,
като по този начин се изключва приложимостта на института на „случайното деяние“, поради следното: условие за невиновно поведение за водача, според чл.15 от НК е същият да е спазил определени предписания, с оглед на което няма
задължението и не е длъжен да предвиди възможните общественоопасни последици
при конкретната пътна обстановка. Необходимо е и той да е бил поставен в
невъзможност да предвиди и предотврати тези последици. В конкретния случай,
приетият за развил се процес на влошаване на
здравословното състояние у Белчинов при движението му с управлявания от него
автомобил е непосредствената причина за загубата на контрол върху лекия
автомобил и удара му с автомобила на свид. К., в резултат на което е причинено процесното
ПТП. В случая, настъпилото ПТП е
резултат именно от посочения изразен
болков синдром в сърдечната област, предвид констатираните видно от
заключението на изготвената по делото СМЕ болестни промени в сърдечно-съдовата
система на починалия Белчинов, като това обуславя и приложимостта на
института на „случайното деяние“. Безспорно, след загубата на управление на
автомобила на Белчинов и навлизането му в насрещна пътна лента без
дори и да се предприеме спасителна маневра за избягване на удара е последвал сблъсък с движещия се в тази пътна лента лек автомобил м. „Рено сценик“ на
свид. И.К., но това не изключва
приложението на правилото за "случайно деяние", тъй като не е в
причинно-следствената връзка със съставомерния резултат /Решение № 288 от 24.09.2009 г. на ВКС по н. д. № 269/2009 г., I н. о./.
Именно наличието или лисата на причинна връзка между поведението на дееца и
причинения резултат обуславя и разликата между деянието, извършено при форма на вина
несъзнавана непредпазливост и “случайното деяние” по чл. 15 от НК, обща
характеристика на които е отсъствието в съзнанието на дееца на представи
относно настъпването на общественоопасните последици, макар и обективно да е
причинил резултата. При небрежността деянието е осъществено виновно - деецът
едновременно е бил длъжен и е могъл да предвиди общественоопасния резултат, а
при “случайното деяние” отсъства едно от тези изисквания – деецът не е бил
длъжен или ако е бил, то не е могъл да предвиди резултата.
В
този смисъл съдът намира за необходимо да отбележи, че за да е налице
престъпление в наказателноправен смисъл е необходимо на първо място да е налице
и деяние. Безспорно прието е, както в теорията, така и в съдебната практика, че
деянието винаги е човешка проява, външен израз на волята на човека. Неговите
необходими и съществени елементи са волева дейност, резултат и причинна връзка
между волевата дейност и резултата. Това означава, че ако липсва волеви акт и
проявата не е била извършена под контрола на съзнанието, деяние в
наказателноправен смисъл не би имало. Необходимо е да се направи ясно
разграничение между случаите, когато е налице деяние, като съзнателен волеви
акт, свободен от физическа и физиологична принуда, а именно тогава когато
проявата не е извършена под контрола на съзнанието. За липсата на
деяние,се говори при т.нар. рефлекторни
прояви (рефлексните движения) - това са човешки прояви, които имат автоматичен
характер; телесни движения, при които възбудата на двигателните нерви не стои
под контрола на съзнанието. При рефлекторната проява липсва деяние в
наказателноправния смисъл, защото субектът не действа под контрола на
съзнанието си, тъй като рефлексът е закономерна и стереотипна неволева
двигателна или секреторна реакция в отговор на определено сетивно дразнение.
На
следващо място следва да бъде посочено, че изводът, че действията на
пострадалия Белчинов се намират в пряка причинно-следствена връзка с
безпомощното му състояние, изразило се в загуба на съзнание, в резултат на
който е изгубил контрол върху управлението на лекия автомобил, се подкрепя и от
гласните доказателства по делото - показанията на свид. Михайло Джюбак /л. 61, т.І от ДП/, свид. И.К., свид.С.К..
Всички свидетели посочват, че без видима причина автомобила на Белчинов се е
отклонил от неговата лента за движение, и по диагонал преминал в насрещната
пътна лента за движение и се ударил в автомобила на жалбоподателит. В подкрепа
на становището на прокурора, че се касае за загуба на контрол над автомобила
предвид настъпилото безпомощно състояние на Белчинов е и липсата на спирачни
следи от автомобила му напосредствено преди удара. Това обстоятелство е
индиция, че Белчинов в този момент е нямал волеви акт и случилото се не е било
извършено под контрола на съзнанието му. В конкретния случай, въз основа на
доказателствата е безспорно установено, че настъпилото ПТП е в резултат на
болестни промени в сърдечносъдовата система, които могат да се приемат за
изпадане в безпомощно състояние, в резултат на изразен болков синдром в
сърдечната област, включително падане на кръвно
налягане и загуба на съзнание. В момента на управление на автомобила, той
е изпаднал в състояние, ограничило в значителна степен волевите му възможности
да контролира телодвиженията си.
Обсъждайки
характеристиките на деянието, то съдът намира за нужно да отбележи, че не
представляват деяния по смисъла на НК т.нар. рефлексни движения, т.е. тия
движения, при които възбудата на двигателните нерви не стои под контрола на
съзнанието. При рефлекторната проява липсва деяние в наказателноправния смисъл,
защото субектът не действа под контрола на съзнанието си. Тази аналогия се констатира и в
настоящия случай, тъй като загубата на контрол върху управлението на МПС не се
дължи на съзнателна деятелност, контролирана от волята на Георги Белчинов, а на
физиологична „принуда", свързана с болестно увреждане на сърдечно-съдовата
система, неподвластно на неговия контрол.
Предвид гореизложеното, ВОС счита, че прокурора е извършил правилна
преценка на доказателствата по делото, поотделно и в съвкупност и фактическите
положения относно поведението на Белчинов, които са приети за
установени, намират опора в тях. По делото са изяснени обстоятелствата, които
са от съществено значение за правилното му решаване. С оглед установената
фактическа обстановка, ВОП правилно е приложил закона, респективно правилно е
направил извод за липсата на безспорни и несъмнени доказателства за осъществено
от Белчинов нарушение на правилата за движение по ЗДвП, което да
предпостави и вменяването на вина, като доколкото единствената обективна находка свързана с поведението на водача е именно
посоченото в СМЕ на Белчинов, то същата обуславя
приложимостта в конкретния случай на института на случайното деяние по смисъла
на чл.15 от НК и съответно – прекратяване на воденото наказателно производство,
именно поради липсата на виновно извършено деяние, което предпоставя и
приложимостта на чл.24, ал.1, т.1, пр.2 от НПК.
По отношение на възражението изложено в
жалбата, че не става ясно кое от двете лица с името И.К. е уведомено, предвид
обстоятелството, че по делото има две пострадали лица с идентично име, но с
различни дати и години на раждане, съдът намира, че същото не е основателно,
тъй като видно от приложеното по делото пълномощно, адв. Е.К. е упълномощена от
всички пострадали лица да ги представлява по ДП № 3206/2018г. по описа на ІV
РУ-МВР-Варна и именно тя в качеството си на техен повереник е упражнила
процесуалното право на всеки един от тях да подаде жалба срещу постановлението
на ВОП за прекратяване на наказателното производство. В този смисъл съдът
намира, че не са нарушени правата на пострадалите лица И.К., род. на ***г. и И.К., род. на ***г.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
обжалваното постановление на Окръжна прокуратура-Варна е правилно,
законосъобразно и обосновано и същото следва да бъде потвърдено, поради което и
на основание чл. 243 ал.5 от НПК , съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ПОТВЪРЖДАВА постановление
на прокурор при Окръжна прокуратура-Варна от 02.10.2019г., с което на
основание чл. 24, ал.1,
т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 25/2018 г. по описа
на ОСлО при ВОП, водено за престъпление
по чл.343, ал.4, чл.342 ал.1 от НК.
Определението подлежи на
обжалване и протест пред Апелативен
съд- Варна в 7- дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ при ВОС: