РЕШЕНИЕ
№ 114
гр. Карлово, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20215320100510 по описа за 2021 година
Производството е по иск за делба на наследствен недвижим имот с правно
основание чл.69 ЗН и преюдициален за делбата иск по чл.30 от ЗН, предявени
от З. Х. С., ЕГН: ********** от гр. С., ул. „*-ви м.“ №*, чрез пълномощника
си адв. М.Г. против Н. Х. Т., ЕГН: ********** от гр. С., ул. „*-ми м.“ №*, ет.*
ап.*.
Ищецът твърди, че с ответницата са законни наследници на родителите
си Х. М. С., бивш жител на гр. С., починал на ********* г., акт за смърт №
61/22.10.2006 г. на Община С. и С. Я. С., бивш жител на гр. С., починала на
******** г., акт за смърт № 177/06.07.2013 г. на Община С..
Твърди, че след смъртта си родителите им оставили в наследство първи
жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в дворно място,
находяща се в гр. С., обл. П., цялото застроено и незастроено с площ 642
кв.м., съставляващо УПИ XV - 387 в кв. 34 по плана на гр. С., както и ½ /една
втора/ идеална част от избените помещения, ½ /една втора/ идеална част от
тавана и общите части на сградата и ½ /една втора/ идеална част от дворното
място, който имот притежавали по силата на Нотариален акт № 122, том II,
дело № 707/1959 г. на КРС.
1
Понастоящем имотът съставлявал Поземлен имот с идентификатор
68080.502.387 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-8/11.03.2011 год. на Изпълнителния директор на АГКК; Последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
поземелния имот: няма данни за изменение; Адрес на поземления имот: гр. С.,
п.к. ****, ул. „*-ви м.“ №*; Площ: 679 кв. м.; Трайно предназначение на
територията: Урбанизирана; Начин на трайно ползване: Ниско застрояване
/до 10 м./ Предишен идентификатор: няма; Номер по предходен план: 387 в
кв. 34; Парцел: XV; Съседи: 68080.502.386, 68080.5022386, 68080.502.385,
68080.502.393, 68080.502.392, 68080.502.9034 и Самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 68080.502.387.1.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед РД-18/11.03.2011 год. на Изпълнителния
директор на АГКК; Последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект: няма данни за
изменение; Адрес на имота: гр. С., п.к. *****, ул. „*-ви м.“ №*, ет.*, aп.*;
Самостоятелният обект се намира на етаж * в сграда с идентификатор
68080.502.387.1 с предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна; Сградата
е разположена в поземлен имот с идентификатор 68080.502.387;
Предназначение на самостоятелния обект: Жилище-апартамент; Брой нива на
обекта: 1; Посочена в документа площ: няма данни; Прилежащи части: изба
½, таван ½; Ниво: 1; Съседни самостоятелни обекти в сградата: На същия
етаж: няма; Под обекта: няма; Над обекта: 68080.502.387.1.2; Стар
идентификатор: няма.
Ищецът твърди, че многократно молил ответницата доброволно да
поделят съсобствения им наследствен имот, но тя постоянно отказвала. След
като започнал да подготвя документите за съдебна делба на имота, ищецът с
изненада установил, че родителите им с нотариален акт № 159 том II, peг. №
5239, дело № 359/2005 г. на нотариус Н. Н. са го дарили на ответницата. След
смъртта на майка им през 2013 г. имотът не се владеел от никого – никой не
живеел в него.
Ищецът бил собственик чрез покупко - продажба през 1975 год. на
втория жилищен етаж и на ½ идеална част от дворното място по силата на
нотариален акт № 37, том 2, дело № 503/1975 г. на КРС.
Предвид това, че с ответницата не можели доброволно да поделят
2
наследствения имот, моли да бъде допусната съдебна делба на същия при
равни квоти – по ½ идеална част.
Моли съда да постанови решение, с което да намали с 1/3 ид. част
дарението на Поземлен имот с идентификатор 68080.502.387 и с 1/3 ид. част
дарението на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68080.502.387.1.1, извършеното с нотариален акт № 159 том II, peг. № 5239,
дело № 359/2005 г. на нотариус Н. Н. – до размера, необходим за допълване
на запазената част на ищеца от наследството на общите им с ответницата
наследодатели Х. М. С., бивш жител на гр. С., починал на *********г. и С. Я.
Я. С., бивш жител на гр. С., починала на **********г.
Ответницата, чрез пълномощника си адв. И.Д., оспорва частично
исковете.
Не оспорва обстоятелството, че с ищеца са брат и сестра.
Признава, че двамата са съсобственици единствено на ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 68080.502.387, гр. С., обл. П. по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-8 от 11.03.2011 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, като няма изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри, засягащи поземления имот; адрес на имота:
гр. С., ул. „*-ви м.“ №*; площ на имота: 679 кв. м. /шестстотин седемдесет и
девет квадратни метра/; трайно предназначение на територията:
урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/; номер
по предходен план 387, квартал 34, парцел XV.
Признава, че с нотариален акт №160, том VII, дело №1473/2005 г.
родителите им й дарили само първия жилищен етаж от двуетажна жилищна
сграда, ½ ид. част от дворното място, както и правото на ползване върху
източните избени помещения от приземния етаж
Оспорва всички други факти и обстоятелства, изложени в исковата
молба.
Твърди, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№122, том II, дело №707 от 1959г., представен по делото, родителите им
закупили дворно място с къща, находящо се в гр. Сопот, ул. „1-ви май“ №9,
като към онзи момент ответницата била на девет години, а брат й на няколко
месеца. Старата къща била съборена и на нейно място била построена нова
3
двуетажна жилищна сграда, с приземен етаж. Спомняла си много добре и
строителството по къщата, защото била вече ученичка, била все там, дори се
включвала в помощ по извършването на обща работа. Веднага след
изграждането й майка й, баща й, брат й и тя се нанесли в приземния етаж,
който се състоял от четири стаи, а довършителните работи продължили дълго
след това.
През 1972 г. ответницата сключила граждански брак със съпруга си Е.
Т. и веднага след това родителите й им предоставили да живеят на първия
жилищен етаж от сградата. Там ответницата и съпругът й се нанесли и се
отделили като семейство и домакинство, а брат й, който към онзи момент бил
на **години, останал да живее с родителите им в приземния етаж. Много
добре си спомняла, че през 1975 г., след като се оказало, че родителите им, не
могат да притежава едновременно две жилища, обсъждали и взели решение, с
което запознали ответницата – да прехвърлят на брат й, макар и
непълнолетен, собствеността върху втория жилищен етаж от къщата. Той към
онзи момент бил на около **години, живеел с родителите им, бил ученик и на
ответницата не й било известно защо нотариалният акт, с който му е
прехвърлен етажа, бил сключен като покупко - продажба, като той не само, че
не разполагал със средства, с които да плати, както било вписано в акта, а и
родителите им го издържали.
Макар и собственик на втория етаж, ищецът останал да живее в
приземния при родителите им. Започнал да оправя етажа и се нанесъл в него,
едва след като се оженил.
Ответницата и съпруга й извършили довършителни неща по етажа,
който родителите й им отстъпили и създали нужните удобства и условия за
живот за себе си и за двамата им сина, които се родили там. Децата растели, а
с това и нуждите им, като ответницата и съпруга й установили, че жилището
става все по-неудобно и тясно за живеене, тъй като етажът се състоял от две
стаи с кухня – ниша. Ето защо взели решение да се включат в строежа на
кооперация, находяща се в непосредствена близост до дома им. През 1980 г.
кооперацията била завършена и те с децата се нанесли там в жилище, в което
имали повече пространство. От семейното жилище на ул. „*-ви м.“ изнесли в
новото само личните си вещи, а цялото обзавеждане и много други неща,
оставили там, където се намирали и в момента.
4
С напредването на възрастта им родителите й започнали все повече да
се нуждаят от помощ. При честото ходене на ответницата при тях те
споделяли, че имат непрекъснати конфликти с брат й, че той ги тормози, че
не спира да употребява алкохол, да им вдига скандали и да ги заплашва.
Ответницата не може да каже дали това му поведение провокирало у тях
решението през 2005 г. да й прехвърлят собствеността върху етажа, който
били предоставили на нея и семейството й. Спомняла си само, че те били
изготвили документите и поискали да отидат при нотариус, за да й го
подарят. Всичко това не се случило тайно и тихомълком, без уведомяването
на брат й. Напротив, ответницата си спомняла как баща им и майка им ги
събрали и им казали всеки от тях да си знае етажа – на ответницата първия,
който официално й подарили, на брат й втория, който му дали още като
ученик, а всичко останало – поравно, като разпределили стаите от приземния
етаж, където продължавали да живеят – на брат й западните, на ответницата
източните. Нещо повече – в присъствието и на двамата, на майка им и
съпруга на ответницата, баща й опънал един сезал на самото дворно място от
стената, между двете врати на постройки, находящи се в дъното на двора до
стената на къщата и посочил коя част от кого да се ползва. На ищеца
определили западната част, а на ответницата източната от двора, като
разпределили и ползването на постройките, находящи се в североизточната
част от двора /същите не били описани в иска за делба/. Баща им определил
постройката с идентификатор 68080.502.387.2 да се ползва от ответницата, а
тази с идентификатор 68080.502.387.3 да се ползва от брат й. От момента на
извършването на това разпределение от баща им, освен, че нито един от тях
двамата не възразил на волята му, но и до момента продължавал да се
съобразява с нея. Така например ищецът спокойно си използвал и обработвал
само западната половина от празното дворно място и постройката в тази част,
която била гараж, а за ответницата останала източната половина с постройка,
в която имало две отделни помещения, по повод на което ищецът иронично
подхвърлял: „На вас дадоха две стаи, на мен само гараж“.
Баща им починал през ****г., като след това майка им се разболяла.
Независимо, че не живеела в къщата, грижите и средствата по нейното здраве
поели ответницата и съпруга й, без никакво участие на брат й, като майка им
продължила да се оплаква от него. Споделяла, че с агресивното си поведение
той я плашел и тя живеела в страх за живота си. Ответницата поела грижите
5
за нея, като през последната година преди смъртта й те станали ежедневни.
