Решение по дело №181/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на 145 и сл.  АПК във връзка с чл.118, ал.1 и ал.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано по жалба на Л.В.М. ***, против РЕШЕНИЕ № 1040-06-6/01.02.2024г. на Директор на ТП на НОИ - Враца, с което е отхвърлена жалбата му, като неоснователна и е потвърдено Разпореждане № 061-00-368-3/23.11.2023 г.  на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Враца, за отказ за изплащане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано, тъй като е издадено при съществени нарушения на процесуалните разпоредби, противоречи на материалноправни разпоредби и не съответства с целта на закона. Излагат се подробни аргументи в подкрепа на тезата, че решението е издадено без да се обсъдят всички събрани в производството доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и при необоснованост на направените фактически и правни изводи, с което са нарушени основните начала законност, обективност и служебно начало. Поддържа се, че административният орган не е проверил обективно всички факти и обстоятелства от значение за определяне и отпускане на обезщетението, включително фактите, че жалбоподателя пребивава постоянно в РБ от 28.02.2023 г., живее в ***, осигурен е като военнослужещ в БА и работи в ***, което е довело до противоречие с обективната истина на установените в разпореждането фактически положения.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител * С.К., моли съдът да отмени обжалвания административен акт, по изложените доводи в жалбата и представените писмени доказателства. Подробни съображения в подкрепа на направеното оспорване се излагат и в представена по делото  писмена защита. Претендират се разноски, съобразно представен по делото списък на разноските.

Ответникът - Директора на ТП на НОИ – Враца в с.з. не се явява и представлява. В първото по делото с.з. 18.04.2024 г., чрез процесуалния представител * Ц.Ц. изразява становище за неоснователност на жалбата.

По делото са приети представените с административната преписка писмени доказателства, както и допълнително представени от страните писмени доказателства.

Съобразявайки събраните по делото доказателства и посочените от  страните становища и с оглед на разпоредбата на чл.168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, съдът приема за установено следното:

Производството пред ТП на НОИ – Враца е започнало по подадено от Л.В.М. заявление вх. № 061-00-368 от 28.02.2022 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/ на основание чл. 54а КСО, като е декларирал прекратяване на осигуряването считано от 24.02.2022 г., както и че е упражнявал трудова дейност в *** в периода 29.06.2020 г. до 23.02.2022 г. С писмо изх. № У-061-00-368-1/02.03.2022 г. на жалбоподателя били дадени указания в 15-дневен срок да представи заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава членка на ЕС със СЕД U002 и U004 и декларация за пребиваване.

В изпълнение на дадените указания, жалбоподателят представил Декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004, в която декларирал, че последният период на заетост в чужбина е от 24.02.2021 г. до 23.02.2022 г. в ***, където е работил като наето лице. Декларирал е, че партньорът му е живял в държавата по последната заетост, няма деца, не притежава собствено жилище, а през периода на последната му заетост преобладаващата част от роднините му са живеели в Република България, преобладаващата част от социалните му контакти са в България, където и възнамерява да се установи трайно.

 Видно от Справка вх. № 061-00-368-2/07.03.2022 г., изготвена от ст. експерт оп осигуряването в ТП на НОИ – Враца, са приети заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава членка на ЕС със СЕД U002 и U004, Декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на член 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004 от 13.11.2020 г. и копие на 9 бр. документи от ***.

С Разпореждане № 061-00-368-1/07.03.2022 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Враца, образуваното административно производство било спряно за събиране на доказателства от осигурителната институция в ***.

От страна на ТД на НОИ - Враца бил извършен електронен обмен на социално-осигурителна информация между България и ЕС, в резултат на който са получени формуляри СЕД U017 и U004, удостоверявящи периодите на осигурена заетост, както и дохода на жалбоподателя.

Производството е възобновено с Разпореждане № 061-00-368-2 от 20.11.2023 г.  на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Враца.

С Разпореждане №061-00-368-3 от същата дата - 20.11.2023г. Ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Враца отказал на основание чл. 54ж, ал. 1 вр. чл. 11, § 3, б. "а" и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. отпускането на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО. В мотивната част административният орган посочил единствено, че съгласно разпоредбите на Регламент (ЕО) 883/2004, НОИ не е компетентната институция по отпускането на парично обезщетение за безработица.

Със Заповед № 1015-06-98/27.05.2021 г. на Директора на ТД на НОИ Враца издателят на разпореждането М.И.-К. – ***, е определена за длъжностно лице, което да издава разпореждания на основание чл. 54ж и др. от КСО.

Жалбоподателят подал до Директора на ТП на НОИ Враца (компетентен орган по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б"   КСО) жалба в законоустановения срок по чл. 117, ал. 2, т. 2 КСО, регистрирана с вх. № 1012-06-1/02.01.2024 г., в която изразява несъгласието си от постановения отказ, като излага подробни аргументи за незаконосъобразност и необоснованост на разпореждането, посочвайки, че не са обсъдени събраните в производството доказателства, с което съществено са нарушени и процесуалните правила при издаването му.

Последвало издаване на оспореното в настоящото производство Решение № 1040-06-6/01.02.2024Г. на Директор на ТП на НОИ - Враца, с което жалбата е отхвърлена, като неоснователна и е потвърдено Разпореждане № 061-00-368-3/23.11.2023 г. за отказ за изплащане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. В решението са изложени  фактически и правни основния за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на разпореждането.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Оспорването е извършено от лице с надлежна легитимация – адресат на обжалвания административен акт,  на който е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица. Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал. 1 АПК вр. с чл. 118, ал.1   КСО и от външна страна отговаря на изискванията на чл. 150 и чл.151 АПК. Изпълнена е задължителната процедура за оспорване на разпореждането пред ръководителя на съответното ТП на НОИ и на съдебен контрол подлежи не разпореждането, а потвърждаващото го решение на Директора на ТП на НОИ Враца, което е произнесено в едномесечния срок по чл.117, ал.3 КСО. Липсват очертаните в чл.159   АПК отрицателни предпоставки, поради което жалбата се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 168 АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146   АПК, вкл. да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

При извършената служебна проверка, съобразно установеното в посочената в предходния абзац разпоредба, съдът не установи оспореният акт да е нищожен. Издаден е от компетентен орган с изрично очертани в чл. 117, ал.1, т.2, б."б" КСО правомощия да се произнася по жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица. Потвърденото разпореждане също е издадено от орган, разполагащ с компетентност, установена с приложената  Заповед №1015-06-98/27.05.2021г. Според чл. 54ж, ал. 1 КСО, паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ.

Спазени са изискванията за форма на акта, който е издаден в писмена форма и има изискуемото по чл.59 АПК съдържание. Посочени са наименованието на органа, който издава акта, наименованието на акта, адресат, мотивна част, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган. Макар самото разпореждане да не е мотивирано, според чл. 97, ал. 1, изр. 2 АПК, когато органът отхвърли жалбата или протеста, мотивите на това решение се смятат за част от мотивите на административния акт. Спецификата на обжалването пред съд на актове, постановени по реда на КСО, се състои в това, че се обжалва не потвърденото разпореждане, а потвърждаващото го решение, поради което на съдебен контрол за законосъобразност подлежи решението на горестоящия орган.

Обжалваното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е отменително основание чл.146, т. 3 АПК.

Мотивите на  осигурителните органи е, че жалбоподателят се е завърнал в България в период, който е следващ този на последната трудова заетост и е след изтичането му, поради което не са налице предпоставките на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004г. и на чл.11 от Регламент № 987/2009 г., за отпускане на обезщетение от българска страна. Съгласно потвърдени данни със СЕД U017, получен чрез системата за електронен обмен на социално информация между България и EC /ESSII/, вх. № 1019-06-235 # 1 от 12.08.2022 г., за периодите от 29.06.2020 г. - 02.10.2020 г. вкл., 19.10.2020 г. - 31.12.2020 г. вкл., 01.01.2021г. - 21.02.2021 г. и от 24.02.2021 г. - 23.02.2022 г. вкл. жалбоподателят М. е упражнявал трудова дейност и спрямо него се е прилагало законодателството на ***, в резултат на което, именно *** се явява компетентната държава-членка, съгласно разпоредбата на чл.65, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004. Също така, лицето е попълнило Декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на член 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004, посредством която се цели установяване на обективни елементи за обичайното пребиваване и намерение за трайно установяване на територията на една от държавите - членки.

Според удостовереното със Структуриран електронен документ Н 006 от *** и факта на пребиваване на територията на ***, както и определеното пребиваване във основа на саморъчно попълнената декларация от лицето, жалбоподателят не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 65, параграф 5, във връзка с чл. 65, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, тъй като ДЧ по пребиваване и компетентната ДЧ по последна заетост съвпадат. Това от своя страна означава, че КИ на ДЧ, която следва да извърши преценка и съответно да отпусне парично обезщетение за безработица е институцията на ***. Според ответника това е така, защото за периода 29.06.2020 г. - 23.02.2022г. М. нито е осъществявал дейност при прилагане на българското законодателство, нито Република България е била държавата по пребиваване по смисъла на регламентите в областта на социалната сигурност.

В тази връзка независимо от цитирането на релевантните разпоредби, административните органи изобщо не са вникнали в техния смисъл и не са съобразили, че лицето не е продължило да пребивава в *** след като е останало безработно, а е пристигнало в България и се е поставило на разположение на службите по заетостта в България. Нормата на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. следва да се тълкува и прилага във връзка с разпоредбите на член 11 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския Парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, тъй като във втория текст са посочени елементите за определяне на пребиваването.

Действително в изпратения от *** СЕД Н006 е предоставена информация за пребиваване на М. в посочения период, но тази информация, противно на възприетото от ответника становище, не може да бъде ръководеща. И това е така, защото самият Регламент и този по прилагането предвиждат и ред за разрешаване на спорове между компетентните институции на държавите-членки. Затова и в случая следва да се преценят всички релевантни за определяне на държавата по пребиваване обстоятелства по начините и критериите, посочени в Регламента по прилагане и в Наръчника, независимо от признаването от страна на ***, че същата е държава по пребиваване. Според съда на ЕС /Решение от 25 февруари             1999 г. по дело R.S./Adjudication Officer, C-90/97, Решение от 17 февруари 1977 г. по дело S.di.P./Office national de l'emploi, C-76/76, и Решение от 8 юли 1992 г. по дело D.K./Bundesanstalt fur Arbeit, C-102/91, държава - членка по пребиваване е "държавата, в която съответните лица пребивават обичайно и в която се намира обичайният център на техните интереси" и в този контекст следва при тази оценка да се вземе предвид по-специално положението на семейството на заетото лице, причините, които са го принудили да се премести, продължителността и непрекъснатостта на пребиваване, фактът (когато е уместно), че е на постоянно работно място, и намеренията му, които са видни от всички тези обстоятелства. Обичайният център на интересите трябва да се определя въз основа на фактите, като се отчетат всички обстоятелства, указващи държавата, която лицето действително е избрало като своя държава по пребиваване.

В конкретния случай органите на ТП на НОИ Враца не са преценили центъра на интересите на лицето въз основа на цялостна оценка на наличната информация относно релевантните факти, съгласно посочените в чл. 11, § 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 критерии.

Тези релевантните факти може по целесъобразност да включват: продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави-членки; положението на лицето, включително естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, по-специално мястото, където обичайно се упражнява тази дейност, постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост; семейното положение и роднинските връзки на лицето; жилищното положение на лицето, по-специално доколко е постоянен характерът му; държавата-членка, в която се счита, че лицето пребивава за целите на данъчното облагане.

Освен това в § 2 от същия текст изрично е посочено, че когато съобразяването на различните критерии, основаващи се на приложимите факти, посочени в параграф 1, не води до постигане на съгласие между съответните институции, намерението на лицето, което произтича от тези факти и обстоятелства, особено причините за преместването на лицето, се приемат за решаващи при определяне на действителното място на пребиваване на това лице.

При случая с жалбоподателя не е изследвано намерението му, във връзка с причините за преместване. В тази връзка установеното, че последната трудова заетост е в друга държава-членка, както и продължителността на периода, който е под две години, не са достатъчни да обосноват направените изводи, предвид посочените по-горе критерии.

Относно т. нар. "център на жизнените интереси на лицето" следва да се има предвид и т. 3 от Решение U3 от 12.06.2009 г. на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност по чл. 72 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година, която по силата на чл. 72 от същия регламент разрешава въпросите, свързани с тълкуването, произтичащи от разпоредбите на този регламент и регламента по прилагането му (б. "а") и улеснява еднаквото прилагане на Общностното право, особено чрез насърчаване на обмена на опит и най-добри административни практики (б. "б"). В посочената трета точка на решението изрично е казано, че ако при отсъствие на каквото и да е трудовоправно договорно отношение дадено лице вече не поддържа никаква връзка с държавата-членка на заетост (например понеже трудовоправното договорно отношение вече е прекратено или срокът му е изтекъл), то се разглежда като напълно безработно лице в съответствие с чл. 56, § 2 от регламента, а обезщетенията се предоставят от институцията по местопребиваване. Цитираното решение е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз от 24.04.2010 г.

Основателно се явява изложеното в жалбата възражение, че в оспореното решение не са обсъдени събраните в административното производство доказателства, нито отделно, нито в тяхната взаимовръзка. Осигурителният орган, макар да е цитирал попълнената от жалбоподателя декларация относно определяне на пребиваването и да е посочил, че при определяне на центъра на интересите на лицето, водещо значение има неговото намерение, то същото изобщо дори и в най пестелив вид не е коментирано.

От представените по делото доказателства – Заповед № 9/22.06.2022 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателя с „В.“ ЕООД и Заповед № 31/14.10.2022 г. за прекратяване на трудовото му правоотношение с „Т.-М“ АД, ***, както и представената от *** Служебна бележка, че М. е * в системата на ***, заедно с декларираното, че преобладаващата част от роднините и социалните му контакти и постоянният адрес са в Р. България, водят до несъмнен извод за осъществяване на намерението за трайно установяване в България.

Макар обстоятелството, че жалбоподателят е нает в *** да е служебно известно на ответника, то същото не е взето под внимание, доколкото обжалваното решение е постановено през февруари 2024 г.

Задължението на административният орган под формата на доказателствена тежест съобразно чл.170 АПК е свързано с изискването за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая - чл. 35 от АПК, което следва да е инкорпорирано в съдържанието на административния акт по чл.59, ал.2, т.4   АПК посредством изискването за неговата мотивираност. За да бъде мотивиран административният акт същият следва да е постановен след осъществена в пълнота административна проверка и на базата на всички относими доказателства, въз основа на които следва органа да представи правните изводи, приложими към съответната нормативна разпоредба. В настоящият случай правното основание не е подкрепено с необходимия анализ на събраните доказателства, които ако за органа са недостатъчни, няма пречка да бъдат събрани допълнителни данни, в т. ч. и от ***. Нормативното правомощие на ръководителя на ТП на НОИ да решава спорния въпрос по жалбата по същество, обуславя именно задължението му по чл. 35 АПК. След като в настоящия казус безспорно е налице неизяснено, спорно обстоятелство, определящо правните последици и изхода от производството, липсата на произнасяне по него, обуславя и процесуалната незаконосъобразност на постановения акт.

По горните съображения съдът намира, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена, а Решение № 1040-06-6/01.02.2024Г. на Директор на ТП на НОИ - Враца, с което е потвърдено Разпореждане № 061-00-368-3/23.11.2023 г. за отказ за изплащане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО, следва да бъде отменено като незаконосъобразно и преписката да се върне на съответния административен орган за произнасяне съобразно дадените  мотивите  на  настоящото решение.

При този изход на спора претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски, които се свеждат до адвокатско възнаграждение, уговорено  и платено в брой в размер от 600.00 лева, според договора за правна помощ и разписката /л. 133/ се явява основателна и същите следва да му се присъдят.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2  и чл.173,ал.2 АПК, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ  Решение №1040-06-6/01.02.2024г.  на  Директор на ТП на   НОИ - Враца, с  което  е  потвърдено Разпореждане  № 061-00-368-3/23.11. 2023 г.  на Ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Враца.

ВРЪЩА на основание чл.173, ал.3 АПК преписката на органа за ново произнасяне, съобразно мотивите в настоящото решение.

ОСЪЖДА  на  основание  чл.143, ал.1 АПК  НОИ –София  да заплати на Л.В.М., сумата 600. 00 (шестстотин) лева, представляващи направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съобразно чл. 119 вр. чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" КСО.