Р
Е Ш Е Н И Е
№………… 15.01.2019 г. ГР. П Л Е В Е Н
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД , III-ти въззивен наказателен състав на дванадесети
декември през две хиляди и осемнадесета година в открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕЗАРИНА ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛОЯН ГЕРГОВ
Мл.с.СИЛВИЯ ИВАНОВА
Секретар: Александра Сергева
Прокурор:
Георги Лазаров
като
разгледа докладваното от съдията ГЕРГОВ
ВНОХД
№ 1081 по описа за 2018 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
С Присъда № 155/28.09.2018 г., постановена по НОХД №
1663/2018г.,VII-ми н.с.
на Плевенски районен съд е признал подсъдимия
Л.И.Ф.,
роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование,
разведен, пенсионер, неосъждан, ЕГН ********** за НЕВИНЕН в това през периода
от 13.03.2018 година до 15.03.2018 година, в град ***, в МПС - лек автомобил
марка „***“, модел „***“ с регистрационен № ЕН ***КА, да е държал акцизни стоки
без бандерол - 90 кутии цигари марка „Роялс“ /“Royals“/
Срещу
така постановената присъда е подаден въззивен протест от прокурор при РП-Плевен, в който е
споделено оплакване за неправилност на постановения съдебен акт. Аргументацията
се свежда до неправилна оценка на обществената опасност на деянието от страна
на РС-Плевен, който е игнорирал защитеното от закона право на държавата да
събере дължимия косвен данък – акциз,с който попълни държавния фиск като не е
отчел степента на засягане на обществените отношения свързани с нормалното
функциониране на данъчната система и динамиката на тази престъпна дейност, а
също така и начина по който са държани процесните стоки от подсъдимия Л.Ф. и е
осъществено деянието.Прокурорът подчертава,че чистото съдебно минало на Ф.,стойността
на предмета на посегателство, надхвърляща минималната работна заплата -тук се
подчертава необходимостта от изследване и на вредните последици в нематериален
аспект /бел.с.д./, доброволното предаване на кутиите с цигари и признанието на вината
му не могат да аргументират маловажност на случая,т.к. следва да се ползва
комплексен критерий за това. Алтернативно се претендира неправилност на
атакувания съдебен акт и от гледна точка на липсата на произнасяне от РС-Плевен
по въпроса дали извършеното от Ф. деяние представлява административно
нарушение,което при възприетата несъставомерност по чл.234 от НК следва да
финишира със съответно административно наказание по специалния данъчен
закон - ЗАДС.В заключение се отправя
искане за отмяна на протестирания съдебен акт и постановяването на нова
присъда,с която Л.Ф.И. бъде признат за виновен по вмененото му престъпление по
чл.234,ал.1 от НК като му бъде наложено съответно наказание.
Представителят
на Окръжна прокуратура – гр.Плевен поддържа в цялост подадения протест и
изложените в същия доводи.
Подсъдимият
Л.Ф.И. се явява пред въззивния съд като изразява съжаление за деянието си като
обяснява същото с тежкото си материално положение – пенсионер и зависимостта си
към тютюневи изделия,която го принудила да закупи тютюневи изделия за лична
консумация във възприетия от обвинението обем,годен да генерира „търговска
отстъпка“.
Защитникът
на Л.Ф.И. – адв.Г.А. *** оспорва подадения протест и моли същия да бъде оставен
без уважение.Намира,че първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата
на чл.9,ал.2 от НК като е съобразил характеристиката на деянието,
незначителното засягане на съответните обществени отношения и е отчел личността
на подзащитния му.
Плевенският
окръжен съд, като се запозна със събраните по делото гласни и писмени
доказателства, протестирания съдебен акт, изложението по протеста и доводите на
страните, приема за установено следното:
Въззивният протест е подаден в срока
по чл.319 от НПК, отговаря на изискванията на чл.320 от с.н.а., поради което е
процесуално допустим и следва да бъде разгледан.
Разгледан по същество същият е
неоснователен.
За
да постанови атакуваната присъда първоинстанцион-ният съд е извършил анализ на
събраните в хода на съдебното следствие доказателства като е приел за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Л.И.Ф. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, със средно образование, разведен, пенсионер,
неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимия
е заклет пушач, пенсионер,живущ ***.
На 13.03.2018 г. Л.Ф. *** с личния си
автомобил марка „*** ***“ с рег. № ЕН 58
14 КА. Посетил кооперативен пазар „Тибор“,находящ се в същия град,където видял
да се предлагат за продажба цигари марка „Роялс“ 80 мм, които ежедневно пушел.Цената
била много по - ниска цена от обичайната
и понеже разполагал с парична наличност с
оглед взетото си пенсионно възнаграждение решил да си купи повече цигари,за да
се запаси за известно време. Подсъдимият закупил 9 стека с цигари от посочената
марка от непознато за него лице, поставил ги в багажника на автомобила си и се
прибрал в дома си в град ***, Плевенска област.
На
15.03.2018 година, въз основа на утвърден от Н-к на РУ на град Долна Митрополия
при ОД на МВР-Плевен с рег. № 256р-1721/2018г. план за противодействието на
престъпност-та на територията на град Долна Митрополия, се извършвала специализирана
полицейска операция. Участвали полицейските служители В.Н., П.М.и М.Д.,които посетили
дома на подсъдимия на горепосочения адрес и извършили претърсване в лекия му
автомобил, паркиран в двора. В багажника му били открити процесните цигари.Подсъдимият
Ф. ги предал доброволно,по повод на което бил оформен протокол за доброволно
предаване, който подписал като обяснил, че е закупил цигарите за своя лична
употреба.
По повод
горното започнало досъдебно производство № Д-504/18г. по описа на РП-Плевен.
Тази
фактическа обстановка коректно е изведена от дадените от подсъдимия Л.Ф.
обяснения, показанията на свидетелите И.А.,В.Н., М.Д. и П.М.,прочетени по реда
на чл.283 от НПК с оглед даденото по реда на чл.371,т.1 от НПК съгласие на
подсъдимия и неговия защитник за непосредствено ползване на съдържанието на
протоколите за разпит и заключението по изготвената от вещото лице Е.Г.съдебно-икономическа
експертиза, съставения протокол за доброволно предаване от 15.03.2018г. на
процесните стоки от Ф. на св.В.Н.. Настоящият съдебен състав се консолидира с
изложената от първоинстанционния съд фактология като не намира основа за
корекция в тази насока.
Въззивната
инстанция счита,че РС-Плевен е изпълнил в достатъчна, за нуждите на възприетата
диференцирана процедура, степен задълженията си да анализира относимите
доказателствени средства при съобразяване на изискванията на чл.13 и чл.107 от НПК,с което е осигурил разкриване на обективната истина и съблюдаване правата
на страните. Проведеното съкратено следствие по чл.371,т.1 от НПК и
процесуалното поведение на подсъдимия, насочено към ангажиране на лични гласни
доказателства, са довели до формирането на доказателствена съвкупност,
достатъчна за направата на съответните фактически и правни изводи без да се
набелязват съществени процесуални нарушения,които да са довели до накърняване
на правата на страните и да обуславят връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на първоинстанционния съд – с нарочно определение РС е одобрил
изразеното от подсъдимия и професионалния му защитник съгласие за експлоатация
на съответните доказателства от досъдебното производство,които са събрани
съгласно установения в НПК ред.
Въззивната
инстанция намира за принципно неправилно разбирането на РС-Плевен, изразено в
л.3 и особено в л.4 от мотивите, за обхвата на обществените отношения защитени
от нормата на чл.234 от НК,а именно „…стопанската дейност на търговците,развиващи
търговска дейност с акцизни стоки…“.Обект на престъпление по този текст се
явяват обществените отношения свързани с правилното функциониране на
финансовата система и този извод следва не само от систематичното място на тази
норма,но и при съобразяване на спецификата на акциза като еднократен, косвен
данък,чието постъпление в държавната хазна се удостоверява посредством
залепения върху съответната стока бандерол,разглеждан като емитирана от
Министерството на финансите държавна ценна книга - виж повече в тази насока ТР
№ 2/2013г. на ОСНК на ВКС,бел.с.д.Несъмнено субектите търгуващи с акцизни стоки
получават защита при установяването на регулации от страна на държавата във
връзка с начина на разпространение на такива и санкционния контрол уреден в
тази насока,но тя не е пряка цел, а последица от така установената
регулация,поради което РС е следвало да приоритизира виждането си /л.3,абз.3,изр.3 от мотивите/ за вида на
защитените от закона обществени отношения,което кореспондира с доктрината и
константната съдебна практика.
Първоинстанционният
съд правилно според въззивната инстанция е достигнал до крайния извод за
приложимостта на разпоредбата на чл.9,ал.2 от НК досежно извършеното от Л.Ф.
деяние,което покрива формално признаците на чл.234,ал.1 от НК, като е счел,че в
конкретния случай охраняваните обществени отношения са били засегнати в
незначителна степен.За да мотивира този си извод РС-Плевен се е позовал на
ниската стойност на откритите тютюневи изделия – 675 лв. и незначителния размер
на избегнатия акциз – 364,95 лв.,предназначението на цигарите – за лична
употреба и установените личностни характеристики на подсъдимия – дългогодишен
пушач и пенсионер,които е съпоставил с чистото му съдебно минало,неговата
възраст – 65 години,липсата на регистрирани противообществени прояви с негово
участие и доброто име,с което Ф. се ползва по местоживеене.В допълнение е
посочил и незначителната степен,в която са увредени охраняваните обществени
отношения регулиращи стопанската дейност на лицата търгуващи с акцизни
стоки.Последното не се споделя от въззивната инстанция с оглед направена
по-горе ремарка,но тук е мястото да се даде отговор на доводите на прокурора за
степента на засягане на съответните обществени отношения и динамиката на този
вид престъпна дейност.Несъмнено е,че в последно време се набелязва ръст на
престъпленията със стоки подлежащи на акцизно облагане,както и концентрирано и
последователно усилие на държавата за подобряване на събираемостта на този вид
данък,чието постъпление във фиска има съществено значение за изпълнение на
основните функции на държавата и повишаване на стандарта на живот на гражданите
в рамките на предоставения от закона инструментариум.Ръстът и динамиката на
тази престъпност обаче не могат да бъдат водещи за направата на преценка за
неприложимостта на чл.9,ал.2 от НК,както не могат да бъдат водещи и за
определяне на вида и размера на
наказанието, както често се дискутира от върховната съдебна инстанция в
решенията `и по дела за транспортни престъпления например.
ВКС
е имал възможност нееднократно да заяви,че съдът следва да съобрази всички
релевантни обстоятелства – място и начин на извършване на деянието,последици от
извършването,стойност на предмета на престъплението като ниската такава не може
да бъда разглеждана като изключителен аргумент за обосноваване на тази
норма,както правилно сочи прокурора в протеста си.РС-Плевен обаче не е отдал на
стойностните параметри на процесните тютюневи изделия решаващо значение,а ги е
изследвал в съчетание с всички останали обстоятелства от значение за направата
на извода за незначително въздействие върху обекта на деянието,което определя и
неоправдаността от използване на наказателна репресия върху ответника по
протеста. Невнесеният акциз в конкретния случай е под минималната работна
заплата,а в допълнение към релевантните обстоятелства,които е оценил районния
съд следва да се посочат и дадените от Л.Ф. обяснения както в хода на
досъдебното производство,така и в хода на съдебното следствие,в които същия чистосърдечно
е признал извършеното от него като така е съдействал за разкриване на
обективната истина.Не може да се игнорира и предаването на процесните вещи с
протокол за доброволно предаване от подсъдимия,което е облекчило
доказателствената дейност на органите на досъдебното производство,мотива за
сдобиването със същите - задоволяване на личен навик довел след дългогодишна
употреба до нива на консумация от кутия и половина на ден,видно от отговора на
Л.Ф. на поставения му от прокурора въпрос в съдебно заседание – л.28,гръб,а
също така и краткия период на държане – около два дни,което дава допълнителна
опора на този извод около който са се консолидирали съдилищата.Престъплението
по чл.234 от НК е формално и тук вредните последици,както правилно отбелязва прокурора
в протеста си са свързани единствено в застрашаване на съответните обществени
отношения,което в конкретния случай не сочи интензивност,която да направи
неприемлив този извод,а и обвинението не
е очертало параметри на претендираните вредни последици,които да насочат
усилията на съда към допълнително изследване на този въпрос.
Оплакването
на прокурора,че РС-Плевен не се е произнесъл съгласно разпоредбата на
чл.301,ал.4 от НПК дали деянието на подсъдимия не представлява административно
нарушение с оглед вътрешната му убеденост за оценката му като такова съгласно
разпоредбите на чл.2,т.2 вр. с чл.12,ал.1,т.1 от ЗАДС е
неоснователно.Внимателният прочит на мотивите сочи,че РС-Плевен е приел,че Л.Ф.
не е извършил данъчно нарушение,поради което е отказал да го санкционира по
реда на чл.123 от ЗАДС – л.33,гръб – л.3 от НОХД № 1663/18г. по описа на
с.с.Съображенията за това обаче не се споделят от настоящия въззивен състав,а
те най-общо се свеждат до липсата на „…каквито и да е доказателства
подсъдимият да е извършил горното деяние при наличието на ясни представи в
съзнанието си за противоправността на извършваното и това, че от него следва
забранен от закона резултат.“.Възприетата от първата инстанция комбинация между
липсата на доказателства за субективната страна на деянието,което не се
подкрепя от доказателствата съвкупност по делото според Плевенски ОС, и
отсъствието на обективно качество на деянието,каквато е неговата обществена
опасност е неаргументируема.Ето защо и отказа
на РС-Плевен да санкционира по административен ред Л.Ф. за извършеното
от него данъчно нарушение не почива на установените по делото факти. Ответникът
по протеста е дългогодишен пушач и като такъв следва да познава реда, по който
се продават тютюневи изделия,а това определено не са пазарите и амбулантните
търговци,както и необходимостта от облепяне на същите с бандеролен знак,който е
достатъчно видим и ясно удостоверява контрола упражнен от страна на държавата
върху начина на пласмент на този вид стоки.Всъщност икономическите мотиви от
които се е водил подсъдимия – ограничен паричен ресурс и желание да задоволи формираната си дългогодишна
зависимост независимо от последиците за неговото здраве са го насочили към този
вид пазар,което е в конфронтация с изводите на първата инстанция за
недоказаност на деянието в субективен план.
Въззивният съд обаче няма правомощия
да внесе корекция в първоинстанционната присъда като наложи административно
наказание упражнявайки правомощията си по чл.337,ал.2,т.4 от НПК понеже липсва съответен протест от прокурора с оглед
императивното условие на чл.335,ал.4 от НПК.Видно от същия - л.8 от ВНОХД №
1081/18г. на Плевенски ОС – РП-Плевен е направила искане единствено да се
отмени първоинстанционната присъда и да се признае подсъдимия за виновен по повдигнатото
му обвинение по чл.234,ал.1 от НК като липсва алтернативна претенция за налагане на административно наказание.Доводите
в мотивите на протеста досежно дължимото административно наказание на Л.Ф.
могат да бъдат третирани само като доводи,но не и като нарочно искане,насочено
към определени правни последици. При липса на съответен протест влошаване
положението на ответника по същия е недопустимо.
Ето защо атакувана присъда следва да
се потвърди,а РС-Плевен е необходимо да се произнесе по деловодните разноски и
веществените доказателства по реда на чл.306 от НПК с оглед констатирания
пропуск в тази насока.
Воден от горното Плевенски окръжен
съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.338 от НПК Присъда № 155/28.09.2018 г., постановена по НОХД № 1663/2018г.,VII-ми н.с.
на Плевенски районен съд.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.