№ 1058
гр. Русе, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Дарин Н. Йорданов
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело №
20254520100352 по описа за 2025 година
Претенцията на ищцата се основава на твърдение, че на 04.01.2022 г. е
сключила трудов договор с ответното дружество за длъжността „***“.
Договорът бил сключен като срочен, впоследствие бил трансформиран в
безсрочен, а впоследствие били сключени и допълнителни споразумения към
договора. През м. септември 2024 г. поради намаляване обема на работа било
въведено непълно работно време – 4 часа на ден за периода от 12.09.2024 г. до
11.10.2024 г., включително. Това било направено със заповед на
изпълнителния директор на ответника. На 10.09.2024 г. било проведено
заседание тип „оперативка“, на което присъствали .изпълнителния директор и
пълномощника на мажоритарния собственик Ръководството изрично заявило,
че предвид създалата се обстановка за дофинансиране на личния бюджет на
всяко лице по своя преценка работниците и служителите могат да упражняват
труд при друг работодател. Това мотивирало ищцата да започне да търси
работа и при друг работодател. Посочва каква е създадената организация на
работа за периода на непълно работно време и какво работно време е
отработила, като и че е работила съвестно съобразно задълженията си по
длъжностна характеристика, включително била положила и извънреден труд.
На 4-ти октомври било проведено общо събрание на работниците и
служителите с ръководството, като от страна на ръководството присъствали
1
същите лица. Използвала тази среща и устно уведомила ръководството за
намерението си да прекрати трудовия си договор, както и че желае да спази
срока на предизвестие, като по този начин ще се даде възможност за намиране
на заместник, и за въвеждането му в работата. Впоследствие поучила искане за
даване на обяснения, като в периода от това събрание и уведомлението от
нейна стана до ръководството до връчването на искането за обяснения не и
било дадено за подпис допълнително споразумение към договора въпреки
уговорката, която постигнала с ръководството в устна форма, а именно в срока
на предизвестие да работи на 4-часов работен ден. По никакъв начин не била
уведомена за промяна на тази устна уговорка. Впоследствие и било вменено,
че е нарушила работното си време за периода от 11.10.2024 г. до 21.10.2024 г.
Въпреки, че се осъществявал ежедневен контрол на работното време, през
този период никой не я уведомил, че е в нарушение на трудовата дисциплина.
Няколко пъти се интересувала и питала дали допълнителното споразумение е
подготвено. Тогава била информирана от изпълнителния директор, че е
получил забранителен имейл от собственика, и че такова споразумение няма
да се подписва и следва да работи на 8-часов работен ден. Освен това изрично
уведомила изпълнителния директор, че е сключила трудов договор с друг
работодател. Заповедта, с която и били поискани обяснения била № *** г. С
нея и се вменявало, че началния период на допуснатото от нея нарушение е
11.10.2024 г., а крайният - 21.10.2024 г. Така, периодът на намален обем на
работа бил от 12.09.2024 г. До 11.10.2024 г., а заповедта за искане на обяснения
била относно периода от 11.10.2024 г. до 21.10.2024 г., т.е. имало застъпване за
датата 11.10.2024 г., за която все още важало намаленото работно време В
срок подала възражение/обяснения/. Междувременно на нейната длъжност
бил нает нов служител, считано от 07.11.2024 г., а на 18.11.2024 г. и била
връчена заповед за наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. В
същата се претендирало и заплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ.
Ищцата счита, че не е извършила нарушение на трудовата дисциплина, т.к.
изпълнявала трудовите си задължения добросъвестно. Посочва какво е
естеството на работата и, както и че същата не е пострадала по никакъв начин
от уплътняването на нейната часова ставка или евентуално неуплътняване на
същата. Счита, че не е съобразена евентуалната тежест на нарушението с
наказанието, което и е наложено. Не е съобразено, че е полагала дори
извънреден труд, който не и бил заплащан. Нямало констатации за
2
неизпълнение на основните и задължения по длъжност, които да са се
отразили негативно на работодателя. С оглед на това счита, че при съвкупната
преценка на фактите и обстоятелствата наложеното наказание само формално
спазва буквата на закона и не е съобразено с естеството на обстоятелствата,
липсата на дисциплинарни нарушения или евентуално неговата ниска тежест.
С оглед на това счита, че уволнението и е дискриминационно предвид
желанието и да започне работа при друг работодател. Предвид незаконността
на уволнението счита, че не е налице основание да дължи обезщетение по чл.
221, ал. 2 от КТ. След прекратяване на трудовия договор с ответника
продължила да упражнява труд при втория си работодател, но с оглед по-
ниското основно трудово възнаграждение и се дължало обезщетение по чл.
225, ал. 2 от КТ. Въз основа на така изложените твърдения ищцата е
предявила няколко обективно съединени иска:
Иск за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му, който е с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
Иск за заплащане на 2400 лв. - обезщетение за получавано по-ниско
трудово възнаграждение, поради незаконно уволнение за посочен период,
който е с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 2 от КТ.
Иск с правна квалификация чл. 242 от КТ. за заплащане на дължимо
трудово възнаграждение - 2383,66 лв. за м. октомври 2024 г. и за м. ноември
2024 г. - 702,78 лв., ведно със законната лихва върху сумите от подаване на
исковата молба.
Иск за лихва за забава, който е с правна квалификация чл. 86 от ЗЗД,
който е в размер на 55,05 лева. върху трудовото възнаграждение за м.
октомври 2024 г. за периода от 20.11.2024 г. до датата на подаване на исковата
молба и в размер на 8,25 лв. върху трудовото възнаграждение за м.ноември за
периода от 20.12.2024 г. до датата на подаване на исковата молба.
Ответникът „ТРУД”АД е подал отговор, с който оспорва иска. Счита, че
ищцата е извършила нарушения на трудовата дисциплина, за което й е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, както и че са спазени
процедурните изисквания за налагане на наказанието. Оспорва твърдението на
ищцата, че е имала устна уговорка и разрешение от изпълнителния директор
на дружеството да не спазва работното си време и да работи на 4-часов
работен дене. Това не било вярно. Ищцата заемала длъжността „***“ и като
такава добре познавала организацията на труда в предприятието и била
3
наясно, че няма писмено споразумение, което да въвежда такава промяна.
Счита се, че е спазено и изискването на чл. 189 от КТ. В тази насока се моли
да се вземе предвид, че става въпрос за висш ръководен служител, който се
предполага, че следва да има знания относно начина за изменение на
работното време. Следва да се вземе предвид, че нарушението е системно,
като са осъществени шест такива неуплътняване на работното време за шест
последователни работни дни. С оглед на това степента на нарушението е
висока и създава опасност за интересите на работодателя именно поради това,
че ищцата е ръководен служител, т.к. длъжността и налагала да е изцяло на
разположение на работодателя през цялото работно време. Доколкото
полагала извънреден труд, то това било без знанието на работодателя и след
като той бил създал условия трудовите задължения да се изпълняват през
установеното работно време. Това било нежелано от него и също било
нарушение на трудовите задължения. Посочва се, че ищцата от 04.01.2022 г.
работи по втори трудов договор, а от м. септември 2024 г. е сключила още
един трудов договор за работа на 4-часов работен ден. Като се вземат предвид
тези обстоятелства е очевидно, че тя няма как да уплътнява 8-часов работен
ден при ответника и самоволно е решила да работи в по-малък обем. При това
положение от субективна страна тя е осъзнавала действията си, което било
съобразено при определяне тежестта на наказанието. Счита се, че не е налице
и нарушение на работодателя на изискването за добросъвестно упражняване
на работодателските права по чл. 8 от КТ. С оглед изложените обстоятелства
моли за пълно отхвърляне на предявените искове за отмяна на уволнението и
за заплащане на обезщетение по чл. 225 от КТ. По отношение на иска за
неплатено трудово възнаграждение се посочва, че същото е начислено по
ведомост и е изчислена чистата дължима сума. Ищцата обаче не се е явила, за
да получи начислените трудови възнаграждения, с оглед на което се счита, че
работодателя не е изпаднал в забава и не дължи лихва. Посочва, че с
електронно писмо ищцата е уведомена за размера на начислените и суми, като
писмото е от 18.12.2024 г. и до момента тя не се е явила, за да получи сумите.
Направено е и възражение за прихващане между вземането на ищцата за
трудово възнаграждение за м. октомври и м. ноември в общ размер на 3086,46
лв. с вземането на работодателя за обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ, което
се дължало в размер на 5250,73 лв. В условията на евентуалност оспорва иска
по чл. 225 от КТ за периода след 07.01.2025 г., поради това, че тогава
договорът би се прекратил поради изтичане на срока по предизвестието. Моли
да се вземе предвид, че при преценка на тежестта на нарушението,
работодателя е съобразил изричното изявление на служителя, че няма да
продължи да спазва 8-часовото работно време, което изрично било посочено
в писмените обяснения.
4
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
От фактическа страна:
Не се спори, че страните са били в трудово правоотношение, като ищцата
е заемала длъжността “***” с код по НКПД ***, като тр. договор е сключен на
04.01.2022 г., а впоследствие към него са сключени три допълнителни
споразумения. Не се оспорват подписаните между страните тр. договор,
допълнителни споразумения, длъжностни характеристики, както и
твърденията на ищцата, че за заеманата от нея длъжност се изисква „висока
степен на стриктност, прецизност и задълбоченост“. Не се оспорват и
обстоятелствата по издаване на цитираните в исковата молба заповеди за
въвеждане на непълно работно време, за изпълнение спирането на действие на
тази заповед, както и за отправянето на искане за обяснения и за издаването на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и за
прекратяване на трудовото правоотношение на това основание.
Спорен момент е дали за датата 11.10.2024 г. е важало нормалното
работно време от 8 часа дневно или въведеното със Заповед №*** г. намалено
работно време – 4 часа дневно. Съгласно заповедта тази дата е включена в
периода – „…до 11.10.2024 г., вкл.“. няма твърдения и доказателства, че тази
заповед е била изменена и действието й е било прекратено по-рано от
посочения краен период, поради което съдът приема, че за датата 11.10.2024 г.
работното време в ответното предприятие е било 4 часа дневно, вкл. и за
ищцата и отработвайки такава часова ставка тя не е нарушила трудовата
дисциплина.
Междувременно, на 07.10.2024 г., тя е подала предизвестие по чл.326,
ал.1 от КТ като е заявила, че ще отработи срока на предизвестие изцяло – до
07.01.2025 г. В предизвестието не се съдържа искане за определяне на
намалено дневно работно време за ищцата от 4 часа дневно, нито искане за
изменение на тр. договор в такъв смисъл. Въпреки това в периода след
11.10.2024 . тя е продължила да работи на 4 часов работен ден. Това е дало
основание на работодателя със Заповед №*** г. да поиска от нея обяснения по
реда на чл.193, ал.1 от КТ. Вмененото нарушение е системно закъснение или
преждевременно напускане на работа за не по-малко от 1 час при посочено
работно време, вкл. и обедна почива, за конкретно посочени дати – 11, 15, 16,
17, 18 и 21 октомври 2024 г.
На 24.10.2024 г. ищцата е депозирала писмени обяснения пред
работодателя. В същите е посочила, че на проведена оперативка на 10.09.2024
г. ръководството било уведомило личния състав, че предвид създалата се
обстановка за дофинансиране на личния бюджет на всяко лице по своя
5
преценка работниците и служителите могат да упражняват труд и при друг
работодател и тя се е възползвала от тази възможност, че на 4-ти октомври
при среща с представителя на мажоритарния собственик устно било указано,
че заповедта за намалено работно време ще бъде преустановена, считано от
07.10.2024 г., а персоналът ще бъде компенсиран по определени начини за
периода с намалено работно време. Тогава уведомила него и прекия си
ръководител за намерението си да напусне работа като спази срока на
предизвестие, през което време да въведе в естеството на работата новия
служител на длъжността. Устно уведомила ръководството, че желае да се
измени трудовия и договор като се редуцира работното време/непълно раб.
време/ и възнаграждението и. На няколко пъти се интересувала какъв е
отговора, но не получила такъв до момента, в който изп. директор Бойчев я
уведомил, че отговорът е отрицателен и следва да продължи да работи на
пълно работно време. Посочва, че като отговорен и дисциплиниран човек,
който се е доказал през периода на полагане на труд в дружеството се чувства
задължена да изпълнявам трудовите си задължения по подписаните от мен
трудови договори/независимо дали са основни или за допълнителен труд/, а
посочените отсъствия от работното място са поради факта, че изпълнява
трудовите си задължения по сключен в края на месец Септември трудов
договор по чл.111 КТ. Посочва, че за времето от сключването на трудовия си
договор с ответника до датата на въвеждане на непълно работно време за
всяко свое отсъствие е представяла документ в отдел "Човешки ресурси"
надлежно разписан от нея и разрешилия ползван отпуск/платен или неплатен/.
Счита, че полагането на труд по няколко трудови правоотношения не е
влошило качеството ми на полаган труд в нито едно от предприятията, а е
било за сметка на личната и почивка. Твърди, че с оглед на интензивността и
въведения ред в *** отдел в Труд АД е информирала изпълнителния
директор че ще полага 4-часовия си труд във времето преди обяд. Счита,
че е правилно да се вземе предвид не само излизанията през работно време,
но и идването и на работа в Труд АД и извън работно време, вкл. почивни
и празнични дни /идване сутрин в 05.30;06.30;07.30;вечер след 20.00
часа;събота;неделя/ за по-голям период от време. Причината за идването и
извън работно време била необходимостта от обработка на текущи счетоводни
документи с цел да може да изпълнява поетите задължения свързани с
представяне на декларации, справки , отчети пред публични и финансови
институции, а много често и изготвяне на справки към управлението.
Посочва, че с намаляване на броя *** персонал с оглед намалените приходи и
обем производство на предприятието, считано от м. септември 2023 г.
полагала и извънреден труд, който не бил документиран, но бил отчетен през
системата за контрол на работно време. За положения от нея извънреден труд
никога не е имала претенции и няма и да има, защото целта и била срочно,
6
вярно и честно да бъде представена финансовата информация пред външни
институции. Твърди, че ръководството е било запознато устно с полагането на
труд извън работно време и от страна на ръководството била посъветвана да
потърся още едно лице оперативен счетоводител с цел да отпадне голяма част
от оперативната работа и да може да насочи изцяло вниманието си към
управленски справки, но я спрял факта че тя ще е човекът, който ще се
изправи пред потенциалния нов колега и ще трябва да му обясня, че към
настоящият момент на основание намалени приходи в дружеството се работи
на непълно работно време и така евентуално ще създаде представа в
насрещната страна за състоянието на дружеството, евентуално ще се уронят
авторитета и позициите на дружеството. Признава, че няма писмено
разрешение да напуска работното си място през установеното работно време
за дружеството и действително действията и нарушават установената трудова
дисциплина в дружеството в частта за напускане на работното място, но моли
да се вземе предвид че към настоящият момент дружеството няма
неподадени в срок документи пред държавни и контролни органи
,проблеми при текущи контролни производства,непредставени
документи пред финансови институции и неизпълнени поети задължения
по подписаната от мен длъжностна характеристика за заеманата
длъжност „***“. Заявява, че с оглед добросъвестност и сериозното
отношение към работните си ангажименти за срок до изтичане на
предизвестието и в Труд АД аз ще полага 4-часов труд на половин работна
заплата от договорираното, ще изпълнявам поетите си трудови
задължения с отговорна и стриктна ангажираност.
Работодателят не уважил възраженията на ищцата и със Заповед №*** г.
на изп. директор и било наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“. В
заповедта е посочено извършеното от нея нарушение – отсъствие от работа на
датите 11, 15, 16, 17, 18 и 21 октомври 2024 г. като за всяка дата е посочено
времето на отсъствие – веднъж 1 ч. и 24 минути и пет пъти по над 4 часа и 20
минути. Изрично е съобразено, че тя заявява, че и занапред няма да спазва
работното си време /ще работи при намалено работно време - 4 часа/. Прието
е че останалите и обяснения са неотносими към установените нарушения. При
определяне на тежестта на наказанието е прието, че тя признава извършените
нарушения, но заявява че ще продължи да ги извършва. Прието е че са налице
основанията по чл.188, т.3 от КТ във вр. чл.190, ал.1, т.1 от КТ и че са спазени
изискванията на чл.189, чл.193, ал.1 и чл.194 от КТ. В заповедта е посочено, че
следва да и се плати обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, а на осн. чл. 221, ал.1
от КТ тя дължи обезщетение в размер на БТВ за срока на предизвестие. По
делото са представени фишове за заплати на ищцата относно трудовото и
възнаграждение за м. октомври и ноември 2024 г., справки за изчисляване на
7
законната лихва за забава върху същото. Ответникът не оспорва, че не са
платени, но счита, че не са в забава и не дължат лихви, т.к. са ги начислили по
ведомост, а ищцата не се явява за да ги получи.
В хода на делото е проведена процедура по чл.176 от ГПК по отношение
на ответника – изп. директор Петко Бойчев. От обясненията му не се
установява на ищцата да е било разрешено в устна форма да не спазва
работното си време за периода след 11.10.2024 г. Установява, че от около 4 – 5
месеца преди подаването на предизвестие е бил уведомен за намерението и да
напусне работа, че този въпрос не е коментиран по време на срещата на
ръководството с персонала по повод въвеждането на намалено работно време
за период. Отрича да е поемал ангажимент към нея да работи на намалено
работно време. Заявява, че след като е подала предизвестието е поел
ангажимент да говори с представителя на мажоритарния
собственик/акционер по въпроса и „ … ако той одобри, макар че аз казах че
не съм съгласен, защото тя казваше че времето не и стига…“
Гореизложеното се установи от събраните по делото писмени и гласни
доказателства.
От правна страна:
По отношение на налагането на дисциплинарно наказание във връзка с
извършено от работника дисциплинарно нарушение, законът въвежда
определени процесуални изисквания – в чл.193 и чл.195 от КТ, чието
неспазване води до отмяна на постановената заповед за налагане на
дисциплинарно наказание, без съдът да проверява нейната материална
законосъобразност. В случая с издадената Заповед №*** г. е спазено
изискването на чл.193 от КТ преди налагане на дисциплинарното наказание
работодателят да изиска и приеме писмени или устни обяснения на работника
по повод нарушението. Издадената впоследствие заповед за налатгане на
дисциплинално наказание и прекратяване на ТПО с ищцата отговаря на
изискванията на чл.195 от КТ. Съгласно същият текст дисциплинарното
наказание са налага под формата на писмена заповед, като законът предявява
определени изисквания към нейното съдържание. Задължителни нейни
реквизити са сведенията относно нарушителя; конкретното нарушение,
описано с обективните и субективните си признаци; времето на извършването
му; вида на наказанието и правното му основание. Липсата на който и да е от
реквизитите на заповедта за дисциплинарно наказания, посочено в ал.1 от
чл.195 от КТ, има за последица незаконосъобразност на дисциплинарното
наказание. От самите обяснения на ищцата и от събраните по делото
доказателства се установява, че ищцата е извършила вмененото и с искането
за обяснения и с уволнителната заповед нарушение на трудовата дисциплина.
Твърденията и, че е имала устна договора с работодателя за преминаване на 4-
8
часов работен ден, е недоказано. Освен това тя е *** и в това й качество е
познавала добре организацията на труд както съобразно нормативната
уредба, така и при ответника. Съгласно чл.62 от КТ форма на трудовия
договор и допълнителните споразумения към него е писмена и това е форма за
действителност. При липса на допълнително споразумение за промяна на
работното време, няма правно основание на което ищцата сама да реши, че
трябва да работи само 4 часа. Така, осъщественото от нея деяние правилно е
квалифицирано от работодателя като дисциплинарно нарушение по чл. 190
ал.1 т. 1 от КТ -- три преждевременни напускания на работното място, всяко
от които не по-малко от 1 час. Ищцата обаче е допуснала не 6, а 5 такива
нарушения на трудовата дисциплина, всяко от които над 1 час. Това
обстоятелство обаче не е съобразено от работодателя при налагане на
конкретното наказание. От мотивите в уволнителната заповед е видно, че като
отегчаващо отговорността и обстоятелство работодателят е съобразил
намерението и занапред да продължи да работи при намалено работно време.
Не са посочени други отегчаващи отговорността и обстоятелства. Съгласно
чл.189 КТ обаче при определяне на дисциплинарното наказание се вземат
предвид:
тежестта на нарушението;
обстоятелствата, при които е извършено;
поведението на работника или служителя.
В случая изобщо не е ясно каква тежест на нарушението е приел
ответника. В хода на делото не беше доказано, че ищцата не е изпълнила
конкретни свои служебни задължения, не е подала в срок документи към
НАП, не е изготвила своевременно счетоводни документи, справки към
ръководството и съконтрагенти и т.н. Не е съобразено, че става въпрос за
първо нарушение, че дружеството е с намален обем на дейност, което
предполага и намален обем на работа на счетоводния отдел. В исковата молба
ищцата е посочила, че от м. септември 2023 г. е намален броя *** персонал с
оглед намалените приходи и обем производство на предприятието, поради
което и се наложило да полагала и извънреден труд, който не бил
документиран, но е отчетен през системата за контрол на работно време. При
това положение е видно е че става въпрос за съвестен и отговорен служител и
нарушението му макар и да покрива състава на чл.190, ал.1, т.1 от КТ се явява
формално, т. к. не е налице каквото и да било друго неизпълнение на
служебни задължения. Под „поведението на работника или служителя“
законът има предвид цялостното поведение по време на действие на ТПО, а не
само обясненията по чл.193 от КТ. При съобразяване на обстоятелствата, при
които е извършено нарушението не може да се вземе предвид устно
разрешение за намалено работно време, т. к. такова не беше установено по
9
делото, но следва да се вземе предвид, че от обясненията на изп. директор
Бойчев е видно, че той е осъществявал ежедневен контакт с ищцата и въпреки,
че няма пряка видимост към кабинета и е бил наясно как и колко тя уплътнява
работното си време/, още повече, че двамата не само работят на един етаж, но
се налагат ежедневни контакти между тях като ръководни служители. Въпреки
това не я е предупредил, че е в нарушение, т. е. работодателят не е действал
проактивно и превантивно за предотвратяване на нарушението преди да се
достигне броя на необходими закъснения и преждевременни напускания на
работа по чл.190, ал.1, т.1 от КТ. С оглед на изложените съображения съдът
намира, че уволнението на ищцата е незаконосъобразно поради неспазване на
критериите по чл.189, ал.1 от КТ и конститутивният иск за отмяната му следва
да се уважи.
