РЕШЕНИЕ
№ 391
гр. Добрич, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирослава Неделчева
при участието на секретаря Теодора С. Димова
като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело №
20233230102221 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е искова молба с вх. №15255 от 31.08.2023г. от С. И. К., ЕГН
********** от град Добрич, ***, чрез упълномощения адвокат В. К. от ДАК,
със съдебен адрес: гр.Добрич, *** срещу „Водоснабдяване и канализация
Добрич” АД, ЕИК *********, представлявано от изп. директор инж. Н. Н.,
със седалище и адрес на управление: гр.Добрич, ***, като искът е с пр. осн.
чл.124, ал.1 от ГПК, за постановяване на решение, с което съдът да признае за
установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от
2813.58 лева с ДДС, представляваща неплатено задължение за предоставени
ВиК услуги за обект, находящ се в село ***, община Добричка, с кл. №9330 за
периода от 24.10.2022г. до 11.05.2023г., за което е издадена една фактура от
ответното дружество с №*********/22.06.2023г. на обща стойност 2813.58 лв.
с вкл. ДДС.
В ИМ ищецът навежда твърдения, че е собственик на имот, находящ се в
село **, община Добричка, **.
На 11.05.2023г., служители на ответното дружество посетили имота на
С. И. и съставили КП №013875/11.05.2023г., защото установили, че имало
външно вмешателство /наличие на следи от дърводелска тяга/ по водомера и
той не отчитал правилно. Издадено е било предписание на ищцата да смени
водомера си, което потребителят е сторил.
1
След гореизложеното, била издадена от ответника фактура
№*********/22.06.2023г. на обща стойност 2813.58 лв., която сума е следвало
да се заплати от потребителя в 30 дневен срок.
С. И. категорично отрича да е изразходила и потребила начислените и
1218 кубика вода за имота, находящ се на горепосочения адрес. Ищцата
твърди, че има двор около 100 кв.м., няма животни, и тъй-като притежава
кладенец, винаги черпи вода от него, ако се налага за насажденията в имота.
Винаги ищцата била редовен платец към ответното дружество.
И. подала възражение до ответника срещу неправомерно начислените и
кубици вода, които не е потребила, но то било оставено без уважение.
С оглед гореизложеното, ищецът е предявил настоящият отрицателен
установителен иск срещу ответника за недължимост на процесната сума.
Претендират се съдебни разноски.
С разпореждане от 11.09.2023г., ДРС е изпратил на ответника препис от
исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е било
получено от служител на ответното дружество на 12.09.2023г.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението
ответникът е изпратил отговор на исковата молба, като оспорва иска по
основание и размер, моли да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Твърди се, че по водомера на ищцата, монтиран в имота и на 11.05.2023г. при
проверка, служители на ВиК са установили следи от дърводелска тяга /за
което е съставен КП от същата дата и е дадено предписание да се смени
водомера/, с което се въздействало върху нормалното отчитане на потребената
вода в обекта. Ответникът сочи, че не следва ищцата да черпи права от
собственото си недобросъвестно поведение.
Твърди се, че ответното дружество не е предприело действия по
принудително събиране на процесните задължения на ищцата и не е дало
повод за завеждане на настоящото дело и не следва да понася тежестта на
съдебните разноски в процеса.
С отговора по ИМ, ответникът е представил писмени доказателства и е
направил относими и своевременни доказателствени искания за допускане на
СТЕ, на СИЕ и разпит на 2 свидетели – ***и в района на ищеца и служители
на ответното дружество, които са присъствали при проверката в дома на
ищеца и при съставяне на констативния протокол. Претендират се сторените
съдебни разноски, защото ответникът имал право на такива при уважен
отрицателен установителен иск, ако не е дал повод за завеждане на делото и
ако е признал иска. В този аспект се цитира съдебна практика.
Ответникът прави възражение за прекомерност на адв. хонорар на
процесуалния представител на ищеца на осн. чл.78, ал.5 от ГПК.
В срока за отговор по исковата молба, ответникът е предявил насрещни
искове срещу С. И., а именно: за признаване за установено в отношенията
между страните, че С. И. К., ЕГН **********, дължи на „Водоснабдяване и
2
канализация Добрич” АД, ЕИК *********, следните суми:
- 2813.58 лева – неплатено задължение за предоставени В и К услуги за
обект в село **, община Добричка, **, с кл. №9330 за периода от 24.10.2022г.
до 11.05.2023г., за което е издадена една фактура от ответното дружество с
№**********/22.06.2023г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от дататана подаване на насрещната искова молба до окончателното
изплащане на задължението;
- 30.73 лева – мораторна лихва, начислена върху главното парично
задължение за периода 22.07.2023г. до 30.08.2023г.
С Определение №602/26.02.2024г., съдът е прекратил производството по
насрещната ИМ на осн. чл.130 от ГПК /при липса на правен интерес/, като
недопустимо. Определението е влязло в сила на 07.03.2024г.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно в отношенията между страните, че ищецът е потребител на
ВиК услуги в имот, находящ се в село ***, община Добричка, с кл. №9330,
както и че в имота е бил монтиран водомер тип ВКЕСВ 5, със заличен
производствен номер от 2010г., чрез който е ставало отчитането на
потребената вода.
До 30.11.2023г., титуляр на партидата за имота в базата данни на
ответното дружество, е бил Н. Г.К., но след неговата смърт, съпругата му С. К.
/ищцата по делото/ е подала заявление за промяна на партида на физическо
лице до ответника /л.75/, /след като на 30.11.2023г. от служители на Вик-
Добрич и е дадено предписание да промени титуляра на партидата в 30-дневен
срок – л.76/, с твърдение, след като ищцата е заявила, че тя е и ползвател и
собственик на имота в с. **.
Не е спорен между страните и въпросът за приложимостта в
отношенията между тях на Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от "Водоснабдяване и Канализация – Добрич" ЕООД /по късно
трансформирано в акционерно дружество/ от 11.08.2014 г., /приложени по
делото на л.28-37/ и публикувани на официалния сайт на ответника.
Видно от Констативен протокол №013857/11.05.2023г. /л.44/, на
11.05.2023г. в присъствие на абоната, е извършена проверка от трима
служители на ответното дружество, на водомер тип 5 куб.м., не се чете
фабричен номер, без държавна пломба, монтиран в шахта на двора на имота,
като отчетеното показание е 0418 куб. м. Установени са следи от външна
намеса - дърводелска стяга по водомера, която пречи за правилното отчитане
на потребеното количество вода. Приложен е снимков материал.
Изготвено е било Предписание №0075617/11.05.2023г /л.45/, в
присъствие на потребителя – ищцата С. К., да смени водомера „за сметка на
клиента“ и да се заплати такса монтаж – демонтаж, съгласно Наредба №4 и
ОУ, както и да се смени титуляра на партидата.
3
На 15.05.2023г е демонтиран процесният водомер от служители на
ответното дружество, в присъствие на абоната, за което е бил съставен
Протокол /л.48/. Показанията на СТИ при демонтажа е било 0418 куб.м.
На 15.05.2023г е монтиран нов водомер в процесния имот, марка
Беласица, с фабричен №204433, тип 3 куб, с пломба на холендъра с №1481333
и с показания 000000 куб.м., видно от Протокол №012519 за демонтаж,
монтаж, пломбиране на водомер, модул и устройство към него /л.114/. Прави
впечатление, че в този протокол е старият водомер при демонтажа е с описан с
фабричен №25015 и с пломба на холендър №0016345, /въпреки твърденията
на свидетелите и на инж. В. З., че не се разчитал фабричният му номер/.
На 22.06.2023г е издадена от ответника, фактура №********** на
стойност 2813.58 лв. с ДДС, за начислени 1218 куб.м. вода за периода от
24.10.2022г до 11.05.2023г за обект с кл. №9930, находящ се в с. **,
общ.Добричка, ул. 3-та“ №20 /л.49/.
Горното количество вода е начислено при условията на чл. 37, ал.1 във
вр. с чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4 на МРРБ/14.09.2004 г., изчислено на база
максимална проводимост на водопроводната инсталация непосредствено
преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата
със скорост 1м/с при цолаж на тръбата 3/4.
След демонтажа на 15.05.2023г., водомерът е опакован, подпечатан и
изпратен от ответника за проверка от инж. В. З.. Видно от експертизата му
/приложена на л.50/, по водомера се забелязвали кръгови отпечатъци, вдясно
под броителния механизъм върху защитната прозрачна част на пластмасовия
фланец, който, според З., се е появил, вследствие на пристягане на корпуса на
СТИ.
При направените изследвания, инж. В. Георгиев установил, че при
прилагане на определен натиск /чрез механично стягане/ върху долната част
на месинговия корпус в горната част на пластмасовия фланец, оборотите на
турбината не се предават към ролковият броителен механизъм и отчитането
спира.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства в полза на
ответника чрез разпити на св. П. Т. Д. и Т. П. Т., служители на ответника,
съставили КП от 11.05.2023 и Предписание от 11.05.2023г. В показанията си
същите, посочиха, че работят при ответника, считано от 2009г за св. Т.а и от
2011г за св.Т., като към настоящия момент св. Т. П. заема длъжността "***“, а
св.П. Д. длъжността „****“. Задълженията им се изразяват в извършване на
проверки, респ. изготвяне на констативни протоколи при установени
нередности. По повод на извършената проверка в процесния имот,
свидетелите излагат, че са отишли на адрес по повод сигнал от служител ***
К. Г.. На място на адреса св. Т.а и Т., констатирали водомер с видими следи от
притискане от уред – дърводелска стяга, който към него момент вече не бил
наличен. Водомерът имал ръжда под металния корпус и стъклото било
надраскано, което подсказвало, че е имало външно въздействие върху
4
водомера. Отделно от това, не се виждал фабричният номер на водомера.
Свидетелите посочиха, че са дали предписание да се демонтира водомера и да
се постави нов. През цялото време на проверката, ищцата е присъствала и се е
разписала на предписанието и на констативния протокол, като е имала
възражения и е написала, че „не е стягано със стяга“. Св. Т.а казва, че
водомерът е бил демонтиран и изпратен за проверка, като от експертизата се
установило, че следите върху водомера са най-вероятно от пристягане на
корпуса с дърводелска тяга, за да се попречи на точното отчитане на
преминатото количество вода.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като преки,
непосредствени и кореспондиращи с останалия събран доказателствен
материал по делото.
По делото са ангажирани специални знания чрез провеждане на СТЕ.
Съобразно заключението на вещото лице инж. М. Н., приложено на л.115-118,
което съдът кредитира в неговата цялост, като компетентно, отговорило в
пълнота на поставените въпроси, след извършен непосредствен оглед на
процесния водомер, се установява, че по циферблата на водомер, както и
върху тилната му страна, има кръгове и дълбоки следи от натиск –
„притискане с дърводелска стяга или от друг вид винтова стяга“. По
процесния водомер в тилната част, е установена ръжда по корпуса му –
„наблюдава се част от окръжност, образувана от окисен слой с ръждиво-кафяв
цвят в нарушение в повърхностното галванично покритие на корпуса на
додомера. Тази следа е разположена точно под окръжността, установена на
лицевата страна на водомера. Установената следа върху тилната страна е
образзувана от окисен слой, който се е образувал в следствие на окисляването
на метал с желязо-въглероден състав, като катализатор на окисляването е
образувания конденз по металния корпус на водомера. Следва да се отбележи,
че този окисен слой е нехарактерен за корпуса на водомера, тъй-като корпусът
е изработен от месинг и неговите окиси имат зеленикав цвят.“
Според експертът: „при процесния водомер, механичното притискане на
броителния механизъм, води до блокиране на зъбните предавки и дисковете
на брояча на водомера. При това блокиране, консумираните водни количества
не се отчитали от броителния механизъм на водомера.“
В.л. инж. Н. е посочил, че „пристягането на процесния водомер с
дърводелска стяга води не само до неточно отчитане на консумираните водни
количества, но и до пълно неотчитане на консумираните водни количества.“,
като то се дължи на нарушения в геометрията на зъбните предавки, тяхното
съосие, хлабини и нарушения в геометрията на дисковете в дисковия брояч на
водомера.
В.л. Н., при изслушване на заключението в открито съдебно заседание
5
на 23.01.2025г., каза, че нарушената геометрия, най-вероятно е следствие на
външно механично въздействие от дърводелски инструмент – стяга. Според
експерта следите по водомера от стягата не са причинени от в.л. В. З., когато
той е обследвал СТИ, защото експертите ползвали пластмасови предпазители-
капачки или гумен тампон при обследването, които не наранявали
повърхността, а и отделно от това, по водомера имало не една-и две следи, а
няколко, а също така, следите от кафява, /а не зеленикава, която е характерна
за окисляването с времето на месинг, от какъвто метал е изработен корпуса на
СТИ/ ръжда по корпуса показвали, че е минал дълъг период от време, в който е
имало непрекъснат контакт между стягата и водомера и това ръждиво петно
не можело да се появи от един направен кратък опит/експеримент от
предходното в.л. З..
Съдът кредитира заключението на в.л. М. Н. по СТЕ, като обективно,
пълно и компетентно.
По делото е назначена и ССче, като от заключението по нея /л.120-121/,
се установява, че: „опредЕ.та сума, дължима от потребителя /ищеца/ по
фактура №**********/22.06.2023г., е начислена като санкция в размер на
изчислен разход на вода в следствие на констатации, описани в КП
№013857/15.11.2023г. на осн. чл.51, т.2 във връзка с чл.49 и чл.50 от ОУ. Така,
при водомер тип 5 куб.м., с цолаж на тръбата ¾, е изчислена консумация за 1
час равна на 1.02091 куб.м., а с потребление от 6 часа дневно равно на 6.12
куб.м., които умножени по 199 дни за периода от 24.10.2022г /дата на
последно отчитане по реален отчет/ до 11.05.2023г. /дата на констатирано
нарушение/, са равни на разход на вода от 1218 куб.м.
Съгласно действащи цени за услуга: доставяне на вода в размер на 1.925
лв./куб без ДДС, за периода от 24.10.2022г до 11.05.2023г при изчислен разход
на вода от 1218 куб.м., е начислено задължение в размер на 2344.65 лв. без
ДДС, а с ДДС е в размер на процесната сума от 2813.58, визирана в издадената
фактура от 22.06.2023г.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по ССчЕ като пълно и
обективно, неоспорено от страните.
С оглед установяване на техническата изправност на процесния
водомер, съдът го е изпратил за изследване в независима и отозиризана
лаборатория към ГД „МИУ“, РО Русе, сектор Велико Търново. Видно от
6
приложения Констативен протокол №5/04.03.2025г. /на л.333/, водомерът е
произведен от „Беласица“ АД, град Петрич през 20210г, не се чете фабричен
номер, показанията му са 418.1733 куб.м., няма собствена държавна пломба,
констатира се отсъствие на механични дефекти на корпуса на водомера, няма
видими повреди и дефекти по него, влияещи на измерването, отговаря на
изискванията за херметичност, по време на изпитанието не е установено
изтичане на вода от водомера. Същият съответства на метрологичнте
характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на
студена вода, т.е. отчита правилно, но е с изтекъл срок за последваща
проверка.
Констатациите в гореописания протокол от 04.03.2025г., не са оспорени
от страните.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест по
предявен отрицателен установителен иск, в тежест на ответника е, да
установи съществуване на основание за получаване на спорната сума, т. е. че е
налице валидно облигационно правоотношение между страните, както и че
количеството вода, за което се търси заплащане на цена е начислено при
наличието на предпоставки, даващи му основание за това, при правилно
определяне размера на задължението. От своя страна ищецът, следва да
установи, че липсва основание за плащане на спорната сума или че е заплатил
задълженията си към ответника.
В случая се касае за отношения регулирани от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от "Водоснабдяване и
Канализация" ЕООД – гр.Добрич /по-късно трансформирано в АД/, одобрени
с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014г., т.15 на ДКЕВР и правилата на Наредба №
4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съобразно
разпоредбата на чл.11, ал.7 ЗРВКУ, одобрените от ДКЕВР Общи условия на
договорите за предоставяне на В и К услуги стават част от договорните
отношения между страните в едномесечен срок от публикуването им, което се
установява от представените разпечатки от страници на печатни издания, а и
не се оспорва изрично от ответника. Поради това, приложените по делото
7
Общите условия на дружеството са влезли в сила и важат за всички
потребители, включително и за ищеца.
С разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от Наредба 4/14.09.2004 г. са уредени
последиците от установяването на незаконно присъединяване към
водопроводните и канализационните системи - съответните отклонения се
прекъсват, а изразходваните, отведените и пречистените количества вода се
определят по реда на чл. 35, ал. 6 /по пропускателната способност на
водопроводната инсталация, непосредствено преди водомера при 6 часа
потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1 м/с. / за
едногодишен период, освен ако се докаже, че периодът е по-малък. Идентично
разрешение е дадено и с разпоредбите на чл. 50 и чл. 51 от ОУ. Според
разпоредбата на чл. 50 от Общи условия, при незаконно присъединяване,
изразходваното количество вода се определя по реда на чл. 49 от ОУ /по
пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено
преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата
със скорост 1 м/с. / за едногодишен период, освен ако се докаже, че периодът е
по-малък. Аналогична на отговорността за незаконно присъединяване, е
отговорността по чл. 51 от ОУ. Според разпоредбата на чл. 51 от ОУ, при
нарушаване на целостта на пломбите /с изключения на случаите, когато
нарушението не е породено от действия на потребителя/ и когато чрез
физически действия върху водомерите потребителя причини тяхната повреда
или неточност на показанията им, количеството изразходвана вода се определя
по реда на чл. 49 от ОУ, т. е. по пропускателната способност на
водопроводната инсталация, непосредствено преди водомера при 6 часа
потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1 м/с. / за
периода до предишен реален отчет, но не по-дълъг от 6 месеца. Отговорността
възниква при констатация за такива нарушения, извършени
виновно/умишлено или по небрежност/, като вината се предполага до
доказване на противното. При установяване на повреда на водомера, извън
визираните хипотези на чл. 51 от ОУ, количеството изразходвана вода се
определя по друг ред, а именно - по реда на чл. 20 вр. чл. 26 от ОУ.
Безспорно, в случая е налице законно присъединяване и монтиран от
самия оператор водомер с м. Беласица, произведен 2010г., тип 5 куб.м., без
държавна пломба, с ВиК пломба на холендер №0016343 и с фабричен №25015
/описан в протокол за демонтаж от 15.05.2023г – л.114/ в обекта на ищеца,
8
демонтиран на 15.05.2023г., поради това, че липсва държавна пломба и има
следи от дърводелска стяга. Не е налице хипотеза по чл. 50 от ОУ - незаконно
присъединяване, която касае консумацията на вода, която не се обхваща от
монтираните средства за търговско измерване, установено с протокол по чл.
37, ал. 3 от Наредба № 4.
От извършената лабораторна проверка от ГД МИ, РО-Русе, сектор –
Велико Търново, се установи, че по водомера няма видими повреди и дефекти,
влияещи на измерването, няма механични дефекти по корпуса му, че
водомерът съответства на метрологичните и техническите изисквания и е
годен за употреба, но е с изтекъл срок на последваща проверка. Водомерът е
собственост на ответното дружество, съгл. чл.11, ал.3 от Наредба №4/2004г на
МРРБ, то е следвало да следи за последващите проверки на водомера на всеки
пет години, което не е сторено и сега не може, ответникът да черпи права от
собственото си бездействие. Регламентацията на първоначалната и
последващата проверка на средствата за измерване, е дадена в Закона за
измерванията – чл.38-чл.46 от същия, като според чл.43, ал.4 от ЗИ,
периодичността на последващите проверки се определя със заповед на
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор,
която се обнародва в „Държавен вестник” и се обявява в официалния бюлетин
на агенцията. Такава заповед – Заповед №А-441/13.10.2011г., е издадена и
обнародвана в ДВ бр.№85/01.11.2011г., като съгласно приетия с нея списък,
последващите проверки на водомери с посочени в списъка номинални
разходи, следва да се извършват през пет, съответно две години. Съгласно чл.
34. (1) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2012 г., в сила от 17.08.2012 г.) Водомерът на
водопроводното отклонение и общият водомер в сгради - етажна собственост
подлежат на задължителен метрологичен контрол съгласно ЗИ. Ал.(2) Освен
контрола по ал. 1 на водомерите се извършват и следните проверки:
периодично; след ремонт; при нарушаване на пломбата и по искане на
оператора или потребителя.
Същевременно, с изменението на чл.34а, ал.1 от Наредба № 4/2004г. на
МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване
на водоснабдителните и канализационните системи (обн. в ДВ бр.63/2012г., в
сила от 17.08.2012г.), периодичните проверки на индивидуалните водомери
като средства за измерване и разпределение на изразходваното количество
вода, се извършват през десет години. След като процесният водомер е
произведен през 2010г., демонтиран е от имота на ищеца на 15.05.2023г, то е
9
следвало да премине през периодични проверки, което е правомощие на
оператора-ответник, предвид обстоятелството, че той е собственик на СТИ, но
това вменено му от закона задължение не е било сторено. За да се приеме, че
процесният водомер отговаря на изискванията на чл.43 от ЗИ и чл.34а от
Наредба №4/2004г., последващата му проверка, е следвало да бъде извършена
по реда и при спазване на чл.38 от ЗИ – от Българския институт по метрология
или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор.
Нещо повече, въпреки, че процесното СТИ е собственост на ответника,
той е дал предписание на потребителя, да го подмени в 30-дн. срок за своя
сметка, като плати за демонтажа и монтажа, /видно от съдържанието на
предписание №0075616 от 11.05.2023г. – л.45/.
Не може да бъде прието за доказано не само, че е било осъществено
умишлено физическо въздействие с дърводелска тяга, /респ. и от кого точно/,
както и че това е довело до повреда на водомера, но и фактическата липса на
държавна пломба, за да е налице хипотезата на чл. 51 от ОУ. Това е така,
защото всички представени от ответника доказателства представляват частни
свидетелстващи документи, които не се ползват с материална доказателствена
сила при оспорването им от ищеца, доколкото установяват единствено изгодни
за издателя си обстоятелства. Констативният протокол №013857/11.05.2023г.
/л.44/, съдържащ констатацията, че липсва държавна пломба, е частен
свидетелстващ документ и като такъв се ползва единствено с формална
доказателствена сила, съгл. чл. 180 от ГПК. Доказва единствено, че
изявленията, които се съдържат в него, са направени от подписалите го лица,
служители на ответника. Следва да се отбележи отново, че протоколът е
подписан от потребителя, но той е направил възражение по него, като е
изписал собственоръчно „не е стягано със стяга“ и отделно от това е подал на
12.05.2025г подробно възражение, приложено на л.4 по делото, в което
посочва, че в дв. място се обработват само 100 кв.м., че не се отглеждат
животни, че в двора има кладенец, че няма причина да се слага стяга на
водомера, за да не отчита точно, че водомерът е от 2010г., че съпругът на
ищцата е починал преди 5 години и тя е вдовица на 73г /към 20203г./.
В хода на производството ответникът, носещ доказателствената тежест
по отрицателния установителен иск, не е прояви в достатъчна степен нужната
активност за установяване на този релевантен факт, независимо, че ангажира
гласни доказателствени средства, както и с привличането на вещо лице,
10
изготвило СТЕ, оспорена от ищеца. Липсва установяване, а и ответникът не
твърди, че служители на дружеството са съставяли протокол по чл. 35 от
Наредба № 4 за отказ за осигуряване на достъп и/или осуетяване на проверки,
за да е налице хипотезата на чл. 49 от ОУ. Не се доказа от ответника
количеството от 418 куб. м. вода на стойност 2813.58 лева с ДДС, да е
надлежно определено по приложима корекционна процедура в коя да е от
хипотезите на чл. 49-51 от ОУ, на основание на които се претендира, вкл. за
какъв период, при колко часово потребление и скорост на протичане е
определено, още повече, че са налице и данни за сравнително редовен месечен
отчет /справка-извлечение на л.53/ до датата на проверката - 11.05.2023 г.
Прави впечатление, че само в зимните месеци /от ноември до март-април/ има
самоотчет, но тогава водомерите, които са поставени в шахти, навън в двора,
се зазимяват и е логично да няма реален отчет. Така, последният реален отчет
на процесният водомер е бил на 24.10.2022г. с показания – 404 куб.м. и е
вписано от ***а в справката-извлечение, в графата “състояние“ на водомера –
„изправен“, което предполага, че ***ът към тази дата не е забелязал нищо
съмнително по външния вид на водомера. Не е житейски логично и
оправдано, да се поставя дърводелска стяга на водомера в началото на зимния
сезон, когато се зазимява водомера и почти не се консумира вода в селския
имот. Следващият реален отчет на процесното СТИ, е бил на 11.05.2023г., с
показания – 418 куб.м., когато служителите на ответното дружество
забелязали следи от дърводелска стяга по водомера. Т.е. за периода от
24.10.2022г до 11.05.2023г, средно са начислявани около 2.3 куб. м. на месец,
което и кореспондира с данните от самоотчета – между 2 и 3 куб.м. вода на
месец са подавани като отчет в този времеви отрязък /основно през зимния
сезон/. Очевидно, процесният имот в с. ** не е основно жилище за ищцата,
същата е адресно регистрирана в гр.Добрич, ***.
Видно от приложената справка извлечение, при направения реален
отчет на 11.05.2023г, е вписано показание на водомера – 418 куб.м. и че
същият е изправен. Чак на 15.05.2023г., при демонтажа е вписано в графата
„състояние“ – „ремонтиран“. Горното обстоятелство води до противоречие,
между установеното от ***а Т. Т. и ****а П. Т.а при посещение в имота и
проверката на водомера на 11.05.2023г. в съставения от тях Констативен
протокол и отразеното в него, че: „върху водомера има следи от дърводелска
стяга“ и визираното в справката-извлечение, че на 11.05.2025г. състоянието на
11
водомера е изправно.
Отделно от гореизложеното, прави впечатление, че начислените
кубици вода за периода на справката от 23.10.2020г. до 09.10.2023г. са
минимални и варират от 0 кубика през зимните месеци до 5 кубика през
летните, което по индиция потвърждава, че процесният имот в с.** не е
основно жилище за потребителя и в него не се извършват активни
селскотопански дейности по отглеждане на животни, зеленчуци, овошки и др.
Обстоятелства, изложени във възражението от 12.05.2023г от ищцата до
ответника. Последният не оспори и твърдението на С. И., че в двора и има
кладенец.
При служебно начисляване на вода, операторът следва да установи
предпоставките за това по смисъла на цитираните по-горе разпоредби от
Наредбата и ОУ. Допустими са всички доказателствени средства, като е
въпрос на процесуална активност на оператора-ответник по отрицателен
установителен иск, да установи твърдените от него факти за
недобросъвестност на потребителите на ВиК услуги.
При това положение, очевидно в случая разпоредбата на чл. 37, ал. 1
от Наредба 4/14.09.2004г. е неприложима за изчисляване на разхода на вода.
Отделно от горното, следва да се отбележи, че и противно на твърденията на
ответника, не са налице и условията за прилагане на разпоредбата на чл. 35,
ал. 6 от Наредба 4/14.09.2004 г., тъй като самоотчета на потребителя сам по
себе си не представлява негов отказ за осигуряване на достъп за отчитане на
водомера. Ответникът не твърди да е установил разхода на вода при условията
на чл. 20, ал. 1 от ОУ във вр. с чл. 26, ал. 2 от ОУ във всички случаи на
повреден водомер, извън случаите по чл. 51 от ОУ.
При тези съображения се налага извода, че дружеството – ответник,
носещ доказателствената тежест при отрицателния установителен иск по чл.
124, ал. 1 ГПК за недължимост на сума, претендирана като стойност на
служебно начислени кубици вода, не е установило при условията на пълно и
главно доказване, основанието и обстоятелствата от които произтича
отричаното от ищеца вземане, поради което, искът подлежи на уважаване.
Искът по чл. 124 ГПК за сумата от 2813.58 лева по фактура №********* от
22.06.2023г. се явява основателен и следва да бъде уважен.
При този изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът
12
има право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80
ГПК, съобразно който, реализираните такива в настоящото производство са в
общ размер на 761.24 лв., от които: 112.54 лева – ДТ, 550.00 лева - адв.
възнаграждение /л.341/, 98.70 лева – заплатени такси за експертиза към БИМ
Русе.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
С. И. К., ЕГН ********** от град Добрич, ***, НЕ ДЪЛЖИ на
„Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, ЕИК *********,
представлявано от изп. директор инж. Н. Н., със седалище и адрес на
управление: гр.Добрич, ***, сумата от 2813.58 лева, представляваща
стойността на предоставена ВиК услуга, за което е начислено количество вода
от 1218 куб. м. за обект, находящ се в село ***, община Добричка, с кл.
№9330, за периода от 24.10.2022г. до 11.05.2023г., за което е издадена фактура
от ответното дружество с №*********/22.06.2023г. на обща стойност 2813.58
лв. с вкл. ДДС, на осн. чл. 124, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, ЕИК
*********, представлявано от изп. директор инж. Н. Н., със седалище и адрес
на управление: гр.Добрич, ***, да заплати на С. И. К., ЕГН ********** от
град Добрич, ***, сумата от 761.24 лв. /седемстотин шестдесет и един лева и
двадесет и четири стотинки/, представляваща направени в настоящото
производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Добрички окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
13