РЕШЕНИЕ
№ 285
гр. Перник, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20221700500021 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл.258 и
сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена
ОТ: „ЕМЕРАЛД ТРАВЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК: *********,
представлявано от управителя си Я.Х.
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.„Шандор Петьофи“№36,
ЧРЕЗ: адв. К. Д. А.,
със съдебен адрес: ***
ПРОТИВ: Решение № 261047 от 08.10.2021 година,
постановено по гр. д. № 5525/2020 година по описа на РС - Перник,
с което „ЕМЕРАЛД ТРАВЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК: ********* е осъдено да
заплати на В. А. А., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата в размер на 1056,00 лева,
представляваща платено капаро по Договор за туристически пакет № *** от ***, както и
направените по делото разноски в размер на 350,00 лева.
С депозираната въззивна жалба се иска отмяна на Решение № 261047 от 08.10.2021
година, постановено по гр. д. № 5525/2020 година по описа на РС - Перник, като вместо
това бъде постановено решение, с което предявения иск бъде отхвърлен като неоснователен
и недоказан. Жалбоподателя счита, че възприетата от първоинстанционния съд фактическа
обстановка не е безспорно установена и не кореспондира със събраните по делото
доказателства. Сочи се, че съгласно постановените по реда на чл. 290 ГПК от ВКС Решение
1
№ 86 от 14.08.2014г. по гр. д. № 6766/2013г. на IV ГО и решение № 167 от 26.01.2012г. по
т.д. № 666/2010г. на I ТО, при тълкуването на договорите, съгласно чл. 20 ЗЗД, трябва да се
търси действителната обща воля на страните - върху какво страните са се споразумели и
какъв правен резултат трябва да бъде постигнат, като отделните уговорки трябва да се
тълкуват във връзка едни с други и в смисъл, произтичащ от целия договор, с оглед целта
му, обичаите в практиката и добросъвестността. При всяко тълкуване на договорната воля
на страните, съдът е задължен да изясни само обективираната воля на страните, като не я
подменя, защото чрез тълкуване не може да бъдат изменяни договорените от
съконтрахентите права и задължения. Въззивния жалбоподател счита, че обжалваното
решение на Районен съд - Перник не е съобразено с тази задължителна практика на ВКС
при тълкуването на предмета на сключения между страните договор, в т.ч. чл. 2 от същия
„Транспорт“, чл. 4 „Настаняване“, в тяхната взаимовръзка и съобразно смисъла и целта на
договора, при което не е изведена действителната воля на страните. И според жалбоподателя
това е така, тъй като ищецът и ответникът не са сключили договори за туристически пакет.
Излагат се съображения в тази насока, като се обръща внимание на обстоятелството, че в чл.
2 от Договора изрично е отбелязано, че се пътува със собствен транспорт. Обръща се
внимание, че е издадена фактура № *** за сумата в размер на 1056,00 лева, в която изрично
е посочено, че се заплаща туристическа услуга за Бодрум със собствен транспорт в
уговорения хотел. Счита, че внимателния анализ на сключения между страните договор води
до единствения верен извод, че със сключването на същия не е закупен какъвто и да е
туристически пакет по смисъла на §1 т. 67 от ДРЗТ, а договорът има за предмет закупуване
на единична туристическа услуга - настаняване в избрания хотел за 9 нощувки. По изложени
в жалбата аргументи в тази насока жалбоподателя счита, че в настоящия случай, в
отношенията между страните, не може да намери приложение текста на чл. 89 ал. 5 от ЗТ,
който представлява транспониране в българското законодателство на чл. 12 т. 12 от
Директива (ЕС) 2015/2302 на Европейския парламент и Съвета от 25.11.2015г., която се
отнася за пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги. Счита, че
следва да намерят приложение подписаните Общи условия и по-конкретно условията за
анулация на конкретната услуга, която е закупена при условия на ползване на отстъпка
„ранно записване“, при заплащане на 30% от стойността на услугата като депозит и
уговорено предварително право на Туроператора да задържи внесената сума на депозита
при последвал отказ от пътуването.
На следващо място в жалбата се сочи, че дори и да не се възприеме горното
становище, то следва да се има предвид, че заявеният иск е с правно основание чл. 55 ал. 1
предл. 3 от ЗЗД вр. чл. 89 ал. 5 от ЗТ, т.е. дори да се сподели, че въпреки изложените
аргументи отношенията между страните обосновават приложението на чл. 89 ал. 5 от ЗТ, то
следва да се има предвид следното: По делото е било спорно между страните дали в полза на
ищеца е възникнало правото, установено в разпоредбата на чл. 89 ал. 5 ЗТ за прекратяване
на договора и връщане на цялата заплатена сума. В тази връзка жалбоподателя счита, че
дори и да са били налице извънредни и непреодолими обстоятелства по смисъла на чл. 89 от
ЗТ, то същите не са били от такъв характер, че да засягат изпълнението на туристическия
пакет или превоза на пътници до дестинацията. Съдът изрично е приел, че пътуване и
настаняване в избрания от ищеца хотел в същия период, в който е следвало да получи
услугата „настаняване“, е реализирано от страна на Туроператора, което се установява от
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Препоръките на МВР и оценка
степента на риска, въз основа на които решаващия съд е мотивирал изводите си, са
необвързващи и нямат задължителен характер според жалбоподателя. В случая, отказа от
пътуването е по субективни мотиви на самия почиващ, следователно ако се приеме, че е
налице прекратяване на договора, то това е по желание на пътуващия. С тези съображения
се иска отмяната на атакуваното съдебно решение и постановяване на ново, с което
предявения от ищеца иск бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендират се и
разноски за двете съдебни инстанции.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата
страна не е подала отговор на въззивна жалба.
2
В съдебно заседание дружеството жалбоподател „ЕМЕРАЛД ТРАВЕЛ БЪЛГАРИЯ“
ООД, не изпраща представител, с писмена молба, депозирана преди дата на съдебното
заседание, моли да бъде отменено атакуваното решение като неправилно и
незаконосъобразно, при подробно изложени съображения по съществото на спора.
Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Въззиваемият В. А. А., чрез адв.А., пледира за отхвърляне жалбата на „ЕМЕРАЛД
ТРАВЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ООД и за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено
от фактическа страна следното:
За да постанови решението си, районния съд е приел, че на *** чрез туристически
агент „Инвизия“ ЕООД страните са сключили договор за туристически пакет № ***, с
предмет организиране на пътуване (ваканция) с маршрут България – Бодрум – България, с
период на престоя 6 нощувки – 17.09.2020 г. – 23.09.2020 г. в петзвезден хотел в гр. Бодрум,
при резервиране на 2 бр. стаи за настаняване на общо четирима души, и при реализиране на
пътуването със собствен транспорт. Съгласно чл. 7, ал. 3 и чл. 8, ал. 1 от Договора,
резервацията е направена при условията на ранно записване, като стойността на
туристическия пакет възлиза на общо 1799,20 евро /3518,93 лв./.
Съдът е приел за установено още, че ищецът, настоящ въззиваем, е заплатил
авансово капаро в размер на от 1056 лв., равняващо се на 30% от стойността на пакетната
услуга. Безспорно установено по делото е още, че правоотношенто между страните по спора е
прекратено едностранно от А., във връзка с който факт е представена и електронна
кореспонденция между страните от 19.08.2020 г., надлежно приобщена като доказателство по
делото.
В хода на първоинстанционното производство са приети писмени доказателства, от които
се установява факта на сключване на Договор за туристически пакет № ***, ведно с приложимите
Общи условия. Представени са още Декларации Приложения №2, 3 и 4; Приложение № 1 към
чл.82, ал.1 от ЗТ; Приложение № 7 Копие от валидна полица застраховка Отговорност на
туроператора;Платежно нареждане за заплатената сума в размер на 30 % от цената на договора.;
Фактура № ***
Като безспорен факт, съдът е определил още, че пътуването и настаняването на туристи в
хотел „Vogue Hotel Supreme Bodrum” в периода 17.09-23.09.2020 г. фактически е било
реализирано, което обстоятелство се потвърждава от приложена справка от посочения хотел, за
всички туристи по сключените договори на „Емералд Травел“ за посочения период, както и от
разпита на свид. Д. От показанията на последната съдът е установил още, че за м. септември 2020
г. е имало и други туристи, които са поискали отмяна на пътуването си до Турция, но причина за
това не са били административни ограничения, свързани с пътуването.
В хода на производството пред Районен съд – Перник са събрани гласни доказателства от
св. А.Б., който е щял да пътува заедно с ищеца, настоящ въззиваем. Въз основа на изложеното от
него съдът е установил, че именно заради повишеното ниво на риск и отправените препоръки от
Министерство на външните работи за ограничаване на пътуванията на български граждани до Р
Турция, той и В. А. не се чувствали спокойни да осъществят планираното пътуване, поради което
заявили отказа си от същото.
Изложените в исковата молба фактически твърдения и искането за защита сочат на
предявен осъдителен иск с правно основание чл.89, ал.6 вр. ал.5 от Закона за туризма във вр. с
чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД. Възникването на спорното право по този иск предполага наличието на
основните елементи от състава му, а именно наличието на валиден договор за пакетно
туристическо пътуване, изпълнението на който да не е започнало, също така наличието на
непреодолими и извънредни обстоятелства в мястото на дестинация или близост до него; като
тези непреодолими и извънредни обстоятелства да засягат в значителна степен изпълнението на
туристическия пакет.
3
След като взе предвид направените с жалбите възражения и по реда на чл. 269 от
ГПК, Въззивният съд, за да се произнесе взе предвид следното :
Въззивната жалба, депозирана от „ЕМЕРАЛД ТРАВЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ООД, се
явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна,
имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на
разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по
реда на чл. 269 ГПК, Въззивният съд намира, че обжалваното решение се явява валидно.
Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата
компетентност и в предвидената от закона форма.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност
на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Преценявайки изложените доводи, становището на въззиваемата страна, както и
събраните по делото доказателства Въззивният съд намира следното :
И пред настоящата съдебна инстанция страните не спорят, че помежду им е бил
сключен валиден договор за туристически пакет с предмет организиране на пътуване
(ваканция) с маршрут България – Бодрум – България, с период на престоя 6 нощувки –
17.09.2020 г. – 23.09.2020 г. в петзвезден хотел в гр. Бодрум, при резервиране на 2 бр. стаи
за настаняване на общо четирима души, и при реализиране на пътуването със собствен
транспорт. Не се спори и относно обстоятелствата, че ищецът, настоящ въззиваем е заплатил
авансово капаро в размер на от 1056 лв., равняващо се на 30% от стойността на пакетната
услуга, както й, че преди започването на изпълнението на договора, ищецът е заявил
желанието си за прекратяване на договора като се е позовал на пандемията от Covid – 19,
като непреодолими и извънредни обстоятелства в мястото на дестинацията.
Въззивният съд изцяло споделя мотивите на районния съд, установяващи
фактическата обстановка по делото и доколкото пред настоящата инстанция не са
приобщени нови доказателства, то счита, че същите не следва да се преповтарят в
настоящото решение и съгласно чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
В настоящото въззивно производство, с оглед наведените възражения от
жалбоподателя, като спорен се извежда въпросът за това дали предмет на сключения
договор е именно „туристически пакет“ или „единична туристическа услуга“, което е
водещо при преценката за основателността на иска.
Въз основава на съвкупната преценка на събираните по делото доказателства,
обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност, настоящият състав споделя решаващия извод
на първоинстанционния съд, че предмет на договора е именно туристически пакет, поради
което намират приложение разпоредбите на чл.89, ал.5 и ал.6 от ЗТ. Видно от съдържанието
на представения и приет по делото Договор за туристически пакет, в предметът на същия са
включени както настаняване в посочен хотел, така и изхранване, включено в пакетната цена,
както и съответни данъци и такси. Така посоченият предмет на договора безспорно
съответства на тълкуването на понятието „туристически пакет“, дадено в § 1, т. 67 от ДР на
Закона за туризма. Също така, видно от съдържанието на представеното Приложение № 1
към чл.82, ал. 1 от ЗТ, неразделна част от договора, изрично е посочено, че предлаганата
комбинация от услуги представлява туристически пакет по смисъла на Директива (ЕС)
2015/2302, като дружеството „ЕМЕРАЛД ТРАВЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ООД ще носи пълна
отговорност за точното изпълнение на туристическия пакет. В т.7 от същото е посочено, че
преди започване на изпълнението на туристическия пакет, пътуващите могат да прекратят
договора без да плащат такса за прекратяване на договора, при настъпване на извънредни
обстоятелства. Доколкото, както е посочил и първоинстанционният съд, Директива (ЕС)
2015/2302 на Европейския парламент и на Съвета от 25.11.2015 г. относно пакетните
туристически пътувания и свързаните пътнически услуги. е транспонирана в българското
законодателство, то аналог на разпоредбата й за туристически пакет в чл. 12, т. 2 е намерила
4
отражение именно в разпоредбата на чл. 89, ал. 5 ЗТ.
С оглед гореизложеното и доколкото горепосочените писмени доказателства,
изхождат от въззиваемия и същите ясно и непротиворечиво съдържат волеизявлението му,
че предмет на договора е именно туристически пакет, а не единична услуга, то настоящият
състав счита, че това изявление следва да се приеме като извънсъдебно признание на факти
по смисъла на чл. 175 ГПК. Същото е направено от дружеството страна по договора за
туристически пакет, отправено е до потребителя А. – въззиваемия по спора, касае неизгодни
за дружеството факти с оглед настоящото производство, неразделна част е от процесния
договор и се подкрепя от събраните в хода на производството доказателства, а именно
писмените и гласни такива.
По въпроса за приложението на чл. 175, във вр. с чл. 12 и чл. 236, ал. 2 от ГПК е
налице трайно установена практика, формирана по реда на чл. 290 от ГПК – решение №
65/30.07.2014 г. по търг. дело № 1656/2013 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, решение №
84/23.05.2014 г. по гр. дело № 3361/2017 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение №
210/19.19.2016 г. по гр. дело № 861/2016 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение №
235/04.07.2011 г. по гр. д. № 513/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 69/24.06.2011
г. по гр. д. № 584/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 22/19.03.2015 г. по гр.д. №
2979/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и пр. Съгласно тази константна практика, съдът при
установяване на фактите от значение за изхода на делото следва да вземе предвид
процесуалните позиции на страните и направените от тях признания на неизгодни факти,
които преценени според правилото на чл. 175 от ГПК – с оглед на всички обстоятелства по
делото, биха ли насочили към основателност или неоснователност на исковата претенция.
Макар да няма обвързваща съда доказателствена сила, признанието не може да бъде
безпричинно игнорирано. Признанието представлява обяснение на страна по делото, което
съставлява доказателствено средство, когато съдържа неизгодни за нея факти. Признанието
на неизгодни за страната факти може да се направи пред съда или пред друг орган, пред
другата страна или пред трето лице. Ако същото бъде доказано, то представлява годно
доказателствено средство, което съдът следва да вземе предвид при решаването на спора.
Когато страната е направила писмени изявления за факти, касаещи правоотношенията с
насрещната страна по гражданскоправния спор, тези извънсъдебни признания за неизгодни
за страната факти съставляват доказателство, което следва да бъде ценено от гражданския
съд.
С оглед гореизложеното, настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е
достигнал до правилен извод, че исковата претенция е основателна, като е формирал волята
си въз основа на пълен и обективен анализ на доказателствената съвкупност по делото, като
последната е в достатъчен обем.
Относно другото възражение, релевирано във въззивната жалба от „ЕМЕРАЛД
ТРАВЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ООД, че отказът от пътуването е по субективни мотиви на
пътуващите, а не е породено от непреодолими и извънредни обстоятелства, настъпили или
случващи се в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него, поради което
основателно заплатената сума не е възстановена. В допълнение се възразява, че процесната
сума се дължи на дружеството като обезщетение за прекратения договор.
Настоящият състав намира това възражение за напълно неоснователно. Както е
разяснил първоинстанционният съд, така и настоящият, счита, че разпространението в
световен мащаб на инфекциозна болест – вирус „COVID - 19“, обявено за „пандемия“ от
СЗО през м. март 2020 г. безспорно се явява извънредно обстоятелство. Макар действително
препоръките на Министерство на външните работи и посочените от същото оценки степента
на риск при пътуване в чужбина, в частност до Р Турция, да нямат задължителен характер за
гражданите, то с оглед мащаба и естеството на пандемията към процесния момент –
прекратяването на договора 19.08.2020 г., свидетелстват за възможна опасност за
пътуващите. Поради това, настоящият състав счита, че решението на пътуващите не следва
да се счита за субективно такова, а същото е съобразено с актуалната обстановка както в
държавата на заминаване -България, така и в държавата на пристигане – Турция, доколкото
5
прекратяването на договора е заявено по-малко от месец преди датата на отпътуване. В
подкрепа на този извод са гласните доказателства и на двамата свидетели. Св. Б.
категорично заявява, че той и останалите пътуващи са изпитвали силно притеснение за
здравето си именно във връзка с пандемията. Свидетелката Д., представител на въззиваемия,
заявява, че през процесния период и други туристи са отменили свои резервации, поради
което настоящият състав счита, че решението на пътуващите, в т.ч. въззиваемият В. А., не е
изолирано такова, а е породено именно заради непреодолими и извънредни обстоятелства,
настъпили или случващи се в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до
него и правилно същият е заявил желанието си за възстановяване на заплатеното от него на
основание чл.89, ал. 5 и ал.6 от ЗЗД.
Действително, както е посочено още в исковата молба, с приетия Закон за мерките и
действията по време на извънредното положение, в актуалната му редакция към датата на
прекратяване на договора, урежда възможността при туристическо пътуване, отменено до 31
декември 2020 г. поради разпространението на COVID-19, туроператорът да предложи на
пътуващия ваучер за заплатената от последния сума. Ако пътуващият не приеме ваучера и
при липса на друго споразумение за туристически пакет - заместител, между туроператора и
пътуващия, туроператорът възстановява до 12 месеца, считано от датата на отмяната на
пътуването, всички плащания, които е получил от пътуващия или от негово име.
Настоящият спор не попада в тази хипотеза, както правилно е посочил и
първоинстанционният съд, доколкото между страните не се спори, а и от представените
доказателства по делото – писмо от хотел „Vogue Hotel Supreme Bodrum” и извадка от
книга за настанявания в хотела, се установява, че за периода от 15.09.2020 г. до 23.10.2020 г.
хотелът е бил отворен за обслужване и настаняване на туристи.
Въззивната инстанция, след като не установи и нарушение на императивни
материалноправните разпоредби, за които съгласно ТР № 1 от 09.12.2013 год. по тълк.д. №
1/2013 год. на ВКС, ОСГТК, следи служебно - дори ако тяхното нарушение не е въведено
като основание за обжалване, се налага извод за правилност на обжалвания съдебен акт.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По исканията за присъждане на разноски, въззивният съд за да се произнесе взе
предвид следното:
С оглед резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивната жалба
на осн. чл. 273 във връз. с чл. 78, ал.2 от ГПК на въззивника не се следва да бъдат
присъждани, направените в хода на въззивното производство разноски.
Въззиваемата страна претендира и доказва разноски по представен списък по чл. 80
пред въззивната инстанция в размер на 300.00 лв., – заплатено адв. възнаграждение (видно
от договора за правна защита от ***, с направено отбелязване, че уговореното адв.
възнаграждение е платено в брой към дата на подпасване на договора), които му се дължат
от жалбоподателя изцяло, предвид неоснователността на жалбата.
С оглед цената на иска, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. първо ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261047/08.10.2021 г., постановено по гр.д. №
5525/2020 г. на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА „Емералд Травел България“ ООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на В.
А. А., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 300,00 лв. / триста лева /,
представляваща направени разноски във въззивното производство.
6
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7