№ 4304
гр. София, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Д.СТ.В
при участието на секретаря И.Д.К
като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20221110143396
по описа за 2022 година
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ
във вр. с чл. 49, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в патримониума на ЗК „........“ АД
съществува вземане от Столична община за сумата от 511.31 лева, представляваща регресно
суброгационно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по застраховка „.......“ за
вредите по лек автомобил „......“ с рег. № СВ ....... НА вследствие на ПТП от 19.11.2020г.,
настъпило на общински път в гр. София, на бул. „Генерал Тотлебен“, в посока от Руски
паметник към бул. „Пенчо Славейков“, срещу УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, в т. ч. сумата от
10.00 лева, представляваща разноски за определяне на обезщетението, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 12.07.2021г. до окончателно изплащане на задължението,
за което парично притезание по ч. гр. дело № 40796/2021г. по описа на СРС, 54 състав, е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че на 19.11.2020г. в гр. София, на бул. „Генерал Тотлебен“, в посока
от Руски паметник към бул. „Пенчо Славейков“, срещу УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“,
застрахованият при него по силата на договор за имуществено застраховане „.......“ на МПС
и управляван от И. В. А. лек автомобил „......“ с рег. № СВ ....... НА попаднал в
необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно- дупка, за което счита, че
отговорност носи ответникът, който следвало да стопанисва и поддържа процесния пътен
участък като част от общинската пътна мрежа. В резултат от инцидента на МПС били
причинени увреждания на стойност 501.31 лева, която сума ищецът изплатил в полза на
правоимащото лице с платежно нареждане от 11.12.2020г., като извършил и разноски за
определяне на обезщетението в размер на 10.00 лева. При тези съображения в настоящото
производство претендира вземането за възстановяване на изплатеното застрахователно
обезщетение и разноските по определянето му, ведно със законната лихва, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва иска, поддържайки, че от представените доказателства
не се установява действало към датата на ПТП застрахователно покритие по договор за
застраховка „.......“, тъй като не било доказано да е заплатена първата вноска от
1
застрахователната премия съобразно нормата на чл. 351, ал. 3 КЗ, както и настъпването на
ПТП и обезщетяването на разноските за репатриране на увредения автомобил да попадат в
обективния обхват на застрахователното покритие. Опсорва механизма на ПТП и наличието
на причинна връзка между евентуално съществувалата на пътното платно дупка и вредите
от инцидента, като оспорва в тази връзка доказателствената стойност на протокла за ПТП и
на уведомлението за щета от водача на лекия автомобил до ищеца. В условията на
евентуалност наведжда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на
автомобила, поддържайки, че същият управлявал МПС с несъобразена с пътната обстановка,
в т. ч с наличието на дупка на пътя, скорост, поради което бил в невъзможност да спре пред
или да заобиколи препятствието. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на суброгационния иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във
вр. с чл. 49 ЗЗД, респ. ангажирането на гаранционно- обезпечителната отговорност на
ответника се обуславя от доказване на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1/ наличие на валидно и действащо към датата на ПТП застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „.......“ с предмет увреденото имущество; 2/
настъпване в срока на действие на този договор на застрахователно събитие- ПТП, в
причинна връзка с което да са причинени вреди на застрахования лек автомобил; 3/ виновно
противоправно поведение (бездействие) на работници или служители на ответника, на които
последният в качеството си на стопанин на пътя и задължен да го поддържа е възложил
сигнализирането, обезопасяването и отстраняването на препятствия на пътя (на основание
нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 4/ пътният участък, на който е
настъпил инцидентът, да е част от общинската пътна мрежа; 5/ изплащане на
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „.......“ в полза на правоимащите
лица.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК горепосочените предпоставки следва да бъдат
установени от ищеца.
Настоящият съдебен състав намира, че от представените с исковата молба и
неоспорени застрахователна полица № ........./04.12.2019г. и доклад по щета № 5000-1261-20-
253311/1 от 30.11.2020г. се установява, че към датата на процесния пътен инцидент-
19.11.2020г., соченият за увреден лек автомобил „......“ с рег. № СВ ....... НА е бил предмет на
валиден и влязъл в сила договор за имуществено застраховане „.......“, застраховател по
което е ищцовото дружество. Това е така, доколкото от представената застрахователна
полица се установява, че същата е сключена във формата и със съдържанието, предвидени в
нормите на чл. 344, ал. 1 и чл. 345, ал. 1 КЗ, а от изричното отбелязване в доклада по щета,
чието съдържание не е оспорено от ответника, се установява, че цялата уговорена
застрахователна премия, респ. първата застрахователна вноска по нея, е реално заплатена от
застрахованото лице в полза на застрахователя, доколкото в този доклад е посочено, че по
полицата няма дължими вноски. С оглед на това следва да се приеме, че противно на
поддържаното от ответника в отговора на исковата молба, в случая съобразно разпоредбата
на чл. 351, ал. 3 КЗ към датата на ПТП сключеният застрахователен договор е бил породил
правното си действие. Неоснователно се явява и възражението за недоказаност процесното
застрахователно покритие да включва настъпване на ПТП, доколко по дефиниция основен
застрахователен риск, покрит по силата на договор за застраховка „.......“, е настъпването на
ПТП, каквото съобразно дефинитивната норма на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП попадането в
дупка на платното за движение е.
Фактът на настъпване на процесния пътен инцидент, както и неговият механизъм се
установяват от протокол за ПТП № 1789628 от 19.11.2020г., съставен от посетилия мястото
2
на инцидента младши автоконтрольор от отдел „Пътна полиция“ в СДВР. Съгласно
удостовереното в протокола ПТП е настъпило на 19.11.2020г. в гр. София, на бул. „Ген.
Тотлебен“, срещу УМБАЛСМ „Пирогов“, като при движение по тази улица в посока от
площад „Руски паметник“ към бул. „Пенчо Слвейков“ управляваният от И. В. А. лек
автомобил „......“ с рег. № СВ ....... НА преминал през несигнализирана дупка на пътното
платно, образувана от разместени павета.
Действително, в частта, касаеща механизма на ПТП, протоколът за ПТП няма
обвързваща съда материална доказателствена сила, доколкото в тази част възпроизвежда
изявления на участника на ПТП пред представителя на МВР, а не директно възприети от
последния факти от обективната действителност. В останалата му част, обаче- място и
време на инцидента, наличие на необезопасена и несигнализирана шахта на пътното платно,
както и на увреждания по процесния автомобил, протоколът се ползва с обвързваща съда
материална доказателствена сила, доколкото отразява възприети от съставителя в
качеството му на длъжностно лице в кръга на службата му обстоятелства, които са от
значение за установяване механизма на произшествието.
С оглед на изложеното отразеното в протокола за ПТП относно механизма на
произшествието подлежи на изследване от съда в хода на съдебното дирене чрез събиране
на всички допустими доказателства- в този смисъл са Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. №
768/2008 г., ВКС и Решение № 711/22.10.2008 г. по т. д. № 395/2008 г., ВКС.
В случая възпроизведеният в протокола механизъм на осъществяване на ПТП се
потвърждава от адресираното до застрахователя уведомление за настъпило застрахователно
събитие, в което водачът е посочил, че управлявайки автомобила си „......“ с рег. № СВ .......
НА по бул. „Цар Борис III“ в гр. София, след болница „Пирогов“ преминал през дупка и
паве ударило колата му отдолу, след което водачът установил, че от автомобила започнало
да изтича масло, както и че причина за това било спукването на картера на скоростната
кутия.
В идентичен смисъл са показанията на водача на лекия автомобил, депозирани в хода
на настоящото производство, който твърди, че управлявайки автомобила си по бул. „Цар
Борис III“ в гр. София в посока от Руски паметник към кв. „Княжево“, в района на
„Пирогов“ видял, че нещо идва към колата му откъм колата, движеща се пред него, след
което усетил и чул силен удар под колата си, погледнал в огледалото за обратно виждане и
установил, че от колата му тече масло, което оставя диря по пътя, а малко след това колата
блокирала. Мястото на инцидентна било посетено от представители на КАТ, които
установили, че на същото има дупка, изровена в паважа. Свидетелят А. допълва, че пътят на
мястото на ПТП бил „разбит“, както и че нямало обозначение за неравности и препятствия
по него. Твърди, че при инцидента управлявал автомобила със скорост не по- висока от 50
км/ч, като се движил в колона от автомобили в района на кръстовището до болница
„Пирогов“.
Правдоподобността на така изложеното от свидетеля относно механизма на ПТП се
потвърждава от техническа гледна точка от заключението на съдебно- техническата
експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и
добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените
задачи, и съгласно което описаният в протокола за ПТП механизъм е годен да причини
сочените от водача и застрахователя на МПС увреждания по скоростната кутия.
Същевременно, от събраните по делото доказателства не се установява каквото и да е
конкретно поведение на водача на МПС, което да бъде преценявано като намиращо се в
причинна връзка с настъпване на пътния инцидент и на вредите от него, доказателствената
тежест за установяване на което съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК и изготвения
доклад по делото принадлежи на ответника. Независимо от това, за пълнота и прецизност
следва да се изясни, че, противно на поддържаното от ответника в отговора на исковата
3
молба, наличието на необезопасени и несигнализирани дупки на пътя не би могло да бъде
дефинирано като предвидимо препятствие по смисъла на нормата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП,
доколкото наличието на дупки на пътя не е естественото, дължимото от стопанина и
очакваното от водачите състояние на същия, предназначен за безопасно и безпрепятствено
придвижване на МПС.
Настъпилите в резултат от пътния инцидент увреждания се установяват от изготвения
от застрахователя опис на щетите, като доколкото по делото не са ангажирани доказателства
за настъпили междувременно други вредоносни събития, следва да се приеме, че
уврежданията по описаните автодетайли са в причинна връзка с процесното пътно
произшествие. Изводът в този смисъл е обоснован и от техническа гледна точка съгласно
заключението на автотехническата експертиза, в което експертът приема, че щетите по МПС
се намират в пряка причинно- следствена връзка с настъпилото произшествие.
Страните не спорят по обстоятелството с правно значение, че процесният пътен
участък е част от общинската пътна мрежа, поради което и на основание разпоредбите на чл.
146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с доклада по делото същото е отделено като безспорно и поради
това ненуждаещо се от доказване.
Общинските пътища са публична общинска собственост - чл. 8, ал. 3 ЗП, и съгласно
чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗП тяхното управление се осъществява от кмета на общината, която на
основание чл. 31 ЗП осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на
общинските пътища, същността на които дейности е изяснена и детайлизирана в
дефинитивните разпоредби на т. 13 и т. 14 от §1 ДР на ЗП. Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗП
пътищата се състоят от следните основни елементи: обхват на пътя; пътни съоръжения и
пътни принадлежности, като съгласно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗП "пътни съоръжения"
са водостоците; мостовете; виадуктите; естакадите; надлезите; подлезите; тунелите;
подпорните и декоративните стени; укрепителните и водоотвеждащите устройства и
пречиствателните съоръжения, които разпоредби, разгледани в единство, дават основание да
се приеме, че шахтите, разположени на пътното платно, са част от пътя по смисъла на
закона, поради което отговорността за поддръжаката им, респ. за неизпълнение на
задължението за поддържането им в изправност и за сигнализирането им принадлежи на
стопанина на пътя, в случая на Столична община. В този смисъл е изричната разпоредба на
чл. 167, ал. 1, изр. първо ЗДвП, съгласно която лицата, които стопанисват пътя, го
поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги
отстраняват във възможно най-кратък срок. Ответникът в качеството си на стопанин на пътя
осъществява тези дейности чрез служителите си и/или чрез други лица, на които е възложил
извършването им, поради което и на основание нормата на чл. 49 ЗЗД носи обективна
гаранционно- обезпечителна отговорност за причинените от тези лица вреди при и по повод
изпълнението на възложената им работа, вследствие на техни виновни действия или
бездействия, като на основание разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ГПК вината се предполага
оборимо.
Ето защо, доколкото безспорно се касае за път, стопанисван от Столична община,
именно ответникът в качеството си на стопанин на пътя като съвкупност от всички описани
по- горе елементи и съоръжения е отговорен пред увредените лица, респ. пред техните
застрахователи за уврежданията по имуществото им, настъпили в резултат от
експлоатацията на пътната мрежа.
При тези фактически и правни съображения съдът намира, че установеното по делото
наличие на дупка на пътя, която въпреки вмененото им задължение за това не е била
сигнализирана и обезопасена по начин, осигуряващ безпрепятственото и безаварийното
ползване на пътния участък съобразно предназначението му, се дължи на противоправното и
виновно поведение на служители на ответника, поради което последният е легитимиран да
отговаря за обезщетяване на вредите от ПТП съобразно действителната им стойност, която в
4
случаите на частична увреда, какъвто е настоящият, се съизмерява с възстановителната
стойност на имуществото по смисъла на чл. 400, ал. 2 КЗ- цената за възстановяване на
имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка.
От наличните по делото данни се установява, а и между страните не се спори, че в
изпълнение на задължението си по процесния договор за застраховка „.......“ ищецът е
извършил плащане в полза на правоимащото лице в размер на 501.31 лева. Не е спорно и
поради това с доклада по делото като безспорно и поради това ненуждаещо се от доказване
е отделено и обстоятелството, че за определяне размера на дължимото застрахователно
обезщетение застрахователят е извършил разходи в размер на 10.00 лева.
Съгласно заключението на съдебно- автотехническата и оценителна експертиза
стойността, необходима за ремонта на процесния лек автомобил, респ. за привеждането му
във вида и състоянието отпреди инцидента, определена по средни пазарни цени към датата
на ПТП, възлиза на сумата от 802.97 лева.
С оглед на това и доколкото изплатеното от застрахователя обезщетение, респ.
заявената в настоящия процес претенция, е в размер, по- нисък от стойността на ремонта,
определена по средни пазарни цени, предявеният иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2
КЗ във вр. с чл. 49, ал. 1 ЗЗД следва да бъде изцяло уважен. За пълнота и прецизност тук
следва да се изясни, че без значение в случая е дали процесната застрахователна полица
покрива разходите за репатриране на автомобила, доколкото реално изплатеното от
застрахователя обезщетение е значително по- ниско от действителната стойност на вредата
съгласно заключението на съдебно- техническата и оценителна експертиза и съобразно
изводите в нея не е достатъчно да покрие дори и само стойността на ремонта по средни
пазарни цени към датата на ПТП. Следователно, след като заплатената от застрахователя по
застраховка „.......“ сума е в рамките на стойността на действително претърпените
увреждания, същата подлежи на възстановяване от субекта на обективната отговорност по
чл. 49 ЗЗД.
При тези мотиви предявеният иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ следва да
бъде изцяло уважен, а като законна последица от това върху присъдената сума следва да
бъде присъдена и законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
При този изход на спора разноски се следват единствено на ищеца, комуто на
основание разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде присъдена сумата от 75.00 лева-
разноски за заповедното производство, както и сумата от 575.00 лева, представляваща
разноски за исковото производство, в т. ч. определените от съда на основание разпоредбата
на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 и чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ юрисконсултски възнаграждения в минимален размер с
оглед липсата на фактическа и/или правна сложност на производствата.
Сторените от ответника разноски следва да останат за негова сметка- така, както са
извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49, ал. 1 ЗЗД, че в патримониума на ЗК
„........“ АД, ЕИК ........., съществува вземане от Столична община за сумата от 511.31 лева,
представляваща регресно суброгационно вземане за заплатено застрахователно обезщетение
по застраховка „.......“ за вредите по лек автомобил „......“ с рег. № СВ ....... НА вследствие на
5
ПТП- попадане в несигнализирана и необезопасена дупка на пътя, от 19.11.2020г.,
настъпило на общински път в гр. София, на бул. „Генерал Тотлебен“, в посока от Руски
паметник към бул. „Пенчо Славейков“, срещу УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, в т. ч. сумата от
10.00 лева, представляваща разноски за определяне на обезщетението, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 12.07.2021г. до окончателно изплащане на задължението,
за което парично притезание по ч. гр. дело № 40796/2021г. по описа на СРС, 54 състав, е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Столична община да заплати на ЗК „........“
АД, ЕИК ........., сумата от 75.00 лева- разноски за заповедното производство, както и сумата
от 575.00 лева- разноски за исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6