№ 7452
гр. София, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20241110117203 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
411, ал. 1 от КЗ за сумата от 3842,11 лева и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 398,82 лева.
Ищецът-„ДЗ“ АД излага в исковата молба, че на 18.12.2022 год., в гр. ////////, е
реализирано ПТП между лек автомобил „БМВ 223И“ с рег. №/////////// и лек автомобил
„Мерцедес ЦЛК 270“ с рег. №//////////. Поддържа, че вина за настъпилото ПТП има
водачът на лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 270“, който предприема маневра за
преминаване от средна в дясна лента за движение, без да се съобрази с намиращия се
пред него лек автомобил „БМВ 223И“, който е бил с подаден светлинен сигнал /десен
мигач/ и е навлязъл в дясната лента. Сочи, че МПС „БМВ 223И“ с рег. №/////////// е
застрахован при „ДЗ“ по имуществена застраховка „Каско на МПС” със
застрахователна полица №///////////, валидна към момента на застрахователното събитие.
За настъпилото събитие в ищцовото дружество е образувана преписка по щета
№********* и по нея е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 3827,11
лева на автосервиза извършил ремонта на увредения автомобил. Твърди, че след
изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” на основание чл.
411 ал.1 от Кодекса за застраховането е встъпил в правата на застрахования.
Ответникът е застраховател по риска „Гражданска отговорност” с причинителя на
вреда, претърпяна при ПТП, от който ищецът претендира сумата от 3842,11 лева с вкл.
и 15 лева ликвидационни разноски, представляваща изплатеното застрахователно
обезщетение. Твърди, че до ответника е отправена покана за плащане на
претендираната сума, но е отказано плащане с мотив, че виновен за настъпването на
1
произшествието е водачът на застрахования при него автомобил. Моли съда да
постанови решение, по силата на което да осъди ответника да му заплати сумата от
3842,11 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение на увредения,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.03.2024 год. /дата на
предявяване на иска/ до окончателното плащане и сумата от 398,82 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 19.06.2023 год. до 26.03.2024 год..
Претендира разноски.
Ответникът-ЗД „БИ“ АД, в срока по чл. 131 от ГПК, оспорва предявените
искове по основание и размер. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, и причинно-
следствената връзка между твърдяните увреждания и процесното ПТП, както и вината
на водача на застрахования при него лек автомобил. Твърди, че виновен за
настъпването на процесното ПТП е водачът на застрахования при ищеца автомобил,
който е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал.2 от ЗДвП. Навежда доводи за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на застрахования при
ищеца автомобил.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да докаже, че е изплатил застрахователното
обезщетение на увреденото лице, че застрахователното събитие представлява деликт
по чл. 45 от ЗЗД, осъществен от застрахования по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” при ответното дружество, противоправно деяние, от което
са настъпили вредни последици, които са в причинно следствена връзка с деянието.
В доказателствена тежест на ответника да обори законоустановената
презумпция за вина, както и възраженията си срещу вземанията на ищеца.
За безспорни в производството са обявени обстоятелствата относно наличието
на застрахователни правоотношения между ищеца и собственика на МПС „БМВ 223И“
с рег. №/////////// по застраховка „Каско на МПС“, между ответника и собственика на
лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 270“ с рег. №//////// по застраховка „Гражданска
отговорност“ и факта на плащане на застрахователното обезщетение.
От заключението по изготвената автотехническа експертиза се установява, че
към датата на настъпване на застрахователното събитие застрахования при ищеца
автомобил е бил в експлоатация 9 месеца и 24 дни, считано от датата на
първоначалната регистрация-24.02.2022 год. Вещото лице изготвило автотехническата
експертиза е установило, че стойността на щетите по увредения автомобил, по пазарни
цени, определена към застрахователното събитие е 3827,11 лева. Съгласно
заключението, съдът приема и че щетите по увредения, и застрахован при ищеца
автомобил могат да настъпят при описания в протокола за ПТП механизъм. Вещото
лице е дало заключение, че причина за настъпване на произшествието е поведението
2
на водача на лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 270“, който е навлязъл в бус лентата и се
е движил със скорост и дистанция, при която не е имал възможност да спре в рамките
на опасната зона на превозното средство, без да настъпи съприкосновение с
намиращия се пред нело лек автомобли „БМВ 223И“ с рег. №///////////.
С оглед на изложеното съдът приема, че за ищеца са налице предпоставките на
чл. 411, ал.1 от КЗ, като с изплащане на обезщетението той встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата.
За установяване на механизма на ПТП съдът кредитира показанията на
свидетеля А. Ж. К., от които се установява, че се е движил, с управлявания от него
автомобил, в средната пътна лента по бул. „България“ между бул. „Гоце Делчев“ и бул.
„Акад. Иван Гешов“, преди светофара, в участък, в който се включва бус лентата е
подал десен мигач за престрояване в дясната лента, в който момент е бил ударен от
другия автомобил, който се е движил в бус лентата. Установява се, че другия водач се
е движил бързо. Установява, че преди да предприеме маневрата е погледнал в
страничното огледало.
Съдът приема, че причинител на вредите от описаното ПТП е единствено
водачът на лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 270“ с рег. №//////////, който е навлязъл в бус
лентата, с което е нарушил разпоредбата на чл. 15, ал.6 от ЗДвП, съгласно който
„Когато пътна лента е сигнализирана за движение само на превозни средства от
редовните линии за обществен превоз на пътници, се забранява движението на други
пътни превозни средства, с изключение на пътните превозни средства, извършващи
случаен или специализиран превоз на деца и/или ученици“, а освен това се е движил
със скорост и дистанция, непозволяваща да спре в рамките на опасната зона.
На следващо място съдът приема, че възражението на ответника за наличие
на съпричиняване от страна на водача на лек автомобил „БВМ 223И“ на вредоносния
резултат, поради нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал.1 от ЗДвП за неоснователно.
Извод за наличие на съпричиняване не може да почива на предположения, а следва да
се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е
създал условия или е улеснил неговото настъпване. В случая такива доказателства не
бяха ангажирани. От приетите по делото писмени доказателства и гласни такива се
установява, че водача на застрахования при ищеца автомобил е предприел маневра
навлизане в съседната-крайна дясна пътна лента, след края на бус лентата, след като е
подал светлинен сигнал и след като се е уверил, че след него не се движи друг
автомобил.
Съгласно разпоредбата на чл. 410 от КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
3
С оглед на изложеното и след като се съобрази със заключението по приетата
автотехническа експертиза съдът приема, че искът е основателен и доказан за сумата
от 3842,11 лева, така както е предявен.
По иска с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД:
При неизпълнение на парично задължение, съгласно разпоредбата на чл.86 от
ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забава. Съгласно чл. 412, ал.3 от КЗ в срок 30
дни от представянето на всички доказателства застрахователят трябва да определи и
изплати размера на своето задължение по предявената претенция респ. да откаже
плащане. Съгласно чл.84, ал.1 от ЗЗД, когато има определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2
от ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора. В настоящия случай по делото не се спори от
ответника, че е бил поканен да плати изплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение и с писмо е отказал плащане по претенцията. С оглед на това съдът
счита, че ответникът е изпаднал в забава, а предявения иск е основателен за периода-
19.06.2023 год. до 26.03.2024 год.. Съдът при приложение на правилото на чл. 162 от
ГПК намира, че размерът на обезщетението за забава е 398,82 лева, като искът следва
да бъде уважен така както е предявен.
По отношение отговорността за разноските, съдът, като взе предвид че е
направено своевременно искане за присъждане на съдебните разноски и на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените в настоящото
производство разноски в размер на 563,68 лева, съразмерно с уважената част от
претенциите.
Воден от горното
РЕШИ:
ОСЪЖДА БИ АД, ЕИК /////////, с адрес: гр. ////////// да заплати на „ДЗ“ АД, ЕИК
//////////, със съдебен адрес: гр. //////////, на основание чл. 411, ал.1 от КЗ, сумата от
3842,11 лева /три хиляди осемстотин четиридесети два лева и единадесет стотинки/ –
обезщетение за имуществени вреди, причинени на лек автомобил „БМВ 223И“ с рег.
№/////////// от ПТП реализирано на 18.12.2022 год., ведно със законната лихва върху
сумата считано от 26.03.2024 год. до окончателното й изплащане, сумата от 398,82
лева /триста деветдесет и осем лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща
лихва за забава за периода от 19.06.2023 год. до 26.03.2024 год., както и на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 563,68 лева /петстотин шестдесет и три лева и шесдесет
и осем стотинки/, представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС, в двуседмичен срок от
4
съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5