РЕШЕНИЕ
гр.
София, 24.06.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25
състав, в публично заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и
първа година в състав:
СЪДИЯ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
при секретаря Р. Манолова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 9687 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Ищецът Г.В.
твърди, че на 23.03.2012 г. е привлечен като обвиняем в досъдебно производство,
като му е повдигнато обвинение за извършване на измама при повторност,
извършена като продължавано престъпление (престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 4 НК). По това обвинение срещу ищеца е внесен обвинителен акт, като с влязла в
сила присъда, постановена на 26.06.2017 г., ищецът е признат за невиновен. От
повдигнатото обвинение ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди, част
от които са свързани с ежемесечното му конвоиране за съдебните заседания (в
периода м. 12.2011 г. – м. 05.2014 г. от затворническото общежитие в
Кремиковци, където изтърпява наказание лишаване от свобода), което наложило да
прекара дни в конвои. Ищецът посочва още, че наказателното производство е
продължило извън разумните срокове и е съпроводено с множество съдебни
заседания, също така, че повдигнатото му обвинение е затруднило възможността
между ищеца и неговите близки да бъде изградено отново доверие, от него са се
отдръпнали негови приятели и роднини, причинен му е стрес, тревожност,
безсъние, унижение, уронено е достойнството му и е злепоставен в обществото.
Поради това иска ответникът да му заплати обезщетение за причинените му
неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., заедно със законната лихва
върху тази сума от 23.02.2012 г. до окончателното ѝ изплащане. Претендира
разноски по делото.
Ответникът П.на Р.Б.оспорва предявения иск. Оспорва
обстоятелството оправдателната присъда да е влязла в сила, доколкото не са
представени доказателства за това. Посочва, че П.не отговаря за
продължителността на наказателното производство в съдебната фаза. Оспорва и
това, че са проведени множество съдебни заседания с участието на ищеца. Счита,
че не са настъпили твърдените от ищеца неимуществени вреди, както и че липсва
причинна връзка между тях и действията на П.в наказателното производство.
Оспорва и размера на претендираното обезщетение като завишен. Оспорва началния
момент, от който се дължи лихва за забава върху претендираното обезщетение. При
евентуалност прави възражение за погасяване по давност на вземането за лихва.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира
следното:
Не е спорно по делото,
като се установява и от представеното постановление за привличане на обвиняем
от 30.03.2012 г., че на посочената дата на ищеца Г.В. е повдигнато обвинение за
престъпление по чл.
210, ал. 1, т. 4 от НК – в условията на
продължавана престъпна дейност, с цел да набави за себе си имотна облага, като
е възбуждал и поддържал заблуждение, в резултат на което е причинил имотна
вреда в общ размер на 800 лв., като деянията са извършени при повторност. Първоначално
във връзка с повдигнатото обвинение, съгласно постановлението на прокурор от СРП от 30.03.2012 г., на ищеца е
определена мярка за неотклонение „подписка“.
Впоследствие срещу ищеца
е внесен обвинителен акт в СРС с обвинение за посоченото по-горе престъпление.
С присъда на СРС от 13.06.2014 г. ищецът е оправдан по повдигнатото му
обвинение. Срещу така постановената присъда е постъпил протест от СРП.
Въззивният съд е отменил присъдата на СРС поради допуснато съществено
процесуално нарушение и е върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен
състав на СРС (решение на СГС от 24.08.2015 г.). С нова присъда от 26.06.2017
г. СРС признава ищеца за невиновен по повдигнатото обвинение. Няма данни по
делото, с които следва да разполага и П.като страна в наказателното производство,
присъдата да е била протестирана, поради което следва да се приеме, че тя е
влязла в сила, както сочи и ищецът.
Така цялостната
продължителност на наказателното производство срещу ищеца е от 30.03.2012 г. до
26.06.2017 г. или общо около пет години и три месеца. В хода на производството
ищецът е изтърпявал и наказание лишаване от свобода за престъпление, за което е
бил осъден по друго наказателно производство. Както се
посочи, от 30.03.2012 г. до 26.06.2017 г. спрямо ищеца е наложена мярка за
неотклонение „подписка“, която е отменена от СРС при постановяване на
оправдателната присъда.
Поначало всяко лице, на
което неоснователно е повдигнато обвинение, преживява определен стрес от това,
което обстоятелно е нормална последица от ситуацията, в която лицето попада.
Този стрес е в зависимост и от тежестта на повдигнатото обвинение, тъй като възможността
за налагане на по-тежко наказание, особено лишаване от свобода за
по-продължителен срок с оглед на повдигнатото обвинение, утежнява негативните
емоции, които обвиняемият изпитва. Поради това в конкретния случай следва да се
отчете, че повдигнатото на ищеца обвинение е за тежко престъпление, за което
законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до осем години (чл. 210 НК).
При съобразяване на
продължителността на въздействието върху ищеца като обвиняем, а впоследствие
като подсъдим, което е свързано и с продължителността на изпитваните от него
отрицателни емоции във връзка с наказателното производство срещу него, следва
да се има предвид първоначалният момент на започване на определени действия
срещу ищеца. В случая тези действия започват с повдигането на обвинение на
ищеца, когато той е привлечен като обвиняем на 30.03.2012 г. Общата
продължителност на наказателното производство срещу ищеца, която е около пет
години и три месеца, следва да се определи като надхвърляща нормалната продължителност
на производството, макар и не твърде много, като се има предвид, че делото
спрямо ищеца е разгледано първоначално на две съдебни инстанции, а след това
отново е разгледано в първата инстанция след отмяна на първоначално
постановената присъда от въззивния съд.
Следва да се посочи и
това, че макар и П.да няма пряко въздействие върху продължителността на
съдебната фаза на наказателното производство, нито да има отношение към
допуснатите процесуални нарушения от първоинстанционния съд, довели до отмяна
на първоначално постановената присъда, именно действията на съответните
прокурори стоят в началото на започналото срещу ищеца наказателно производство,
включително и на съдебната му фаза. Това показва и наличието на пряка причинна
връзка между действията на П.и понесените от ищеца неимуществени вреди,
включително в резултат от продължителността на съдебното производство срещу
него. Освен това трябва да се има предвид и че наличието на такава конкретна
причинна връзка не е необходима предпоставка за възникването на отговорността
на П.за претърпените от ищеца вреди в резултат от воденото срещу него
наказателно производство, тъй като в случая П.отговаря по реда на ЗОДОВ за
обезщетяването на тези вреди в качеството си на процесуален субституент на
държавата (в този смисъл е и изложеното в ТР № 7/2015 г. на ОСГК на ВКС),
поради което следва да отговаря за всички вреди, причинени на ищеца от
действията или бездействията на държавни органи след започването на наказателното
производство срещу ищеца и във връзка с него.
Значение при определяне
на интензитета на отрицателното въздействието върху личността и изобщо върху
личната сфера на ищеца, което представлява воденото срещу него наказателно
производство, следва да се отдаде и на действията по конвоиране –
транспортирането на ищеца от мястото, където е изтърпявал към този момент
наказание лишаване от свобода, до сградата на съда за провеждане на съдебните
заседания. Макар и да не са били толкова чести, те са причинявали на ищеца
допълнителен стрес, а също така са го лишавали от възможността да отработи
достатъчно дни, с което да намали общата продължителност на изтърпяваното от
него наказание лишаване от свобода (за което сочи в показанията си разпитаният
свидетел).
