Решение по дело №16577/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260945
Дата: 2 ноември 2020 г. (в сила от 28 октомври 2021 г.)
Съдия: Петър Любомиров Сантиров
Дело: 20191100516577
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 02.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, гражданско отделение, II „Е” състав, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

   ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

         мл. с-я КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА 

при секретаря Елеонора Георгиева

разгледа докладваното от съдия Сантиров гр. д. 16577/2019 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение №251179 от 22.10.2019 г., постановено по гр.д. №26691/2019 г., по описа на СРС, 77 състав, са отхвърлени предявените от С.Т.С. против „К.Т.С.И.1” ДЗЗД конститутивни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 КТ, за отмяна като незаконно уволнението му, извършено със Заповед № 1319 от 01.03.2019 г. на управителя но ответното дружество, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, както и осъдителният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. З, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 01.0З.2019 г. - 12.08.2019 г., в размер на сумата от 1800,00 лв.

Първоинстанционното решение е обжалвано от ищеца С.Т.С., чрез пълномощника си - адв. А. М., с надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за неговата неправилност поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Поддържа, че в нарушение на процесуалния закон СРС не е допуснал съдебно-графическа експертиза, която да установи автентичността на положените подписи в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Счита, че безпротиворечивия между страните факт, че ищецът не е изписал собственоръчно датата върху молбата за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, го е опорочило валидността на прекратяването на трудовия договор. Твърди, че подписът от работодателя не е поставен от представляващия дружеството, което също обосновавало извод за липсата на постигнато съгласие за прекратяване на трудовия договор по чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. Предвид изложеното моли обжалваното решение да бъде изцяло отменено, а предявените искове уважени. Претендира разноски.

Въззиваемият - ответник „К.Т.С.И.1” ДЗЗД оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно. Претендира разноски.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. По конкретно наведени оплаквания във въззивната жалба, съдът намира следното:

Не е спорно по делото, че съществуващото между страните трудово правоотношение е било прекратено със Заповед № 1319 от 01.03.2019 г., издадена и подписана от управителя на ответното гражданско дружество „К.Т.С.И.1” ДЗЗД, което по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ се явява работодател на ищеца и е пасивно материално легитимирано да отговаря по предявените искове.

Релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати от СРС процесуални нарушения при назначаване на съдебно-графическа експертиза са приети за основателни от въззивната инстанция и с Определение от 19.05.2019 г., постановено в производството по чл. 267 ГПК на основание чл. 266, ал. 3 ГПК, е допусната СГрЕ за изследване автентичността на подписа на ищеца в молба от 28.02.2019 г. за прекратяване на трудовия му договор по взаимно съгласие, както и дали подписът в графата „управител“ в заповед №1319 от 01.03.2019 г. е положен от П.Х.К..

От заключението на приетата и неоспорена от страните в производство пред СГС СГрЕ, което настоящият състав на съда намира за компетентно и обективно дадено и кредитира с доверие, безспорно се установява, че молбата на ищеца от 28.02.2019 г., с която е направил предложение до работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласия, считано от 01.03.2019 г. е подписана от С.Т.С., както и че подписът в графата „управител“ в заповед №1319 от 01.03.2019 г. е положен от П.Х.К. - управител на ответното дружество.

За да е налице завършен фактическият състав по чл. 325, ал. 1, т. 1 ГПК, разпоредбата изисква наличието на еднозначно писмено изявление на всяка от страните по трудовото правоотношение. В хипотеза като настоящата, при която инициатива за прекратяване на трудовия договор изхожда от работника, е достатъчно негово писмено обективирано изявление, каквото се установява, че ищецът е направил чрез депозираната до ответника молба от 28.02.2019 г. Автентичността на положения от С.С. върху молбата подпис се установява от приетата пред СГС съдебно-графическа експертиза, която опровергава доводите на въззивника, че отсъства изразено от негова страна съгласие по чл. 325, ал. 1, т. 1 ГПК. Без правно значение е, че ищецът не е изписал собственоръчно датата „28.02.2019 г.“ в молбата, доколкото законът не поставя подобно изискване за валидност на молбата, а единствено предложението (волеизявлението) за прекратяване на трудовото правоотношение следва да е прието от работодателя и последният да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Следва да се отбележи, че в практиката на ВКС (решение № 249 от 16.10.2014 г., по гр. д. №2251/2014 г.) се приема, че валидността на отправеното писмено изявление по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ от работника не е обусловено от наличието на вписана дата на изготвянето му, което прави несъстоятелна поддържаната от въззивника теза за опорочаване на обективираното в молбата негово желание за прекратяване на трудовия му договор, изведена от факта на изписана от работодателя му дата.

Безспорно е, че процесната заповед №1319 от 01.03.2019 г. е връчена на ищеца в 7-дневния срок по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, поради което е спазено изискването за наличието на съвпадащи изявления на двете страни по трудовото правоотношение за неговото преустановяване, в установения от закона срок. От заключението на СгрЕ се установява, че заповедта за прекратяване е подписана от представляващото работодателя лице, с което се опровергава оплакването на въззивника за липса на приемане от страна на ответника на предложението на ищеца за прекратяване на трудовия му договор, заявено с молбата от 28.02.2019 г.

Предвид изложените съображения са налице предпоставките за прекратяване на трудовия договор на ищеца по взаимно съгласие по смисъла на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. Тъй като правните изводи на двете инстанции съвпадат изцяло, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение.

С оглед изхода на спора пред СГС, основателна се явява претенцията на въззиваемия за осъждането на въззивника да му заплати юрисконсултско възнаграждение за настоящото производството, чийто размер съдът определи на 100 лв., с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото.

С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК въззивното решение може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд. 

 

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ №251179 от 22.10.2019 г., постановено по гр.д. №26691/2019 г., по описа на СРС, 77 състав.

ОСЪЖДА С.Т.С. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, Търговски комплекс „***********,  да заплати на „К.Т.С.И.1” ДЗЗД, Булстат********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „********, на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК, сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването на препис на страните.

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: