РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. Бургас, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско
дело № 20232120100833 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „АПС Бета България“
ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление в ***, против К. И. К., ЕГН
**********, адрес в *** която се претендира установяването дължимостта на
сумите по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с
№*** г., издадена по ч.гр.д.№*** г. по описа на Бургаския районен съд, а
именно: сумата от 1500 лева, представляваща главница по сключен между
„***“ АД и длъжника Договор за потребителски кредит №708170/24.07.2016
г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на
подаване на заявлението в съда на 26.04.2022 г. до окончателното изплащане
на задължението, сумата от 475,04 лева, представляваща възнаградителна
лихва за периода 31.08.2016 г. – 30.11.2017 г., сумата от 757,91 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 31.08.2016 г. до
23.02.2021 г., като вземането е прехвърлено на заявителя по силата на договор
за цесия от 02.03.2021 г.
Основанията за длъжимост на търсените суми се основават на
твърдения за наличието на договорно правоотношение между ответника и
„***” ЕАД по сключен между тях договор за потребителски кредит №708170
1
от 24.07.2016 г., при спазване на изискванията на Закона за потребителския
кредит, Закона за електорния документ и електронните удостоверителни
усулги и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
съгласно който дружеството е предоставило на ответника кредит в размер на
1500 лева. Същият не е върнал предадената му сума в срок, поради което
дължи връщането й, заедно с начислени лихви и такси, предвидени в
договора, като сумите се търсят въз основа на настъпил краен падеж по
договора на 30.11.2017 г. – крайният срок на договора.
Твърди се, че на 24.07.2016 г. ответникът К. сключил с „***“ и договор
за поръчителство, по силата на който дружеството се задължило да сключи
договор с *** и да отговора пред него солидарно с длъжника К. за всички
задължения по договора за кредит. На 24.07.2016 г., *** и *** сключили
договор за поръчителство, по силата на който *** се задължило спрямо *** за
всички задължения на длъжника К. по договора за кредит. Ищецът твърди, че
ответникът не изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит,
поради което и *** поканило *** да плати всички изискуеми задължения на
длъжника по договора за кредит от 18.02.2021 г., а последното от своя страна
платило на 23.02.2021 г., за което длъжникът е бил уведомен.
С договор за цесия от 02.03.2021 г. кредиторът прехвърлил на ищцовото
дружество вземанията си към ответника, за което последният бил надлежно
уведомен по електронна поща с имейл от 30.03.2021 г., съобразно уговорките
по договора.
В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се
разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, чрез назначения му особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от
ГПК адвокат П., която счита, че ответникът не е бил надлежно уведомен за
извършената цесия, а по отношения на претендираните от ищеца лихви е
изтекла погасителната давност. Не ангажира доказателства.
Правното основание на предявения иск е по чл.422 ГПК, вр.чл.240 от
ЗЗД, вр.чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Бургаският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните, намира следното:
По делото е приложено ч.гр.д.№*** г. по описа на РС-Бургас, от
2
съдържанието на което е видно, че е образувано по заявление на „АПС Бета
България“ ЕООД, против ответника в настоящето производство, по което има
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с
№*** г., с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя следните
суми: сумата от 1500 лева, представляваща главница по сключен между „***“
АД и длъжника Договор за потребителски кредит №708170/24.07.2016 г.,
ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 26.04.2022 г. до окончателното изплащане
на задължението, сумата от 475,04 лева, представляваща възнаградителна
лихва за периода от 31.08.2016 г. до 30.11.2017 г. и сумата от 757,91 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 31.08.2016 г. до
23.02.2021 г., като вземането е прехвърлено на заявителя по силата на договор
за цесия от 02.03.2021 г.
При условията на чл.422 от ГПК е предявен иск с правно основание
вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване на вземане на ищеца,
предмет на издадената по ч.гр.д.№*** г. по описа на БРС Заповед №*** г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Размерът на иска е под
25 000 лева, поради което и родово компетентен да се произнесе по него е
настоящия съд.
Настоящият иск е предявен в указания от съда срок, което го прави
допустим, като за ищеца в настоящето производство съществува правен
интерес от установяване на оспореното вземане за главница и лихви със сила
на присъдено нещо по отношение на длъжника.
Разпределението на доказателствената тежест е такова, че ищецът
следва да докаже валидно сключен договор за кредит, изпълнение на
задълженията си като кредитодател по него, както и валидно сключен договор
за цесия и съобщаване на цесията на длъжника.
Съгласно приетите по делото Общи условия за предоставяне на кредити
кредитополучателят кандидатства за кредит като подава заявление до *** по
образец, като кандидатстването се извършва на Сайта или по телефона.
Предвидено е в заявлението да се посочат данните на кредитополучателя,
желания размер на кредита и желания начин на усвояване. След попълване на
заявлението *** изпраща на кредитополучателя по електронна поща
Стандартен европейски формуляр, съдъжащ цялата преддоговорна
3
информация за кредита. Ако кредитополучателят е съгласен да се обвърже с
договора, подава заявлението като кандидатства за кредит на Сайта или по
телефона. С посоченото действие договорът за кредит се счита за подписан от
кредитополучателя. В случай, че *** одобри заявлението, изпраща съобщение
на кредитополучателя.
В настоящото производство макар и да не е приложено подаденото от
ответника заявление до *** са ангажирани писмени доказателства - Договор
за потребителски кредит №708170/24.07.2016 г., Общи условия за
предоставяне на кредити, Приложение № 1 към договора за кредит, договор
за предоставяне на поръчителство и Приложение №1 към него, договор за
поръчителство и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити, от които по несъмнен начин се
установява, че между „***“ АД и К. И. К. е бил сключен посочения договор за
кредит от разстояние.
Съгласно разпоредбата на чл.6 от Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Съгласно дефинитивната разпоредба на §1, т.2 от ДР на ЗПФУР,
"средство за комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се
използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице
едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя.
Несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането
на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват
средства за комуникация от разстояние и предвид изложените от ищеца
твърдения за методите на сключване на процесния договор,
правоотношението между страните попада в приложното поле на посочения
нормативен акт.
Съгласно разпоредбата на чл.18 от ЗПФУР, при договори за
предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да
докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията на
4
потребителя, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на
договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се
прилага разпоредбата на чл.293 от Търговския закон.
В настоящия случай, за доказване на възникналото между страните
правоотношение са представени неподписани документи – договор за
потребителски кредит и общи условия към него, както и Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити, за които се твърди, че са потвърдени от ответника с натискането на
бутон на интернет страницата на ищцовото дружество.
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗЕДЕП, електронен документ
представлява всяко електронно изявление, записано на магнитен, оптичен или
друг носител с възможност да бъде възпроизведено. Съгласно постановеното
по реда на чл.290 от ГПК Решение №70/19.02.2014 г. по гр.д.№868/2012 г. на
ВКС, IV г. о. електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или
друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен
документ (чл.3, ал.1 от ЗЕДЕП). Електронно изявление е словесно изявление,
представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване,
разчитане и визуално представяне на информацията (чл.2, ал.1 от ЗЕДЕП).
Електронното изявление се счита за подписано при условията на чл.13, ал.1
от ЗЕДЕП (в редакцията към 2015 г.) – за електронен подпис се счита всяка
електронна информация, добавена или логически свързана с електронното
изявление за установяване на неговото авторство, като законът въвежда три
форми на електронния подпис – обикновен, усъвършенстван и квалифициран.
Процесният договор за кредит безспорно има характер на електронен
документ като същият е подписан с обикновен електронен подпис. Законът
придава значение на подписан саморъчно документ само на този електронен
документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл.13, ал.4
от ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да
придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен.
Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на
подписания писмен документ, като ако се касае за частен документ, той се
ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл.180 от ГПК), а в
случай че това авторство бъде оспорено, тежестта за доказване истинността
на документа се разпределя съобразно специалното правило на чл.193 от
ГПК. В този смисъл - Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. №
5
868/2012 г., IV г. о., Определение № 169 от 6.04.2017 г. на ВКС по ч. т. д. №
672/2017 г., I т. о.
Разпоредбата на чл.13, ал.4, изр.2 от ЗЕДЕП допуска страните да се
съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен
подпис стойността на саморъчен. В процесния случай извод за постигането на
подобно съгласие може да се направи чрез тълкуване на т.III.11, вр.т.III.9.,
б."а" от Общите условия към договора за потребителски кредит, съгласно
които ако кредитополучателят кандидатства за кредит на сайта и е съгласен
да бъде обвързан от договора за кредит и ОУ, заявлението се подава с
въвеждането на команда "Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от
мен e-mail и приемам ОУ и Договора" на указаното за това място на сайта от
кредитополучателя, като с извършване на посочените действия заявлението се
счита подадено от кредитополучателя, а ОУ и Договорът – приети и
подписани от същия. Съдът намира, че по силата на посочените клаузи от
Общите условия към процесния договор за кредит страните са постигнали
съгласие по смисъла на чл.13, ал.4, изр.2 от ЗЕДЕП, че ще признават
стойността на електронния подпис на саморъчен в отношенията помежду си.
Ето защо следва да се приеме, че представеният договор за кредит
представлява подписан частен електронен документ, който се ползва с
формална доказателствена сила относно авторството на обективираните
волеизявления, съгласно чл.180 от ГПК.
Съгласно договора, кредиторът следва да предостави на
кредитополучателя уговорената заемна сума, като в чл.5 е посочено, че
одобреният кредит се усвоява по посочения в заявлението на
кредитополучателя начин. Липсват както твърдения от страна на ищеца, така
и доказателства досежно конкретния уговорен начин на усвояване на сумата,
както и данни същата да е действително усвоена от кредитополучателя.
С оглед на обстоятелството, че не е доказано изпълнението на
задължението на кредитора да предостави заемната сума на
кредитополучателя, съдът намира, че не се установява възникване на
задължение за ответника за заплащане на търсената сума, представляваща
главница по договора за кредит, както и търсената сума за договорна лихва.
Договорът за потребителски кредит, като вид договор за заем, има
реален характер. Елемент от фактическия състав на самото заемно
6
правоотношение е действителното предаване на сумата. При липса на
действителна престация правоотношението се счита за невъзникнало. В
случая доколкото въпросният правнорелевантен факт не е установен по
надлежния ред, въпреки указаната доказателствена тежест, то предявените
искове за материални права, произтичащи от процесния договор, се явяват
неоснователни и следва да се отхвърлят като такива без съдът да разглежда
останалите възражения.
При липса на главно задължение, недължима се явява и
претендираната от ищеца сума за лихва за забава.
По гореизложените съображения съдът намира, че предявените
искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление в ***, иск срещу ответника К. И. К., ЕГН
**********, адрес в ***, за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1500 лева,
представляваща главница по сключен между „***“ АД и длъжника Договор за
потребителски кредит №708170/24.07.2016 г., ведно със законната лихва
върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението в
съда на 26.04.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от
475,04 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода 31.08.2016 г. –
30.11.2017 г., сумата от 757,91 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 31.08.2016 г. до 23.02.2021 г., като вземането е прехвърлено на
заявителя по силата на договор за цесия от 02.03.2021 г., за които суми има
издадена по ч.гр.д.№*** г. по описа на РС-Бургас Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК с №*** г.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала.
7
Съдия при Районен съд – Бургас: _________(П)__________
8