№………./……………....
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и
осми февруари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ПЕТКОВ
ДЕЯН ДЕНЕВ
при секретар Д.
Вълчева и с участието на прокурор Светослав Стойнов, като разгледа докладваното от съдията Атанасов въззивно наказателно
общ характер дело № 80 по описа за 2019 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предмет
на въззивното производство е Присъда
№307 от 26.11.2018г. по НОХД 3460 по описа за 2018 година
на РС Варна, 45-ти наказателен състав.
Обжалвания
съдебен акт е осъдителен, за подсъдимия О.Н.М., като същият е признат за виновен в
това, че на 11.04.2017 г. в гр. Варна, пред служител на сектор „Пътна полиция „
при ОД на МВР Варна се ползвал от
неистински официален документ – диплом за средно образование, серия С-98,
№006873 с рег. № 38213/ 02.07.1998г. на , който е придаден вид , че е издаден
от Средно професионално техническо училище по корабостроене гр. Варна на името
на О.Н.М. , като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна
отговорност .
На
основание чл.316, вр.чл.308, ал.2, вр.ал.1 и чл.54 от съдът и е наложил наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА, изпълнението на което на основание
чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
С
присъдата ВРС е осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски в размер
на 84,62 лв. в полза на ОД на МВР – Варна и 30,00 лв. в полза на Държавата по
сметка на РС Варна
Въззивното
производство е образувано по жалба на О.Н.М., чрез процесуалния му
представител адв. Е.Д., в която се твърди, че постановената присъда
е неправилна, необоснована и незаконосъобразна. Развиват
се доводи в две насоки, които накратко могат да
се обобщат в следното:
1. Извършеното от подсъдимия деяние се явява
малозначително по смисъла на чл.9 ал.2 от НК , поради което не се явява и
престъпно. Излагат се доводи, че също така липсват и обществено опасните
последици от извършеното деяние . Аргументира се виждането, че М. действително
е използвал неистински документ, което е неправомерна проява , но чрез този
документ той е удостоверил едно неизискуемо от закона обстоятелство. Във връзка
с това се иска оправдаването на подсъдимия.
2. Алтернативно на горното се прави
искане за преквалифициране на деянието по чл.308, ал.4, т.2 , вр. ал.1 от НК,
тъй като се твърди, приложимостта на чл.93, т.9 от НК. В тази връзка се излагат
доводи да се вземе предвид чистото съдебно минало на подсъдимия и неговата
трудова ангажираност. Моли се, обжалваната присъда да бъде изменена в частта
досежно правната квалификация на деянието като същото се преквалифицира по чл.
316 , вр. чл.308, ал.4, т.2 вр. ал.2 , вр. ал.1 от НК , като подсъдимия бъде
оправдан по първоначалното обвинение по чл.316 вр. чл.308, ал.2 вр. ал.1 от НК
и да бъде освободен от наказателна отговорност, и на основание чл.78а от НК да му
се наложи административно наказание „глоба“ в минимален размер.
В хода на съдебните
прения въззивния прокурор изразява становище за правилност на присъдата и моли
да бъде потвърдена, като законосъобразна.
В съдебно заседание
защитата на подсъдимия поддържа жалбата по наведените в нея основания.
Подсъдимият в
последната си дума изразява съжаление за стореното от него деяние и моли да
бъде оправдан или деянието му да се преквалифицира, като му се наложи
административно наказание.
Окръжният съд намира
жалбата за частично основателна по следните съображения:
Съдебното производство е образувано въз основа на внесен
обвинителен акт срещу подсъдимия О.Н.М. с който е предаден
на съд по обвинение за извършено престъпление по чл. чл.316, вр.чл.308,
ал.2, вр.ал.1 от НК
Първоинстанционният съд е провел съдебно следствие, в
което е положил дължимата грижа с допустими доказателствени способи да установи
обективната истина. Фактическата обстановка е
правилно установена, в съответствие със събраните при разследването и проверени
в съдебно заседание доказателства . В
резултат на това са установени следните релевантни факти:
Подс. М.
не притежавал диплома за завършено средно образование, а имал завършено основно
образование, за което му било издадено свидетелство серия Е-99 №101804 с рег.
№2445/19.09.2000г. от Седмо СОУ „ Найден Геров“ гр. Варна.
През
1998г. на неустановена дата покойният баща на подсъдимия който по това време работил
във ВМГ “Св. Н. Чудотворец“ /Средно професионално техническо училище по корабостроене
гр. Варна/ Той обяснил на подс.М. , че имало
възможност той да придобие диплома за завършено средно образование, без да
посещава училището. М. не бил посещавал ВМГ „ Св. Н. Чудотворец“ и съответно не
съществували и документи за обучението му в същото. Въпреки това по неустановен
по делото начин подс. М. се сдобил с диплома за завършено средно образование,
издадена от Средно професионално техническо училище по корабостроене гр. Варна,
със сериен № С-98, №006873, с рег.№ 38213/02.07.1998г. През 2017г. подсъдимия се
записал на курс за водач на МПС с правоспособност категория „С“ във дружеството
„ ***“ ООД гр.Варна.
Подсъдимия
не успял да намери свидетелството си за завършено основно образование, а открил
инкриминираната диплома за завършено средно образование, на която бил придаден
вид, че е издадена от ВМГ „ Св. Н. Чудотворец“. М. издържал теоретичния и
практическия изпит успешно.
На
11.04.2017г. подсъдимия подал заявление за издаване на документ за самоличност
на български гражданин - свидетелство за
управление на МПС с вх. № 15225 от 11.04.2017г. Същото било прието от св. С.И.Ч.,
която по това време работела като системен администратор при сектор „ПП“-ОДМВР
гр. Варна. Ведно с посоченото заявление М. представил и копие от инкриминираната
диплома за завършено средно образование. На него подс. М. собственоръчно изписал текста „ Вярно с оригинала О.Н.М.
11.04.2017г.“ и се подписал. Въз основа депозираното от М. заявление на 04.05.2017г.
му било издадено свидетелство за управление на МПС №********* за придобити
категории „С1,С1,ТКТ“ с валидност до 05.2022г.
При
извършена проверка от страна на сектор ПП- ОДМВР гр. Варна било установено, че
предоставената със заявление за издаване на документ за самоличност с вх.
№15225/11.04.2017г. от страна на подсъдимия диплома за завършено средно
специално образование , не била издадена от Средно професионално училище по
корабостроене гр. Варна. В резултат на проверката Началника на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР гр. Варна издал заповед № 819з-243/21.11.2017г. за изземване
на свидетелството за правоуправление на МПС № ********* от 04.05.2017г.
издадено на името на О.Н.М., на основание чл.19 от Наредба I-157/01.10.2002г
В хода на разследването е изискана справка от ВМГ “Св.Н.Чудотворец“,
от която се установява,че диплома със регистрационен № 38213 / 02.07.1998г. не
е издавана. Диплома с бланков номер серия С-98, №006873 е издадена на лицето Д.С.С..
Установено е още, че в архива на ВМГ “ Св. Н. Чудотворец“ не са открити
документи за обучението на О.Н.М..
От заключението на съдебно- графическа експертиза е
видно, че ръкописния текстът “Вярно с оригинала - О.Н.М.-11.04.2017г.“ и
подписа до него върху копие на Диплома за средно образование серия С-98 №
006873, рег.№ 38213/02.07.1998г. са изпълнени от О.Н.М..
Изложените
обстоятелства ВРС е установил въз основа на гласни и писмени доказателства и
средства, някои от които подробно упоменати: показанията на св. Ч., приобщени
по ред на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 предл.2 от НПК, справка относно проверка на
процесната диплома, характеристична справка, справка съдимост, заключение по
съдебно-графическа експертиза и др.
Законосъобразно
ВРС е дал вяра на показанията на св. Ч., които са
оценени като обективни, логични, последователни и кореспондиращи на останалите
доказателства по делото.
Правилно съдът е кредитирал заключението на съдебно-графическата
експертиза, тъй като същата е изготвена
от компетентно лице в кръга на съответната област, а дадени те отговори са
пълни, ясни и обосновани и не възниква съмнения за тяхната правилност.
Подобна и правилна преценка ВРС е дал
и на писмените доказателства и с получения кредит на доверие същите удостоверяват
предмета на доказване по чл.102 НПК.
С особено внимание са ценени обясненията на подсъдимия и правилно същите са били частично кредитирани, а в
частта им за ползването от него на
неистинския официален документ, безусловно отхвърлени и намерени като защитна теза, на която той има неизменно право.
При така
установената фактическа обстановка първоинстанционния съд е формирал извод в
посока съставомерното поведение на подсъдимия от обективна и субективна страна
по чл. 316 вр. чл.308 ал.2 вр. ал.1 от НК който въззивния съд намира за
неправилно формулиран , за което ще стане реч по долу.
По жалбата на подсъдимия
При неоспорената и
доказана фактическа обстановка подс. М. и неговата защита намират, че :
1.Постановената
присъда от ВРС е неправилна, необоснована и незаконосъобразна, като навеждат
доводи, че се касае за приложимостта на чл.9, ал.2 от НК
ВОС намира възражението
за несъответстващо на материалния закон. ВРС правилно е приел , че от обективна
и субективна страна подсъдимия е осъществил състав на престъпление по чл.316 НК, като съзнателно е ползван неистински
официален документ по смисъла на чл.308
ал.2 от НК. Свидетелството за завършено средно образование представлява
официален документ,съгласно определението на чл.93 т.5 от НК, тъй като се
издава по установен ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му. Инкриминираният
документ в настоящото производство представлява диплома за завършено средно
образование и попада в квалифицирания състав на чл.308, ал.2 от НК. По делото е
безспорно установено, че документа е неистински по смисъла на чл.93 т.6 от НК,
тъй като подс. М. не е бил ученик във ВМГ „ Св. Н. Чудотворец“, а ползваната от
него диплома не е издавана от учебното заведение. От субективна страна
подсъдимия е осъществил деянието при форма на вина пряк умисъл ,съзнавал е че
използва неистински официален документ – Диплома за завършено средно
образование серия С-98 № 006873, с рег.№38213/02.07.1998г. , на който е
придаден вид, че произхожда от ВМГ“ Св. Н. Чудотворец“. М. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието и неговите последици и е желаел
настъпването им. Въззивната инстанция намира, че разпоредбата на чл.9 ал. 2 не
е относима към настоящото производство , тъй като тя се явява изключение, и носейки
характеристиките на един от основните елементи на престъплението , а именно
обществената опасност /и свързаната с нея противоправност/, в случая не е
налице отсъствие на такава или тя да е явно незначителна..
Характерът на
обществената опасност на деянието се определя от насоката на отрицателното
обществено въздействие на деянието и видът на засегнатите от последното
обществени отношения. Това определя и различната степен на обществена опасност
на деянията. Последната е обусловена от обстоятелствата, свързани с характера и
значението на отделното обществено отношение, чрез отрицателното въздействие,
върху което се засяга обществената система и от характера и степента на
неговото засягане. Към значимите за това обстоятелства следва да се отнесат
следните категории: характера на конкретното обществено отношение, степента на
отрицателно въздействие върху тези отношения, начина и способа на действие,
отрицателно въздействие върху друго обществено отношение, особено положение на
субекта и други. Конкретният случай касае деяние, което осъществява обективните
и субективни признаци на предвиденото в чл. 308, ал. 2 от НК престъпление, но
поради незначителността на вредните последици /т.е извън посочената по горе
„явна”/ и с оглед смекчаващите отговорността обстоятелства представлява по
ниска степен на обществена опасност в сравнение обикновените случаи на
престъпленията от съответния вид , за което за което ще стане реч по долу. От
защита дори и да не убягва факта, че не само св. Ч. е възприела дипломата, то
това се интерпретира в полза на подсъдимия. Ноторно е, а това се съдържа и в
обясненията на подсъдимия, че той се е ползвал от дипломата, още когато е
започнал курса за придобиване на категория „С”. М. твърди, че е бил „подведен” от
баща си, но така или иначе на него му е известно, че той не е полагал т.нар. от
него „приравнителни изпити”, за да твърди, че е научил за неистинската си
диплома едва в хода на разследването. В копието, което той е заверил „вярно с
оригинала” отлично се вижда, че инкриминирания документ е изготвян изключително
с цел да бъде ползван от подсъдимия, тъй като той съдържа не само неговите данни
за идентификация – имена и ЕГН, но и негова снимка. Извън разумното съмнение, е
че без участието му няма как да бъде изготвен този документ. Вярно, е че
прокуратурата се отказала да търси в тази дейност някаква форма на съучастие за
престъпление по чл.308,ал.2 от НК, но това не променя обстоятелството, че
диплома – „оригинал” на съответната типова бланка е бил изготвен / с подписи и печати, които
също са видни/ и при ползването и, е възприет от множество лица. Независимо от твърденията на защитата
за приложимата нормативна уредба следва да се посочи, че към момента на
деянието съгласно Наредба № 37 от 02.08.2002 г. за условията и реда за
обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на
моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за
тяхното обучение и Наредба № 38
от 16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати
за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и
реда за провеждане на проверочните изпити е имало изискване кандидат водача да
представи документ за завършено най-малко основно образование. Цитираните
наредби нямат пряко касателство към повдигнатото обвинение, тъй като св.Ч. е
лицето, пред когото, съгласно обвинителния акт е представена дипломата, но
което не се занимава с дейностите описани в коментираната нормативна уредба. Тя
е относима към дейността на лицата които организират курсовите за водачи на МПС.
Ето защо и ВОС намери, че ползването на неистинският документ пред служители на
автошколата, е отегчаващо вината
обстоятелство, стоящо извън основните факти, предмет на доказване. В подкрепа
на горното е и обстоятелството, че подс.М. е представил своята диплома за
основно образование в хода на разследването само 3 месеца по късно, след като е
ползвал инкриминирания по делото документ.
2. В жалбата
се прави алтернативно искане за преквалифициране на деянието по чл.308, ал.4,
т.2 НК, тъй като се твърди, приложимостта на чл.93, т.9 от НК. Възраженията за приложението на закон за по-леко
наказуемо престъпление са
основателни по следните причини:
Убегнало е от
вниманието на съда, че е следвало да направи преценка на деянието през призмата
на чл.93 т.9 от НК до колкото такава хипотеза е предвидена в чл.308, ал.4,
т.2 от НК, какъвто е настоящия случай.
При разискване на въпросите, които поставя правната квалификация на
осъщественото при условията на чл. 93, т. 9 НК,престъпление и
обсъждане на обективираната в термина маловажен случай законодателна воля, ВКС
е категоричен и последователен в своите решения, че следва да се преценят в
кумулативна даденост както фактите относно обществената опасност на деянието,
проектирана в неговите времеви и пространствени измерения; в реализирания
механизъм; в индивидуализиращите инкриминирания предмет белези; в липсата или
незначителността на настъпилите вредни последици; в мотивите и подбудите,
ръководещи дееца; в социалните отражение и отзвук на посегателството; така и
съществуващите данни за личността на извършителя на неправомерния акт. С престъплението,
регламентирано в чл.308
ал.4 т.2 от НК, се засягат
обществени отношения свързани най-общо казано с документооборота – съставяне,
използване и съхраняване на различни видове документи. В очертания аспект,
конкретиката на приетата и доказателствено обезпечена фактология предпоставя
маловажност на престъпния акт, когато извършеното, оценено при съблюдаване
комплекса от фактори, правнозначими за тежестта на противоправното
посегателство и личните качества на дееца, представлява по-ниска степен на
обществена опасност и морална укоримост, в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид. В настоящия казус престъплението представлява
по ниска степен на обществена опасност с оглед незначителността на вредните
последици предвид фактите, че подсъдимия освен, че е имал образование изискуемо
за включване в шофьорски курсове и издаване на СУМПС, както и издадено такова
за по-ниска категория. На следващо място от приложените по делото справка
съдимост и характеристика, може да се изведе извод, че се касае за инцидентна
проява, косвено обусловена от необходимостта за по - добра трудова реализация.
Това мотивира основание, предпоставящи преквалификация на престъплението по чл. 316 вр. чл.308 ал.4 т.2 вр.ал.2 от НК ,
тъй като те са определящи като такива представляващи по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от конкретния
вид, в повечето случаи свързани със отсъствие на образование изобщо. Именно в
този смисъл следва да бъде изменена атакуваната присъда на ВРС.
Посоченото правно основание за изменение на присъдата с
приложение на закон
за по-леко наказуемо престъпление
има последица и определянето на наказание в рамките на предвиденото по чл.308, ал.4,т.2
от НК. За това умишлено
престъпление се предвижда наказание
„лишаване от свобода” до 2 години. Същевременно подсъдимият не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV на глава
осма от НК , а от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди. С посоченото
са налице императивните
материално-правни предпоставки за прилагане на чл.78а от НК, поради което подс.О.М.
следва да бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено
административно наказание - „глоба”. При определянето на нейния размер, съдът отчете тежестта на
допуснатото нарушение, степента на вината, ниската обществена опасност на
деянието и дееца, неговото имотно състояние, превес на смекчаващите вината обстоятелства - пълно съдействие за
разкриване на обективната истина, добри характеристични данни, трудова и семейна
ангажираност. Въз основа на всичко изложено съдът намери, че за целите
посочени в чл.36 от НК, на подсъдимия М.
следва да бъде наложено "глоба" в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Предвид изложеното и
на основание чл.337 ал.1
т.2 и т.4 от НПК
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ ПРИСЪДА
по НОХД № 3460/2018г. по описа на
РС гр.Варна, 45-ти наказателен
състав, като прилага закон за по леко наказуемо престъпление и признава
подсъдимия О.Н.М., за виновен, в това че на 11.04.2017 г. в гр. Варна, пред служител на
сектор „Пътна полиция „ при ОД на МВР
Варна се ползвал от неистински официален документ – диплом за средно
образование, серия С-98, №006873 с рег. № 38213/ 02.07.1998г. на , който е
придаден вид , че е издаден от Средно професионално техническо училище по
корабостроене гр. Варна на името на О.Н.М. , като от него за самото съставяне
не може да се търси наказателна отговорност, като извършеното представлява маловажен
случай-престъпление по чл.316 вр. чл.308
ал.4 т.2 вр. ал.2 от НК, поради което и на основание чл. 78а НК, го ОСВОБОЖДАВА от НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и
му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ
"ГЛОБА " в размер на 1000/хиляда/ лева
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.