Р E Ш Е Н И Е
№ 599
гр.Плевен, 09.10.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА
КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иво Радев, като разгледа
докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 295
по описа за 2020 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 66 от 05.02.2020
год., постановено по НАХД № 2562/2019 год., Районен съд – гр. Плевен потвърдил Наказателно постановление № 19-0938-002645 от 22.05.2019г., издадено от Началник
сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – гр.Плевен, с което на Б.А.Б. ***, ЕГН
**********, на основание чл.183, ал.4, т.6 от Закона за движението по пътищата
е наложено административно наказание – глоба в размер на 50лв. /петдесет лева/,
за нарушение на чл.104А от Закона за движението по пътищата.
Против горното решение постъпила
касационна жалба от Б.А.Б., подадена чрез адв. С.Д.Г., в която се излагат
доводи, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че при постановяване на обжалваното
решение съдът не е обсъдил представеното от жалбоподателя писмено
доказателство- приложение към месечна сметка за притежавания от жалбоподателя
мобилен телефон, както и че неправилно в решението е посочено, че АУАН е
подписан без възражение. Такова е подадено, но не е обсъдено от РС- Плевен.
Излагат се и доводи, че първостепенният съд не е обсъдил възраженията от
жалбата, свързани с липсата на точно описание на мястото на извършване на
нарушението. В заключение се прави искане да бъде отменено обжалваното решение.
В съдебно заседание касаторът не се явява и представлява.
Ответникът не изпраща процесуален
представител и не ангажира доводи във връзка с основателността на касационната
жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен изразява
становище, че касационната жалба е неоснователна, а решението на РС- Плевен е правилно,
поради което следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият
съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението,
а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни
оплакванията че първостепенният съд не е обсъдил възраженията от жалбата,
свързани с липсата на точно описание на мястото на извършване на нарушението. В
оспореното решение са налице изложени мотиви в достатъчен обем, които се
споделят от настоящата съдебна инстанция, поради което настоящият съдебен
състав не намира за нужно да ги повтаря в касационното решение, с оглед
разпоредбата на чл.221, ал.2 от АПК. Достатъчно е да се посочи, че мястото на
нарушението е конкретизирано с изписване на населено място, улица и номер, с
което са изпълнени изискванията на ЗАНН.
По отношение оплакванията, че съдът не е обсъдил
представените по делото като писмени доказателства приложение към месечна
сметка за притежавания от жалбоподателя мобилен телефон и писмено възражение по
издадения АУАН, настоящият съд намира, че това действително е така. Горното
обаче не съставлява основание за отмяна на оспорения съдебен акт. Съображенията
за това са следните:
Съобразно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените
актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.
Процесният АУАН е издаден при спазване правилата на ЗАНН, т.е. представлява
редовно съставен акт по смисъла на посочената по- горе разпоредба. В хода на
проведеното съдебно производство са разпитани като свидетели Г. К. Р.-
актосъставител и М. П. Н.- свидетел при установяване на нарушението. Техните
показания са непротиворечиви помежду си и от тях се установява осъществяването
на нарушението, описано в съставения АУАН, за което касаторът е санкциониран с издаденото НП, вкл.
и мястото на извършването му.
Представеното и
необсъдено от РС- Плевен писмено доказателство- заверено ксерокопие от
приложение към месечна сметка /л.7 от НАХД № 2562/19г./ не представлява
относимо към правния спор доказателство. От същото не може да се направи извод
чия е собствеността на мобилния телефон, а и приложението касае период на
отчитане 01.04.2019г. - 30.04.2019г., предхождащ датата на извършване на
нарушението, което е предмет на производството /09.05.2019г./.
Възражението към АУАН представлява твърдение/позиция
на страна в административнонаказателното производство, което няма материална
доказателствена стойност. В същото не са посочени доказателства за установяване
на твърдените обстоятелства, а единствено се оспорва извършване на нарушението.
Съдържанието на възражението фактически е възпроизведено и във въззивната
жалба, поради което настоящият съдебен състав намира, че с оспореното решение
РС- Плевен се е произнесъл по горните твърдения.
Ето защо настоящият
съд намира, че със събраните в хода на производството пред РС- Плевен
доказателства не е оборена материалната доказателствена сила на АУАН по смисъла
на чл.189, ал.2 от ЗДвП.
Предвид горното настоящият съдебен състав счита, че
при издаване на АУАН и оспореното НП не са допуснати нарушения на закона. В
хода на съдебното производство нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина са установени по несъмнен начин с допустимите и относими в това
производство писмени и гласни доказателства, поради което не са налице
посочените в касационната жалба основания за отмяна на въззивното решение.
Същото е постановено от родово и местно компетентен
съд, при спазване на процесуалните правила за разглеждане на производството,
поради което АС- Плевен намира, че то е валидно, допустимо и съответно на
материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
66 от 05.02.2020 год., постановено по НАХД № 2562/2019 год. по описа на Районен
съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/ 2./п/