Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер: 138, 25.04.2015г.,  гр.Исперих

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД

На двадесет и осми март през 2019 година,

в публично заседание, в състав:

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлияна ЦОНЕВА

Секретар: Наталия Тодорова,

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 938 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

            Обективно съединени искове с правно основание чл.30, ал.3 от Закона за собствеността (ЗС) и чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

            Постъпила е искова молба вх.№ 4564/30.11.2018г. от И.А.Е., ЕГН-********** ***, действащ чрез упълномощен адв.Ел.К., АК-гр.Силистра, съдебен адрес:***, против Ф.И.И., ЕГН-********** ***, като моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 800.00 (осемстотин) лева от общо дължимата 2 400.00 лева, представляваща получената и незаплатена припадаща се част от гражданските плодове, получени като аренда от съсобствените на страните земеделски имоти – две ниви в землището на с.Пчелина, съответно с площ от 24.397 дка (имот № 005041) и с площ от 15.002 дка (имот № 001068), подробно описани в исковата молба, по Договор за аренда на земеделска земя, рег.№ 1255 от 15.04.2010г., вписан в Служба по вписванията с вх.рег.№ 363, том 1, № 83 (непосочена дата), ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендира за направените по делото разноски. Ищецът твърди, че с ответника са бивши съсобственици на процесните ниви, останали им по наследство от И. Исмаилов Сюлейманов, б.ж. на с.Пчелина, обл.Разградска. Ответникът предоставил тези наследствени имоти за ползване под аренда с цитирания горе нотариално заверен Договор за аренда от 15.04.2010г., сключен при условията на действаща тогава разпоредба на чл.3 от Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ), с Фехрун Февзи Юмер, ЕГН-**********, действащ като пълномощник на Февзи Юмеров Хасанов, ЕГН-**********, собственик на ЕТ „ТУГИ-Ф-Февзи Юмер”-гр.Разград, ЕИК116033138, като Арендатор. От сключването на Договора, ответникът получавал от Арендатора цялото арендно плащане за двата съсобствени имоти. По този повод ищецът предявил към него претенции да му заплати припадащата му се съсобствена част от получените арендни доходи за последните пет години. Ответникът не отрекъл, че е получил по 45.00 лева за декар за стопанската 2016/2017г., но тъй като бил финансово затруднен, постигнали съгласие с ищеца да му заплати по-малко от дължимата му припадаща се част. По този повод подписали нотариално заверена Разписка от 04.04.2018г., с която ответникът се задължил да заплати на ищеца сумата от 2 400.00 лева, представляваща непредадената от него рента, която да изплати на три вноски по 800.00 (осемстотин) лева за всяка стопанска година, в срок от три години. На същата дата ищецът прехвърлил на Арендатора своята ид.част от съсобствеността на процесните имоти. На 01.10.2018г. посетил лично ответника, за да се разберат кога ще му заплати първата вноска от 800.00 лева, но бил посрещнат с арогантно и подигравателно отношение от страна на цялото семейство на ответника, който зявил, че никога няма да му плати сумата и няма да види тези пари. Впоследствие ищецът изпратил чрез куриерска доставка, Покана за доброволно изпълниние на първата вноска от 800.00 лева до ответника. Последният получил Поканата на 15.11.2018г., по повод на което  определил среща на ищеца в Кметството на с.Пчелина на 22.11.2018г. от 10.00 часа, за да му предаде парите. Ищецът се отзовал на определената среща, но ответникът не се явил и не изплатил дължимата сума. С горните обстоятелства ищецът обосновава и правния си интерес от предявената искова претенция.

В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът Ф.И.И., ЕГН-********** ***, представя такъв вх.№ 133/15.01.2019г., като не оспорва предявения иск. Твърди, че доброволно е подписал представената по делото Разписка за дължимата към ищеца сума от 2 400.00 лева, както и не оспорва, че е настъпил падежа на първото плащане от 800.00 лева. Счита, обаче, че не е дал повод за завеждане на иска, тъй като няколко дни след получаване на Поканата за доброволно изпълнение на 15.11.2018г., отишъл да търси ищеца в с.Здравец, където се намирал, но той вече си бил заминал за Турция. По този начин задължението на ответника останало неизпълнено, за което счита, че ищецът го е поставил в невъзможност за изпълнение. В Поканата не бил посочен начин на плащане, нямало посочена банкова сметка, ***, на което евентуално да предаде парите. Твърди, че след получаване на съдебните книжа по това дело също възнамерявал да извърши дължимото плащане, но и в исковата молба липсвала посочена банкова сметка. ***егова тежест разноските по настоящото производство. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа същото становище.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Няма спор между страните и съдът приема за доказано, че помежду им е съществувала съсобственост по наследство върху земеделски имоти, находящи се в землището на с.Пчелина, обл.Разградска, останали по наследство от техния наследодател И. Исмаилов Сюлейманов, б.ж. на същото село, както следва: 1.Нива с площ от 24.397 дка, трета категория, находяща се в местността „Бозлук”, представляваща имот № 005041 по плана за земеразделяне на с.Пчелина, при граници (съседи) на имота: имоти №№ 005040, 005117, 005042, 005046 и 005047, и 2.Нива с площ от 15.003 дка, трета категория, находяща се в местността „Кьоклюк”, представляваща имот № 001068 по плана за земеразделяне на с.Пчелина, при граници (съседи) на имота: имоти №№ 001067, 001060, 001069 и 002090.

Не се спори също, че ответникът Ф.И.И., ЕГН-********** е реализирал ползи от тези имоти, като е получавал за тях приходи от отдаването им под аренда, съгласно представения по делото нотариално заверен Договор за аренда на земеделска земя от 15.04.2010г. Цитираният договор бил сключен за срок от 30 години, считано от 01.09.2009г. (чл.4 от Договора), като е уговорен срок за издължаване на полагащато се арендно плащане за ползването на земята (първоначално договорено в размер на 15.00 лева на декар за една стопанска година) – до края на м.декември за съответната година (чл.3 от Договора). В исковата молба се твърди, неоспорено от ответника, че ищецът предявил претенции към ответника за припадащата му се част от получените доходи за последните пет стопански години, като ответникът признал, че е получил по 45.00 лв/дка за стопанската 2016/2017г. Поради финансови затруднения на ответника, постигнали съгласие последният да изплати на ищеца по-малка сума от реално получената рента. По този повод и във връзка с уреждане на взамоотношенията му с ищеца, като наследник и съсобственик на процесните имоти, ответникът издал Разписка с нотариална заверка на подписа, рег.№ 1829/04.04.2018г. по описа на Нотариус, рег.№ 254 на Нотариалната камара, с район на действие РС-гр.Исперих, като се задължил към ищеца И.А. Емил да му изплати сумата от 2 400.00 лева, представляваща непредадената му рента, която сума да върне на три вноски от по 800.00 лева всяка стопанска година, в срок от 3 (три) години.

На същата дата ищецът твърди, че прехвърлил своята ид.част от съсобствеността на процесните имоти в полза на Арендатора по цитирания горе Договор за аренда.

Твърди също, че след 01.10.2018г. потърсил плащане на първата вноска от 800.00 лева, като посетил лично ответника в дома му, но не получил плащане. По този повод му изпратил представената по делото Покана за доброволно изпълнение от 09.11.2018г., в която предявил претенции, че първата вноска от 800.00 лева е била платима до 01.10.2018г., което не е направено и определил на ответника 7-дневен срок от получаване на Поканата да извърши добровлоно плащане на задължението си.             Ответникът признава, че е получил на 15.11.2018г. обсъжданата Покана, както и признава липсата на извършено плащане, но не доказва твърденията си по писмения отговор, че в определения му с Поканата срок е ходил да търси ищеца в с.Здравец, но той вече си бил заминал за Турция и поради тази причина бил поставен в невъзможност да плати дължимата сума.

Разпитаният по делото свидетел Гюрсел И. Али, който твърди, че е в родствени отношения с двете страни по делото и работи като Секретар в Община-Самуил, установява обстоятелства, кореспондиращи с твърденията по исковата молба, а именно, че лично и по искане на ответника е съдействал на страните по делото, за да си уредят среща във връзка с предаването на парите за рента по постигнатото между тях споразумение. Твърди, че лично е разговарял с двамата поотделно, като им е уговорил среща в  Кметството на с.Пчелина от 10.00 часа, в ден-четвъртък, но не помни датата. Впоследствие разбрал от ищеца, че срещата не се състояла, като последният отишъл в Кметството, чакал един час и тъй като ответникът не дошъл, си тръгнал.

            В производството по настоящото дело ищецът е направил съдебни и деловодни разноски в общ размер от 350.00 лева, включващи: 50.00 лева -  заплатена ДТ при завеждане на делото и 300.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 29.11.2018г.  Ответникът не е направил разноски.

            Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск има своето правно основание в разпоредбата на чл.30, ал.3 от Закона за собствеността – осъдителен иск, защитаващ правото на съсобственик, който не е получил съответната част от ползите, реализирани от съсобствения имот да получи припадащата му се част, съразмерно на притежавания от него съсобствен дял, като ищецът претендира и заплащане на обезщетение за забава във връзка със закъснялото изпълнение на дължимото паричното задължение, съизмеримо със законната лихва върху дължимата сума, считано от датата на предявяване на иска, имащо своето правно основание в разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД.

            В отношенията помежду си, страните по делото са постигнали доброволно уреждане относно основанието и размера на претендираното вземане, съгласно представената по делото Разписка с нотариална заверка на подписа от 04.04.2018г., във връзка с издължаване от ответника в полза на ищеца на непредадената му рента от ползването на съсобствените им земеделски имоти по сключения Договор за арента на същите имоти от 15.04.2010г. Няма спор, че вземането по Разписката се отнася за минали стопански години отпреди прекратяването на съсобствеността върху процесните имоти за ищеца (предвид, че през 2018г. се е разпоредил със своята съсобствена част). Съобразно съдебната практика, от момента на получаване на доходите за ползване на общия имот, възниква и вземането в полза на ощетения съсобственик, неполучил припадащата се на дела му част срещу съсобственика, събрал тези доходи, без необходимост от писмено поискване (арг. вж. ТР № 7/2012г. на ОСГК на ВКС). С процесната Разписка от 04.04.2018г. страните са преуредили за в бъдеще начина на издължаването на получените вече доходи за изминалите стопански години, а именно по 800.00 лева всяка стопанска година, в срок от 3 (три) години. Тъй като в Разписката не е точно определен падежа на отделните плащания по стопански години, то според правилото на Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ), ако не е уговорено друго, дължимостта на арендните плащания за отделните стопански години възниква в първия работен ден след изтичането на съответната стопанска година, която е от 1 октомври на текущата до 1 октомври на следващата година (чл.8, ал.5 от ЗАЗ във вр. с § 2, т.3 от ДР на ЗАЗ). По този начин и страните не спорят, че падежът на първата вноска от 800.00 лева по процесната Разписка е настъпил след 01.10.2018г. и по-конкретно, според правилото на закона, същата е станала изискуема считано от 02.10.2018г. - първият работен ден след изтичането на стопанската 2017/2018 година.

      Безспорно се установи по делото, че към този момент и понастоящем ответникът не е издължил на ищеца изискуемата искова сума, като не доказва и твърденията си относно наличието на обстоятелства, които са го поставили в невъзможност да изпълни своевременно задължението си.

            При това положение следва да се приеме, че исковата претенция е изцяло основателна и доказана, и като такава следва да бъде уважена.  С неиздължаване в срок на дължимото вземане ответникът е дал повод за завеждане на делото, като върху размера на претендираното вземане и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, следва да заплати в полза на ищеца и обезщетение за забава в размер на законната от датата на подаване на исковата молба до окончателното му изплащане, както и предвид изхода на делото, дължи, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, възстановяване на направените от ищеца съдебни и деловодни разноски, съразмерно на уважената част от иска, т.е. изцяло, доказани в размера от 350.00 лева.

            Воден от изложените съображения, съдът

 

                                                                 Р  Е  Ш  И  :

 

            ОСЪЖДА, на основание чл.30, ал.3 от Закона за собствеността, Ф.И.И., ЕГН-********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на И.А.Е., ЕГН-********** ***, съдебен адрес:*** (чрез адв.К.) сумата от 800.00 (осемстотин) лева от общо дължимата 2 400.00 лева, представляваща получената и незаплатена припадаща се част от гражданските плодове, получени като аренда от съсобствените на страните земеделски имоти: 1.Нива с площ от 24.397 дка, трета категория, находяща се в местността „Бозлук”, представляваща имот № 005041 по плана за земеразделяне на с.Пчелина, при граници (съседи) на имота: имоти №№ 005040, 005117, 005042, 005046 и 005047, и 2.Нива с площ от 15.003 дка, трета категория, находяща се в местността „Кьоклюк”, представляваща имот № 001068 по плана за земеразделяне на с.Пчелина, при граници (съседи) на имота: имоти №№ 001067, 001060, 001069 и 002090, по Договор за аренда на земеделска земя, рег.№ 1255 от 15.04.2010г., вписан в Служба по вписванията с вх.рег.№ 363, том 1, № 83 (непосочена дата), ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на предявяване на иска – 30.11.2018г. до окончателното й изплащане.

            ОСЪЖДА, на основание чл.81 във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК, Ф.И.И., ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТИ на И.А.Е., ЕГН-********** сумата от 350.00 (триста и петдесет) лева - направени от страната съдебни и деловодни разноски по производството, съразмерно на уважената част от иска.

            Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: