РЕШЕНИЕ
№ 3690
гр. София, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20221110202737 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. М. И., чрез адв. Р. Л. срещу наказателно
постановление (НП) № 21-4332-018519/09.09.2021 г., издадено от началник
група към СДВР, отдел "Пътна полиция" СДВР, с което на жалбоподателя, на
основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му наложени административни
накзания глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП,
поради което се претендира неговата отмяна. Твърди се, че изложената в
АУАН и НП фактическа обстановка не отговаря на действителната такава,
като се излага собствен прочит на правнозначимите факти. По-конкретно се
твърди, че на процесната дата и час, жалбоподателят не е имал качеството
водача на МПС, доколкото не е управлявал процесното превозно средство,
същото е било с изключен двигател, а той го е бутал.
В съдебното заседание жалбоподателят, не се явява, представлява се от
адв. Л., която моли НП да бъде отменено по изложените в жалбата
съображения.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща процесуален
представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в
1
законоустановения срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 01.09.2021 г., около 23.55 часа, жалбоподателят Г. М. И. управлявал
МПС – мотоциклет с рама № ****** в гр. Нови Искър, по ул. „Искърско
дефиле“, с посока на движение от ул. „Момина сълза“ към ул. „Баба Тонка“.
До № 207, на ул. „Искърско дефиле“, жалбоподателят бил спрян за проверка
от полицейските служители Б. Г. и В. С.. Тъй като жалбоподателят дъхал на
алкохол, полицейските служители решили да му направят тест за алкохол с
техническо средство „Алкотест Дрегер“ с фабричен номер ARNA 0143, но
той отказал да бъде тестван. В тази връзка бил издаден талон за изследване №
087061 от 02.09.2021 г., в който било посочено, че жалбоподателят отказва да
му бъде взета проба. Жалбоподателят бил задържан от полицейските
служители и съпроводен до УМБАЛ „Св. Анна“, къде отказал да даде кръв за
медицинско изследване и взимане на биологични проби за химическо
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.
Свидетелят С. приел, че водачът е извършил нарушение по чл. 174, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП, поради което съставил в негово присъствие АУАН Серия GA
№ 434576/02.09.2021 г., в присъствието на свидетел очевидец на нарушението
– св. Б. Г.. АУАН бил предявен на жалбоподателя на същата дата и място,
като го подписал акта с възражения, без да посочи конкретни такива. Такива
не постъпили в допълнително предоставения по ЗАНН срок.
Въз основа на съставения АУАН началник група към СДВР, отдел "Пътна
полиция" СДВР издал обжалваното НП № 21-4332-018519/09.09.2021 г., с
което на И. на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП били наложени
административни накзания глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
НП било връчено на жалбоподателя на 09.02.2022 г.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от гласните
доказателства по делото – показанията на свидетелите В. Р. С. и Б. Г., талон за
изследване № 087061 от 02.09.2021 г., протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози, декларация от Г. И., докладна записка от
02.09.2021 г., справка картон на водача, заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.,
заповед № 8121К-13180/23.10.2019 г., акт за встъпване в длъжност.
Съдът кредитира изцяло гореописаната доказателствена съвкупност, тъй
като същата е непротиворечива и напълно изяснява възприетата и описана по-
горе фактическа обстановка.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите В. С. и Б. Г. относно
правнозначимите факти, доколкото показанията им се подкрепят от останалия
доказателствен материал. Същите посочват изрично, че именно
жалбоподателят е управлявал процесният мотоциклет, а не го е бутал, както и
че същият е бил със включен двигател.
В тази връзка съдът не кредитира показанията на свидетелите А****** и
2
Д. И., като намира, че чрез тях жалбоподателя цели да изгради своя защитна
версия, която обаче не се подкрепя от останалия доказателствен материал,
който непротиворечиво и еднопосочно позволява да се установи, че
жалбоподателят е управлявал процесното МПС и същото е било с включен
двигател. Съдът достигна до този извод след като анализира показанията на
тези двама свидетели и намери, че същите стР.т от противоречия помежду,
като в тази връзка следва да се посочи, че от една страна свидетелят И.
твърди свидетелят А*** да е бил заедно с жалбоподателя преди извършването
на самата проверка, а от своя страна А*** сочи, че е дошъл впоследствие, тъй
като е спрял да си купува цигари. От самото изявление на А*** всъщност не
става ясно кога точно е достигнал до жалбоподателя, тъй като първо заявява,
че са били спрени заедно, а впоследствие, че когато жалбоподателят е бил
спря се е намирал приблизително десет метра зад него. Така изложеното от
своя страна противоречи на изложеното от полицейските служите, които
излагат, че този свидетел се е присъединил пет – десет минути след като са
били спрели за проверка жалбоподателя. В същото време от показанията на
свидетеля И. не може да се извлече информация за действията на
жалбоподателя преди проверката, тъй като същият свидетелства единствено,
че жалбоподателят и свидетелят А*** се намирали на тротоара, а
полицейските служители се насочили към тях. Видно от показанията на този
свидетел, същият е нямал преки впечатления дали жалбоподателят е
управлявал процесното МПС или го е бутал, доколкото посочва, че знаел, че
моторът е счупен и трябвало да го бутат. С оглед изложеното съдът не се
довери на показанията на тези двама свидетели и ги прие като защитна версия
изградена в полза на жалбоподателя.
Съдът кредитира изцяло приетите по делото писмени доказателства,
доколкото същите допринасят за изясняване на фактическата обстановка.
С оглед така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съдът намира, че АУАН и НП са издадени в предвидената от закона
форма и със съдържанието, предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 ЗАНН.
Както в АУАН, така и в НП обстоятелствата по извършване на нарушението
са описани ясно, конкретно и в съответствие с изискванията на чл. 42, т. 4 и
чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като са посочени и нарушените законови разпоредби,
респективно не е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, видно от
представените по делото заповеди. АУАН и НП са издадени в
законоустановения срок.
По приложението на материалния закон:
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП съдържа два самостоятелни и
алтернативни състава на административно нарушение, един от които е
отказът за тестване с техническо средство дрегер, за което именно е
ангажирана административнонказателната отговорност на жалбоподателя в
конкретния случай, без значение дали същият желае да даде кръвна проба за
установяването на алкохол в кръвта му чрез химическо изследване.
3
Описаното както в АУАН, така и в НП поведение на Г. И. - отказ да бъде
тестван за употреба на алкохол с техническо средство, осъществява
фактическия състав на административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП,
като за възникване на отговорността по чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП не е
необходимо да е реализиран кумулативно и състава по предл. 2 - водачът да
не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на
алкохол в кръвта му (въпреки че в конкретния случай се установява, че
жалбоподателя е отказ медицинско изследване). Наказание му е наложено за
реализиран административно наказателен състав по предл. 1 на посочения
член, като фактическите обстоятелства във връзка с този състав са точно и
безпротиворечиво описани в АУАН и НП.
Следва да се отбележи, че в АУАН и в диспозитива на НП е посочено и
цифрово кое точно предложение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е нарушено от
жалбоподателя, като непосочването му в обстоятелствената част на НП не
препятства жалбоподателят да разбере за какво точно е сакциониран. Още със
съставянето на АУАН, с който се образува административнонаказателното
производство и се повдига административното обвинение, жалбоподателят е
бил наясно точно за коя хипотеза на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП се ангажира
отговорността му. Повдигнатото административно обвинение е за
нарушението, което жалбоподателят безспорно е извършил и за което е
санкциониран - отказ на водача да му бъде извършен тест с техническо
средство. Това, че е описано още едно нарушение, за което обаче не е
наложено наказание, не може да опорочи установеното такова и
санкционирано надлежно нарушение.
С оглед гореизложеното съдът намира, че Г. И. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 174, ал. 3, пр. 1
от ЗДвП. От субективна страна деянието е извършено при форма на вината
пряк умисъл, като жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял
настъпването им.
На жалбоподателя е наложено наказание лишаване от право да управлява
МПС и глоба в конкретно предвидения в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП размер,
поради което не е налице възможност за намаляване на наложените
административни наказания за това нарушение на ЗДвП.
За така констатираното нарушение не се установиха предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, като то разкрива типичната степен на
обществена опасност за нарушенията от този вид. Отказът от съдействие на
полицейските служители възпрепятства установяването дали нарушителят
управлява МПС след употреба на алкохол и му предоставя възможност да
избегне наказателна отговорност, поради което изисква строга санкция, за да
се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен
ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите
граждани.
С оглед на гореизложеното обжалваното НП следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
4
Водим от горното, СРС, НО, 115 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 21-4332-
018519/09.09.2021 г., издадено от началник група към СДВР, отдел "Пътна
полиция" СДВР, с което на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на Г. М. И.,
ЕГН ********** са наложени административни наказания глоба в размер на
2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение
на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5