№ 108
гр. Монтана, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г.А
като разгледа докладваното от ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20211630102057 по описа за 2021 година
Производството по делото се развива на основание чл.422 от ГПК и има за цел да
установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което вече му е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.2427 по описа на РС - Монтана за 2020 година.
Ищците в производството твърдят, че предявяват настоящия иск въз основа на
договор за цесия от 01.10.2019 година с прехвърлител на вземанията „сгг което дружество
е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 година с
прехвърлител „Българска телекомуникационна компания” ЕАД. Вземането произтича от
договор за далекосъобщителни услуги. Ответникът е сключил договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги на 01.09.2015 година за ползване с мобилен телефон 0877****
при избран тарифен план с месечна абонаментна вноска в размер на 99.99 лева с ДДС за
срок от 24 месеца. Твърди, че за периода 23.09.2017 – 21.02.2018 година ответникът е
използвал далекосъобщителни услуги, които не е заплатил, поради което договорът е
прекратен на 24.01.2018 година. За вземането в размер на хххх лева ищецът е подал
заявление и му е издадена заповед за изпълнение. При условията на чл.415, ал.1, т.2 ГПК
ищецът предявява настоящия иск и моли съда, да постанови решение, с което признае за
установено по отношение на ответника вземането му в посочените размери. Претендира
осъждане и за направените в заповедното и настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът К. Г. Г. чрез назначения му особен
представител взема становище за неоснователност на предявения иск. Прави възражение
за настъпила погасителна давност, както и че не е уведомяван за извършената цесия.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, които установяват
1
следното:
Ответникът е бил потребител на далекосъобщителни услуги, предоставяни от
Българска телекомуникационна компания, оперираща на пазара под търговското
наименование в, по силата на договор от 01.09.2015 година. По този договор ответникът е
добавил за ползване мобилен телефон 0877***** по избран тарифен план с месечна
абонаментна такса 99.99 лева с ДДС за срок от 24 месеца и допълнителен пакет Pool Date.
За периода 23.09.2017 – 21.02.2018 година ответникът е използвал, но не е заплатил
предоставените му далекосъобщителни услуги на обща стойност 211.01 лева (сумите са
фактурирани в представени по делото 5 последователни фактури). От тази сума ищецът
претендира сумата от хххх лева. Ответникът не ангажира доказателства за изпълнение
на задължението за плащане, поради което съдът приема за безспорно установено
наличието на изискуемо вземане. Последното е прехвърлено на ищеца в производството при
спазване изискванията на закона, за което ответникът е уведомен по реда на чл.99 ЗЗД. В
тази връзка е неоснователно възражението, че не е знаел за извършеното прехвърляне –
това възражение би било основателно, ако наред с него се твърди и извършено плащане.
Ето защо съдът приема също за безспорно установено, че изискуемото вземане е дължимо
в полза на ищеца. Последното не е погасено и по давност, в каквато насока също е
направено възражение. Касае се до дължимо плащане, фактурирано на 22.02.2018 година.
Вземането е претендирано за плащане на 29.10.2020 година, когато ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение, т.е. видно е, че не е налице достатъчно
дълъг период от време, който да бъде разглеждан като давностен срок. Неоснователно е и
възражението, че договорът е сключен за период от 2 години, поради което действието му
е прекратено на 01.09.2017 година. Според условията в конкретния договор и в Общите
условия, след изтичане срока на договора, действието му продължава за неопределен срок,
ако абонаментът не подаде предизвестие. С оглед гореизложеното, предявеният
установителен иск се явява основателен. Ответникът дължи на ищеца заплащане на
направените в настоящото и в заповедното производство разноски.
При такива мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. Г. Г. от ххххххххххх с ЕГН
********** вземането на „ххххххххх, със седалище и адрес на управление гр. с
хххххххххххххх, ххххххххх ххххххххх, представляван от хххххххххххх за сумата от хххх лева,
представляваща задължение за главница по договор с хххххххх от 01.09.2015 година за
предоставени, но незаплатени далекосъобщителни услуги за периода 23.09.2017 –
21.02.2018 година, дължима ведно със законната лихва, считано от 29.10.2020 година до
окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.2427 по
описа на РС Монтана за 2020 година.
ОСЪЖДА К. Г. Г. от ххххххххххх с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „ххххххххх, със
2
седалище и адрес на управление гр. с хххххххххххххх, ххххххххх ххххххххх, представляван от
хххххххххххх сумата от хххххх лева разноски в настоящото производство и хххххх лева
разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Монтана в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
3