РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 984
гр. Пловдив, 31
май 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд -
Пловдив, Първо
отделение, XIV състав, в публично съдебно заседание на
четвърти май две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от
съдия Георгиева адм. дело № 2662 по описа на съда за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следв. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Н.Л.Г. ***2, срещу писмо изх. №
94-00-13782/07.09.2021 г. на директора на "Национално тол управление"
/НТУ/, с което по същество е отказано на жалбоподателя да му бъде възстановена
сумата за платена годишна винетка с ID 21080859247683.
Жалбоподателят иска да бъде отменено оспореното писмо, като
твърди, че същото е незаконосъобразно, необосновано и издадено в противоречие с
материалния закон. По същество счита, че е налице неоснователно обогатяване на
НТУ и моли съда да постанови решение, с което да отмени постановения отказ за
възстановяване на платената сума за винетен стикер от 97 лева, и преписката да
се изпрати на административния орган с указания да бъде възобновена същата.
Подробни доводи се излагат в представените писмени бележки. Претендират се
разноски по делото.
Ответникът - директор на „Национално тол управление“, чрез
процесуалния си представител юрк. С.Л.Административен съд – Пловдив, след като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
По делото се
установява, а и не се спори, че жалбоподателят Н.Л.Г. е собственик на л. а. „Мерцедес
ГЛА 220 ЦДИ 4 матик“ с рег. ***. Не се спори също, че Г. е заплатил годишна
електронна винетка с ID 21080859247683. Непосредствено след закупуването на
винетката констатирал, че е сгрешил цифра в номер на автомобила и веднага
уведомил с електронно писмо НТУ. След получен отговор от институцията, подал
Заявление за промяна на допусната техническа грешка при деклариране на данни
относно регистрационен номер на ППС вх. № 94-00-11975/13.08.2021 г. На
17.08.2021 г. получава отговор по електронна поща, че не може да бъде извършена
корекция, тъй като при справка в системата на НТУ е установено, че съществува
л.а. с рег. №, погрешно посоченият от Г. при декларирането, за който автомобил
също е платена винетна такса. Г. не е собственик на този автомобил, като към
заявление то за корекция е представил: - талона на собственото си МПС,
извлечение от банкова сметка ***, извлечение от приложението на Теленор, чрез
който е закупена винетката. Във връзка с получения отговор на 17.08.2021 г., на
19.08.2021 г. Г. подава жалба до
директора на НТУ, с искане за връщане на недължимо платената такса. Тъй като до
29.09.2021 г. последният не е получил отговор на искането си, подава до
настоящата инстанция жалба против мълчалив отказ за възстановяване на недължимо
платената сума.
Междувременно,
с писмо изх. № 94-00-11975/24.08.2021 г. Г. получава отговор от директора на
НТУ, че искането му не попада в хипотезата на чл.10а ал.3б от Закона за
пътищата /ЗП/, поради което, корекция не може да бъде извършена.
С писмо изх. № 94-00-13782/07.09.2021 г. директорът на НТУ по
същество е отказал да възстанови търсената сума с мотив, че дори да е налице
допусната грешка в изходните данни, изискуеми по закон за закупуване на винетна
такса, заявената електронна винетка е надлежно генерирана и срещу заплатената
сума е получена съответната насрещна престация. В допълнение се посочва, че
съгласно Процедура за възстановяване на недължимо внесени такси по чл.10 ал.1
т.1 от ЗП, оповестена на интернет страницата на АПИ, възстановяването на
недължимо внесена такса по чл.10 от ЗП, каквато е винетната такса се извършва в
случай на допуснато два и повече пъти заплащане на винетна такса за едно и също
ППС с вписани еднакви регистрационни номера, категория, държава на регистрация,
с един и същи период на валидност, поради което, желаното от Г. възстановяване
на сума заплатена за винетна такса не може да бъде удовлетворено.
В съдебно заседание е уточнено, че жалбата е против отказ
обективиран в писмо изх. № 94-00-13782/07.09.2021 г. на директора на НТУ за
извършване на корекция на грешно посочени данни при закупуване на електронна
винетка.
В хода на съдебното производство към делото са приобщени:
становище на началник сектор „Управление на плащанията“ при НТУ по извършено
плащане на винетни такси за ППС с рег. № ***; извадка от бгтол.бг; писмо рег. №
103000-2949/11.02.2022 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Пловдив, ведно със справка АИС – Регистрация.
При така установеното от фактическа страна съдът формира
следните правни изводи:
С оглед изследване на подведомствеността като процесуална
предпоставка за предявяването на жалбата пред административните съдилища,
настоящият състав взе предвид следните аргументи: - винетната такса е вид пътна
такса, установена за плащане със закон - чл.10 ал.1 от ЗП. Обхватът на
платената пътна мрежа, за ползването на която е установена тази такса, се
определя от Министерски съвет (чл.10 ал.3) и заплащането става по тарифа,
приета също от Министерски съвет (чл.10 ал.6). Средствата, събрани от винетни
такси, постъпват в държавния бюджет. Ползването на платената пътна мрежа, без
да е заплатена съответна винетна такса, е скрепено с административна санкция,
установена в закон (ЗДвП). Следователно, предвид характера и произхода на тази
такса, същата следва да се окачестви като държавна такса - публично държавно
вземане по чл.162 ал.2 т.3 от ДОПК.
Последното е и изрично регламентирано в чл.55 от ЗП, съгласно който,
невнесените такси по чл.10 и таксите по чл.18 се събират от териториалните поделения
на Националната агенция за приходите, заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и
други подобни държавни вземания и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Правоотношенията, които се развиват между държавата и
физическите и юридическите лица по повод събирането на публични държавни
вземания, каквито са държавните такси, неизчерпателно изброени в чл.4 ЗДТ, и изрично посочени
в други закони, са с публичноправен характер. Когато съответното лице е платило
недължимо или е надвнесло в полза на бюджета суми като държавна такса,
вземането му има частноправен характер. В някои случаи за такива вземания,
когато законът изрично посочва процесуален ред за събиране на таксите (например
чл.55 от ЗП определя реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за събиране на
определени невнесени такси), редът за възстановяване на надвзети или недължимо
събрани държавни такси следва да е редът на съответния процесуален закон. В
други случаи, когато заплащането на таксата е условие за даване на търсената
защита или съдействие (например при съдебните такси и останалите хипотези на чл.4 ЗДТ), редът за
възстановяване на надвзети или недължимо събрани държавни такси е искане,
отправено до държавния орган, в чиято полза е събрана таксата. Тъй като
източник на вземането не е гражданско правоотношение, възстановяването на
недължимо внесени или надвнесени такси не може да се осъществи по пътя на
предявяване на кондикционен иск (гражданскоправен ред). Когато при или по повод
изпълнението на тази административна дейност бъдат причинени вреди от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавните органи, лицата
имат право да търсят обезщетение за понесените вреди.
На следващо място субектът (Агенция "Пътна
инфраструктура"), на когото държавата е възложила събирането на процесната
пътна такса, също обосновава извод за типична административна дейност, свързана
с неравнопоставеност на субектите и отношения на власт и подчинение. Съгласно Закона за администрацията председателят на
Агенция "Пътна инфраструктура" е орган на изпълнителната власт, а
самата агенция е неговата администрация, чрез която се осъществява дейността на
този орган. Съгласно чл.10 ал.10 от ЗП и чл.3 ал.5 от
Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на
смесената система за таксуване на различните категории пътни превозни средства
на база време и на база изминато разстояние (Наредбата) Агенция "Пътна
инфраструктура" осъществява правомощията на държавата във връзка със
събирането на пътните такси по този член и функциите на лице, събиращо пътни
такси. Съгласно чл.21 от ЗП, националната агенция
"Пътна инфраструктура" към Министерския съвет се преобразува в
Агенция "Пътна инфраструктура" към министъра на регионалното развитие
и благоустройството и е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на
регионалното развитие и благоустройството, със седалище София и със
специализирани звена: областни пътни управления, Национално тол управление и
Институт по пътища и мостове. В ал.3 на същия текст са изброени правомощията на
агенцията, сред които са организиране на събирането на винетни такси, тол такси
и други такси, предвидени в закона, осъществяване функциите на държавна пътна
администрация, подпомагане на министъра на регионалното развитие и
благоустройството, който от своя страна контролира дейността и бюджета на
Агенцията. Съгласно Правилника за
структурата, дейността и организацията на работа на Агенция "Пътна
инфраструктура" (чл.2 и чл.4) агенцията е
юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на регионалното развитие и
благоустройството със седалище в София и с адрес: бул. „Македония“ № 3 и със
специализирани звена - областни пътни управления, Национално тол управление и
Институт по пътища и мостове. Агенцията осъществява своята дейност чрез
централна администрация и чрез специализираните звена по чл.21 ал.2 от Закона
за пътищата.
Съгласно чл.33а от Правилника, Националното тол управление е специализирано
звено (на АПИ, вж. чл.21 от ЗП), което изпълнява
всички функции на агенцията като лице, събиращо пътни такси по чл.10 ал.1 и 2 от ЗП. Съгласно чл.3 ал. 5 от
Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на
смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на
база време и на база изминато разстояние Агенция "Пътна
инфраструктура" осъществява, съобразно своите компетенции, правомощията на
държавата във връзка с функциониране на смесената система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато
разстояние, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането,
функционирането и контрола на електронната система за събиране на пътни такси
по чл.10 ал.1 от ЗП.
Анализът на всички изброени по-горе разпоредби налага извода,
че се касае за правоотношение, възникнало от дейност по събиране на държавна
такса, определена със закон, в полза на държавата, която дейност се реализира
от орган с властнически правомощия, т. е. налице е административна дейност,
основана на власт и подчинение, а не търговска или друга независима
икономическа дейност на ответника с цел печалба. Поради липсата на облигационни
отношения между равнопоставени субекти, споровете, възникнали в резултат на
описаната дейност, са в компетентността на административните съдилища.
По отношение на компетентността на директора на НТУ, съдът
съобрази следното: - действително НТУ не е самостоятелно юридическо лице, а е
специализирано звено към АПИ, каза се по-горе. В този смисъл материално
компетентен административен орган е ръководителят на юридическото лице на
бюджетна издръжка, в случая председателят на управителния съвет на АПИ (арг. чл.19 ал.4 т.1 от ЗА във връзка с чл.11
ал.2 т.1 от Правилника). Съгласно чл.22 ал.3 от ЗП, ръководителите на
звената по ал.1 (специализираните звена, сред които е и НТУ) или упълномощени
от тях длъжностни лица представляват агенцията във връзка с дейността, която
осъществяват. Спор по това не се формира, поради което съдът приема, че отказът
е издаден от компетентен орган.
По приложението на материалния закон:
Твърденията на жалбоподателя, неоспорени от ответника се
свеждат до следното – Г. е собственик на л. а. „Мерцедес ГЛА 220 ЦДИ 4 матик“ с
рег. ***. Заплатил на 08.08.2021 г. годишна електронна винетка с ID
21080859247683, но допуснал грешка при изписване регистрационния номер на ППП,
а именно рег. № ***. За последното представя копие на електронно потвърждение
(л.9 – л.10) и извлечение от банкова сметка *** „Райфайзен банк“. Жалбоподателят
реагира своевременно, като веднага изпраща по електронен път заявление за
корекция на посочения номер (л.7). След
проведена електронна кореспонденция между Г. и НТУ, жалбоподателят подава
заявление за корекция , което е регистрирано в системата на НТУ с вх. №
94-0011975/13.08.2021. От доказателствата по делото се установява, че на 08.08.2021
г. в 11:15 ч. Г. е закупил първата винетка, а в 11:23 ч. е подал за искане за
извършване на корекция и плащането да се отнесе към л. а. с рег. № ***, а не
към сгрешения – ***. На 13.08.2021 г. Г. получава от НТУ писмо (л.7) по
електронна поща, с което го уведомяват, че: „…
регистрираните нарушения от електронната система за събиране на пътни такси
преди момента на корекция не се анулират.“ Горното наложило се да заплати
повторно годишната винетка, което сторил на 19.09.2021 г., видно от приложената
електронна разпечатка (л.12) с ID 21082062848455 (л.15, извлечение от
Теленор (л.16) и банково извлечение от „Райфайзен банк“ (л.17). Предвид
горното, с искане вх. № 94-00-12606/20.08.2021 г. пред ответника е заявил да му
бъде възстановена сумата от 97 лева.
В случая между
страните се спори дали подлежи ли на връщане първата заплатена винетна такса.
Ответникът се позовава на разпоредбата на Процедура за
възстановяване на недължимо внесени такси по чл.10 ал.1 т.1 от ЗП о посочва, че случаят не
попада в хипотезата на чл.10 ал.1 т.1 от ЗП, както и на чл.10а ал.3а от с. з.
Съгласно чл.10 ал.1 т.1 от ЗП, за преминаване по платената пътна
мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние - такса
за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства
по чл.10а, ал.7; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно
превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа.
От своя страна, чл.10 ал.3а от ЗП указва, че отговорността
при неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на пътното
превозно средство, категорията му или периода на валидност на винетната такса е
на собственика или на ползвателя му. При неправилно декларирани данни се счита,
че за пътното превозно средство не е заплатена винетна такса, а съгласно ал.3
на същия текст, винетната такса се заплаща от собственика или ползвателя на
пътното превозно средство след деклариране на регистрационния му номер,
категорията на пътното превозно средство и периода на валидност и важи само за
пътното превозно средство, чийто регистрационен номер правилно е бил деклариран
от собственика или ползвателя му. Като продължение на въведеното с този текст
правило, е разпоредбата на чл.5 ал.3 от Наредбата, според която винетната такса
се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство след
деклариране на регистрационния му номер, категорията на пътното превозно
средство и периода на валидност и важи само за пътното превозно средство, чийто
регистрационен номер правилно е бил деклариран от собственика или ползвателя
му.
В случая законодателят има предвид, че при избирането на
идентифициращи данни (рег. номер на автомобила, категория, период на валидност)
при закупуването на винетка рискът (отговорност за тяхното правилно
деклариране) се носи от самия потребител.
Срещу това становище обаче е налице общ институт на правото -
неоснователно обогатяване - чл.55 ал.1 предл.
първо ЗЗД
– всеки, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. За да има
основателност на претенцията – следва обедняването на едно лице да е за сметка
на другото – и точно тези лица да са страните по делото. Разместването на
имуществени блага от патримониума на жалбоподателя към този на ответника трябва
да е еквивалентно – с колкото е обеднял жалбоподателя, с толкова да се е
обогатил ответника и то в случай, че се е обогатил точно за негова сметка.
От доказателствата по делото се установява, а и не се спори,
че жалбоподателят е заплати две годишни винетни такси. Установява се още, че
при плащането на първата винетна такса е бил сгрешен регистрационният номер на
автомобила, което съгласно правилото на чл.5 ал.3 от Наредбата води до
недействителност на винетката. Все така обаче е налице плащане, което не е
възстановено от ответника. Следователно, последният се е обогатил със сумата за
една годишна винетна такса, а доколкото, макар и да е налично ППС с български
рег. № ***, безспорно се установява, че същото е на друг собственик – М.С.М.,
което не се ползва от друго физическо или юридическо лице, вкл. и от
жалбоподателя; за него е закупена, чрез терминал за самообслужване на БГТОЛ №
88060400, намиращ се на бензиностанция „Лукойл“, Пловдив, бул. „Карловско
шосе“, винетка № 19082347002138 за 10 лв., с период на валидност 23.08.2019 г.
12:00:00 до 25.08.2019 г. 24:00:00, като трансакцията е извършена с карта виза
с посочен номер на 123.08.2019 г. в 11:53, а парите са постъпили в НТУ на
29.08.2019 г.; за същият автомобил е посочено, че е закупена винетка с №
21080859247683 за 97 лв., с период на валидност 10.08.2021 г. 00:00:00 до
09.08.2022 г. 23:59:27 чрез мрежата за разпространение „Диджитол смарт
инфраструктура“ АД. Безспорно е и, че от същата банкова сметка, ***.09.2021 г.
е заплатена винетна такса в размер на 97 лв. за л.а. с рег. № *** с №
21091911943615, с период на валидност 20.09.2021 г. 00:00 -
19.09.2021 г. 23:59. Или иначе казано, независимо от обстоятелството, че
автомобил с подадения грешен регистрационен номер съществува, то обогатяването
на ответника е без правно основание.
Предвид изложеното, съдът намира, че "рискът" по
смисъла на чл.5 ал.3 от Наредбата неправилно се разбира от ответника като
възможност за събиране на приходи без да се предоставя съответната услуга. Това
разбиране, само по себе си, е абсурдно и не кореспондира с нито една разпоредба
от позитивното право, още по-малко с правен принцип. "Рискът" по
смисъла на цитираната норма от Наредбата се свежда до това, че неправилното
посочване на данните за автомобил, категория, период, се счита за липса на
надлежно плащане за конкретното ППС. Т. е. ползвателят ще бъде санкциониран,
ако бъде установено, че ползва ППС по републиканската пътна мрежа, за която се
изисква винетна такса. От друга страна "рискът" се свързва с това, че
ответникът дължи връщане само на това, с което се е обогатил, без да дължи
връщане на гражданските плодове /лихви/.
Както бе отбелязано по-горе, съгласно чл.55 от ЗП, възстановяването на
недължимо внесени такси по чл.10 и по чл.18 се осъществява по реда на Закона за държавните такси. Съгласно чл.4б от Закона за
държавните такси недължимо платени такси се връщат по искане на
заинтересованата страна.
С вх. № 94-00-12606/20.08.2021 г. при НТУ Н.Г. е искал
връщане на платената сума за годишна електронна винетка с ID 2108085924763,
където е бил сгрешен регистрационният номер на автомобила, собственост на последния.
Извършено е своевременно искане за корекция (в рамките на 7 минути). В случая,
без да извърши съответните проверки /съществува ли действително ППС с такъв
номер, съответстват ли постъпленията от електронни винетки на действително
ползваните, има ли ползватели на това ППС и пр. /, ответникът се е позовал на Процедурата
по възстановява не недължимо внесени такси по чл.10 ал.1 т.1 от ЗП, но, на
практика, не е приложил същата, а директно, по същество е отказал
възстановяване на търсената сума. Това е така тъй като, съгласно т.I.2.
от процедурата, възстановяване на сума се допуска в случай, че е заплатена
такса по чл.10, но неактивирана е-винетка в електронната система за събиране на
такси по чл.10 ал.1 от ЗП. В настоящия казус това условия е безспорно налице. В
този смисъл писмо с изх. № 94-00-13782/07.09.2021 г. на директора на НТУ съдържа
противоречиви мотиви, което на практика, представлява липса на мотиви в
оспорения, а това, от своя страна, е самостоятелно основание за отмяна на
последното като незаконосъобразно.
Изложените
съображения мотивират настоящия състав на съда да приеме жалбата за основателна,
на оспореното писмо с изх. № 94-00-13782/07.09.2021 г. за незаконосъобразно,
поради което следва да бъде отменено.
Доколкото естеството на случая не позволява решаването на
въпроса по същество, съдът на основание чл.173 ал.2 от АПК следва да изпрати
делото като преписката на директора на НТУ за ново произнасяне, съобразено със
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, дадено в мотивите
на настоящето решение.
При този изход на спора и предвид претенциите на
жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се
следват и същите се констатираха в размер на 410.00 (четиристотин и десет) лв.,
представляващи – 10.00 лв. държавна такса и 400.00 лв. адвокатско
възнаграждение, дължими от Агенция „Пътна инфраструктура“ като юридическо лице,
чието звено се явява Националното тол управление.
Воден от горното и на основание чл.173 ал.2 от АПК, Административен
съд - Пловдив, XIV състав,
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба на Н.Л.Г.,***2,
писмо изх. № 94-00-13782/07.09.2021 г. на директора на "Национално тол
управление" /НТУ/, с което е отказано на жалбоподателя да му бъде
възстановена сумата за платена годишна винетка с ID 21080859247683.
ИЗПРАЩА преписката на
директора на "Национално ТОЛ управление", за ново произнасяне,
съобразено със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона,
дадено в мотивите на настоящето решение.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.174 от АПК на директора на
"Национално ТОЛ управление" 14-дневен срок за произнасяне от влизане
в сила на настоящето съдебно решение.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна
инфраструктура“ да заплати на Н.Л.Г. ***2, сумата от 410 /четиристотин и десет/
лева разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България
в четиринадесетдневен срок от съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: