Решение по дело №860/2021 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 176
Дата: 1 юни 2021 г. (в сила от 22 юли 2021 г.)
Съдия: Калин Георгиев Колешански
Дело: 20213630100860
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 176
гр. Шумен , 01.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ в закрито заседание на първи
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Калин Г. Колешански
като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело №
20213630100860 по описа за 2021 година

Производство по чл. 50 от СК.

Молба от М.Д. С. – А.а, ЕГН : **********, с адрес – *** и П. А. А., ЕГН :
**********, с адрес – ***, твърдящи, че са законни съпрузи. Постигнали
сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брака си.
Представят споразумение по смисъла на чл. 51 от СК, което поддържат.
Молят съда да постанови решение, по силата на което да прекрати брака им и
одобри представеното споразумение, с което са уредили всички лични и
имуществени отношения помежду си.
В съдебното заседание и двамата молители потвърдиха, пред съда,
желанието си, за прекратяване на брака, като представителите им заявиха, че
няма да изпълнят указания на съда, по реда на чл. 51, ал. 3 от СК, за
отстраняване недостатъци на представено споразумение, считайки, че то е в
съответствие с разпоредбите на закона и задължителни тълкувания на ВКС.
От събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени по отделно и в съвкупност, се установи следното, от фактическа
страна:
1
Видно от представеното по делото Удостоверение за сключен
граждански брак № ***г. на Община Варна, молителите са законни съпрузи,
сключили граждански брак с акт № 526 на с.о. от 26.06.2014г.. По време на
същия имали родено едно дете – малолетно. Двамата молители постигнали
сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брака си,
което потвърдиха и пред съда. Ето защо съдът намира, че бракът им би могъл
да се прекрати, без да се издирват мотивите за това.
С представеното по смисъла на чл. 51 от СК споразумение молителите
са уредили посочените в разпоредбата последици на развода. Според т. 1 от
него „…родителските права по отношение на роденото от брака
непълнолетно дете А. П. П., ЕГН : *** се предоставят на двамата родители
при съвместно упражняване на същите…“, като всяка първа и четвърта
седмица от месеца ще се упражняват от майката, а всяка втора и трета
седмица от бащата, като местоживеенето му и в двата случая е на адреса на
майката – ***. Определени са празниците и периодите през тях, когато всеки
от родителите ще взема детето при себе си. Въпреки дадените им указания, не
желаят да посочат, кой от двамата родители ще упражнява родителските
права, мерките за лични отношения между родителя, който няма да ги
упражнява и детето, издръжката, която ще заплаща. Считат, че
споразумението им е в синхрон с тълкуване разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от
СК, дадени от ВКС, в погрешно посочено, като номерация тълкувателно
решение.
Действително съществува тълкувателно решение с отношение към
приложение нормата на чл. 59, ал. 2 от СК – ТР № 1/07.07.2017г. на ВКС по
ТД № 1/2016г., ОСГК. В него обаче е посочено, че тълкуваната разпоредба е
приложима само в случаите на развод по исков ред, а настоящото
производство, не е такова. Нито на настоящия, нито на отменения СК, е
позната фигура съвместно упражняване на родителски права след развод.
Всички разпоредби уреждащи упражняването на родителските права след
прекратяване на брак с развод, в посочените, и изобилната практика по тях
предполага те /родителските права/, схващани като непосредствено и
ежедневно осъществяване на правата и задълженията на родителската
отговорност, да се предоставят на родителя, който, в по висока степен
отговаря на изискванията посочени още в ППВС № 1 по ГД № 3/74г.. Даже и
2
с много условности, съдържащи се и в самото него, соченото от страните ТР
да допуска споразумение, с което се разпределят между съпрузите мерките
относно упражняване на родителските права, то следва да се допусне
/утвърди/ ако е в интерес на детето. Този интерес предполага ежедневните
непосредствени грижи да са предоставени на родителя, при който е
определено местоживеенето на детето, а свързаните с по дългосрочни негови
интереси да се упражняват съвместно – образование, лечение, имущества и
др. Последните, със или без споразумение, е нужно поради нормативни
изисквания да се упражняват съвместно, но по същественото е, че даже и със
споразумението първите, не могат да се предоставят за съвместно
упражняване. Настоящият състав счита, че неяснотата в представеното
споразумение, кой от двамата съпрузи, след прекратяване на брака им, ще
упражнява родителските права над малолетното им дете, както и свързаните с
това, негово местоживеене и мерки на лични контакти с него и родителя,
който не ги упражнява, не е в интерес на малолетния и изключва
възможността за утвърждаване на споразумението по чл. 51, ал. 1 от СК,
поради което и не следва да бъде утвърдено, а като последица на отказа на
страните да отстранят недостатъците му, искането им за допускане на развод
следва да се отхвърли.
Определя окончателна държавна такса по брачния иск, в размер на 50
лева, като констатира, че са внесени при образуване на производството 25
лева от молителя, като молителката следва да заплати останалите 25 лева по
сметка на ШРС.
Водим от горното, и на основание чл. 50 – 51 от СК и чл. 330 от ГПК,
съдът
РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на М.Д. С. – А.а, ЕГН : **********, с адрес – ***
и П. А. А., ЕГН : **********, с адрес – ***, за допускане на развод.
ОСЪЖДА М.Д. С. – А.а, ЕГН : **********, с адрес – ***, да заплати по
сметка на ШРС сумата от 25 лева държавна такса.
3
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд – гр. Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4