О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260791
гр. Пловдив, 25.03.2021 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,
VII състав, в закрито заседание
на двадесет и пети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
като разгледа докладваното от мл. съдия Чипова в. ч. гр. д. № 753 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и следващите във
връзка с чл. 121 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „МАРЖ ТРЕЙД“ ООД, подадена чрез пълномощника му адв. К., против Определение № 260871 от 02.02.2021 г., постановено по гр. д. № 16069 по описа на РС – Пловдив за 2020 г., с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на РС – Плевен.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение поради противоречието му с разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ГПК. Жалбоподателят поддържа, че страните по делото са обвързани със сключен помежду им договор за местна подсъдност, като счита, че с оглед клаузите на договора и цената на предявените искове компетентен да разгледа и да се произнесе по спора е РС – Пловдив. Отправя искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото на РС – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски за настоящото производство.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответника по жалбата „АРГО-ЛЕНД“ ООД.
Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от жалбоподателя против „АРГО-ЛЕНД“ ООД по реда на чл. 422 ГПК обективно съединени искове за признаване на установено, че „АРГО-ЛЕНД“ ООД дължи на „МАРЖ ТРЕЙД“ ООД сумите, както следва: сумата от 1165, 45 лв. – неустойка за забава за периода от 03.12.2019 г. до 06.05.2020 г. върху главница в размер на 12 225,04 лв. по договор за покупко-продажба на течни горива от 18.02.2019 г., за което е издадена фактура № **********/31.10.2019 г., и сумата от 1277,41 лв. – неустойка за забава за периода от 31.12.2019 г. до 22.07.2020 г., върху главница от 10196,60 лв. по договор за покупко-продажба на течни горива от 18.02.2019 г., за което е издадена фактура № **********/28.11.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11211/2020 г. по описа на РС – Пловдив, както и с искове за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца – тук жалбоподател, сумата от 14,25 лв. – обезщетение за забава върху общия размер на неустойки 2442,86 лв. за периода от 13.08.2020 г. до 02.09.2020 г. и сумата от 61,08 лв. – обезщетение за забава върху общия размер на неустойки 2442,86 лв. за периода от 03.09.2020 г. до 01.12.2020 г.
В срока за отговор на исковата молба ответното дружество е направило възражение за неподсъдност на делото на Районен съд – Пловдив с довода, че седалището и адресът му на управление са в с. Одърне, обл. Плевен, общ. Пордим, ул. „Девети септември“ № 5, поради което счита, че на основание чл. 105 ГПК местно компетентен да разгледа спора е Районен съд – Плевен.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че местната подсъдност по предявените искове следва да бъде определена по общото правило на чл. 105 ГПК, поради което е уважил направеното възражение и е изпратил делото по подсъдност на РС – Плевен, в района на който се намира седалището на ответното търговско дружество.
Така постановеното определение е неправилно.
В разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ГПК е признато право на страните по имуществен спор да дерогират по общо съгласие, обективирано в писмена форма, определената от закона местна подсъдност по спора /с изключение на тази по чл. 109 ГПК/, като възложат разрешаването му на избран от тях съд. Действителността на тази уговорка е обусловена от следните предпоставки: 1. да е направена в писмена форма; 2. да се отнася за имуществен спор – предмет на делото да е оценимо в пари право; 3. спорът, предмет на уговорката, да е конкретно определен; 4. да се отнася за избор на местна подсъдност /с изключение на тази по чл. 109 ГПК/, а не за родова или функционална такава; 5. избраният компетентен съд да е посочен конкретно. При наличие на валидно съглашение по чл. 117, ал. 2 ГПК не намира приложение общото правило за местната подсъдност по чл. 105 ГПК, съгласно което искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. Така избраната от страните по договора подсъдност обвързва съда и той не може да се десезира дори при направено възражение от ответника.
В случая ищецът основава претенциите си на сключен с ответника договор за покупко-продажба на течни горива от 18.02.2019 г. В чл. 12.1 от този договор е предвидено, че всички спорове, породени от него и отнасящи се до него, включително споровете, породени или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, както и спорове за попълване на празноти или приспособяването му към нововъзникналите обстоятелства, ще бъдат решавани по пътя на преговорите, а при отсъствие на съгласие – от Пловдивския окръжен съд или Пловдивския районен съд, съобразно правилата на родовата подсъдност. Следователно, налице е съглашение за местна подсъдност, оформено като самостоятелна клауза от посочения материалноправен договор. Същото е обективирано в изискуемата от закона писмена форма. Спорът, предмет на производството по гр. д. № 16069 по описа на РС – Пловдив за 2020 г., е имуществен и не попада в хипотезите, визирани в чл. 109 от ГПК. Същият е конкретно определен, доколкото се отнася до права, произтичащи от договора, по повод на който е уговорена подсъдността. С горепосочената клауза страните са уговорили местна подсъдност, а избраният от тях местно компетентен съд е посочен конкретно. Доколкото спорът не е трудов или потребителски, ограничението, предвидено в чл. 117, ал. 3 ГПК, не намира приложение. По изложените съображения съдът намира, че страните по спора са постигнали валидно съглашение за избор на местно компетентен съд. По тази причина в настоящия случай общото правило за местна подсъдност по чл. 105 ГПК следва да се счита дерогирано по съгласие на страните.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че компетентен да разгледа като първа инстанция предявените от „МАРЖ ТРЕЙД“ ООД против „АРГО-ЛЕНД“ ООД искове е РС – Пловдив, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на РС – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.
С частната жалба жалбоподателят е направил искане за присъждане на разноски. В тази връзка следва да се посочи, че в производството по чл. 121 ГПК сезираният с частната жалба съд се произнася относно приложимата към конкретния правен спор подсъдност и с постановяване на неговия акт разглеждането на делото не приключва, а продължава пред съответния компетентен съд. Разпределянето на отговорността за разноски по чл. 78 ГПК е правомощие на този съд и се извършва в зависимост от крайния изход на спора, като се съобразяват и разноските, направени от страните в производството по обжалване на определението за подсъдността. Поради това, че с определението по чл. 121 ГПК не се приключва разглеждането на делото по начин, изключващ последващата му висящност, разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение и със същото не се присъждат разноски. В този смисъл е и константната практика на ВКС – Определение № 311/20.05.2013 г. по ч. гр. д. № 715/2012 г. на ІV г. о., Определение № 256/12.05.2014 г. по ч. т. д. № 1306/2015 г. на І т. о., Определение № 87/30.01.2015 г. по ч. гр. д. № 326/2015 г. на ІV г. о., Определение № 437/21.07.2015 г. по ч. т. д. № 1732/2015 г. на І т. о.; Определение № 529/29.09.2015 г. по ч. гр. д. № 4300/2015 г. на ІІІ г. о.; Определение № 50/25.01.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 3500/2015 г., ІІ т. о.; Определение № 69/02.02.2017 г. по ч. т. д. № 1621/2016 г. на І т. о. и др. По изложените съображения искането за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 260871 от 02.02.2021 г., постановено по гр. д. № 16069 по описа на РС – Пловдив за 2020 г., с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на РС – Плевен, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ВРЪЩА
делото на РС – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: