Решение по дело №1295/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказание (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от В. С. К., с [ЕГН], срещу Решение № 486 от 10.04.2024 г. по АНД № 306/2024 г. на Районен съд – Варна (РС – Варна), с което е потвърден Електронен фиш (ЕФ) Серия К № 8426180, издаден от ОД на МВР Варна и е осъден настоящият касатор да заплати на ОД на МВР Варна сумата от 80 лв., представляващи възнаграждение за юрисконсулт. С обжалвания пред РС – Варна ЕФ на касатора на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

С жалбата се настоява, че решението на въззивния съд е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че съдът не е изпълнил задължението си да събере и обсъди целия необходим за изясняването на обективната истина доказателствен материал, като е направен само повърхностен и формален анализ на доказателствата, без да са обсъдени задълбочено оплакванията и наведените от наказаното лице основания за отмяна на ЕФ, което е довело до неправилни правни изводи. Конкретно се сочи, че невярно е приетото от съда, че касаторът е собственик на заснетия с АТСС автомобил, доколкото собственик е бащата на касатора, като К. е декларирал, че към момента на заснемането е управлявал въпросния автомобил, вследствие на което е бил анулиран първоначално издаденият ЕФ и е издаден процесният обжалван ЕФ. Изразява се несъгласие с приетото от съда, че е спазена утвърдената форма на ЕФ, като се сочи, че в процесния ЕФ погрешно е отразено, че касаторът е собственик на автомобила, а и неправилно съдът приема, че посочването, че ограничението на скоростта е въведено с пътен знак В-2, вместо В-26 е само техническа грешка. На следващо място касаторът не споделя изводите на съда по отношение на техническото средство, заснело управлявания от него автомобил, предвид липсата на доказателства за оправомощаване на лицето, извършило проверката на АТСС и липсата на приложена към протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. снимка на разположението на АТСС, изискуема съгласно чл. 10, ал. 3 от същата наредба. Поддържа се, че липсват доказателства за наличието на пътен знак, ограничаващ скоростта на движение, както и за спазване на изискването по чл. 50, ал. 2 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г. служебният автомобил да е разположен, така, че да е видим и да не затруднява останалите участници в движението. Изтъква се, че в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата е отразена дата на използване на АТСС 21.08.2023 г., а датата на съставяне на протокола е 17.08.2023 г., както и че в протокола не е попълнена датата, на която подписалият се служител на РУ Аксаково е приел протокола за използване на техническото средство и съхранил записите от паметта му в съответната база данни. Сочи се и че не са представени доказателства, че служителят, работил с АТСС по време на извършване и констатиране на нарушението, е преминал обучение за работа с такива, съгласно чл. 90 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г. Искането е да се отмени обжалваното съдебно решение и да се отмени ЕФ, като се претендира присъждане на разноски. В хода на устните състезания касаторът поддържа изложените в жалбата доводи и направените искания.

Ответникът – ОД на МВР Варна, чрез процесуалния си представител – ст. юриск. К. Л.-А., с писмени бележки настоява, че касационната жалба е неоснователна и сочи доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Поддържа се, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на ЕФ, налице е пълно съответствие между правното и фактическо описание на нарушението, индивидуализирано е в пълна степен и техническото средство, с което е извършено видеозаснемането и е засечена скоростта, като техническото средство е одобрен тип, а и са посочени нарушените разпоредби. Сочи се, че в ЕФ е приспадната допустимата техническа грешка от 3%, която е отчетена в полза на нарушителя. Според ответника по касационната жалба правилно РС – Варна е приел, че основателно е ангажирана отговорността, а и че наказанието е правилно определено. Изтъква се, че е правилна и преценката на въззивния съд за неприложимост на чл. 28 ЗАНН. Искането е да се остави в сила обжалваното решение на РС – Варна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и алтернативно, а ако се уважи жалбата и се претендират разноски за адвокатско възнаграждение – да се присъдят такива в минималния размер.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата и пледира за оставяне в сила на обжалваното решение като правилно.

Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Административният съд, съобразявайки посочените в жалбата касационните основания, изразените становища на страните, мотивите на съдебния акт и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Нарушението, според обжалвания пред РС- Варна ЕФ, е установено и заснето с автоматизирано техническо средство (АТСС) ARN CAM S1 120сс8е, насочено в посока [населено място], и се състои в следното: На 21.08.2023 г., в 17:27 часа, в обл. Варна, общ. Аксаково на път ІІІ-902, на отбивката за местност „Чатал чешма“, при ограничение от 60км/ч, въведено със знак В-2, с МПС О. В., с рег. № [рег. номер] е извършено нарушение за скорост - при разрешена стойност на скоростта 60 км/ч, е установена стойност на скоростта 85 км/ч, т.е. превишената стойност на скоростта е 25 км/ч. Като административнонаказателно отговорно лице - собственик, на когото е регистрирано МПС/ползвател, в ЕФ е посочен касаторът.

За да потвърди процесния ЕФ въззивният съд приема за установена описаната в ЕФ фактическата обстановка във връзка с извършеното административно нарушение. Прието е, че процесното АТСС е одобрен тип средство за измерване и отговаря на метрологичните изисквания, като е преминало успешно последваща проверка предвид приложения Протокол № 046-СГ-ИСИС/31.03.2023 г. Системата е заснела и записала скоростта на движение на процесния автомобил от 88 км/ч, като при издаването на ЕФ е приспадната допустима техническа грешка от 3% и е приета скорост на движение от 85 км/ч, което се потвърждава от снимковия материал, явяващ се веществено доказателство по смисъла на чл. 185, ал. 15 ЗДвП. Районният съд прави извод, че процесният автомобил действително се е движел с посочената скорост, а с въпросното деяние виновно е нарушена разпоредбата на чл.21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП, доколкото пътят, по който се е движел автомобилът, се намира извън рамките на населеното място, като стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е сигнализирана с пътен знак, при което е прието, че наказващият орган надлежно е посочил законната разпоредба, която е била нарушена виновно. Въззивната инстанция посочва, че правилно административнонаказателната отговорност е насочена към наказаното лице като собственик на процесния автомобил, позовавайки се на справка от АИС АНД, както и че правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалвания ЕФ, с който му е наложена глоба в законоустановения фиксиран размер. Позовавайки се на забраната по чл. 189з ЗДвП, съдът не е обсъждал приложението на чл. 28 ЗАНН.

Районният съд приема, че е спазена утвърдената форма за ЕФ, както и че същият съдържа всички изискуеми реквизити в съответствие с чл. 189, ал. 4 ЗДвП, а от описанието на нарушението става ясно в напълно достатъчна степен извършването на какво деяние е вменено на наказаното лице. Посочването, че ограничението на скоростта е въведено с пътен знак В-2, вместо с пътен знак В-26 е определено от въззивната инстанция като техническа грешка и порок с формален характер, недовеждащи до неяснота на административнонаказателното обвинение, а и съдът посочва, че наказаното лице като правоспособен водач на МПС несъмнено добре познава пътните знаци и е наясно с кой от тях се въвежда ограничение на максимално разрешената скорост, поради което не е накърнено правото му на защита. Съдът посочва с обжалваното решение, че не е налице неяснота относно техническото средство, посредством което е заснето нарушението, доколкото в ЕФ е посочен типът средство за измерване (ARН САM S1), а след това - фабричният номер, индивидуализиращ конкретно използваното АТСС (№ 120ссdа).

Предвид извършването на последващата проверка от лаборатория към Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ към Български институт по метрология, е прието, че безспорно лицето, извършило проверката, се явява „трета независима страна“ по смисъла на Закона за измерванията.

Направен е извод, че протоколът за използване на техническото средство е надлежно попълнен и са спазени нормативните изисквания в тази връзка, а обстоятелството дали мястото, на което е разположено техническото средство, е съобразено с необходимостта от гарантиране безопасността на участниците в движението, е без правно значение за конкретно извършеното нарушение и не е необходимо да се изследва специално.

С обжалваното решение е потвърден ЕФ като законосъобразен и в полза на ОД на МВР Варна са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Решението на РС - Варна е правилно и законосъобразно.

Изводите на районния съд се основават на обективно изследване на всички обстоятелства по делото, които се установяват от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност. Въззивният съд е извел правилно фактите, установяващи се от доказателствата по делото и правилно ги е отнесъл към приложимите правни норми.

В съответствие със закона са изводите на съда за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното производство, за съставомерност на деянието, за правилно ангажиране на административнонаказателната отговорност, за законосъобразност на определеното наказание „глоба“ като вид и размер.

По аргумент на чл. 221, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН касационната инстанция препраща към мотивите на въззивната такава.

Не се установява да са налице сочените от касатора основания по чл. 348 НПК за отмяна на обжалваното решение на ВРС.

По доводите на касатора за неправилност на въззивното решение:

Изрично е заявено с касационната жалба, че на посочените в ЕФ дата и час процесният автомобил, установен да се движи с превишена скорост е бил управляван именно от касатора, като ЕФ му е издаден след анулиране на първоначално издадения ЕФ на собственика на автомобила - бащата на наказаното лице. Предвид така заявеното и предвид посочването в ЕФ на касатора като „собственик, на когото е регистрирано МПС ползвател“, то обстоятелството, че районният съд приема, че касаторът е собственик на автомобила, позовавайки се на неприета като доказателство справка от АИС АНД, дори да се отмени решението на районния съд, не обуславя извод за наличие на основание за отмяна на ЕФ, поради което не е налице съществено нарушение, опорочаващо обжалвания съдебен акт.

Доколкото словесно в ЕФ е посочено, че ограничението от 60 км/ч е въведено с пътен знак, т.е. налице е яснота за наличие на въведена забрана за движение със скорост, по-висока от посочената – 60 км/ч, както и яснота, че ограничението е въведено с пътен знак, то липсата на точно конкретизиране в ЕФ на наименованието на пътния знак като В26, а не В2 не влече извод за неяснота на вмененото деяние и е неоснователно възражението на наказаното лице в този аспект. По отношение твърдението на касатора за липса на доказателства за действителното наличие на пътен знак, ограничаващ скоростта, следва да се посочи, че касаторът е имал възможност да оспори пред въззивната инстанция този факт и да направи доказателствено искане във връзка това, каквото оспорване и доказателствено искане не се установява да са направени.

Съгласно чл. 4, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, след изтичане срока на първоначалната проверка АТСС преминават последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. В случая приетият като доказателство от районния съд Протокол от проверка № 046-СГ-ИСИС/31.03.2023 г. изхожда от Българския институт по метрология, а не от оправомощено от председателя на ДАМТН лице. Тоест несъстоятелните са доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение предвид неприобщаването на доказателства за оправомощаване на лицето, извършило проверката, което да е довело до невъзможност да се прецени дали е гарантирана изправността на АТСС.

Действително съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. протоколът за използване на АТСС, временно разположени на участък от пътя, следва да се съпровожда със снимка на разположението на уреда, каквато снимка не е приложена към административнонаказателната преписка, но е налична такава снимка, т.к. в графата от протокола „Дигитална снимка /само за временно монтирани АТСС/ е отбелязано „да“. Не е обаче налице и своевременно направено от наказаното лице доказателствено искане за изискване от ответника да представи въпросната изискуема снимка. Липсата на приложена снимка на разположението на АТСС не представлява съществено процесуално нарушение, доколкото не би способствала да се прецени дали разположението на АТСС отговоря на посоченото в протокола, дали е съобразено с нормативните изисквания, дали е действително 500 метра, дали това разстояние е преди или след знака . Удостоверяването на така посочените от касатора обстоятелства е предвидено да става именно с протокола. В случая, както и касаторът е констатирал, в протокола за използване на процесното АТСС е посочено, че разстоянието от пътния знак, въвеждащ ограничение до АТСС в метри е 500, т.е. измерването е след навлизане в зоната с ограничение на скоростта, а и съгласно Приложението към удостоверението за одобрен тип максималното разстояние на камерата, за да се разчитат символите на регистрационния номер, е 150 м.

Дори и да не е разположен служебният автомобил така, че да е видим и да не затруднява останалите участниците в движението, както изисква посочената от касатора разпоредба от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г., това не би опорочило ЕФ и не влече отмяната му.

По отношение посочените дати в протокола за използване на АТСС:

Ясно и недвусмислено в протокола е посочена датата на използване – 21.08.2023 г. Посочената след регистрационния номер дата – 17.08.2023 г., е предхождаща с няколко дни датата, на която е използвано процесното АТСС. Следва да се приеме, че на бланките на протоколи за използване на АТСС предварително се поставят регистрационни номера, което става на дати, предхождащи използването на АТСС, след което протоколите, които са вече с поставени регистрационни номера се предоставят на съответните служители, които ще работят с АТСС.

Датата на проверка на протокола от Началника на РУ – Аксаково е 22.08.2023 г., т.е. един ден след използването на АТСС. Непосочването в протокола на датата на приемана на протокола от подписалия се служител на РУ - Аксаково, не обуславя извод, че протоколът е негодно доказателствено средство. Установяващото се от въпросния протокол, макар при неспазена стриктно форма, следва да се разглежда в съвкупност с останалите доказателства по делото.

Доводът на касатора за липсата на представени доказателства за преминато обучение за работа с АТСС от служителя на МВР, работил с АТСС по време на извършване и констатиране на процесното нарушение, не е бил своевременно въведен пред РС – Варна, а и за касационната инстанция е налице забрана за нови фактически установявания. Освен това касаторът не твърди, че неправилно е работено с АТСС.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяната, обезсилването или обявяването на нищожност му.

Следва решението на РС - Варна да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 ЗАНН, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР Варна съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция в размер на 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ и чл. 37 от Закона за правната помощ.

На основание чл. 221, ал. 2 АПК, във вр. чл. 63в ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 486 от 10.04.2024 г. по АНД № 20243110200306/2024 г. на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА В. С. К., с [ЕГН], да заплати в полза на Областна дирекция на МВР - Варна сумата в размер на 80 (осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.