Р Е Ш
Е Н И
Е № ……
Гр. София, 21.10.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV
- „Д” състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЗДРАВКА И.
ЧЛЕНОВЕ : ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
Мл. съдия : ДЕСИСЛАВА ЧЕРНЕВА
при
секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от мл.съдия
Чернева в. гр. д. № 9922 по описа на съда за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по
реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С решение № 32370
от 04.02.2020
г., постановено по гр. д. № 1965/2019 г. по
описа на СРС, I I I ГО, 141-ви състав, е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че Й.Г.И. дължи на "Т.С." ЕАД, ***, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение от 25.08.2018 г.
по ч.гр.д. № 54243/2018 г. по описа на СРС, 141-ви състав както следва: - на основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ – сумата 3141,46 лева представляваща цена за
доставена топлинна енергия за абонатен № 384136 за периода от м.05.2015 г. до
м.04.2017 г., сумата 43,05 лева, представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за период от м.08.2015 г. до м.04.2017 г., ведно със законната
лихва, считано от 14.08.2018 г. до
погасяването на вземанията; като е отхвърлил исковете,
предявени по реда на чл.422 ГПК: с правно основание чл. 79 ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ за установяване на дължимост на вземане за стойност на доставена
топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 3307,89 лв., и за
установяване на дължимост на вземане за стойност на цена на услуга за дялово
разпределение за разликата до пълния предявен размер от 47,15 лв., както
и за периода от м.05.2015 г. до 31.07.2015 г., и с правно основание чл. 86 ЗЗД
за установяване на дължимост на сумата 450,48 лв., претендирана като мораторно
обезщетение за забава за периода 15.09.2016 г. – 03.08.2018 г. върху главницата
за стойност на доставена топлинна енергия, и за установяване на дължимост на
сумата 10,57 лв., претендирана като мораторно обезщетение за забава за периода
15.09.2016 г. – 03.08.2018 г. върху главницата за цена на услуга за дялово
разпределение.
Решението е
постановено при участието на третото лице помагач "Н.И." ООД на страната на ищеца.
Срещу постановеното
съдебно решение в частта, с която са
уважени предявените искове, е депозирана
въззивна жалба от
ответницата Й.Г. ***. Излага съображения, че решението в
обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Счита, че ищецът не е доказал, че тя има качеството потребител на топлинна енергия за
битови нужди за процесния топлоснабден имот пред исковия период, каквото
възражение своевременно е направено с отговора на искова молба. Поддържа, че
източник на облигационно отношение може да бъде само договор, сключен между
страните или техните праводатели. Жалбоподателката твърди, че липсва изрично сключен писмен договор за продажба на топлинна
енергия за процесния имот между собственика - ползвател и дружеството – ищец,
поради което не е страна по спорното правоотношение. Липсата на облигационна
обвързаност между ищеца и ответницата И. води и до неоснователност на
предявените искове, поради липсата на пасивна материално - правна легитимация.
Поддържат, че по делото не е доказано какви са разходите на фирмата за дялово
разпределение, по каква методика се изчисляват. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като
отхвърли изцяло предявените искове. Претендира сторените по делото разноски. , прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателката, в
случай, че жалбата бъде уважена.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
"Т.С." ЕАД, ***, с който оспорва
въззивната жалба. Счита, че решението в обалваната част е правилно и
законосъобразно. Претендира сторените във въззивното производство разноски за
юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
заплатено от жалбоподателката, в случай, че жалбата бъде уважена.
Третото лице –
помагач на ищеца "Н.И." ООД, не е
депозирал в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор на въззивната жалба.
Решението в частта,
с която са отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като необжалвано.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
СРС е сезиран с
обективно кумулативно съединени положителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответницата е
клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за топлоснабден имот – апартамент 10, находящ се в гр. София, ул. „**********бл. „******аб. № 384136,
като му дължи сумата както следва: 3307,89 лв. - главница за доставена топлинна
енергия за периода м. 05. 2016 г. – м. 04. 2018 г., сумата от 450,48 лв. – законната лихва за
забава върху главницата за периода от м.05.2015 г. до м.04.2017 г., сумата от 47,15 лв. – стойност на
услугата дялово разпределение за периода от м.05.2015 г. до 31.07.2015 г. и
сумата от 10,57 лв. -
законна лихва за забава върху нея за периода 15.09.2016 г. – 03.08.2018 г. Във
връзка с подадено 14.08.2018 г. заявление, по ч. гр. д. № 54243/2018 г. на СРС, 141 състав, е постановена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за дължимите суми, срещу която в срока по чл. 414 ГПК ответницата е
депозирала възражения.
С постъпилия в срока по чл. 131 ГПК писмен
отговор на исковата молба Й.Г.И. оспорва предявените
искове. Прави
възражение за изтекла погасителна давност за вземанията, а част от дължимите суми
за 2017 г. са били внесени от нея. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявените искове. Претендират сторените
по делото разноски.
Третото лице -
помагач с молба от 29.10.2019 г., депозирана пред СРС е заявил, че не оспорва
предявените искове. Счита същите за основателни и доказани.
От представения
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 43,
том I, рег. № 486,
нот. дело № 36/2009 г. се установява, че
на 16.03.2009 г. Г.К.И.и С.Х.И. са
дарили на дъщеря си Й.Г.И. следния
недвижим имот, придобит по време на брака и представляващ семейна имуществена
общност, а именно: апартамент № 10,
находящ се в гр. София, ул. „**********бл. „А“, ет.4.
С протокол от 12.06.2003 г. на
Общото събрание на етажните собственици и наематели в жилищен блок „А“, ж.к. „*********“,
ул. *********е взето решение да се сключи договор за услугата „топлинно
счетоводство“ с "Н.И." ООД, по силата на който да се извърши монтаж на индивидуални
топлинни разпределители. В списък на етажните собственици, неразделна част от
протокола, за апартамент № 10 лицето Г.К.И., праводател на жалбоподателката, е
заявил монтаж на 6 броя термовентили, като в имота е имало 6+1 отоплителни
тела. Бил е положен подпис. С договор от 13.12.2003 г. между етажната
собственост на сградата на ул. „**********бл. „А“ и "Н.И." ООД, дружеството е поело задължението за изпълнение
на решениета от Общото събрание във връзка с топлоснабдяване на сградата.
Пред СРС е ангажиран
договор № У-100/06.11.2007
г., сключен между "Т.С." ЕАД – възложител и "Н.И." ООД – изпълнител, при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на
изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда
с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от ДКЕВР с решение № 0У-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение
на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
От заключението
на вещото лице по изслушаната пред СРС съдебно – техническа експертиза,
неоспорено от страните, което съдът възприема като компетентно дадено, се
установява, че разпределението на топлинната енергия през исковия период е в
съответствие с нормативната уредба и Методиката за дялово разпределение на
топлинна енергия в сгради етажна собственост, въз основа на отчети за 6
броя индивидуални разпределители на разходи за отопление, при отопляем обем от 264
кв. м., а за битово горещо водоснабдяване – въз основа на отчет на два водомера
за топла вода. съгласно което количеството топлинна енергия, постъпило в
топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната
станция и преминал съответни последващи метрологични проверки. Праводателят на жалбоподтелката е страна по облигационното
отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот, като
договорът касае обект с абонатен № 384136. Показанията
са се отчитали
ежемесечно. За абоната е начислявана топлинна енергия за
отопление на имот от отоплителни тела, топлинна енергия за отопление, отдадена
от сградна инсталация, и топлинна енергия за подгряване на вода за БГВ,
съгласно стойностите на 2 бр. водомери /за втория отчетен период топлинна
енергия е начислена служебно при неосигурен достъп, което е удостоверено с
протокол/. Технологичните разходи са приспаднати за сметка на „Т.С.“ ЕАД.
"Н.И." ООД е извършило дяловото разпределение
за имота през процесния период в съответствие с действащата нормативна уредба.
Отчетените стойности са потвърждавани от потребителя чрез подписване на
документите за главен отчет на УДР за отчетен период от 01.05.2015 г. до
30.04.2016 г. Безспорно установено по делото е, че за процесния
имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на
доставената енергия е измервано коректно. Доколкото купувачът дължи цената на
реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се
вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се
формират в резултат от изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки, които
намират изражение в издадените от „Т.С.“ ЕАД за
всеки отчетен годишен период общи фактури. При
определяне размера на дължимата цена съобразно
данните от заключението на съдебно-техническата
експертиза, размерът на потребената топлинна енергия за процесния период е
3435,88 лв.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата на Й.И. е неоснователна.
Съгласно нормата
на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата, където се
оспорва качеството й на страна по договора с топлоснабдителното дружество.
При извършената
служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е
валидно и процесуално допустимо.
В предмета на
делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока
по чл. 414, ал. 2 ГПК, в рамките на установения в чл. 415, ал. 4 ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи със сила на присъдено нещо
спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Съгласно нормата
на чл. 153 ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
С ТР № 2/2017 г. от
17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са
дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто
обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка
на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Собственикът или
титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по
презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и
отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е
взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
Ищецът свързва
качеството на ответниците на потребители на топлинна енергия за битови нужди с
качеството им на собственици на топлоснабден имот при равни квоти. Това
обстоятелство е спорно в отношенията между страните, доколкото ответницата своевременно е оспорила качеството си на потребител на топлинна енергия още с
депозирания в срока по чл. 131 ГПК писмен
отговор на исковата молба. Ето защо, ищецът следва да проведе пълно и главно
доказване на това свое твърдение, съгласно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК.
От ангажираният по делото нотариален акт,
обсъден по – горе, се установи, че Й.Г.И. е придобила в резултат на договор за дарение правото на собственост върху процесния апартамент.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови нужди, като
постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се
урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните
страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито
са Общите условия на ищеца, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник "24 часа" – броя от 10.02.2014 г. и вестник
"19 минути" и Общите условия, одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г.
на КЕВР, публикувани във вестник "Монитор", в сила от 11.08.2016 г.
Разпоредбата
на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите (клиентите), които не са
съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след
влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия, които се отразяват в
допълнителни писмени споразумения. В дадената хипотеза ответниците не твърдят и
не установява да са упражнили това право срещу Общите условия на "Т.С."
ЕАД, поради което настоящият съдебен състав намира, че същите са приети.
Договорното
правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между
топлопреносно предприятие и потребителя (клиента), по силата на закона – чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника –
потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия. Ето защо общите
условия на ищеца регулират спорното правоотношение.
По изложените
съображения се налага изводът, че за исковия период между страните в процеса е съществувало валидно облигационно
правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за битови нужди
относно процесния имот. За съществуването на облигационно правоотношение между
страните няма значение дали лицето реално е ползвало топлоснабдения имот или
не. Ето защо не е необходимо ангажирането на доказателства от ищеца в тази насока.
Неоснователни са
възраженията за липса на вземане в полза на ищеца за заплащане на такса за
дялово разпределение през разглеждания период. По
силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на топлинна
енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите на етажната собственост. Клиентите заплащат на продавача
стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях
търговец. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната
енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от
лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и
избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
В чл. 36 от Общите
условия на ищеца е предвидено, че клиентите заплащат цена на услугата дялово
разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността се
формира от цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане на един
уред за дялово разпределение. Редът и начина на заплащане на услугата се
определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.
С договора от 13.12.2003 г., сключен между ищеца и "Н.И." ООД,
страните са договорили заплащане от "Т.С." ЕАД на извършваните услуги
съгласно Приложение № 1, въз основа на броя обслужвани имоти и броя средства за
дялово разпределение в тях. Уговорено е цената да се определя първоначално и да
се актуализира ежегодно до 30-ти септември следващата година.
С оглед
на изложеното, неоснователно е изложеното твърдение в жалбата, че И. не е
ползвала имота и не е подписвала договор с топлинния счетоводител.
Във въззивната
жалба не са изложени оплаквания за неправилно приложение на погасителната
давност от решаващия съд, поради което и на основание чл. 269 ГПК, този въпрос стои извън пределите на въззивния
контрол и не следва да се обсъжда по същество.
По разноските по производството:
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция
право на разноски има въззиваемата
страна, но не следва
да й бъдат присъдени доколкото по делото е подаден единствено бланкетен писмен
отговор, без осъществяване на процесуално представителство в съдебно заседание.
При това положение в полза на въззиваемата страна не се дължи юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.
78, ал. 8 от ГПК.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 32370
от 04.02.2020
г., постановено по гр. д. № 1965/2019 г. по
описа на СРС, I I I ГО, 141-ви състав, в обжалваната част.
Решението е постановено при участието на
"Н.И." ООД,
като трето лице помагач на страната на "Т.С." ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.