С отмяната на заповедта за уволнение за ищцата възниква
потестативното право да претендира обезщетение за оставането си без работа
за период не повече от 6 месеца. От представените писмени доказателства е
видно, че след прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е
продължила да бъде в трудови правоотношение с друг работодател, но при по-
ниско трудово възнаграждение. Разликата между двете и се дължи на
основание чл.225, ал.1 от КТ, но такова не следва да се присъжда за
максимално допустимия от закона срок от 6 месеца, т.к. тя е била подала
предизвестие за прекратяване на ТПО с ответника, което изтича на 07.01.2025
г. и това е крайната дата на периода, за който търпи/би търпяла вреди от
незаконното уволнение. С оглед на това искът следва да се уважи само за
периода до тази дата, но в претендирания размер от 2400 лв., т.к. не е налице
хипотезата на чл.225, ал.2 от КТ, т.к. и двата други тр. договора на ищцата са
сключени и съществуващи преди прекратяването на ТПО с ответника, а
разпоредбата на чл.225, ал.2 от КТ има предвид случаите, при които след
незаконното уволнение се започне друга по-ниско платена работа.
Следва да се уважат и предявените искове за неплатени тр.
възнаграждения, лихви върху тях и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ като
предвид уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ няма основание за
прихващане и това възражение следва да се остави без уважение. Същото се
отнася и за възражението за недължимост на лихва за забава поради липса на
съдействие от кредитора/ищцата/. Става въпрос за парично задължение и при
липса на съдействие от кредитора за да се избави от забава длъжника следва
да е предприел действия по чл.97 от ЗЗД, каквито в случая дори не се твърдят.
Предвид уважаването на исковете ответникът дължи на ищцата
направените по делото разноски.
В тежест на ответника е държавната такса по делото в размер на 341,36
лв.
10
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед №*** г. на изп. директор на „ТРУД”АД-Русе с ЕИК
*********, с която на С. Д. Й., ЕГН:********** е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение” и е прекратено трудовото й правоотношение като
незаконосъобразна.
ОСЪЖДА „ТРУД”АД-Русе с ЕИК *********, представлявано от изп.
директор П. Бойчев да плати на С. Д. Й., ЕГН:********** на основание
чл.225, ал.1 от КТ обезщетение в размер на 2400 лв., дължимо за периода до
07.01.2025 г.; 2383,66 лв. – трудово възнаграждение за м. октомври 2024 г.;
702,78 лв.- трудово възнаграждение за м. ноември 2024 г., 55,05 лв.- лихва за
забава върху трудовото възнаграждение за м. октомври 2024 г., дължима за
периода от 20.11.2024 г. до датата на подаване на исковата молба – 20.01.2025
г.; 8,25 лв.- лихва за забава върху трудовото възнаграждение за м. ноември
2024 г., дължима за периода от 20.11.2024 г. до датата на подаване на исковата
молба – 20.01.2025 г.; ведно със законната лихва върху главниците от подаване
на исковата молба – 20.01.2025 г. до окончателното плащане, както и 1100 лв.
– разноски за адв. възнаграждение по делото и ОТХВЪРЛЯ иска по чл.225,
ал.1 от КТ за периода след 07.01.2025 г.
ОСЪЖДА „ТРУД”АД-Русе с ЕИК *********, представлявано от изп.
директор П. Бойчев да плати по сметка на Русенски районен съд държавна
такса в размер на 341,36 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски Окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
11