№ 200
гр. С., 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Соня В. Петкова
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20212200500445 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е първоинстанционно решение №333/28.07.2021г. постановено по гр. дело №
867/2021г. на Районен съд С., с което е признато за установено, че М. М. Д. ЕГН **********
от гр. Т., ул. „Ал. Стамболийски“ №3 и Н. В. Н. ЕГН ********** от гр. Т., ул. „П.Х.**
дължат солидарно на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.**, сумата 1333.79 лева. /хиляда триста
тридесет и три лева и седемдесет и девет стотинки/, главница по договор за потребителски
кредит от 12.03.2013 година, сумата 1053.17 лева /хиляда петдесет и три лева и
седемнадесет стотинки/, представляваща неплатено договорно възнаграждение дължимо за
период 15.05.2016 година до 15.06.2017 година; сумата 19.89 лева /деветнадесет лева и
осемдесет и девет стотинки/, лихва за забава от 16.04.2013 година до 15.06.2017 година,
сумата 563.57 лева /петстотин шестдесет и три лева и петдесет и седем стотинки/, мораторна
лихва за забава за периода от 15.06.2017 година до 14.12.2020 година, законната лихва от
15.12.2020 година, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
261003/16.12.2020 година по ч.гр.д. № 4596/2020 година на РС С., както и да заплатят
направените в производството разноски.
Против решението е подадена въззивна жалба от втория ответник Н. В. Н., чрез
представител по пълномощие, в която се твърди, че е решението е недопустимо,
1
алтернативно неправилно, постановено е при наличие на съществени нарушения на
процесуалните правила, противоречи на материалния закон и е необосновано. В
противоречие със задължението за добросъвестно упражняване на процесуални права,
заложено като основен принцип в гражданския процес съгласно нормата на чл. 3 от ГПК,
„Профи кредит България“ ЕООД търси защита на правата си за пореден път, след като
виновно е пропуснал да осъществи същите в предходни производства. В случая ищецът
нямал право на иск, т.к. между същите страни на същото основание и за същото искане
„Профи кредит България“ ЕООД е сезирал съдът в предходно производство и не е
осъществил виновно процесуалните си права. На следващо място счита, че плащанията по
договор за потребителски кредит са изрично предвидени от ЗПК като периодични плащания,
поради което за всички вземания на кредитора следва да се прилага кратката тригодишна
давност по чл. 111, б. "в” от ЗЗД. Задължението, породено от сключения на 12.03.2013 г.
договор за револвиращ заем № ********** между „Профи кредит България“ ЕООД и
ответниците е погасено, поради изтичането на тригодишния давностен срок съгл. чл. 111,
б.“в“ от ЗЗД, т.к. последното извършено плащане по процесния договор е извършено от
първия ответник на 15.04.2016 г. На последно място се излагат доводи, без да е посочено
изрично, че договорът е нищожен.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на жалбата, в който се поддържа, че тя
е неоснователна. Неоснователно е възражението на ответника за погасяване по давност на
задълженията му, произтичащи от договора за револвиращ заем. Съгласно приложимото за
процесното правоотношение правило на чл.430, ал.1 от ТЗ ответникът дължи връщане на
паричната сума след изтичане на срока на кредита. Срокът на кредита по смисъла на тази
разпоредба е датата, до която се дължи връщане на цялата сума, ведно с уговорената
договорна лихва. В т. V от процесния договор страните са уговорили за срок на кредита
падежа на 48-ма погасителна вноска, а именно 15.06.2017 г. Според уговореното между
страните извън случаите на предсрочна изискуемост на тази дата вземането на ищеца става
изискуемо и от тази дата започва да тече давността по чл. 114 от ЗЗД. Уговореното от
страните връщане на кредита и изплащане на лихвата на периодични (анюитетни) вноски до
пълното погасяване на задължението не променя последния извод. Уговорката за разсрочено
плащане съобразно погасителен план не превръща договора за раволвиращ заем в договор с
периодични плащания (решение № 28/05.04.2012 г. по гр. дело № 523/2011 г. на ВКС, ГК, III
го.), нито определя по-кратък срок за неговото погасяване, нито по-ранен начален момент на
давностния срок. Това е така, защото при периодичните плащания отделните задължения
въпреки своя общ правопораждащ факт имат характер на самостоятелни задължения
(тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК). Докато при договора за кредит с уговорени анюитетни вноски, какъвто е
процесният договор за револвиращ заем, отделните плащания са начин на разсрочено
погасяване на едно общо задължение на отделни части. Поради това отделните погасителни
вноски не са предмет на отделни самостоятелни вземания на ищеца и за всяка от тях не тече
поотделно самостоятелна погасителна давност с начало падежа на съответната вноска. Във
2
връзка с направеното възражение, че процесният договор е недействителен, тъй като на
длъжника не е предоставен погасителен план, от който да е виден начина на погасяване на
възникналото задължение на основание чл. 11, ал. 1, т.11 от ЗПК, се твърди, че дружеството
е представило Известие за одобрение към Договор за револвиращ заем № **********, ведно
с погасителен план към процесния договор. В обобщение се иска да се потвърди решението.
В с.з за въззивника се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената
жалба.
В с.з. за въззиваемото дружества не се явява представител. Постъпила е писмено становище
от представител по пълномощие, с което се оспорва основателността на подадената жалба.
За въззиваемия, първи ответник, се явява представител по пълномощие, който изразява
становище за основателност на подадената жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.
260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването
– и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата
инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята
към нея.
Правилно и обосновано е приетото от районния съд, че предявените положителни
установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 във връзка с чл. 422, ал.1 от ГПК са
допустими, а разгледани по същество са основателни. Безспорно ответниците, включително
и въззивникът, имат качеството на длъжници съгласно сключен на 12.03.2013 година
Договор за потребителски кредит № ********** с въззиваемото дружество. От
представените писмени доказателства се установява, че длъжниците са преустановили
плащанията, чиято действителна стойност като главница съответства на сумата, посочена в
издадената заповед за изпълнение на парично задължение № 261003/16.12.2020 година по
ч.гр.д. № 4596/2020 година на РС С.. Не се установява да са заплатили дължимите суми.
3
Неоснователни са доводите, че в противоречие със задължението за добросъвестно
упражняване на процесуални права, заложено като основен принцип в гражданския процес,
съгласно нормата на чл. 3 от ГПК, „Профи кредит България“ ЕООД търси защита на правата
си за пореден път, след като виновно е пропуснал да осъществи същите в предходни
производства. Не се доказва да са се развили такива производства. Обявяването за нищожно
на арбитражното решение е довело до инициирането на заповедното производство. В т. V от
процесния договор страните са уговорили за срок на кредита падежа на 48-ма погасителна
вноска, а именно 15.06.2017 г. Според уговореното между страните извън случаите на
предсрочна изискуемост на тази дата вземането на ищеца става изискуемо и от тази дата
започва да тече давността по чл. 114 от ЗЗД. Поради това неоснователен е довода, че
задължението, породено от сключения на 12.03.2013 г. договор за револвиращ заем №
********** между „Профи кредит България“ ЕООД и ответниците е погасено, поради
изтичането на тригодишния давностен срок съгл. чл. 111, б.“в“ от ЗЗД.
Във връзка с направеното възражение, че процесният договор е недействителен, тъй като на
длъжника не е предоставен погасителен план, от който да е виден начина на погасяване на
възникналото задължение на основание чл. 11, ал. 1, т.11 от ЗПК, то дружеството е
представило известие за одобрение към Договор за револвиращ заем № **********, ведно с
погасителен план към процесния договор. Така ясно е посочен начина на погасяване.
Безспорно е установено, че длъжниците са преустановили плащанията. Така претенцията се
явява основателна.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват
отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно
събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал
обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна
норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата страна е претендирала разноски и такива следва да бъдат присъдени в размер
на сумата от 100 лева представляваща юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция,
тъй като претендираното в размер на 300 лева е прекомерно, с оглед фактическата и правно
сложност на делото.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №333/28.07.2021г. постановено по гр. дело № 867/2021г. на
4
Районен съд С..
ОСЪЖДА Н. В. Н. ЕГН ********** от гр. Т., ул. „П.Х.** да заплати на „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „Б.** сумата от 100 /сто/ лева представляваща юрисконсултско възнаграждение за тази
инстанция
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5