При определянето на
интензитета на въздействие на наказателното производство спрямо ищеца не следва
да се отдава значение на наложената му мярка за неотклонение „подписка“. Чрез
тази мярка не се въвежда абсолютна забрана за ищеца да напуска местоживеенето
си, като той може да стори това с разрешението на съответните органи. Така тази мярка в
съвсем малка степен ограничава свободата на едно лице да се придвижва в
пространството и свързаните с това възможностите необезпокоявано да извършва
различни дейности. Освен това в случая през част от времетраенето на
наказателното производство ищецът е изтърпявал наказание лишаване от свобода,
поради което ограничаването на свободата му на придвижване и свързаните с това
други ограничения на личната му сфера през това време са резултат именно от изтърпяването
на това наказание, а не от въздействието на процесното наказателно производство.
Освен посоченото
въздействие върху ищеца на наказателното производство, следва да се има предвид
и поведението на ищеца по време на воденето срещу него производство. Според протокол
от съдебно заседание на СРС от 28.10.2016 г. ищецът е бил редовно призован, но не
се е явил в съдебното заседание, поради което е бил обявен за общодържавно
издирване.
Следва да се има предвид
и неудобството, причинено на ищеца, свързано с необходимостта да участва в наказателното
производство. Освен при повдигането на обвинение срещу него, той е участвал в три
съдебни заседания, като също така е бил и конвоиран до съда, както се посочи
по-горе.
Според показанията на
свидетеля Стефан Костадинов, ищецът е бил притеснен и изнервен от воденото
срещу него наказателно производство, бил е стресиран и е имал проблеми със
семейството си заради воденото срещу него производство. Тези показания на свидетеля относно
емоционалното състояние на ищеца също очертават нормалните последици за
психическото състояние на човек в резултат от неоснователно повдигнатото му
обвинение и воденото срещу него наказателно производство.
С оглед на изложените
съображения по делото се установява, че са налице предпоставките за ангажиране
на отговорността на държавата чрез П.на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ,
като претърпените от ищеца неимуществени вреди, както се посочи и по-горе, са
пряко свързани с повдигнатото му обвинение и воденото спрямо него наказателно
производство, по което е постановена оправдателна присъда. Поради това П.следва
да заплати обезщетение на ищеца за причинените му неимуществени вреди, чийто
размер, като се съобразят посочените по-горе обстоятелства и фактори, трябва да
се определи на 4 000 лв., за която сума искът следва да се уважи.
Началният момент, от
който е дължима лихва за забава върху обезщетението за претърпените от ищеца вреди, е влизането на оправдателната присъда в сила
(така т. 4 на ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС). Присъдата на СРС, с която ищецът
окончателно е оправдан при второто първоинстанционно разглеждане на делото, е
постановена на 26.06.2017 г., като доколкото няма данни тя да е била
протестирана, следва да се приеме, че е
влязла в сила на 12.07.2017 г. Поради това основателна е претенцията за
присъждане на лихва за забава, считано от 12.07.2017 г.
По разноските:
С оглед изхода на делото
на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ на ищеца следва да се присъдят разноските по
делото, които възлизат на 10 лв. за заплатената държавна такса, както и на 106,67
лв. разноски за адвокатско възнаграждение, съответно на уважената част от иска
или общо на 116,67 лв.
С оглед на
гореизложеното съдът:
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.на Р.Б., адрес
гр. София, бул. „******на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да заплати на Г.К.В., ЕГН **********,
адрес *** сумата 4 000 лв. (четири хиляди лева) – обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие на повдигнатото срещу Г.В. обвинение
за извършване на престъпление, във връзка с което е образувано ДП № 206/2012 г.
по описа на 07 РУП- СДВР, пр. пр. № 50096/2011 г. по описа на СРП, заедно със
законната лихва върху тази сума от 12.07.2017 г. до окончателното ѝ изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 30 000
лв., както и претенцията за заплащане на законна лихва за периода 23.02.2012 г.
– 11.07.2017 г.
ОСЪЖДА П.на Р.Б., адрес
гр. София, бул. „******да заплати на Г.К.В., ЕГН **********,
адрес *** сумата 116,67
лв. (сто и шестнадесет лева и 67 ст.) – разноски по делото.
Решението може да се
обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: