Решение по дело №1081/2018 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 10
Дата: 15 януари 2019 г.
Съдия: Калоян Венциславов Гергов
Дело: 20184400601081
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 29 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

№…………                   15.01.2019 г.            ГР. П Л Е В Е Н

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД       , III-ти въззивен наказателен състав на дванадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в открито заседание в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЦЕЗАРИНА ЙОСИФОВА

                                            ЧЛЕНОВЕ:  КАЛОЯН ГЕРГОВ

                 Мл.с.СИЛВИЯ ИВАНОВА

 

Секретар: Александра Сергева

Прокурор: Георги Лазаров

като разгледа докладваното от съдията ГЕРГОВ

ВНОХД № 1081 по описа за 2018 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

С Присъда № 155/28.09.2018 г., постановена по НОХД № 1663/2018г.,VII-ми н.с. на Плевенски районен съд е признал подсъдимия Л.И.Ф., роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, разведен, пенсионер, неосъждан, ЕГН ********** за НЕВИНЕН в това през периода от 13.03.2018 година до 15.03.2018 година, в град ***, в МПС - лек автомобил марка „***“, модел „***“ с регистрационен № ЕН ***КА, да е държал акцизни стоки без бандерол - 90 кутии цигари марка „Роялс“ /“Royals“/ 80 милиметра на обща стойност 675 лева, когато такъв се изисква по закон - чл. 2, т. 2 във вр. с чл. 12, ал. І, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове, като причинил вреда на Републиканския бюджет за незаплатен акциз в размер на 364,95 лева и случаят не е маловажен, поради което и на основание чл.304, предложение последно от НПК го оправдал по така повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 234, ал. І от НК.

Срещу така постановената присъда е подаден въззивен  протест от прокурор при РП-Плевен, в който е споделено оплакване за неправилност на постановения съдебен акт. Аргументацията се свежда до неправилна оценка на обществената опасност на деянието от страна на РС-Плевен, който е игнорирал защитеното от закона право на държавата да събере дължимия косвен данък – акциз,с който попълни държавния фиск като не е отчел степента на засягане на обществените отношения свързани с нормалното функциониране на данъчната система и динамиката на тази престъпна дейност, а също така и начина по който са държани процесните стоки от подсъдимия Л.Ф. и е осъществено деянието.Прокурорът подчертава,че чистото съдебно минало на Ф.,стойността на предмета на посегателство, надхвърляща минималната работна заплата -тук се подчертава необходимостта от изследване и на вредните последици в нематериален аспект /бел.с.д./, доброволното предаване на кутиите с цигари и признанието на вината му не могат да аргументират маловажност на случая,т.к. следва да се ползва комплексен критерий за това. Алтернативно се претендира неправилност на атакувания съдебен акт и от гледна точка на липсата на произнасяне от РС-Плевен по въпроса дали извършеното от Ф. деяние представлява административно нарушение,което при възприетата несъставомерност по чл.234 от НК следва да финишира със съответно административно наказание по специалния данъчен закон  - ЗАДС.В заключение се отправя искане за отмяна на протестирания съдебен акт и постановяването на нова присъда,с която Л.Ф.И. бъде признат за виновен по вмененото му престъпление по чл.234,ал.1 от НК като му бъде наложено съответно наказание.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Плевен поддържа в цялост подадения протест и изложените в същия доводи.

Подсъдимият Л.Ф.И. се явява пред въззивния съд като изразява съжаление за деянието си като обяснява същото с тежкото си материално положение – пенсионер и зависимостта си към тютюневи изделия,която го принудила да закупи тютюневи изделия за лична консумация във възприетия от обвинението обем,годен да генерира „търговска отстъпка“.

Защитникът на Л.Ф.И. – адв.Г.А. *** оспорва подадения протест и моли същия да бъде оставен без уважение.Намира,че първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на чл.9,ал.2 от НК като е съобразил характеристиката на деянието, незначителното засягане на съответните обществени отношения и е отчел личността на подзащитния му.

 

Плевенският окръжен съд, като се запозна със събраните по делото гласни и писмени доказателства, протестирания съдебен акт, изложението по протеста и доводите на страните, приема за установено следното:

 

Въззивният протест е подаден в срока по чл.319 от НПК, отговаря на изискванията на чл.320 от с.н.а., поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан.

Разгледан по същество същият е неоснователен.

 

За да постанови атакуваната присъда първоинстанцион-ният съд е извършил анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства като е приел за установено следното от фактическа страна:

 

Подсъдимият Л.И.Ф. е роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, разведен, пенсионер, неосъждан, ЕГН **********.

 

        Подсъдимия е заклет пушач, пенсионер,живущ ***.

На 13.03.2018 г. Л.Ф. *** с личния си автомобил марка „***  ***“ с рег. № ЕН 58 14 КА. Посетил кооперативен пазар „Тибор“,находящ се в същия град,където видял да се предлагат за продажба цигари марка „Роялс“ 80 мм, които ежедневно пушел.Цената била  много по - ниска цена от обичайната и понеже разполагал с парична наличност  с оглед взетото си пенсионно възнаграждение решил да си купи повече цигари,за да се запаси за известно време. Подсъдимият закупил 9 стека с цигари от посочената марка от непознато за него лице, поставил ги в багажника на автомобила си и се прибрал в дома си в град ***, Плевенска област.

        На 15.03.2018 година, въз основа на утвърден от Н-к на РУ на град Долна Митрополия при ОД на МВР-Плевен с рег. № 256р-1721/2018г. план за противодействието на престъпност-та на територията на град Долна Митрополия, се извършвала специализирана полицейска операция. Участвали полицейските служители В.Н., П.М.и М.Д.,които посетили дома на подсъдимия на горепосочения адрес и извършили претърсване в лекия му автомобил, паркиран в двора. В багажника му били открити процесните цигари.Подсъдимият Ф. ги предал доброволно,по повод на което бил оформен протокол за доброволно предаване, който подписал като обяснил, че е закупил цигарите за своя лична употреба.

        По повод горното започнало досъдебно производство № Д-504/18г. по описа на РП-Плевен.

Тази фактическа обстановка коректно е изведена от дадените от подсъдимия Л.Ф. обяснения, показанията на свидетелите И.А.,В.Н., М.Д. и П.М.,прочетени по реда на чл.283 от НПК с оглед даденото по реда на чл.371,т.1 от НПК съгласие на подсъдимия и неговия защитник за непосредствено ползване на съдържанието на протоколите за разпит и заключението по изготвената от вещото лице Е.Г.съдебно-икономическа експертиза, съставения протокол за доброволно предаване от 15.03.2018г. на процесните стоки от Ф. на св.В.Н.. Настоящият съдебен състав се консолидира с изложената от първоинстанционния съд фактология като не намира основа за корекция в тази насока.

Въззивната инстанция счита,че РС-Плевен е изпълнил в достатъчна, за нуждите на възприетата диференцирана процедура, степен задълженията си да анализира относимите доказателствени средства при съобразяване на изискванията на чл.13 и чл.107 от НПК,с което е осигурил разкриване на обективната истина и съблюдаване правата на страните. Проведеното съкратено следствие по чл.371,т.1 от НПК и процесуалното поведение на подсъдимия, насочено към ангажиране на лични гласни доказателства, са довели до формирането на доказателствена съвкупност, достатъчна за направата на съответните фактически и правни изводи без да се набелязват съществени процесуални нарушения,които да са довели до накърняване на правата на страните и да обуславят връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд – с нарочно определение РС е одобрил изразеното от подсъдимия и професионалния му защитник съгласие за експлоатация на съответните доказателства от досъдебното производство,които са събрани съгласно установения в НПК ред.

Въззивната инстанция намира за принципно неправилно разбирането на РС-Плевен, изразено в л.3 и особено в л.4 от мотивите, за обхвата на обществените отношения защитени от нормата на чл.234 от НК,а именно „…стопанската дейност на търговците,развиващи търговска дейност с акцизни стоки…“.Обект на престъпление по този текст се явяват обществените отношения свързани с правилното функциониране на финансовата система и този извод следва не само от систематичното място на тази норма,но и при съобразяване на спецификата на акциза като еднократен, косвен данък,чието постъпление в държавната хазна се удостоверява посредством залепения върху съответната стока бандерол,разглеждан като емитирана от Министерството на финансите държавна ценна книга - виж повече в тази насока ТР № 2/2013г. на ОСНК на ВКС,бел.с.д.Несъмнено субектите търгуващи с акцизни стоки получават защита при установяването на регулации от страна на държавата във връзка с начина на разпространение на такива и санкционния контрол уреден в тази насока,но тя не е пряка цел, а последица от така установената регулация,поради което РС е следвало да приоритизира виждането си  /л.3,абз.3,изр.3 от мотивите/ за вида на защитените от закона обществени отношения,което кореспондира с доктрината и константната съдебна практика.

Първоинстанционният съд правилно според въззивната инстанция е достигнал до крайния извод за приложимостта на разпоредбата на чл.9,ал.2 от НК досежно извършеното от Л.Ф. деяние,което покрива формално признаците на чл.234,ал.1 от НК, като е счел,че в конкретния случай охраняваните обществени отношения са били засегнати в незначителна степен.За да мотивира този си извод РС-Плевен се е позовал на ниската стойност на откритите тютюневи изделия – 675 лв. и незначителния размер на избегнатия акциз – 364,95 лв.,предназначението на цигарите – за лична употреба и установените личностни характеристики на подсъдимия – дългогодишен пушач и пенсионер,които е съпоставил с чистото му съдебно минало,неговата възраст – 65 години,липсата на регистрирани противообществени прояви с негово участие и доброто име,с което Ф. се ползва по местоживеене.В допълнение е посочил и незначителната степен,в която са увредени охраняваните обществени отношения регулиращи стопанската дейност на лицата търгуващи с акцизни стоки.Последното не се споделя от въззивната инстанция с оглед направена по-горе ремарка,но тук е мястото да се даде отговор на доводите на прокурора за степента на засягане на съответните обществени отношения и динамиката на този вид престъпна дейност.Несъмнено е,че в последно време се набелязва ръст на престъпленията със стоки подлежащи на акцизно облагане,както и концентрирано и последователно усилие на държавата за подобряване на събираемостта на този вид данък,чието постъпление във фиска има съществено значение за изпълнение на основните функции на държавата и повишаване на стандарта на живот на гражданите в рамките на предоставения от закона инструментариум.Ръстът и динамиката на тази престъпност обаче не могат да бъдат водещи за направата на преценка за неприложимостта на чл.9,ал.2 от НК,както не могат да бъдат водещи и за определяне на вида  и размера на наказанието, както често се дискутира от върховната съдебна инстанция в решенията `и по дела за транспортни престъпления например.

ВКС е имал възможност нееднократно да заяви,че съдът следва да съобрази всички релевантни обстоятелства – място и начин на извършване на деянието,последици от извършването,стойност на предмета на престъплението като ниската такава не може да бъда разглеждана като изключителен аргумент за обосноваване на тази норма,както правилно сочи прокурора в протеста си.РС-Плевен обаче не е отдал на стойностните параметри на процесните тютюневи изделия решаващо значение,а ги е изследвал в съчетание с всички останали обстоятелства от значение за направата на извода за незначително въздействие върху обекта на деянието,което определя и неоправдаността от използване на наказателна репресия върху ответника по протеста. Невнесеният акциз в конкретния случай е под минималната работна заплата,а в допълнение към релевантните обстоятелства,които е оценил районния съд следва да се посочат и дадените от Л.Ф. обяснения както в хода на досъдебното производство,така и в хода на съдебното следствие,в които същия чистосърдечно е признал извършеното от него като така е съдействал за разкриване на обективната истина.Не може да се игнорира и предаването на процесните вещи с протокол за доброволно предаване от подсъдимия,което е облекчило доказателствената дейност на органите на досъдебното производство,мотива за сдобиването със същите - задоволяване на личен навик довел след дългогодишна употреба до нива на консумация от кутия и половина на ден,видно от отговора на Л.Ф. на поставения му от прокурора въпрос в съдебно заседание – л.28,гръб,а също така и краткия период на държане – около два дни,което дава допълнителна опора на този извод около който са се консолидирали съдилищата.Престъплението по чл.234 от НК е формално и тук вредните последици,както правилно отбелязва прокурора в протеста си са свързани единствено в застрашаване на съответните обществени отношения,което в конкретния случай не сочи интензивност,която да направи неприемлив този извод,а  и обвинението не е очертало параметри на претендираните вредни последици,които да насочат усилията на съда към допълнително изследване на този въпрос.

Оплакването на прокурора,че РС-Плевен не се е произнесъл съгласно разпоредбата на чл.301,ал.4 от НПК дали деянието на подсъдимия не представлява административно нарушение с оглед вътрешната му убеденост за оценката му като такова съгласно разпоредбите на чл.2,т.2 вр. с чл.12,ал.1,т.1 от ЗАДС е неоснователно.Внимателният прочит на мотивите сочи,че РС-Плевен е приел,че Л.Ф. не е извършил данъчно нарушение,поради което е отказал да го санкционира по реда на чл.123 от ЗАДС – л.33,гръб – л.3 от НОХД № 1663/18г. по описа на с.с.Съображенията за това обаче не се споделят от настоящия въззивен състав,а те най-общо се свеждат до липсата на „…каквито и да е доказателства подсъдимият да е извършил горното деяние при наличието на ясни представи в съзнанието си за противоправността на извършваното и това, че от него следва забранен от закона резултат.“.Възприетата от първата инстанция комбинация между липсата на доказателства за субективната страна на деянието,което не се подкрепя от доказателствата съвкупност по делото според Плевенски ОС, и отсъствието на обективно качество на деянието,каквато е неговата обществена опасност е неаргументируема.Ето защо и отказа  на РС-Плевен да санкционира по административен ред Л.Ф. за извършеното от него данъчно нарушение не почива на установените по делото факти. Ответникът по протеста е дългогодишен пушач и като такъв следва да познава реда, по който се продават тютюневи изделия,а това определено не са пазарите и амбулантните търговци,както и необходимостта от облепяне на същите с бандеролен знак,който е достатъчно видим и ясно удостоверява контрола упражнен от страна на държавата върху начина на пласмент на този вид стоки.Всъщност икономическите мотиви от които се е водил подсъдимия – ограничен паричен ресурс и желание  да задоволи формираната си дългогодишна зависимост независимо от последиците за неговото здраве са го насочили към този вид пазар,което е в конфронтация с изводите на първата инстанция за недоказаност на деянието в субективен план.

Въззивният съд обаче няма правомощия да внесе корекция в първоинстанционната присъда като наложи административно наказание упражнявайки правомощията си по чл.337,ал.2,т.4 от НПК понеже липсва съответен протест от прокурора с оглед императивното условие на чл.335,ал.4 от НПК.Видно от същия - л.8 от ВНОХД № 1081/18г. на Плевенски ОС – РП-Плевен е направила искане единствено да се отмени първоинстанционната присъда и да се признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.234,ал.1 от НК като липсва алтернативна претенция за налагане на административно наказание.Доводите в мотивите на протеста досежно дължимото административно наказание на Л.Ф. могат да бъдат третирани само като доводи,но не и като нарочно искане,насочено към определени правни последици. При липса на съответен протест влошаване положението на ответника по същия е недопустимо.

Ето защо атакувана присъда следва да се потвърди,а РС-Плевен е необходимо да се произнесе по деловодните разноски и веществените доказателства по реда на чл.306 от НПК с оглед констатирания пропуск в тази насока.

 

Воден от горното Плевенски окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.338 от НПК Присъда № 155/28.09.2018 г., постановена по НОХД № 1663/2018г.,VII-ми н.с. на Плевенски районен съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:

 

                                                           1.                          2.