РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. Русе, 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, първи
касационен състав, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАН ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ГАЛЕНА ДЯКОВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурор ПЛАМЕН ПЕТКОВ като
разгледа докладваното от съдия ДЯКОВА КАН дело № 70 по описа
за 2023 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Г.Д.Г. ***, чрез
адвокат-пълномощник Н.Я. ***, против Решение №177 от 06.12.2022г., постановено
по АНД №279 / 2022 г. по описа на Районен съд – Бяла, с което е потвърдено
Наказателно постановление /НП/ № BG-03042033/4000/Р8-354/26.09.2022г.,
издадено от Директор на Национално ТОЛ управление/НТУ/ към Агенция „Пътна
инфраструктура“/АПИ/, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.167а, ал.3 от ЗДвП и на същото основание е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1800лв.
Като касационно
основание се сочи допуснато от въззивната инстанция нарушение на процесуалния и
материалния закон. Посочва се, че във въззивното производство не са събрани
доказателства относно изправността на бордовото устройство на ППС, поради което
считат, че не е установена правилно фактическата обстановка и не е отхвърлена
вероятността за наличие на техническа неизправност в комуникационната система
на дружеството, което е монтирало и обслужва бордовото устройство, поради което
незаконосъобразно отговорността за тази неизправност се вменява на водача на
ППС. Посочва се в жалбата, че не е доказано авторството на нарушението и в
нарушение на процесуалните правила самоличността на нарушителя е установена в
производството по обжалване на НП. Касаторът счита, че в НП неправилно е
квалифицирано нарушението като такова по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, като посочва, че е налице състава на
чл. 139, ал.7 от ЗДвП, което счита за самостоятелно основание за отмяна на НП. Иска
се отмяната на въззивното решение и решаване на делото по същество чрез отмяна
на наказателното постановление.
Ответникът по
касационната жалба в подробен отговор по нея изразява становище и сочи доводи,
че същата е неоснователна. В с.з.
касационният ответник се представлява от упълномощен процесуален представител –
юрисконсулт в сектор“Контрол и правоприлагане“ Русе, отдел “Контрол и
правоприлагане“ на НТУ към АПИ.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и
оставяне в сила решението на РС - Русе.
Съдът, като взе
предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по
делото доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.
218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е
подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и
чл. 213 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
С НП №
BG-03042033/4000/Р8-354/26.09.2022г., издадено от Директор на Национално ТОЛ
управление/НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“/АПИ/, на жалбоподателя Г. е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 1080/хиляда и осемстотин/лв
за извършено нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП. С решението си въззивният съд е
потвърдил атакуваното НП.
От фактическа страна
по делото е установено, че на 03.04.2022г. жалбоподателят управлявал ППС –
влекач с рег.№ Х 7247КТ, марка и модел ДАФ ХФ 460 ФТ, с 5 оси и обща технически
допустима максимална маса - над 12т. ППС било собственост на ЕТ“Сърнела-Петко
Ангелов“ гр.Хасково, като търговецът-собственик имал сключен договор с
дружество „Диджитол смарт инфраструктура“АД, които предоставили и монтирали в
автомобила бордово устройство, което да генерира и подава данни за отчитане и
определяне размера на дължимата тол такса. Около 19,52ч. автомобилът се намирал
на ГКПП Дунав мост в посока излизане от РБългария към РРумъния. На граничния
пункт св.Чернева – инспектор в Агенция Митници, извършила автоматична проверка
на автомобила чрез въвеждане данните му в информационната система. При
проверката системата индикирала нарушение за конкретното ППС, а именно, че за
същото не е заплатена таксата за ползване на пътната мрежа по чл.10, ал.1, т.2 ЗДвП към дата 21.03.2022г. в 21,37ч. в
участък по ПП I-5, отсечка км 34+704, където автомобилът бил засечен с
контролно устройство с идентификатор № 20751. За тази дата 21.03.2022г.
превозвачът ЕТ“Сърнела-Петко Ангелов“ имал предплатена сума от 2835,57лв по
договора с „Диджитол смарт инфраструктура“АД за отчитане и заплащане на
дължимите суми за пътна такса. Нарушението било установено чрез генериран
доказателствен запис, за който жалбоподателят бил уведомен, бил запознат и със
снимков материал. Във връзка с установеното нарушение на водача били
предоставени две възможности – да плати компенсаторна такса или да му бъде
съставен АУАН. Тъй като жалблоподателят отказал да заплати компенсаторна такса,
актосъставител Ч. му съставила АУАН, който системата автоматично генерирала
след въвеждане на данните на водача и автомобила. При връчване на акта
жалбоподателят вписал в него неконкретизирани възражения. След приключване на
проверката водачът заплатилтаксата по чл.10б, ал.5 от Закона за пътищата в
размер на 119лв, за което му била издадена квитанция от същата дата.
На 26.09.2022г. Директорът
на НТУ издал обжалваното НП, като в него
възприел изцяло фактическата обстановка в акта, нарушението и неговия автор. За
издаване на НП били събрани допълнителни доказателства, а именно справка от нац.регистър на превозните
средства и техните собственици, воден от МВР, в резултат на което е установено,
че процесното ППС е с обща технически допустима максимална маса 19500кг.
След надлежно
връчване на НП същото е обжалвано пред въззивния съд, като във въззивната жалба
са наведени доводи, че не е доказано авторството на нарушението и този въпрос
не е изследван от наказващия орган. Във връзка с това съдът служебно е изискал
справка от превозвача, от която се установява, че на 21.03.2022г. процесното
ППС е управлявал жалбоподателят Г.. От наказващия орган е представено
становище/л.50 АНД 279/2022г. РС Бяла/,
че в данните за движението на процесното ППС се съдържат сегменти, за
които има получени и платени тол декларации за датата на нарушението. От представеното
писмо от „Диджитол смарт инфраструктура“АД/л.52 АНД 279/ 2022г. РС Бяла/ се
установява, че според доказателствените записи в тяхната система бордовото
устройство, асоцирано в ППС, е било изключено от 18,26ч. до 22,06ч. на 21.03.2022г.
и нарушението е регистрирано в 21,37ч. след преминаване на контролна рамка. При
така установената фактическа обстановка, доказана категорично с представените
пред въззивния съд доказателства, съдът е приел, че атакуваното пред него НП е
законосъобразно, тъй като жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по
чл.179, ал.3а от ЗДвП и е потвърдил НП.
Касационната инстанция не споделя
изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона.
Събраните доказателства не са обсъдени и проверени в тяхната съвкупност, както
изискват чл.107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, като въз основа на тях районният съд е
достигнал до необосновани фактически и правни изводи. Основателен е доводът на
касатора за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при
постановяване на въззивното решение, поради това, че същото е обосновано с
доказателства, които не са събрани от наказващия орган преди издаване на
санкционния акт и този акт е издаден, като посочените в него реквизити не
намират опора в първоначално събраната и проверена информация по основни факти,
свързани с нарушението и неговия автор. Съдът в хода на съдебното дирене,
предвид принципа на служебното начало в наказателния процес–арг.чл.107, ал.2 НПК, има възможност и е длъжен да събира доказателства за да осигури обективно,
всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото при точно спазване
на закона. Въпреки това, административно наказващият орган не е освободен от
първоначалното задължение при издаване на НП да изследва и докаже самостоятелно
съставомерните факти, да докаже
авторството на нарушението и да го квалифицира правилно.
Настоящият състав изцяло споделя
доводите в касационната жалба, че в административнонаказателното производство
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с правото
на защита на жалбоподателя, доколкото едва в съдебна фаза на административно
наказателното производство и то служебно, по почин на съда са изискани и
представени доказателства относно авторството на нарушението. Основателни са
доводите, че в съдебната практика, включително и в цитираната в жалбата,
категорично е застъпено становището, че самоличността на нарушителя се
установява в началото на административнонаказателното
производство. В процесния случай самоличността на нарушителя при съставяне на
АУАН е предполагаема. Не са събрани никакви доказателства и при издаване на НП,
от които категорично да се установи и докаже, че жалбоподателят е бил водач на
процесното ППС на инкриминираната дата и час. С неизпълнението на тези законови
задължения наказващият орган е нарушил императивната
разпоредба на чл.53, ал.1 от ЗАНН, според която наказващият орган издава
наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно
административно наказание, когато установи по несъмнен начин факта на
извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило, и
неговата вина, ако не са налице основания за прекратяване на производството, за
прилагането на чл. 28 или не е сключено споразумение с нарушителя. По отношение
установената самоличност на нарушителя е още по категорична разпоредбата
на чл.53, ал.2 от ЗАНН, според
която наказателно постановление се
издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина. В процесния случай самоличността на нарушителя е предполагаема
до фазата на съдебното производство, където съдът по свой почин е събрал
доказателства. Въпреки че те потвърждават тезата на наказващия орган, тези
действия на съда не санират допуснатото процесуално нарушение от страна на наказващия
орган при издаване на НП, с което е нарушено правото на защита на
жалбоподателя.
В касационната жалба са основателни
доводите, че в НП неправилно е посочена нарушената материалноправна норма.
Посочено е, че е нарушението е по чл.179, ал.3а от ЗДвП, според който водач, който управлява пътно превозно
средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен
в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на
Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата,
съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер
1800 лв. Посочената норма е санкционна, в нея не се посочват права и задължения
на водача. В разпоредбата на чл.139, ал.7 от ЗДвП се съдържа правилото за
поведение, което според наказващия орган е нарушено, тъй като в посочената
норма е вменено, че водачът на пътно превозно средство от категорията по чл.
10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от
платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения
за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл.
10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са
изпълнени от трето лице. Неправилната квалификация на нарушението е съществено
нарушение на процесуалните правила, нарушена е императивната разпоредба на чл.57,
ал.1, т.6 от ЗАНН, като неправилно са посочени законните разпоредби, които са
били нарушени виновно. Нарушението е съществено, защото отново е свързано с
правото на защита на жалбоподателя, в правата на който е да разбере какво
нарушение е извършил и срещу какво да се защитава, като допуснатото нарушение е
самостоятелно основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно.
С въззивната жалба са представени
доказателства за наличието на монтирано бордово устройство в ППС, като така е
оборена тезата, че в НП, че такова липсва. Същевременно оборването на това
твърдение на наказващия орган не променя извода на въззивния съд, че
жалбоподателят е осъществил състав на нарушение, което се изразява в това, че
водачът управлява ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно
изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна
карта за същата. Въззивният съд е приел извода на наказващия орган, че водачът
не е изпълнил съответните задължения за установяване на изминатото разстояние,
въз основа на което се изчислява и заплаща пътната такса. Заплащането на
пътните такси е уредено в чл. 10 и сл. от Закона за пътищата/ЗП/, Закона за
движението по пътищата и Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане
и функциониране на смесената система за таксуване на различните категории
превозни средства на база време и на база изминато разстояние. Ползвателят на
платената пътна мрежа има възможност да избере начина, по който да се определи
и съответно да заплати т.нар. тол такса: чрез закупуването на еднократна
маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително
заявено от него разстояние по определен маршрут или чрез декларирани тол данни в реално
време - т.нар. тол декларации, подадени посредством бордово устройство по реда,
предвиден в Наредбата по чл. 10, ал. 7 от ЗП. След като в ППС е монтирано
бордово устройство е очевидно, че ползвателят на платената пътна мрежа е избрал
този начин за плащане на тол такса. Едно от задълженията на водача според чл.139, ал.7 ЗДвП преди движение по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за
участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на
дължимата такса по чл. 10, ал.1, т.2 от ЗП, освен когато тези задължения са
изпълнени от трето лице. В НП, въпреки че подробно е описано как за процесното
ППС не е заплатена пътна такса, очевидно поради бездействие, не е посочено ясно
и конкретно какво точно не е извършил водача на ППС от възможностите, които му
предоставя закона и възможностите, с които той разполага при наличие или липса
на бордово усторйство. За установеното нарушение е ангажирана административно наказателна
отговорност на определено лице и в НП следва ясно да се посочи в какво се
изразява неговото незаконосъобразно поведение. В случая липсва ясно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата,
които го потвърждават, с което е нарушена императивната разпоредба на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН. В случая в НП са посочени последиците от нарушението-незаплатена
пътна такса, но не е изяснен и посочен механизма на извършеното нарушение, при
условие че той не е единствено възможен.
В процесния случай от събраните в
съдебна фаза доказателства се установява, че за инкриминираната дата
21.03.2022г. превозвачът ЕТ“Сърнела-Петко Ангелов“ имал предплатена сума от
2835,57лв по договора с „Диджитол смарт инфраструктура“АД за отчитане и
заплащане на дължимите суми за пътна такса. Установено е от доказателствените
записи в системата на дружеството доставчик на услуга, че бордовото устройство,
асоцирано в ППС, е било изключено от 18,26ч. до 22,06ч. на 21.03.2022г., т.е.
за по-малко от 3ч. По никакъв начин не са изследвани причините поради които
устройството е било изключено. Логични са възраженията във въззивната, а после
и в касационната жалба, че неподаването на тол декларация е в резултат на
техническа неизправност на бордовото устройство, с което се поставя под въпрос
наличието на субективната страна на нарушението. Тези съмнения е следвало да бъдат отстранени
чрез назначаване на съдебна - автотехническа експертиза, при която вещото лице
: 1. Да провери бордовото устройство, монтирано в процесния автомобил, било ли
е технически изправно /при възможност за такава проверка/ към момента на
нарушението, чрез съответната система за мониторинг, която отчита и записва в
реално време информацията и статуса на бордовото устройство под формата на
технически логове; 2. Да даде информация за начина на работа на устройството
как работи, как се включва и може ли водача да влияе на бордовото устройство;
3. Да даде отговор на въпроса, възможни ли са хипотези, в които е възможно
бордовото устройство да не работи и съответно статуса му към момента на
нарушението; 4. Да съобрази всичко това с периода на експлоатация на
устройството по данните от делото -
специално за процесната дата и час и разбира се, в близките около
нарушението часове. В тази връзка да опише техническия статус на устройството
за този период. Има ли данни за този период /по време на нарушението или близък
диапазон/ да е било изключено или с изчерпана батерия и да установи причината за това; 5. Възможно
ли е неподаването на данни към съответния сегмент на посочената в НП дата да се дължи на
нарушен сигнал - движение през зона на заглушаване на сигнала и прекъсване на
GNSS и GPRS връзка или нарушена синхронизация - токов удар в сървъра, записващ
техническите логове в системата за мониторинг, която отчита и записва в реално
време информацията и статуса на бордовото устройство под формата на технически
логове или др. проблем; 6. Да провери констатирани ли са технически
неизправности в АТТС устройство от първоначалната му инсталация до датата на
нарушението включително, как е
отбелязано това в документацията за устройството /съответните протоколи/ и
какви са били причините за тези неизправности? Други въпроси, ако съдът намери
за уместно да формулира към вещото лице с оглед изясняване на всички важни за
делото факти и обстоятелства.
Изясняването на
тези обстоятелства е от значение с оглед преценката и на маловажността на
случая. При евентуално установено умишлено изключване на бордовото устройство
за около 2ч.30мин. следва да се обсъди и въпроса за това съръзмерно ли е
наложеното наказание на водача с оглед реалните негативни последици от
нарушението. Липсата на достатъчно събрани доказателства са принципно основание
за връщане на делото за цялостно изясняване на относимите фактически положения.
В процесния случай връщането не е необходимо, предвид наличието на другите
установени нарушения, свързани със съществени нарушения на процесуалните правила,
които са самостоятелни основания за отмяна на въззивното решение и на НП и
които не могат да бъдат санирани дори при повторно разглеждане на делото. По
изложените съображения настоящият състав намира, че въззивният съд е приложил
неправилно закона, в хипотезата на чл. 348, ал. 1,т.2 от НПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН и решението му следва да бъде отменено. Отстраняването на грешката на РС
Бяла не изисква нови процесуални действия и може да бъде извършено от
касационната инстанция. Настоящият съдебен състав намира, че е налице
приложното поле на разпоредбата на чл. 222, ал. 1 от АПК и следва да реши
делото по същество, като отмени като незаконосъобразно наказателното
постановление, издадено от началника на отдел „Контрол и правоприлагане“ в НТУ
към АПИ.
Предвид
основателността на касационната жалба и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, §
1, т. 6 от ДР на АПК, във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя се
следват направените разноски. Те възлизат на 350 лева - договорено и заплатено
възнаграждение за адвокат, съгласно представения договор за правна защита и
съдействие /л.6 от АНД 279/2022г. на РС Бяла/. Направените разноски следва да
бъдат възложени на Агенция „Пътна инфраструктура“, която е юридическото лице.
Предвид
изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №177 от 06.12.2022г.,
постановено по АНД №279 / 2022 г. по описа на Районен съд – Бяла, с което е
потвърдено Наказателно постановление /НП/ №
BG-03042033/4000/Р8-354/26.09.2022г., издадено от Директор на Национално ТОЛ
управление/НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“/АПИ/.
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №
BG-03042033/4000/Р8-354/26.09.2022г., издадено от Директор на Национално ТОЛ
управление/НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“/АПИ/, с което на Г.Д.Г. с ЕГН ********** *** за нарушение на чл.179,
ал.3а ЗДвП и на същото основание е
наложено административно наказание Глоба в размер на 1800/хиляда и осемстотин/лв.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.
София да заплати на Г.Д.Г. с ЕГН **********
***, сумата от 350/триста и петдесет/лв - разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ от съдия ЕЛИЦА
ДИМИТРОВА:
Не споделям мнението на мнозинството по
отношение на постановеното решение по к.а.н.д.70/2023г по описа на АС-Русе ,
както касателно резултата, така и относно мотивите.
Считам,че посочените съществени
процесуални нарушения не са налични, и ако дори такива да са установени, то се
налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото със задължителни
указания на друг състав на съда за ново
разглеждане,посредством назначаване на СТЕ с посочените в мотивите на
касационното решение задачи.
Съдът / РС-Бяла/ не е упражнил превратно
задълженията си по чл.107 НПК, напротив, следвайки служебното начало е положил
усилия да изясни съставомерни факти и обстоятелства, относно авторството и
нарушението.По отношение на възраженията на жалбоподателя съм съгласна, че е
следвало да прояви активност чрез назначаване на СТЕ по направените възражения,
но това като резултат не би довело до цялостна отмяна на НП.
Становището на мнозинството за „
предполагаемо“ авторство на водача във фазата на административнонаказателното
производство не приемам за почиваща на нормите на ЗДвП-чл.139 ал.6 и ал.7 създаваща задължение на водач на ППС „водачът на пътно превозно средство е длъжен преди
движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата
по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП в случаите, когато такава е дължима според категорията
на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице“,
ал.7: „водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената
пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за
установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето
лице“, респ.чл.10
ал.2 вр.ал.1 т.2 от ЗП. Изискуемите съставомерни признаци на състава по чл.179
ал.3а ЗДвП изрично посочват субекта на нарушението –водач, който впрочем има множество
задължения по подзаконови НА,вкл. и да се убеди за предварително заплатени
такси, винетни или тол такива.Описанието на нарушението е подробно и конкретно
и то сочи,че бордовото устройство е било изключено от 18,26ч до 22,06ч на
21.03.2022г., като управлението му зависи от действията или волята на водача,
освен ако по независещи от волята му причини / техническа повреда, липса на
връзка и т.н./,т.е съставомерни обстоятелства по чл.14 НК не е бил в състояние
да предвиди.
Противно на становището на мнозинството с
оглед на нормативната уредба в ЗП и ЗДвП , административно- наказващият орган
не „ предполага авторство“ ,а е обвързан с една оборима в хода на съдебното
производство по обжалване на НП законова презумция за вината на водача. РС-Бяла
изпълнявайки задълженията си служебно да изясни вина и авторство е положил
усилия за събиране на доказателствен материал и не е допуснал в тази връзка
нарушение на процесуалните правила, а такива не са и допуснати в хода на
издаване на НП, при дадената възможност за възражения. Правото на защита на
наказаното лице не е нарушено.
Личното ми становище е, че решението следва
да бъде отменено ,но върнато за ново разглеждане от друг състав на съда за
изясняване на причините,поради което бордовото устройство е било изключено,
дали това се дължи на механична/техническа/ грешка,извън волята на наказаното
лице, за да намери евентуално приложение на хипотезата на чл.14 НК
СЪДИЯ ЕЛИЦА ДИМИТРОВА: