Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 30.06.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито
заседание на двадесет и четвърти октомври, през две хиляди и осемнадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието
на секретаря Ваня Ружина,
като изслуша
докладваното от съдията гр. д. № 10561
по описа на състава за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът
е сезиран с искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и чл. 497 от КЗ във вр. чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът А.Е.С., действащ чрез законния си представител Н.А.А. твърди, че понесъл значителни неимуществени вреди,
произтичащи от болки и страдания, както и имуществени вреди, в резултат на
направени разходи за лечение на травмите, които му били причинени при ПТП на
06.03.2018г. в гр. Казанлък. В качеството на пешеходец, пресичащ пътното платно
на пешеходна пътека - пострадалият бил
ударен от преминаващия лек автомобил „Фолксваген Тигуан“
с рег.№ ********, управляван от водача А.И.Г.. Във връзка с инцидента било
образувано ДП №ЗМ-367/2018г. по описа на РУП-Казанлък пр.пр.
№895/2018г. на РП-Казанлък, в рамките на което било установено, че причина за
настъпване на пътния инцидент е противоправното
поведение на водача на лекия автомобил. Доколкото гражданската отговорност на
водача на автомобила, към датата на настъпване на произшествието ,била
застрахована със задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответното дружество- ищецът отправил към застрахователя
писмена претенция по реда на чл. 380 от КЗ, но в определения от закона срок,
застрахователят не се бил произнесъл и изпаднал в забава на 14.03.2018г.,
когато изтекъл срокът по чл. 429, ал.3 от КЗ. При така изложените фактически
твърдения, ищецът претендира за осъждане на ответното дружество да му заплати
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в размер на сумата от 60 000 лева, част от
претенция размер от 80 000 лева, както и обезщетение за претърпени
имуществени вреди в размер на сумата от 40
лева, представляваща заплатена такса за извършване на контролен преглед.
При това, ищецът претендира за осъждане на ответника да му заплати законната
лихва върху сумите, които се претендират като застрахователно обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди, за периода считано от 14.03.2018г. (датата,
на която според ищеца изтича срока за произнасяне на ответника по заведената
доброволна претенция по реда на чл. 380 от КЗ,) до деня на окончателното
изплащане. С оглед изхода на спора, ищецът претендира за осъждане на ответника
да му заплати общата сума на направените съдебни разноски.
Ответното дружество З. „А.“ АД оспорва допустимостта и
основателността на предявените искове. Поддържа тезата за недопустимост на
исковете, поради ненадлежно и несвоевременно изпълнение на задъленията
по чл. 380 от КЗ. Оспорва твърденията за реализирано виновно и противоправно поведение от страна на водача А.Г.. Оспорва
твърденията на ищеца относно механизма на настъпване на процесното
пътно-транспортно произшествие, относно характера и обема на твърдяните вредоносни последици и твърдението за наличието
на пряка причинно-следствена връзка между произшествието и претърпените вреди.
При условията на евентуалност, ако бъдат доказани предпоставките за изплащане
на застрахователно обезщетение- ответникът поддържа становище за прекомерност
на претендираното застрахователно обезщетение.
Оспорва претенцията за законна лихва като неоснователна, тъй като отрича да е
изпадал в забава, по аргумент от чл. 309, ал.3 от КЗ. При благоприятен изход на
спора, моли за осъждане на ищеца, да му заплати направените съдебни разноски.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на
страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Приетият като доказателство препис от Споразумение по
чл. 382 от НПК, обективирано в протокол за открито
съдебно заседание по НОХД № 903/2018г. по описа на РС Казанлък - обвързва в
хипотезата на чл. 300 от НК доказателствените изводи
на настоящия съд за следното: На 06.03.2018г. в гр. Казанлък, при управление на
лек автомобил „Фолксваген Тигуан“, с рег.№ ********, движейки
се по бул. „Княз Александър Батемберг“ в района на №
183 водачът на автомобила А.И.Г. е допуснал нарушение на правилата за движение
– чл.21, ал.1 и 2 от ЗДвП, чл. 119, ал.2 и 5 от ЗДВП и поради това е реализирал
ПТП с пресичащия пътното платно малолетен пешеходец А.Е.С., причинявайки му по
непредпазливост средна телесна повреда.
Като доказателства по делото са приобщени ДП
№ЗМ-367/2018г. по описа на РУП-Казанлък и пр.пр.
№895/2018г. на РП-Казанлък, съдържащи обективни данни от огледа на
местопроизшествието, които не се обсъждат подробно, понеже са обект на анализ
от допуснатата съдебна авто- техническа
експертиза.
Заключението на експертизата, което е изготвено от вещо
лице Х.И. /специалност технология и безопасност в автомобилния транспорт/,
мотивира следните изводи, относно подлежащите на доказване факти:
Възможността за предотвратяване настъпването на процесното ПТП е било изцяло във възможностите на водача на
лекия автомобил „Фолксваген Тигуан“, който е бил
длъжен да избере такава скорост на движение на лекия автомобил, който би му
осигурила ефективна възможност да намали скоростта или да спре движението на процесния автомобил, приближавайки зоната на пешеходната
пътека, по която е пресичал малолетен
пешеходец А.Е.С.. Според становището на
вещото лице, причина за настъпването на инцидента е неправилната преценка на
водача за конкретната пътна обстановка и за поведението на останалите участници
в движението, включително и на пешеходците.
Като доказателства по делото са приобщени медицински
документи – епикриза и съдебно- медицинско
удостоверение, резултати от образно- ренгтенографко и
други медицински изследвания, /на стр. 9-10 и стр.137-183 от делото/, които
съдържат данни относно задровословното състоняи н ищеца след настъпването на процесния
пътен инцидент
Заключението на експертизата, което е изготвено от вещо
лице д-р Б.Б. /специалност технология и безопасност в
автомобилния транспорт/, мотивира следните изводи, относно подлежащите на
доказване факти:
Вследствие на
процесното ПТП ищецът е получил открито счупване на костите
на лявата подбедрица, както и контузия на главата
и лицето. Тези увреждания се дължат
на удар от
твърд, ръбест предмет с виеока кинетична енергия в зоната на лявата
подбедрица, в момент когато левият крак
на детето е бил опорен за
тежестта на тялото му. След
удара, детето е паднало на пътната
настилка където е получило контузиите на главата и лицето.
Полученото счупване на костите на
подбедрицата при деца е проблемно, тъй като от
една страна при открити фрактури
има реална опасност за навлизане
на инфекция отвън-навътре и обхващане на процеса вътре
в счупените кости. От друга страна
при децата не е за предпочитане
оперативното лечение и прилагането
на метални остеоснитези, тъй като разтежът на
костите продължава до 17-18г. възраст и оперативните намеси могат да забавят
този процес. Тази специфика
е мотивирала приетото от лекуващите
лекари решение да
бъде извършено само оперативно наместване
на счупените кости, но без
прилагане на остеосинтези. Прилагането на консервативно лечение обаче, води до зарастване на фрактурите
за по-дълъг период от време.
По своя
медико-биологичен характер,
полученото счупване на лявата подбедрица
е създало средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение
на движенията на левия долен
крайник за срок по-дълъг от
30 дни, а в
случая – с продължителност от 5 месеца. Спешна медицинска помощ на пострадалото
дете е била оказана от екип
на ЦСМП- Казанлък, а самото лечение
е
проведено в Клиниката по ортопедия
и травматология при УМБАЛ „Проф.д-р Ст.Киркович“. След извършена предоперативна подготовка пострадалото дете е било оперирано в планов порядък на 08.03.2018г. Извършена е била хирургична обработка на раната,
отстраняване на размачканите тъкани, открито наместване на счупените кости
и обездвижване на фрактурите с подплатена гипсова превръзка. След гладко протекъл
следоперативен период, детето е било изписано
от болницата на 12.03.2018г., а лечението
му
е продължило амбулаторно, с назначени
контролни прегледи.
При детето
В.С. пълното зарастване на счупените кости
е приключило за срок от 4 месеца,
след което е започнало провеждането на рехабилитация с постепенно натоварване на левия крак.
Преди този период детето се
е предвижвало с помощта на патерици и с помощта на майка
си. Общо оздравителният период при пострадалия е приключил за срок
от 5 месеца. Само през този
период,
детето е имало
затруднения в обслужването
му.
През посочения
период, пострадалият е търпял - болки и страдания, като най- интензивни те са били
през първите 2 месеца непосредсевно след злополуката и около месец по
време на рехабилитацията. Извън тези периоди болките
при детето са били спорадични
(единични) най вече при обща
преумора на левия крак, както
и при рязка промяна на времето,
което е налагало да му се
дават обезболяващи средства. Наред с претърпените болки в продължение на първите 4 месеца детето не е трябвало
да стъпва на левия си
крак, тъй като фрактурата на костите на
лявата подбедрица не са били
здраво обездвижени с метални синтези.
На предно
медиалната страна на лявата подбедирца
има остатъчен траен кожен белег
5-6 см. от получената открита рана. Счупените кости са зараснали
окончателно но с малка остатъчна деформация под ъгъл. Движенията на лявата колянна
става са в пълен обем и сила,
но тези на
лявата глезенна става при „екстензия
на ходилото“ са в намален обем
с 10 градуса. Лявата подбедрица и лявото бедро на детето
все още са
с видима мускулна хипотрофия, като нормалният обем на мускулатурата се възвъща след
3-4 години след злополуката. Детето се придвижва напълно
самостоятелно, без помощни средства но с леко накуцваща
походка на ляво. Според становището
на вещото лице – прогнозите за пълно възстановяване
са категорично оптимистични, поради спецификата на биологичното развитие и способностите за регенериране в млада възраст.
Според становището
на вещото лице, приложената към делото Фактура
№**********, издадена от
УМБАЛ „Проф.д-р Ст.Киркович“
гр.Ст.Загора на името на А.Е.С. за сумата от
40,00лв, за заплатен медицински преглед на 19.03.2018г. установява недължимо плащане, тъй като този
разход се покрива напълно от клиничната пътека
на НЗОК.
В дадените пред съда показания, свидетелят А. М.А.заявява,
че има преки впечатления от настъпването на пътния инцидент, който се случил на
06.03.3018г. „до ромската махала на края на гр. Казанлък“ /цит./.
Свидетелят държал детето за ръка, когато преминаващ лек автомобил го ударил по
време на пресичане на пешеходна пътека. Селд
инцидента детето не говорело, а според свидетеля, физическото му състояние било
тежко. По време на възстановителния период, детето било подпомагано от свидетеля,
от майката на детето и от бабата на детето. Те му носили храна, помагали при
извършване на тоалета на детето. Състоянието на детето се подобрило, лицето му
се възстановило от травмата. То играело с децата на улицата, но контузения крак
все още бил видимо „по - тънък“ /със слаба мускулатура/ в сравнение с другия.
Според впечатленията на свидетеля, детето било уплашено и се смущавало, при
приближаване до лек автомобил, а понякога се стряскало насън. След инцидента,
детето успешно завършило подготвителна група за училище и предстояло да започне
да се обучава в първи клас.
Съдържанието на приети като доказателство писма с изх.№
3590/20.04.2018г., изх. № 10018-1699/29.06.2018г. и вх. № 8043/30.06.2018г. на
ответника се установява съдържанието на водената кореспонденция между страните
по делото, по повод адресирана от името на ищцата до ответника претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение. Самата претенция не е налице, но съдържанието
споменатия писмен отговор, адресиран от ответника до ищцата съдържа изявление,
с което ответникът изисква от ищцата да представи допълнително документи, относими към механизма на настъпване на процесното
ПТП и номер на банкова сметка, ***ателното
обезщетение.
Въз основа на направеното от процесуалния представител
на ответника признание на факт, съдът прие, че към датата на настъпване на
процесното ПТП, гражданската отговорност на собственика и на водача на процесния лек автомобил е била застрахована от ответното
дружество. Споменатото обстоятелство се установява и от справка в електронния регистър
на ИЦ при Гаранционен фонд.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
състав на съда достигна до следните правни изводи:
По претенцията с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.
Предявеният иск се основава на твърдението, че при наличие на
предпоставките по чл. 432, ал.1 от КЗ, ответникът дължи да заплати на ищеца застрахователно
обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ - за да обезщети причинените от застрахования при него водач
неимуществени вреди.
Съдът намира за установени всички предвидени в закона предпоставки за възникване
на задължението на ответника, в качеството му на застраховател – да обезщети ищеца
при условията на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” за причинените вреди от водача на лекия автомобил
„Фолксваген
Тигуан“ с рег. № ********.
Зачитайки правните последици на одобреното от наказателния съд
споразумение, което има правните последици на влязла в сила присъда и обвързва
настоящия съд по отношение на посочените в чл. 300 от ГПК обстоятелства – настоящият
съдебен състав категорично приема, че настъпилото ПТП е
резултат от неправомерно поведение на водача на лекия автомобил, чиято за гражданска
отговорност - ответникът не оспорва да е била застрахована от него.
Посредством заключението на приетата съдебна- автотехническа
експертиза съдът достигна до извода, че настъпването на ПТП е в пряка причинно-
следствена връзка с осъществено от водача на процесния
лек автомобил „Фолксваген Тигуан“ с рег. № ******** нарушение на правилата за движение по пътищата – чл. 119, ал.2 вр. с ал.5 от ЗДвП. Ударът е настъпил върху маркирана
пешеходна пътека на пътното платно за движение на автомобили, след като водача е
преминал покрай вертикална пътна маркировка, обозначаваща наличието на
пешеходната пътека и е могъл да намали скоростта за да възприеме своевременно пшеходеца. В тази пътна обстановка, водачът на автомобила е
бил длъжен и могъл да положи дължимата грижа, за да намали скоростта или да
спре преди пешеходната пътека и да пропусне преминаването на пешеходеца
(чл.119, ал.4 от ЗДвП). Субективната невъзможност - доколкото такава е била
налице - се дължи на друга проявна форма на
неправомерно поведение, изразяващо се в самостоятелно нарушение на правилата за
движение по пътищата – чл. 21, ал.1 и 2 от ЗДвП.
В резултат от внимателния анализ на обсъдената вече съдебна авто- техническа експертиза, чието заключение не е оспорено
от страните и в резултат от анализа на фактите, съдът приема, че конкретния
случай, предприемането на аварийно спиране също е било обективно възможно от
гледна точка на водача, при необходимото внимание и спазване на правилата за
движение, които са били грубо нарушени - точно в тази насока е заключението на
вещото лице Х.И., което е изготвил съдебната авто-техническа
експертиза.
Посредством заключението на приетата без оспорване съдебно- медицинска
експертиза в медицинската област травматология, съдът установи естеството на
телесните увреди, които ищецът е получил в следствие настъпването на процесното ПТП. Медико- биологичната характеристика на тези
увреждания има характера на средна телесна повреда.
Тъй като телесните увреди осъществяват деликт -
съдът приема, че са налице предвидените в закона предпоставки за реализиране на
деликтна отговорност на причинителя на вредата, респ.
на неговия застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”.
Съдът намира за неоснователни наведените
от ответника доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, защото че пресичането не
е било осъществено нито внезапно, нито е било непредвидимо, а е било
предприето със спокоен ход и извършено върху обозначена с хоризонтална пътна
маркировка пешеходна пътека тип „зебра“. Преди пешеходната пътека е имало
допълнителна вертикална пътна маркировка на пътя, през който автомобилите да
преминат, преди да достигнат очертанията на пешеходната пътека. Този именно факт
е създал обосновано правно очакване, че водачите на преминаващите леки
автомобили ще възприемат обозначеното място за преминаване на пешеходци и ще осигурят
предимство за безопасно и безконфликтно (чл.119, ал.1 и ал.4 от ЗДвП) пресичане
на платното за движение – точно в очертанията на пешеходната пътека. Пешеходецът
и неговия придружител не са били длъжни да изчакат преминаване на автомобилите,
а тъкмо напротив – основавайки се на предоставеното от закона предимство при
преминаване по пешеходна пътека, те са имали правното основание да изискват и
очакват да им бъде предоставено предимство при пресичането.
При произнасянето си по следващия важен въпрос - за определяне размера на
дължимото от ответника застрахователно обезщетение, съдът съобрази няколко
групи от фактори, които ще бъдат споменати, доколкото в практиката си, ВКС на
РБ приема принципното становище, че „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД
не е абстрактно понятие, а изисква конкретна преценка на конкретни обективни и
субективни фактори за всеки отделен случай. Размерът на дължимото
застрахователно обезщетение, следва да бъде определен, като се отчита
характера, обема и интензивността на неимуществените вреди, естеството на
травмите и продължителността на лечебно- възстановителния период.
В конкретния случай, травматичните увреждания, които мололетното
дете е понесло повлияват негативно на функцията на опорно- двигателния апарат за период от около пет месеца.
Касае се за малолетно дете, което не е в активна работоспособна възраст, но
чиято социална активност предполага възможност да се движи свободно, да играе,
да поддържа активни социални контакти, а точно тази функция е била затруднена
за около пет месеца.
От друга страна обаче, според становището на вещото лице травматолог няма
данни за усложнения, нито
предвидим медицински риск от настъпването
на бъдещи усложнения, а са налице категорични
данни за активен възстановителен процес с категорична положителна медицинска
прогноза за пълно възстановяване.
Въз основа на
становището на д-р Б. и свидетелките показания (които сочат, че детето вече
играело на улицата, ходело на подготвителна група за училище), съдът приема, че
след назначената терапия
и рехабилитация, състоянието на пострадалото дете е напълно
възстановено, а в резултат от типичния
за индивидите на млада възраст оздравителен процес - малкият дефицит в
движенията със сигурност ще бъде напълно преодолян.
Останал е забележим козметичен белег по крака на пострадалото дете, което е
от мъжки пол и белегът се намира на такова място от тялото, което обичайно се покрива
от дреха и не може да се определи като трайно загрозяващ т.е. би могло да бъде
възприето само при отделни, по скоро изключителни обстоятелства.
В контекста на дефинирания от закона принцип на справедливостта при определяне
на размера на обезщетението трябва да се отчитат е социално- икономическите
условия към момента на настъпването на вредите. Освен лимитите на
застрахователните обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ за 2018г., в тази насока винаги е необходимо да
се отчитат и размерите на минимална и средната работна заплата за периода,
данни на НСИ за средната издръжка на домакинство и др. икономически данни.
Според съда
именно социално- икономическите критерии
за справедливост са правно значима граница между адекватния размер на
обезщетението и неговата прекомерност. Без съмнение, никоя травма не е обективно
съизмерима с парична компенсация, но тъй като
обезщетението има компенсаторна функция – самите размери на обезщетенията трябва да бъдат
съответни на обществените разбирания за справедливост. В тази насока заслужава
да се отбележи, че минималната работна заплата през 2018г., когато е настъпил процесният пътен инцидент е била в размер на 510 лева (ПМС № 316/20.12.2017г.), а средната в
страната е била около 700 лева.
В заключение на изложените изводи, съдът намира, че справедливия размер на глобалното
(общо) застрахователното обезщетение, което е легитимирана да получи ищцата за
претърпените вреди, включително всички, които са обхванати от изводите на
експертното заключение е оценимо на сумата от 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева.
За разликата – над посочената сума и до пълния размер на претендираното обезщетение за 60 000 лева – искът следва да
бъде отхвърлен, като неоснователен, поради своята прекомерност. В тази насока
заслужава да се отбележи, че определянето на обезщетението за неимуществени
вреди следва да бъде съобразено не само с максималните лимити на
застрахователните обезщетения, а и с общия житейски разум.
Неоснователна е и претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение
за имуществени вреди, в размер на сумата от 40 лева. Това е така, доколкото
сумата е била платена недължимо. Споменатото становище е изразено от вещото
лице д-р Б., но може да бъде преценено и самостоятелно от съда, като се отчитат
обществено известния факт, на разходите за преглед, които се покриват от НЗОК
за малолетни деца. В този смисъл, направеният разход не е бил необходим т.е. не се намира в пряка причинно- следствена връзка с необходимостта
от лечение на травмите и за него застрахователят не дължи изплащане на
застрахователно обезщетение.
Редът за възстановяване на недължимо платени суми от лицето, което ги е
получило, в конкретния случай е извън предмета на настоящото дело.
По изложените съображения, претенцията за изплащане на застрахователно
обезщетение за имуществени вреди, в размер на сумата от 40 лева следва да бъде
изцяло отхвърлена, като неоснователна.
По претенцията за изплащане
на законна лихва;
На основание общия принцип, установен в чл. 493, ал. 1, т.5 от КЗ,
ответникът – застраховател би следвало да дължи законната лихва върху
присъдената сума на обезщетението. Предмет на правен спор в конкретния случай е
твърдението на ищеца, че ответника бил изпаднал в забава на 14.03.2018г. тъй
като бил сезиран по реда на чл. 380, ал.1 от КЗ с писмена претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение но неоснователно не изпълнил
задължението си и така изпаднал в забава.
Именно тази теза се оспорва от застрахователя – ответник в процеса и след
анализ на събраните в хода на делото писмени доказателства, съдът счита, че
оспорването е основателно, а претенцията- необоснована, по съображения, които
произтичат на първо място от
разпоредбата на чл. 497, ал.1, т. 2 от КЗ и на второ място от разпоредбата на чл.
380, ал.3 от КЗ.
Тук е уместно да се отбележи, че при предявяване на претенцията по реда на чл.
380, ал.1 от КЗ - пред застрахователя са били представени само минимална част
от документите, съставени от органите на досъдебното производство, които могат
да послужат на застрахователя да прецени дали обстоятелствата при настъпването
на ПТП са покрит застрахователен риск по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ и какъв е действителния характер и обем на
вредите.
Едва в хода на съдебния процес пред настоящия съд бяха представени
протокола за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, а непосредствено преди
приключване на съдебното дирене – допълнителни медицински документи, очертаваща
развитието на здравословното състояние на ищеца и завършването на лечебно-
възстановителния процес.
Уместно е при това да се отбележи, че в свое писмено изявление- адресирано
до ищцата, ответното дружество изрично посочва, че очаква от претендиращото
лице съдействие за установяване на покрития застрахователен риск, характера и
обема на вредите.
Житейски разбираемо е желанието на родителите на пострадалото дете - то да
получи застрахователно обезщетение възможно най- скоро, след настъпването на
инцидента, както и затруднението им да се сдобиеят с
част от изисканите документи, касаещи действия на органите на досъдебното
производство. Това обективно затруднение обаче, е още по- обременително за
застрахователя, който при неизяснени съществени обстоятелства за настъпването
на застрахователния риск, обективно е бил лишен от възможността да прецени -
налице ли е покрит застрахователен риск и какъв е действителния обем на вредите.
При това, специалната разпоредба на чл. 380, ал.1 от КЗ предвижда изрично
задължение за претендиращия застрахователно обезщетение - да посочи номер на
банкова сметка, ***ието. Според ал. 3 на цитираната
вече разпоредба на чл. 380 от КЗ, непредставянето или
ненадлежното представяне на данни за банковата сметка
от страна на ищеца - има последиците на забава на
кредитора, по отношение на плащането,
като застрахователят не дължи лихвата, която би следвало да плати по чл. 409 КЗ.
В конкретния случай, ищецът не е посочил номер на своя банкова сметка, ***, нито по- късно, когато изрично е бил
поканен да стори това /с писмо от 20.04.2018г./ макар да е представил
доказателства за изричното упълномощаване на адвокат, който поради своята
правна квалификация по дефиниция знае, за изискването- да бъде посочена банкова
сметка, ***жимата сума.
Понеже задължението за посочване на банкова сметка *** - дори след
предявяването на иска, ищецът не е надлежно материално легитимиран да получи
плащане на законната лихва, която би била начислена за периода след предявяване
на претенцията по чл. 380, ал.1 от КЗ но
преди датата на предявяването на иска т.е. преди 02.08.2018г.
По изложените съображения, съдът намира, че ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца законната лихва върху присъдената сума на
застрахователно обезщетение, но само за
периода, считяно от предявяването на иска на 02.08.2018г.
до деня на окончателното плащане.
За периода от 14.03.2018г., от когато се претендира законната лихва, до 02.08.2018г.
– претенцията следва да бъде отхвърлена, като неоснователна, по аргумент от
споменатата вече разпоредба на чл. 497, ал.1, т. 2 от КЗ и по аргумент от чл.
380, ал.3 от КЗ.
По предявените
претенции за присъждане на съдебни разноски:
Ищецът е бил освободен от задължението за заплащане на държавна
такса и от задължението за заплащане на съдебни разноски, поради което фактически
понесените от бюджета на съда такси и съдебни разноски, следва да бъдат
възложени в тежест на ответника, но съразмерно с уважената част от иска. Така
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда, на основание чл.
78, ал.6 от ГПК - сумата от 1680 лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 38 от ЗА вр. с чл. 78, ал.1 от ГПК, адвокат П.К. е легитимирана да
получи от ответника възнаграждение за процесуално представителство по реда на
чл. 38 от ЗА, съразмерно с уважената част от иска. Сумата на възнаграждението,
изчислено от съда, възлиза на 1280 лева, съобразно с установените от НМРАВ минимални
размери на адвокатските възнаграждения.
Тази сума ще трябва да бъде е посочена без да се има
предвид задължението за заплащане на ДДС, доколкото задължението за начисляване на ДДС е в тежест на получателя на
дохода и респ. на задълженото да заплати данъка лице, а не на съда. Данъчната
регистрация не означава непременно че разходът за заплащането на ДДС е бил
направен, за да бъде признат за разноски. Начисляването на данъка задължително
се отчита с издаване на нарочен данъчен документ /данъчна фактура/ какъвто в настоящата
хипотеза не е издаден, нито е представен пред съда, поради което не може да
бъде направен обоснован извод, че сумата на данъка е разход, който следва да се
присъди. Тъкмо в този смисъл обаче са задължителните указания на ВКС на РБ в Тълкувателно
решение №6/2012г. за съдебните разноски – не следва да се присъждат фактически
неосъществени, бъдещи, евентуално следващи, но неизвършени се разноски, щом
няма доказателства, че са вече направени. Дори подзаконови нормативни актове на
адвокатурата да предвиждат друго – настоящият състав на съда намира за уместно
да приложи указанията на ВКС на РБ и съдържащите се в ГПК разпоредби от по-
висок нормативен порядък.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответното дружество
също има право да получи съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от
иска. В тази връзка, макар да е освободен от задължението да внася
предварително съдебни такси и разноски, ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника сумата от 300 лева, представляващи съдебни разноски за процесуално
представителство от юрисконсулт.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно
дружество А.“ АД с ЕИК ********и адрес - гр. София, ул
„********, да заплати на А.Е.С. с ЕГН **********, действащ чрез представител по
закон Н. А.А. с ЕГН **********, със съдебен адресат - адв. П.К.,***, на
основание чл. 432, ал.1 от КЗ – сумата от 25 000 лева (двадесет и пет хиляди
лева), представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, настъпили
в следствие телесните увреждания при ПТП от 06.03.2018г., което е причинено от
водача на лек автомобил „Фолксваген Тигуан“ с рег. № ********, заедно със законната лихва върху
посочената по- горе сума, считано от 02.08.2018г.
до деня на окончателното плащане на присъдената сума, като отхвърля иска за присъждане на застрахователно обезщетение в
частта за разликата над размера на присъдената сума и до пълния предявен размер
на претенцията от 60 000 лева (като част от иск за сумата от 80 000лева) и иска
за присъждане на законна лихва върху сумата на присъденото обезщетение - за претендирания период от 14.03.2018г. до 02.08.2018г..
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно
дружество А.“ АД с ЕИК ********и адрес - гр. София, ул
„********, да заплати на адвокат П.К., с адрес-***, на основание чл. 38 от ЗА –сумата от 1280 лева (хиляда двеста и
осемдесет лева) без вкл. ДДС, представляваща възнаграждение за безплатно
процесуално представителство на ищеца А.Е.С. пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА А.Е.С., да заплати на „Застрахователно
акционерно дружество А.“ АД, на
основание чл. 78, ал.3 вр. ал. 8 от ГПК- сумата от 300
лева (триста лева) за съдебни
разноски, направени в производството пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно
дружество А.“ АД с ЕИК ********и адрес - гр. София, ул
„******** да заплати по сметката на
Софийски градски съд, на основание чл.
78, ал.6 от ГПК – сумата от 1 680 лева
(хиляда шестстотин и осемдесет лева), представляваща държавна такса и
съдебни разноски за уважената част от иска, от чието заплащане ищецът е
освободен.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на всяка
от страните.
СЪДИЯ: