ПРОТОКОЛ
№ 347
гр. Варна, 28.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. С.ов
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Галина Г. Славова
Сложи за разглеждане докладваното от Николай Св. С.ов Въззивно
гражданско дело № 20233100500391 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:17 часа се явиха:
Въззивникът Ж. А. Д., редовно призована чрез назначен особен
представител, преупълномощил адв. С. Д..
Въззивникът Р. Р. А., редовно призована, представлява се от адв. Ю.
Д., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззивникът А. Н. Д., редовно призован, представлява се от адв. Ю.
Д., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззиваемата страна ДСП- ВАРНА, редовно призовани, представляват
се от главен юрисконсулт Е.Т. , редовно упълномощена и приета от съда
отпреди.
АДВ. Д.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Моля да се даде ход на делото.
ЮРИСКОНСУЛТ Т.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по призоваване
на страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр. чл. 142, ал. 1,
пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по хода и
разглеждането на делото, поради което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на
жалбата и отговора по нея:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК и чл.28, ал.6 от ЗЗДт.
Образувано е по две въззивни жалби: 1/ на детето Ж. А. Д., с
ЕГН**********, чрез особения му представител по ЗПП; 2/ на родителите А.
Н. Д.,ЕГН********** и Р. Р. А., ЕГН**********, срещу Решение
№3984/15.12.2022г. по гр. д. №8711/2022г. на ВРС,48-ми състав, с което по
подадена молба от ДСП -Варна е настанено детето Ж. А. Д. в Дом за медико-
социални грижи гр.Варна, ул. „Овеч" 2, за срок от три месеца от
постановяване на съдебното решение.
В жалбата на Ж. А. Д. се твърди, че обжалваното решение неправилно
и не в интерес на детето. Основанието по чл.25, ал.1, т.3 от ЗЗДт е недоказано
в случая. Към момента детето е в добро съС.ие, като нуждите му от
лекарства, кинезитерапия и режим на живот могат да бъдат задоволявани в
домашни условия при посещаване на специалисти. Родителите са подобрили
и битовите условия в дома си и са с пълна готовност и решимост да поемат
грижите за дъщеря си, която повече от две години вече живее в домове, с
което лишена от родителска грижа и обич. Дори намаленият срок от три
месеца не кореспондира със смисъла и с духа на закона и интересите на
детето, съобразно доказателствата. Моли се за отмяна на решението на ВРС и
отхвърляне на молбата по ЗЗДт за настаняване на детето извън семейството.
Родителите не са подали отговор на тази жалба.
В жалбата на А. Д. и Р. А. се твърди, че обжалваното решение очевидно
неправилно, при неправилна преценка на доказателствата и не е в интерес на
детето. С него се извършва нарушение на чл.8 от ЕКПЧ. Не е имало съгласие
от родителите за актуалната мярка по ЗЗДт. Родителите са изпълнили
предходни препоръки на органа по закрила на детето, подобрили са битовите
условия в дома си, осигурили са личен лекар на детето, имат помощ от
близки, имат и доходи от труд и най-вече имат пълна готовност и решимост
да поемат грижите за дъщеря си, която повече от две години живее в домове,
лишена от родителска грижа, обич и ежедневно внимание. Към момента
детето е в добро съС.ие, като нуждите му от лекарства, кинезитерапия и
режим на живот могат да бъдат задоволявани в домашни условия при
посещаване на специалисти. Освен това според пар.36, ал.1 от ПЗР на ЗСУ
сегашните домове за медико-социални грижи на деца, лишени от родителска
грижа, се закриват до 31.12.2022г. с план за извеждане от домовете, което
показва нуждата от по-добри мерки спрямо такива деца, каквато в случая е
реинтеграцията на детето при родителите му. Моли се за отмяна на
решението на ВРС и отхвърляне на молбата по ЗЗДт за настаняване на детето
2
извън семейството.
Детето, чрез особен представеител, не е подало отговор на тази жалба.
Отговор и на двете жалби е подаден от ДСП - Варна. С него жалбите се
оспорват и се считат за необосновани, докато решението на ВРС се счита за
законосъобразно, обосновано и в интерес на детето. Твърди се, че действията
на особения представител и преупълномощения от него адвокат по делото не
показват съпричастност към детето и историята му, до степен на
противоречие на интересите между представляван и представител, за което
излага доводи. По отношение на родителите ДСП признава, че имат желание
и готовност да се грижат за дъщеря си, както и че са изпълнили някои от
изискванията за това, с оглед на което в плана за детето е заложена
реинтеграция, но че в интерес на детето е тя да стане внимателно и поетано,
като се отчитат реалните резултати от действията на органа по закрила през
последните две години. Заедно с това родителите не са посочили как реално
ще задоволяват специфичните нужди на дъщеря им. Категорично се оспорва
свързването на държавната реформа по отношение на грижите за децата по
принцип, с конкретния случай. Моли се за потвърждаване на решението на
ВРС.
АДВ. Д.: Поддържам въззивната жалба. Оспорвам отговора. Нямам
възражения по доклада.
АДВ. Д.: Поддържам въззивната жалба. Оспорвам отговора. Нямам
възражения по доклада.
ЮРИСКОНСУЛТ Т. : Оспорвам въззивната жалба. Поддържам
отговора. Нямам възражения по доклада. Изразили сме ясна позиция, която
поддържаме и днес.
АДВ. Д.: Нямам доказателствени искания.
АДВ. Д.: Нямам доказателствени искания.
ЮРИСКОНСУЛТ Т. : Тъй като пред мен възникна въпросът от
декември месец до настоящия момент дали родителите са посетили детето
предоставям на вашето внимание отговора на този въпрос. Моля да приемете
като доказателства по делото писмено становище от д-р Ст. Дж., директор на
ДМСГД Варна, в което се съдържа информация за посещенията от страна на
родителите, проведени телефонни разговори, актуално съС.ие на детето и
отговор на въпроса дали е проходило. Последното посещение е било в деня на
съдебното заседание, когато се видяхме във ВРС с родителите. Новият факт,
който за нас беше изненада, е обаждането на бащата, тъй като такава
информация до момента не ни е предоставена от колегите по местоживеене,
3
бащата се е обадил с искане до социалния работник на ДМСГД да търси
съдействие да бъде издаден паспорт на детето, за да може да пътува извън
територията на РБългария.
АДВ. Д.: Да се приеме писменото доказателство.
АДВ. Д.: Да се приеме.
СЪДЪТ намира, че представеното в днешно съдебно заседание
становище от д-р Стефка Джанкова, представено от представителя на ДСП, е
относимо към предмета на делото и като такова следва да бъде прието и
приобщено като писмено доказателство по делото.
Ето защо,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмено доказателство по делото
Становище изх.№ 41/27.02.2023г. от д-р Ст. Дж.- Й., директор на ДМСГД
Варна по отношение на детето Ж. Д..
АДВ. Д.: Във връзка със срока, който е изтекъл не са предприети
никакви действия от страна на ДСП за връщане на детето.
ЮРИСКОНСУЛТ Т.: За да реализираме реинтеграция трябва да имаме
постъпки от страна на страните. Държа да отбележа, аз бях повече от
детайлна пред районния съд. Трите месеца бяха този период на адаптация.
Обединихме се около това с колегите по местоживеене на родителите, че у
детето е налице положителна промяна. Но тази положителна промяна не
трябва да се надценява и не трябва да се подценяват специфичните нужди на
детенцето, защото макар и то да е на тази възраст, почти три години,
психоемоционалното му съС.ие е като на петмесечно бебе. Тези три месеца
трябваше да се превърнат в преходен период, да има посещение от страна на
родителите. Никой не е очаквал родителите да бъдат ежедневно с детето, но
обратната връзка създава предпоставки от страна на родителите за това, че
детето ще започне рехабилитация. Има поети ангажименти, които остават на
формално ниво. Няма никакъв проблем, родителите разполагат с възможност
да подадат заявление и ние да предприемем процес на реинтеграция, но към
настоящия момент такива постъпки няма.
АДВ. Д.: Видно от диспозитива на решението на първоинстанционния
съд настаняването е за срок от 3 месеца, считано от постановяване на
4
съдебното решение, така че ние все още сме в рамките на този срок и същият
не е изтекъл, поради което дори и непредприемането на административни
действия по издаването на административния акт, с който да се настани
детето считам, че с оглед на това че сме в този срок не се налага някаква
промяна от процесуална гледна точка за разглеждане на делото. По
отношение на изразените твърдения за реинтеграция на детето,
процесуалният представител на насрещната страна многократно използва
тази дума „реинтеграция“, но аз смятам, че тя се използва манипулативно, тъй
като в настоящото производство многократно и процесуалния представител
на родителите, и аз , заявихме, че са налице множество доказателства, които
показват, че родителите не са се дезинтересирали от детето. Напротив, в
рамките на предходните съдебни производства майката изрично е заявявала
желание да отглежда детето си. Също така има подадено такова заявление от
2020г. Освен това родителите пътуваха два пъти за съдебните заседания на
първоинстанционния съд и се явиха лично, въпреки отдалечеността на
населеното място, в което живеят, поради считам, че категорично не са
налице такива данни за дезинтересиране на родителите към детето. В тази
връзка съм подал и въззивна жалба, тъй като всичките ми изявления и
твърдения са повлияни от контекста на това, дали родителите са
дезинтересирани. Защото, ако имаше налице такава дезинтересованост и аз не
бих поддържал моята въззивна жалба, тъй като това не би било основателно.
ЮРИСКОНСУЛТ ТОДОРОВА : Няма твърдения за
дезинтересираност от страна на родителите на никакъв етап в процеса.
Единственият спорен момент беше, когато се случи реинтеграцията, защото
ние отчитаме наличието на зимни месеци, отчитаме наличието на малко
населено място и на това, което родителите през цялото време демонстрират,
последните месеци все още отказват да ползват социална услуга. Както и да
интерпретираме думата „реинтеграция“, тя предполага подкрепа на тези хора
при справянето им с отглеждането на детето. Дори не е необходимо човек да
има специални познания, за да знае пред какво ще се изправят тези хора. Това
е детенце, което до настоящия момент е отглеждано в сигурна, защитена
среда, при 24 часа медицинска грижа. Връщането на детето в семейна среда
предполага изключително щадящ подход. Това беше идеята на тези три
месеца, просто да се създадат предпоставки от страна на родителите, за да не
се стигне до регрес в постигнатото в съС.ието на детето, без никаква нотка на
5
та
твърдението, че родителите са се дезинтересирали. Точката е 3-, чл.25, ал.1,
т. 3 от ЗЗДт - обективна невъзможност.
АДВ. Д.: От представения в днешно съдебно заседание писмен отговор,
че родителите не били посещавали детето в този тримесечен срок, не
проявявали интерес към детето, не са го търсили, въпросът е че през този
период от от време, единствено за това, което са търсили социалните
работници родителите е по отношение не на детето, а по отношение на това,
родителите да сключат договор с ЦОП- Поморие. Налице е притискане от
тяхна страна за сключване на договор за социална услуга.
АДВ. Д.: Доколкото си спомням и процесуалният представител на
родителите в първоинстанционното производство заяви, че на тях им е
отказана помощ за отопление, което по никакъв начин не предполага помощ,
а точно обратното.
СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и изчерпаните им
доказателствени искания, намира, че са налице предпоставките за даване ход
на устните състезания, поради което и на основание чл. 268, ал. 3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Д.: С оглед на всичко изложено в обстоятелствената част на въззивната
жалба, като твърдения и като възражения по отношение на изложеното в
първоинстанционното решение, считам същото за неправилно и
незаконосъобразно, поради което моля да го отмените и да отхвърлите
молбата на Директора на ДСП- Варна, в която е обективирано искане детето
Ж. Д. да бъде настанено за срок от 3 месеца в Дом за медикосоциални грижи
в гр. Варна, като предвид срока, който изтича, моля да вземете предвид и
срока, който изтича съвсем скоро и предстои подаване от наша страна на
заявление във възможно най- кратки срокове.
АДВ. Д.: Моля да отмените решението на първоинстанционния съд,
като неправилно и незаконосъобразно. В рамките на производството пред
ВРС не се доказаха предпоставките на чл.25, ал.1, т.3 ЗЗДт, а именно- тази
невъзможност на родителите да полагат грижи за детето си. Към момента от
доказателствата по делото се установи, че всички нужди на детето се състоят
6
в това, същото да бъде изхранвано със смляна на каша храна, да му се дава
витамин D, мултивитамини и да се провежда кинезитерапия, която
представлява стимулиране на детето да проходи с проходилка и водене на
детето за ръка. Считам, че тези изброени действия не изискват по никакъв
начин някакви специални грижи за детето, тъй като те представляват
обичайна родителска грижа, която всеки отговорен родител е длъжен да
предостави на детето си. Напротив, считам, че продължаване на изолацията
на детето от родителски грижи и обич има преимуществено негативен ефект
върху развитието на детето, тъй като е ноторно известно, че най- голямото
психическо страдание за едно дете е това, да бъде лишено от родителска обич
и грижи. Ето защо, считам, че по този начин негативните ефекти от тази
ограниченост на родителски грижи му налага повече страдания, отколкото да
е в помощ за неговото развитие. Също така считам, че е ноторно известно, че
умственото развитие е в пряка връзка с физическото развитие и стимулиране
на физическите действия на крайниците на детето. Считам, че
продължителната изолация на детето в дома е възможно да е предпоставка за
умственото му забавено развитие, тъй като от доказателствата по делото се
установи, че служителите на дома, които са 9 на брой, от тях има един
служител, който е на длъжност детегледачка. Това е видно от Оценка на
детето, която е предоставена от Директора на дома, като считам, че наличието
на едно лице, назначено на тази длъжност, не може да замести родителската
грижа, която може да бъде полагана непосредствено, тъй като броят на децата
предполага обективна невъзможност на това лице да стимулира физически
движенията на детето и е възможно това да е причинило забавено развитие,
тъй като в настоящото производство не бяха представени медицински
документи, не беше извършена експертиза, които да установят на какво се
дължи това изоставяне в умственото развитие на детето.
От показанията на разпитания свидетел в първоинстанционното
производство д-р Ж. Вл. и от писменото доказателство, наименовано „Оценка
на развитието на детето“, подписано от директора на дома, изрично беше
посочено, че детето може да бъде отглеждано в домашна среда, което
твърдение на свидетеля, на директора на дома, се намира в явно противоречие
с твърденията на процесуалния представител на насрещната страна. Всичко
това следва да бъде разгледано в контекста на факта, че родителите в никакъв
случай не са се дезинтересирали от отглеждането на детето си, напротив,
7
имат желание, до известна степен преките ми впечатления са, че те са се
афектирали от това, че нямат достъп до детето си. Майката в предходните две
съдебни производства е присъствала на съдебните заседания и изрично е
заявила волята си да отглежда детето си, което е обективирано в решенията на
предходните две съдебни производства. Цитирал съм точно къде се намират
тези нейни изявления в тези съдебни актове. Също така факт, който следва да
бъде изтъкнат в подкрепа на изложеното е, че при предходното разглеждане
на делото пред ВРС родителите лично присъстваха на двете заседания и
въпреки отдалечеността на населеното място с. Бата от гр. Варна и въпреки
очевидно скромните ни финансови възможности, са отделили средства за
това, да пътуват до тук и да си наемат процесуален представител, адвокат,
който да ги защитава и да защитава правата им. Всичко това считам, че
следва да бъде отчетено от съда, доколкото, ако беше налице
дезинтересованост от тяхна страна, това би било предпоставка за това, да не
подавам въззивна жалба, доколкото при липсата на родители, които имат
желание да отглеждат детето си, това би било основание за оставяне в сила на
решението на първоинстанционния съд и за неговата правилност.
ЮРИСКОНСУЛТ Т. : Няма да сляза на това ниво на комуникацията.
Прекалено емоционално беше цялото производство. За мен остава
неразбирането за това, защо изваждаме детето Ж. извън контекста на всичко,
което е в кориците на делото и не обръщаме внимание на личната история на
детето, а се впускаме в някакви теоретични постановки и защо не
разглеждаме майката и бащата на това дете обективно като родители в реална
житейска ситуация, а говорим общо. Държа да отбележа, че родителската
грижа е непосредствена и това, че е създадена формално заявена нагласа, че
желае да полага грижа за това дете, е много по- различно от това, обективно
този човек да може да полага грижи за това, още повече в контекста на това,
че от дълъг времеви период не познава практическите потребности на детето.
Това в настоящото производство при този срок на мярката е без всякакво
значение. Единственият риск е, че родителите не осъзнават потребността от
подкрепа. И това, което нас ни смущава, социалните служители, в ДСП по
местоживеене е, че тези хора отказват да ползват услуга. Няма как това дете,
без подкрепа и услуга това дете да бъде реинтегрирано, без каквито и да било
рискове. Това е единственото нещо, което за съжаление колегите, които имат
по- добра връзка с родителите, не съумяха да разберат. Николай няма за цел
8
да отнеме или да отдели Ж. от нейните родители. Напротив, искахме да
обясним на родителите, че Ж. се нуждае от внимание и специфична
родителска грижа. Както и да бъде погледнато, родителите нямат обективна
представа за актуалните потребности на Ж.. Развили сме подробни
съображения, моля да ги имате предвид.
АДВ. Д.: Всички тези твърдения, които се изложиха от страна на
процесуалния представител на ДСП, по никакъв начин не бяха подкрепени с
някакви доказателства. Освен това, не от моя страна има емоционалност.
Всичко, което казах, беше базирано на доказателствата по делото. Напротив,
насрещната страна подходи емоционално и се опитва да представи някаква
фактическа обстановка, която не е доказана по делото.
АДВ. Д.: Не е вярно твърдението, че през целия този период родителите
не са оказвали съдействие на социалните работници. Напротив, през този
период са оказвали съдействие. Нямат нищо против към ДСП Поморие, но не
желаят и категорично отказват да получат съдействие конкретно от ЦОП
Поморие, където са се отнесли много грубо с тях.
СЪДЪТ като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 273
вр. чл. 149, ал. 2 от ГПК обявява устните състезания за приключили и
посочва, че ще обяви решението си в законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
10:40 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9