Със съпруга си я водили по лекари и болници за лечение, като приели това за
свой дълг и отговорност. След смъртта на майка й през ****г., ответницата
взела решение в памет на родителите си и по повод отношението на брат й
към тях, да няма никакви контакти с него.
Ответницата категорично възразява срещу направеното от ищеца
твърдение в исковата молба, че при „подготовка на документи за съдебна
делба с изненада“ установил, че първият жилищен етаж не е съсобствен имот
между нея и него. На първо място, тази информация нямало как да се научи
„случайно“, най-малкото, че имотният регистър, независимо наименованието
си, не се водел по имоти, а поименно. Представеният от ищеца документ за
собственост не бил изходящ от Агенцията по вписванията, където се
„подготвяли“ документи, подписан като заверен препис от неизвестно лице,
без да съдържа съответните заверки и датиране, поради което не носел
никаква достоверна информация за датата на „узнаване“ от негова страна,
предвид на изчисляването на срокове, с оглед преклудирането на определени
права.
Твърди, че уведомяването на брат й за извършеното дарение на първи
жилищен етаж, който той въвеждал като предмет в настоящото производство,
се случило през 2005 г., вероятно седмица след изповядването на сделката,
след като й бил предаден нотариалния акт. Това станало в присъствието на
майка й, баща й, брат й, съпруга й и самата ответница. Точно тогава баща й,
след като обявил, че първият етаж вече е неин, а вторият си е на брат й, им
определил кой от тях какво да ползва от останалото им в съсобственост
дворно място, разпределил ползването на постройките в него, както и общите
части на сградата, в част от които те продължили да живеят с майка си.
От момента на извършването на сделката през 2005 г., до смъртта на
баща им на ********* г., след нея, след смъртта на майка им на ********* г.,
до момента на подаването на исковата молба за делба на недвижим имот,
братът на ответницата не бил изразил каквито и да било претенции, още по-
малко за запазената си част по закон, като ответницата счита, че е могъл да ги
изрази в петгодишен срок от смъртта на всеки един от родителите им
поотделно.
Във връзка с твърдяното незнание за направения дарствен акт от страна
6
на родителите им по отношение на ответницата, тя счита, че ищецът прави
опит да измести началната дата на срока за предявяване на иска си за запазена
част, който бил общият петгодишен давностен срок. В този смисъл, моли съда
да вземе под внимание, че вписването на всички актове с предмет недвижими
имоти, съгласно нормативните актове, уреждащи процедурата имат за цел
даване на гласност на всички подлежащи на вписване актове и той могъл да
се информира за това по всяко време. Моли съда да вземе под внимание и
факта, че след смъртта на майка й през 2013 г. данъчното задължение за нея
за имота, ако той бил собственост на родителите й, отпаднало с оглед на
запазеното право на ползване и тогава местните данъци и такси започвали да
се заплащат от реалните собственици, и едва ако няма такива – от
наследниците по закон. Ако ищецът, твърдейки, че едва сега е научил за
направеното дарение, то от 2013 г. до момента следвало да заплаща
съответния местен данък и такси върху имота, но това правела ответницата,
тъй като била декларирала тази собственост, за което представя
Удостоверение за данъчна оценка, от което се установявало, че тя е вписания
собственик и съответно – носител на данъчни задължения по него.
От представената от ищеца Схема на самостоятелен обект в сграда се
установявало, че този имот е вписан в кадастъра и кадастралните регистри на
нейно име, като при извършване на процедурата по заснемане по ЗКИР, по
установяване на имотите и свързването им с конкретни собственици
приключило за Община С. през 2011 г., с оглед участието на всеки един
собственик на недвижим имот в нея, би трябвало да му е направило
впечатление, че имотът не се водел на името на родителите им, а на нея,
когато уреждал въпроса със собствеността на собствения си 2-ри етаж.
Ответницата твърди, че от 1972 г. до момента първият жилищен етаж,
предмет на настоящото производство за делба, се ползвал само и единствено
от нея и семейството й, като ищецът по никакъв начин не бил изразил
несъгласието си с установеното от нея и владение върху целия имот. С
действията си показвала явно и категорично, че била единствен собственик на
този жилищен етаж, не допускала ищеца в имота, а и той от своя страна не
бил попречил владението й до момента. За този етаж имали ключове само тя
и членовете на семейството й – съпругът й и двамата им синове. За този етаж
имали и отделен вход. Макар и да не живеели постоянно там, всеки един от
тях влизал в дома, когато имал необходимост да занесе някоя вещ или просто
7
да види състоянието на имота. По този начин ползвали и посочената им
източна половина от дворното място и постройките, където складирали
различни вещи и строителни материали.
Ето защо, ответницата моли съда да отхвърли като неоснователен иска
по чл.30 ЗН, поради настъпила погасителна давност за предявяването му и да
не допуска до делба САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор 68080.502.387.1.1, гр. С., обл. П. по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-8 от 11.03.2011г. на
Изпълнителния директор на АГКК; последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект - няма данни
за изменение; адрес на имота: гр. С., п.к.****, ул. „*-ви м.“ №*, ет.*, ап.*; като
самостоятелният обект се намира на етаж - 1 /първи/ в сграда с
идентификатор 68080.502.387.1; предназначение: жилищна сграда,
еднофамилна; като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
68080.502.387; предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент; брой нива на обекта: 1 /едно/; посочена в документа площ: няма
данни; прилежащи части: изба и таван; ниво - 1 /едно/ съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над
обекта:68080.502.387.1.2, стар идентификатор - няма, който имот придобила с
Нотариален акт №160, том VII, рег.№1924, дело 1473 от 22.06.2005 г. на
Службата по вписвания гр. К..
При условията на евентуалност прави възражение за придобивна
давност, като моли съда да приеме, че е придобила и дела на брат си на
основание чл. 79 ал. 1 от Закона за собствеността, чрез непрекъснато
владение, продължило повече от 10 г. с начало на придобивната давност 1972
г., върху подробно описания по-горе недвижим имот.
Моли съда да допусне до делба само следния недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68080.502.387, гр. С., обл. П. по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-8
от 11.03.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, като няма изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащи поземления имот;
адрес на имота: гр. С., ул. „*-ви м.“ №*; площ на имота: 679 кв. м.
/шестстотин седемдесет и девет квадратни метра/; трайно предназначение на
територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване /до
8
10м/; номер по предходен план 387, квартал 34, парцел XV, както и на
сградите, които попадат върху имота: СГРАДА с идентификатор
68080.502.387.2 със застроена площ от 39кв.м. /тридесет и девет квадратни
метра/, брой етажи - 1 /един/; предназначение: постройка за допълващо
задстрояване и СГРАДА с идентификатор 68080.502.387.3, със застроена
площ от 36 кв.м. /тридесет и шест квадратни метра/, при равни квоти между
нея и ищеца – по ½ ид. част.Претендира направените разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
От представените удостоверения за наследници се установява, че
страните по делото са брат и сестра, единствени наследници на общите
наследодатели Х. М. С., починал на ***** г. и С. Я. С., бивш жител на гр. С.,
починала на ********** г.
Представен е нотариален акт № 37, том II, дело № 503/1975 г. на Р. с.
К., от който се установява, че на 19.02.1975 г. Х. М. С. и С. Я. С. са продали
на непълнолетния тогава свой син З.С. (ищеца) следния недвижим имот: ОТ
КЪЩА И ДВОРНО МЯСТО, общо застроено и незастроено от 636-
шестстотин тридесет и шест квадратни метра, находящи се в град С., окръг
П., до съседи: улица, Д. Х. Б., наследници на К. Н. Р., Г. Н. Г. и М. П. Р., който
имот по регулационния план на град С. има планоснимачен номер 387-триста
осемдесет и седми в квартал **-т. и ч. и за него е отреден парцел ХV-
петнадесети САМО ЦЕЛИЯ ВТОРИ ЕТАЖ ОТ ЖИЛИЩНАТА СГРАДА,
състоящ се от две стаи, кухня с ниша, общо стълбище т.е. ½ - една втора
идеална част от стълбището, ½ - една втора идеална част от дворното място ½
- една втора идеална част от тавана и двете западни изби.
От представения нотариален акт № 159, том II, peг. № 5239, дело №
359/2005 г. на нотариус Н. Н. е видно, че на 22.06.2005 г. Х. М. С. и С. Я. С. са
дарили на дъщеря си Н. Х. Т. (ответницата) следния недвижим имот: ОТ
КЪЩА НА ДВА ЕТАЖА И ДВОРНО МЯСТО, находящи се в град С., от 642
кв. м. /шестстотин четиридесет и два квадратни метра/, до съседи: Х. Б., Д. Н.
и от две страни улици, който имот има пл. № 387 /триста осемдесет и седми/ в
кв. 34 /тридесет и четвърти/ и за който по плана на гр. С. е отреден парцел XV
/петнадесети/ CAMO първия етаж от къщата и ½ /една втора/ идеална част от
9
дворното место, като дарената ще ползва източните избени помещения на
приземния етаж, а дарителите си запазват правото да живеят в дарявания
имот до края на живота си, както и да ползват същия докато са живи.
Не е спорно по делото, а и е видно от представените писмени
доказателства – Скица № 15-32299-18.01.2021 год. на СГКК – гр. П., и Схема
№ 15-101100-03.02.2021 год. на СГКК – гр. П., че понастоящем имотът –
дворното място, съставлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
68080.502.387 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-8/11.03.2011 год. на Изпълнителния директор на АГКК; Последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
поземления имот: няма данни за изменение; Адрес на поземления имот: гр. С.,
п.к. ****, ул. „*-ви м.“ №*; Площ: 679 кв. м.; Трайно предназначение на
територията: Урбанизирана; Начин на трайно ползване: Ниско застрояване
/до 10 м./ Предишен идентификатор: няма; Номер по предходен план: 387 в
кв. 34; Парцел: XV; Съседи: 68080.502.386, 68080.5022386, 68080.502.385,
68080.502.393, 68080.502.392, 68080.502.9034.
Построената в имота двуетажна еднофамилна жилищна сграда е с
идентификатор 68080.502.387.1, застроена площ – 97 кв. м., брой етажи – 2.
Дареният на ответницата от родителите й първи жилищен етаж
съставлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
68080.502.387.1.1, Предназначение на самостоятелния обект: Жилище-
апартамент; Брой нива на обекта: 1; Посочена в документа площ: няма данни;
Прилежащи части: изба ½, таван ½; Ниво: 1; Съседни самостоятелни обекти в
сградата: На същия етаж: няма; Под обекта: няма; Над обекта:
68080.502.387.1.2; Стар идентификатор: няма.
Собственият на ищеца втори жилищен етаж съставлява
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 68080.502.387.1.2.
В дворното място се намират и две сгради на допълващо застрояване – с
идентификатор 68080.502.387.2, застроена площ – 39 кв. м., брой етажи – 1,
предназначение: Постройка на допълващо застрояване и с идентификатор
68080.502.387.3, застроена площ – 36 кв. м., брой етажи – 1 предназначение:
Хангар, депо.
Представено е удостоверение за данъчна оценка, в което е отразено, че
ответницата Н.Т. е собственик на първия етаж от жилищната сграда в
10
процесния имот.
От изготвената и приетата по делото съдебно-техническа експертиза,
неоспорена от страните, се установява, че пазарната стойност на цялото
дворно място с идентификатор 68080.502.387, първия жилищен етаж с
идентификатор 68080.502.387.1.1, двете сгради с идентификатори
68080.502.387.2 и 68080.502.387.3, подобрения и трайни насаждения, е 100100
лева. Общата стойност на дарения недвижим имот – първия жилищен етаж с
идентификатор 68080.502.387.1.1 и ½ от дворното място с идентификатор
68080.502.387, е 61250 лева.
От показанията на свидетелката С. П. К. се установява, че е съсед на
страните по делото и познава тях и покойните им родители. Заявява, че на
втория етаж от къщата живее ищецът, а от 1981 г. сестра му Н. живеела на
друго място и свидетелката не я била виждала да посещава имота. До смъртта
си родителите на страните живеели на първия етаж от къщата, а след това
ищецът го ползвал. Там, както и на приземния етаж имало негов багаж, и
свидетелката лично го била виждала. Тези два етажа обаче били занемарени и
в тях се съхранявали стари вещи и дрехи. Преди 2-3 години ищецът с
споделил на свидетелката, че първият етаж е прехвърлен на сестра му. Той не
знаел за това и бил изненадан, защото преди това бил казвал „със сестра ми
трябва да си поделим нещата“. След смъртта на баща му, ищецът и съпругата
му се грижели за неговата майка. Ответницата от много години не
посещавала имота, нито някой от етажите.
От показанията на свидетеля Е. Д. Т. се установява, че е съпруг на
ответницата. С нея сключили брак през 1972 г. и заживели в дома на
родителите й на ул. „П. м.“ №* в гр. С.. Ползвали първия етаж от къщата, а на
приземния били родителите на ответницата – Х. С. и С. С.. По това време
ищецът бил малолетен и живеел при тях, а вторият етаж от къщата не бил
завършен. Още преди да навърши пълнолетие, родителите на ответницата
прехвърлили на брат й втория етаж от къщата, където той заживял след като
се оженил. Свидетелят и съпругата му нямали нищо против и до 1980 г.
продължили да обитават първия етаж. След това се преместили в кооперация,
като запазили ключа от етажа. Впоследствие родителите на страните
прехвърлили с дарение на дъщеря си първия жилищен етаж, за което бил
уведомен и брат й. Непосредствено след изповядване на сделката при
11
нотариуса, Х. С. и С. С. провели разговор със сина си и дъщеря си, на който
присъствал и свидетелят. Те обявили, че първият етаж вече официално е
прехвърлен на Н.. Х. С. предварително бил разделил двора със сезал, като
казал на децата си, че западната половина от двора и гаража ще се ползват от
З., а източната половина и постройките в нея оставали за Н.. З. не казал нищо
и не изразил никакви претенции. След време заградил своята половина от
дворното място и си я обработвал. Макар да заживели на друго място,
ответницата и съпругът й оставили свои вещи на първия етаж, като
периодично го посещавали. До смъртта на родителите й единствено
ответницата се грижела за тях. Посещавала ги често, а след като починал
баща й, ходела всеки ден при майка си, тъй като била с влошено здраве.
Заедно със свидетеля я водели по болници и полагали грижи за нея. Ищецът
не само, че не се грижел за родителите си, докато били живи, но и ги
тормозел. Дори имало случай, при който хванал майка си за косата и я
изкарал на двора, заканвайки се, че ще й отреже главата, а не искал да цапа
къщата. Както преди дарението, така и след това първият етаж се ползвал
единствено от Н. и съпруга й. З. бил наясно, че е техен, нямал ключ за него и
не влизал там. Съобразявал се с разделението на двора, което навремето
направил баща им и си ползвал само неговата половина.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
По преюдициалния иск с правно основание чл.30 ЗН:
Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗН, когато наследодателят остави низходящи,
родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез
дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от
наследството. С иска по чл.30, ал.1 ЗН се цели възстановяване на запазената
част от наследството, когато тя е накърнена с безвъзмездни разпореждания на
наследодателя – дарения или завещания. Когато прецени, че този иск е
основателен, съдът пристъпва към извършване на намалението на
безвъзмездните разпореждания по правилата на чл.32-чл.36
ЗН. Материалноправно легитимирани лица по тази претенция са наследникът
с право на запазена част и лицето /лицата/, което е облагодетелствано от
извършената безвъзмездна разпоредителна сделка от наследодателя,
съответното – неговите правоприемници. Законът не ограничава
12
възможността на всяко дееспособно лице да се разпорежда в полза на трето
лице с конкретно свое имущество или изцяло с онова, което притежава, но в
случаите на безвъзмездни разпореждания – дарения или завещания – брани
правата на наследниците със запазена част по чл. 28, ал. 1 ЗН, като именно
чрез иска по чл. 30, ал. 1 ЗН им гарантира възможността да получат онази
част от имуществото на наследодателя или нейната равностойност, която е
определена като тяхна запазена част. За да се установи дали дарствените
разпореждания накърняват запазената част на ищците е необходимо да се
образува и съответно остойности наследствена маса съобразно условията на
чл. 31 ЗН. Тази маса следва да се образува от всички имущества, които са
принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят
задълженията на наследството, включително и увеличението на наследството
по чл. 12, ал. 2 ЗН (което по същността си също е задължение). Към тази маса
мислено се прибавят и даренията, с изключение на обичайните такива, според
тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по
време на откриването на наследството – за недвижимите имоти и по време на
подаряването – за движимите вещи. Видно от представеното и прието като
доказателство по делото удостоверение за наследници, ищецът З. Х. С. е
законен наследник на наследодателите Х. М. С. и С. Я. С. и съгласно чл.30 ЗН
има право да иска намаляване на дарствени разпореждания. Ищецът е
низходящ на наследодателите от първа степен. Съгласно чл.29, ал.1 от ЗН в
настоящата хипотеза, при която наследодателят е оставил само низходящи –
при две и повече деца или низходящи от тях, запазената част е 2/3 от
имуществото на наследодателя.
Ответницата възразява, че е изтекъл петгодишният давностен срок за
предявяване на иска, а при условията на евентуалност се позовава на изтекла
в нейна полза придобивна давност по отношение на собствената на ищеца ½
ид. част от процесния първи жилищен етаж.
Искът за намаляване на завещателни разпореждания по чл.30 ал.1 ГПК
се погасява по давност, защото е самостоятелен иск, отделен от иска за делба
и за него не се прилага разпоредбата на чл.34 ал.3 ЗС. С ППВС 7/1973г. на
ВС, ОСГК, което представлява задължителна съдебна практика по смисъла на
чл.280 ал.1 т.1 ГПК и следва да бъде съобразявана от съдилищата, е прието,
че при липса на специален срок следва да се приложи общата петгодишна
давност по чл.110 ЗЗД. Изрично е направено разграничението, че за
13
завещанията началото на срока е моментът, когато заветникът упражни
своите права, а за даренията – откриването на наследството.
В мотивите към Решение № 142 от 21.04.2012 г. по гр. д. № 988/2011 г.
на Върховен касационен съд се прави и уговорката, че тази давност не може
да започне да тече, докато лицето с право на запазена част не разполага с
информацията, необходима му за успешното провеждане на иска по чл. 30,
ал. 1 ЗН: „Без да разполага с конкретна информация за естеството на
извършения от наследодателя акт на разпореждане, за момента на
съставянето на този акт, за неговото съдържание и за ползващото се от този
акт лице, наследникът по закон не би могъл да формулира и обоснове
искането си за възстановяване на запазената му част от наследството, а след
като не са налице предпоставките за предявяване на определена претенция
пред съд, не би могла да тече и погасителна давност за тази претенция”.
Наследството на Х. М. С. е открито на 22.10.2006 г., а това на С. Я. С. –
на 06.07.2013 г. Исковата молба е подадена на 05.04.2021 год. – повече от
седем години след откриване наследството на втория наследодател. Съдът не
приема за достоверни твърденията на ищеца, че е узнал за дарението в полза
на сестра му едва в началото на м. януари 2021 г., когато се снабдил със скица
№ 15-32299-18.01.2021 г., в която Н. Т. е отразена като собственик.
Единственото доказателство в подкрепа на това твърдение са показанията на
св. С. К., която заявява: „З. узна, че имотът е прехвърлен на сестра му преди
2-3 години. Той е останал учуден… той не е знаел. Отишъл е до Съвета и
там е научил, че имотът е прехвърлен на сестра му“. Тоест свидетелката
твърди, че през 2019-2020 г. ищецът й е споделил за прехвърлянето на имота.
Той самият обаче заявява, че е узнал този факт през м. януари 2021 г.
Съмнения в доказателствената стойност на показанията на тази
свидетелка се пораждат и от категоричното й твърдение, че докато са били
живи, Х. С. и С. С. са живеели на първия етаж: „Цялата къща представлява
приземен етаж, първи и втори етаж. З. живее на втория етаж. Неговите
родители живееха на първия етаж. Убедена съм в това“. Както ищецът,
така и ответницата обаче посочват, че родителите им всъщност са обитавали
приземния етаж.
Твърденията на ищеца се опровергават и от показанията на св. Е. Т.,
които, макар и дадени от заинтересовано лице, съдът кредитира напълно, тъй
14
като са подробни, детайлни, логични и кореспондират с писмените
доказателства по делото. Е. Т., като част от семейството на страните, е бил
пряк свидетел на взаимоотношенията между ищеца, ответницата и техните
родители. Присъствал е и на срещата през 2005 г., когато Х. и С. С.и са
обявили на сина си, че първият етаж вече е официално прехвърлен на сестра
му и е извършено неформално (опънат е бил сезал) разпределение на
дворното място и постройките в него. Ищецът очевидно е разбрал за
дарението и начина на разделяне на двора, след като е заградил своята
половина и впоследствие се е съобразявал с волята на родителите си.
Като доказателство за това, че ищецът не е считал за съсобствен първия
етаж от къщата, следва да се приеме и фактът, че след 2013 г. (смъртта на
втория наследодател) не е заплащал местни данъци и такси за него. Това е
било правено от собственика на етажа, а именно – Н.Т., видно от
представеното удостоверение за данъчна оценка.
С оглед изложеното съдът намира за доказано възражението на
ответницата, че е изтекъл петгодишният давностен срок за предявяване на
иска, поради което претенцията на ищеца за възстановяване на запазената му
част от наследството следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
За пълнота съдът намира за необходимо да изложи съображения и
относно направеното в условията на евентуалност възражение от
ответницата, че е придобила процесния етаж по давност, като го владяла
непрекъснато и необезпокоявано от 1972 година и до момента. Следва да се
има предвид, че дори и твърдяното владение да е налице, този факт не отменя
акта на дарствено разпореждане, в резултат на което, ако не е налице
имущество, което да удовлетвори запазената част на ищеца, следва да бъде
редуцирано. Давността по чл.79 ЗС е способ за придобиване на вещни права в
случаите когато собственикът не ги упражнява, а фактически тяхното
съдържание в определения от закона период от време се упражнява от трето
лице-владелец. Основен принцип в правото е, че придобивна давност не тече
спрямо лице, което не може да защити правото си на собственост. Този
принцип защитава само собственик, който поради обективни обстоятелства не
може да упражнява и защитава правото си, но не и трети лица, които биха
могли да придобият права върху същия имот чрез упражняване на субективно
потестативно право. При дарение на недвижим имот собствеността преминава
15
по силата на гражданскоправната сделка от дарителя към надарения. Ако с
това дарение е накърнена запазената част на наследник със запазена част
(каквато хипотеза в случая не се доказа), за последния в момента на
откриване на наследството на дарителя възниква правото да поиска
възстановяването й чрез намаляване на дарението. По отношение на това
лице давността не тече до момента на откриване на наследството (в тази
връзка Решение 150/25.11.2016г. по гр.д.1818/2016 на II г.о. на ВКС).
По иска за делба с правно основание чл.69 ЗН:
Правото на делба е потестативно субективно право, което съгласно чл.
34 от ЗС може винаги да се упражни, освен ако законът разпорежда друго.
Основателността на претенцията по чл. 34, ал. 1 от ЗС предполага безспорна
установеност по делото на следните кумулативни предпоставки: наличие на
съсобственост върху имота, делба на който се претендира; имотът да
съществува към момента на предявяване на иска и делбата на същия да е
съвместима с естеството и предназначението му, както и съсобствеността да
не е прекратена. В случая искът за делба се води между съсобственици, като
съсобствеността за съделителите е възникнала в резултат на наследяване.
С исковата молба се претендира делба на дворното място с
идентификатор 68080.502.387 и първия жилищен етаж с идентификатор
68080.502.387.1.1.
Доколкото се установи, че етажът е собственост единствено на
ответницата, искът за делбата му е неоснователен.
Неоснователен е искът за делба на дворното място, тъй като по силата
на нотариален акт за продажба на недвижим имот № 37, том II, дело №
503/1975 г. на Р. с. К. ½ от него е собственост на ищеца, а другата ½ е
собственост на ответницата, съгласно нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 159, том II, peг. № 5239, дело № 359/2005 г. на нотариус Н. Н.. Този
факт впрочем не се отрича от страните.
Недопустим е формулираният в отговора на исковата молба иск за делба
на сграда с идентификатор 68080.502.387.2, застроена площ – 39 кв. м., брой
етажи – 1, предназначение: Постройка на допълващо застрояване и на сграда с
идентификатор 68080.502.387.3, застроена площ – 36 кв. м., брой етажи – 1
предназначение: Хангар, депо. Тези две постройки представляват допълващо
застрояване по смисъла на чл.41, ал.1 от ЗУТ. Безспорно е, че същите нямат
16
самостоятелно значение, а обслужват сградата на основното застрояване или
дворното място. По отношение на тези две постройки важи правилото на
чл.92 ЗС и те следват собствеността на мястото или сградата, която са
предназначени да обслужват. Поначало, когато се иска делба на застроен
имот, същият се допуска до делба заедно с всички подобрения, т. е. с всички
постройки които не съставляват самостоятелни обекти на право на
собственост – чл.92 от ЗС. По настоящото дело обаче искът за делба на
поземления имот се установи, че е неоснователен. Ето защо, доколкото двете
постройки не са самостоятелни обекти на правото на собственост и следват
собствеността на главната вещ, те не могат да бъдат самостоятелен предмет
на делба. Несамостоятелните второстепенни постройки съставляват
подобрения в дворното място, оценяват се като такива и следват дворното
място, искът за делба на което обаче се отхвърля.
От изложеното се налага извод, че както главният иск за делба на
наследствен недвижим имот с правно основание чл.69 ЗН, така и
преюдициалният за делбата иск по чл.30 от ЗН следва да се отхвърлят изцяло.
По разноските:
Доколкото всяка от страните е предявила искове за делба, отхвърлени
от съда, разноските по делото за тези претенции остават така, както са
направени.
Предвид изхода на делото в частта му относно предявения
преюдициален иск, на осн. чл.78, ал.3 ГПК на ответницата следва да бъдат
присъдени разноски. Такива са доказани в размер на общо 800 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение. В договора за правна помощ, обаче не
е диференцирано възнаграждението за всеки отделен иск. Справедливите
нива на адвокатските възнаграждения се обосновават с два обективни
критерия – обема и сложността на извършената дейност и величината на
защитавания интерес, поради което в настоящия случай съдът приема за
справедливо на ответницата да бъде присъден половината от заплатения
адвокатски хонорар или 400.00 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
17
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявеният от
З. Х. С., ЕГН: ********** от гр. С., ул. „*-ви м.“ №* против Н. Х. Т., ЕГН:
********** от гр. С., ул. „*-ми м.“ №*, ет.*ап.*иск по чл.30, ал.1 ЗН за
намаляване с 1/3 ид. част дарението на Поземлен имот с идентификатор
68080.502.387 и с 1/3 ид. част дарението на Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68080.502.387.1.1, извършеното с нотариален акт № 159 том
II, peг. № 5239, дело № 359/2005 г. на нотариус Н. Н. – до размера, необходим
за допълване на запазената част на ищеца от наследството на общите им с
ответницата наследодатели Х. М. С., бивш жител на гр. С., починал на
******** г. и С. Я. Я. С., бивш жител на гр. С., починала на ******* г.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за делба между З. Х. С.,
ЕГН: ********** от гр. С., ул. „*-ви м.“ №* и Н. Х. Т., ЕГН: ********** от
гр. С., ул. „*-ми м.“ №*, ет.* ап.* на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
68080.502.387, гр. С., обл. П. по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-8 от 11.03.2011 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, като няма изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащи поземления имот; адрес на имота: гр. С.,
ул. „*-ви м.“ №*; площ на имота: 679 кв. м. /шестстотин седемдесет и девет
квадратни метра/; трайно предназначение на територията: урбанизирана;
начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/; номер по предходен
план 387, квартал 34, парцел XV, както и на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор 68080.502.387.1.1, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18/11.03.2011 год. на
Изпълнителния директор на АГКК; Последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект: няма данни
за изменение; Адрес на имота: гр. С., п.к. ****, ул. „*-ви м.“ №*, ет.*, aп.*;
Самостоятелният обект се намира на етаж * в сграда с идентификатор
68080.502.387.1 с предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна; Сградата
е разположена в поземлен имот с идентификатор 68080.502.387;
Предназначение на самостоятелния обект: Жилище-апартамент; Брой нива на
обекта: 1; Посочена в документа площ: няма данни; Прилежащи части: изба
½, таван ½; Ниво: 1; Съседни самостоятелни обекти в сградата: На същия
етаж: няма; Под обекта: няма; Над обекта: 68080.502.387.1.2; Стар
идентификатор: няма.
18
ОТХВЪРЛЯ като НЕДОПУСТИМ иска за делба между З. Х. С., ЕГН:
********** от гр. С., ул. „*-ви м.“ №* и Н. Х. Т., ЕГН: ********** от гр. С.,
ул. „*-ми м.“ №*, ет.* ап.* на сгради на допълващо застрояване – с
идентификатор 68080.502.387.2, застроена площ – 39 кв. м., брой етажи – *,
предназначение: Постройка на допълващо застрояване и с идентификатор
68080.502.387.3, застроена площ – 36 кв. м., брой етажи – 1, предназначение:
Хангар, депо, намиращи се в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
68080.502.387, гр. С., обл. П. по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-8 от 11.03.2011 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, като няма изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащи поземления имот; адрес на имота: гр. С.,
ул. „*-ви м.“ №*; площ на имота: 679 кв. м. /шестстотин седемдесет и девет
квадратни метра/; трайно предназначение на територията: урбанизирана;
начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/; номер по предходен
план 387, квартал 34, парцел XV.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 ГПК З. Х. С., ЕГН: ********** от гр. С.,
ул. „*-ви м.“ №* да заплати Н. Х. Т., ЕГН: ********** от гр. С., ул. „*-ми м.“
№*, ет.* ап.* деловодни разноски по иска с правно основание чл.30, ал.1 ЗН в
размер на 400.00 лв. (четиристотин лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. – П. в двуседмичен
срок от връчване на съобщението до страните.
Ц.Ч.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
19