№ 7525
гр. София, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110111039 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на ЗД Е. АД срещу ЗАД БВИГ АД
за осъждане ответника да заплати сумата от 596.20лв., представляваща неизплатена
част от регресно вземане за изплатено от ищеца обезщетение по щета №
**********/04.08.2021г., ведно със законната лихва от 02.03.2022г.
Ищецът твърди, че е застраховател по застраховка Каско по полица №
00500100419472/24.06.2021 на л.а. Дачия Докер рег.№ СВ 4155 ВН. На 04.08.2021г. в
гр.Варна, на бул. 3-ти март настъпило ПТП между л.а. Дачия Докер и л.а. Фолксваген
Голф, рег.№ В 4631 ВХ, застраховано по застраховка Гражданска отговорност при
ответника. Във връзка с настъпилото застрахователно събитие при ищеца била
образувана претенция № **********/04.08.2021г., по която било определено
обезщетение от 3635.10лв. въз основа на възлагателно писмо, която сума била
изплатена на 28.10.2021г. С писмо рег.№ РК-014-34102/04.11.2021г. (получено на
05.11.2021г. от ответника) се претендирали сумата от 3650.10лв. с вкл. 15лв.
ликвидационни разноски, като ответникът заплатил сумата от 3053.90лв., поради което
се претендира останалата част.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в
който се оспорва иска по основание и размер, като се твърди, че действително
претърпените вреди били в размер на изплатената сума от 3053.90лв., а за останалите
се оспорва причинно-следствената им връзка с процесното ПТП.
1
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл.411 КЗ вр. чл.45 ЗЗД.
За да бъде успешно проведен искът по чл.411, ал.1 КЗ вр. чл.45, ищецът следва да
докаже: наличието на действително застрахователно правоотношение между
увредения и ищеца, като застрахователят по имущественото застраховане да е
изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата
вещ; за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание
срещу причинителя на вредата – в случая фактическият състав на чл. 45 ЗЗД т. е.
противоправно деяние, което да е извършено виновни, да са налице вреди (вкл.
размерът на същите) и същите да са в пряка причинно-следствена връзка с деянието, а
в тежест на ответника, в случай че ищецът установи горепосочените факти, е да
докаже, че е заплатил претендираната сума, както и оборване на презумпцията на
виновност на водача.
С приетия за окончателен доклад е обявено за безспорно, че ищецът е
застраховател по застраховка Каско по полица № 00500100419472/24.06.2021 на л.а.
Дачия Докер рег.№ СВ 4155 ВН, че на 04.08.2021г. в гр.Варна, на бул. 3-ти март
настъпило ПТП между л.а. Дачия Докер и л.а. Фолксваген Голф, рег.№ В 4631 ВХ,
застраховано по застраховка Гражданска отговорност при ответника; че при ищеца
била образувана претенция № **********/04.08.2021г., по която било определено
обезщетение от 3635.10лв. въз основа на възлагателно писмо, която сума била
изплатена на 28.10.2021г.; че с писмо рег.№ РК-014-34102/04.11.2021г. (получено на
05.11.2021г. от ответника) се претендирали сумата от 3650.10лв. с вкл. 15лв.
ликвидационни разноски, като ответникът заплатил сумата от 3053.90лв.
Спорът по делото е концентриран по: дали всички претърпените вреди по л.а.
Дачия Докер са в пряка-причинно следствена връзка с претърпяното ПТП, както и
размерът на вредите.
По спорните обстоятелства са приети:
ДКП за ПТП от 04.08.2021г., съгласно който на 04.08.2021г. в гр.Варна, на бул. 3-
ти март настъпило ПТП между л.а. Дачия Докер и л.а. Фолксваген Голф, рег.№ В 4631
ВХ, като МПС Дачия Докер рег.№ СВ 4155 ВН било в спряло състояние на червен
светофар, при което било ударено отзад с отбелязани видими щети задна броня и задна
врата, а л.а. Фолксваген Голф бил с видими щети „поражения по броня“.
По делото е приетото заключение на вещо лице по допусната САТЕ, от което се
установява, че всички увреждания на т.а. Дачия Докер били в пряка и причинно-
2
следствена връзка с настъпилото на 04.08.2021г. ПТП, като стойността необходима за
възстановяване на т.а. Дачия Докер, изчислена на база средни пазарни цени към датата
на ПТП била в размер на 3546.35лв.
От съвкупния анализ на цитираните по-горе доказателства съдът приема, че
ищецът е доказал при условията на пълно и главно доказване механизма на ПТП по
отношение на увредените части, което по същество не се оспорва и от ответника (с
оглед плащането от ответника на сумата от 3053.90лв.), така и се подкрепя от целия
доказателствен материал, вкл. ДКП и заключението на в.л. по САТЕ, вкл. от
последното се установява, че средната пазарна цена на увредените части е в размер на
3546.35лв., като в отговор на поставени въпроси при защитата на заключението,
представляващи неразделна част от същото (така и Решение № 59/24.04.2020г. по гр.д.
3624 / 2019 г. на ВКС, 4-то гр. отделение), вещото лице изяснява, че в средни пазарни
цени се включват както оригинални части, така и алтернативни, както и стойности на
труда от официалния представител, така и от други сервизи. Съдът приема, че
релевантният размер следва да се определи именно по средни пазарни цени, доколкото
чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на
размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до
пълно репариране на вредоносните последици, което обстоятелство обуславя
наличието на застрахователния интерес. Следователно релевантен е размерът на
действително причинения вредоносен резултат, като е ирелевантно обстоятелството
дали причинените вреди действително са били отстранени чрез тяхното
отремонтиране. Според споделяната от настоящия състав константна практика на ВКС
/решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., II ТО на ВКС, решение №
52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д.
№ 627/2008 г., II ТО на ВКС/ при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие - 386, ал. 2 КЗ, а не съгласно прилаганата от застрахователя
методика към Наредба № 49 от 16.10.2014 г. Обезщетението също така не може да
надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична
увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество /чл. 400, ал.
1 от КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново
от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 от КЗ/.
Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на
имуществото към момента на застрахователното събитие, а от своя страна
действителната стойност не може да надвишава пазарната му стойност.
Следователно ищецът има право на регресно обезщетение до сумата от 3561,35
3
лв., с включени 15лв. ликвидационни, като доколкото ответникът е платил сумата от
3053.90лв., то настоящият иск се явява частично основателен за сумата от 507,45лв.,
като за разликата до пълния претендиран размер на 596,20лв. (т.е. за сумата от
88,75лв.) се явява неоснователен.
По разноските:
С правно на разноски разполагат двете страни. Ищецът е претендирал разноски в
размер на 50лв. д.т. и 150лв. депозит за САТЕ и юрисконсултско възнаграждение,
което с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото съдът определи в
размер на 100лв. С оглед частичната основателност на иска има право на разноски в
размер на 42,50лв. за д.т., 85лв. за юрк.в. и 127.50лв. за вещо лице, или общо в размер
на 255лв.
Ответникът е претендирал 150лв. депозит за САТЕ и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което с оглед ниската фактическа и правна сложност
на делото съдът определи в размер на 100лв. С оглед частичната основателност на иска
има право на разноски в размер на 15лв. за депозит за в.л. и 10лв. за юрк.в., или общо в
размер на 25лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.411, ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД ЗАД „БВИГ“ АД, ЕИК:
****, гр.София, пл. „П“ № 5, да заплати на „ЗДИ“ АД, ЕИЛ: ****, гр.София, бул.
„Х.К.“ № 43, сумата от 507,45лв., представляваща неизплатена част от регресно
вземане по щета № **********/04.08.2021г., за нанесени вреди на Дачия Докер рег.№
СВ 4155 ВН, ведно със законната лихва от 02.03.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата от 88,75лв., представляваща разликата над уважения размер от 507.45лв. до
пълния претендиран размер от 596.20лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.8 ГПК ЗАД „БВИГ“ АД, ЕИК: ****,
гр.София, пл. „П“ № 5, да заплати на „ЗДИ“ АД, ЕИЛ: ****, гр.София, бул. „Х.К.“ №
43, разноски по делото в размер на 255лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал.8 ГПК „ЗДИ“ АД, ЕИЛ: ****,
гр.София, бул. „Х.К.“ № 43, да заплати на ЗАД „БВИГ“ АД, ЕИК: ****, гр.София, пл.
„П“ № 5, разноски по делото в размер на 25лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4