Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, I - 18 състав, в открито съдебно заседание на седми
октомври две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: НЕЛИ МАРИНОВА
при участието на
секретаря Ирена Апостолова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3321
по описа на СГС за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
45 ЗЗД.
Ищецът
Е.Д.М. твърди, че в открито съдебно заседание, проведено на 05.02.2019 г. по
гр. д. N 5253/16 г. по описа на
СГС, I – 6 състав, адвокат Г.К., като представител на ответника
Н.Ц.Г., употребила по отношение на ищеца израза „К.“, като се обосновала с
това, че по този начин той се индивидуализирал в обществото. Твърди, че след
като възприел изложеното от адвокат К. по отношение на него, ищецът изпитал
тежка обида и унижение. Почувствал се неоправдано засегнат. Накърнена била
честта и достойнството му. Оценява неимуществените си вреди на 50 000 лв.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от израза „К.“, който ответницата, в качеството й на особен
представител на Н.Ц.Г. по гр. д. N 5253/16 г. по описа на СГС,
I – 6 състав, е употребила по отношение на ищеца в открито
съдебно заседание, проведено на 05.02.2019 г. по гр. д. N 5253/16 г. по описа на
СГС, I – 6 състав, ведно със законната лихва, считано от датата
на увреждането – 05.02.2019 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът
– Г.Г.К. оспорва иска като неоснователен. Поддържа, че липсва елементът
„деяние“, тъй като нито в откритото съдебно заседание на 05.02.2019 г., нито в
твърдяния период на увреждане, не е заявявала, че ищецът има прякор „К.“, нито
е използвала подобно обръщение към него. Твърди, че предмет на гр. д. N 5253/16 г. по описа на СГС, I – 6 състав, е иск с правно основание чл. 45 ЗЗД,
предявен от Е.Д.М. срещу Н.Ц.Г., на когото е била назначена за особен
представител. Поддържа, че в изпълнение на задълженията си пред съда е заявила,
че Е.М. е известен в публичното пространство с този прякор и е поддържала като
защитна теза на ответника Генов, че именно поради това не е налице
противоправно деяние. Поддържа, че не е налице вина и причинна връзка с
твърдяните от ищеца вреди.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По
иска с правно основание чл. 45 ЗЗД:
Съгласно
разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Задължението за
обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане, възниква, когато е
налице виновно действие или бездействие на ответника, от което са причинени
вреди /имуществени или/и неимуществени/ на ищеца, както и причинната връзка
между тях.
За
основателността на иска в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно
и главно доказване: наличието на противоправно деяние, извършено от ответника,
от което са причинени описаните в исковата молба увреждания и страдания, както
и причинната връзка между вредите и деянието.
Съгласно
разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на
противното, поради което в тежест на ответника е да обори презумпцията за вина,
като установи наличието на обстоятелства, които изключват вината.
При
така разпределената доказателствена тежест по делото, съдът намира, че
предявеният иск е неоснователен. Съображенията за това са следните:
По
делото не се спори между страните, че предмет на гр. д. N 5253/16 г. по описа на СГС, I – 6 състав,
е бил иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявен от Е.Д.М. срещу Н.Ц.Г., за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от ответника Г.с противоправно деяние,
изразяващо се в измисляне и разпространение на прякора „К.“ по отношение на Е.Д.М.,
както и че за особен представител на ответника Г.по делото е била назначена
адвокат Г.К..
По
делото не е представен като доказателство протокол от откритото съдебно
заседание на 05.02.2019 г. по гр. д. N 5253/16 г. по
описа на СГС, I – 6 състав,
в който да са обективирани изявленията, които страните са направили в откритото
съдебно заседание, но доколкото по делото не се спори между страните, че по
време на това съдебно заседание ответникът Н.Г.е бил представляван от адвокат Г.К.
в качеството й на особен представител, то съдът приема, че посочените
обстоятелства са безспорно установени по делото.
На
следващо място, като неоспорен от страните, съдът намира, че е безспорно установен
и факта, че ответницата Г.К., в качеството й на особен представил на Н.Г.по гр.
д. N 5253/16 г. по описа на СГС, I – 6 състав,
в откритото съдебно заседание на 05.02.2019 г. е заявила пред съда, че Е.М. е
известен в публичното пространство с прякора „К.“.
Спорният
въпрос по делото е дали употребеният от адвокат Г.К. израз „К.“ по време на
откритото съдебно заседание на 05.02.2019 г. по гр. д. N 5253/16
г. по описа на СГС, I – 6 състав, представлява
противоправно деяние като елемент от фактическия състав на деликта.
В
рамките на едно съдебно производство, когато едно лице участва като процесуален
представител, с оглед правото на справедлив процес по чл. 6 ЕКПЧ, не може да се
вмени като задължение на процесуалния представител да преценява дали всеки
израз, който употребява, няма да засегне някоя от страните, тъй като в противен
случа би се ограничила равнопоставеността на страните /в този смисъл е делото З.С.срещу
България/. Това обаче не означава, че процесуалните представители на страните
имат неограничена свобода на словото и възможност да обиждат или клеветят. Те
могат да носят отговорност за подобно поведение, когато по този начин умишлено
накърняват добросъвестността, т. е. поведението им не следва да е в разрез с
общоприетите етични правила.
В
случая, изразът „К.“, чрез който се твърди, че е нанесена неимуществена вреда
на ищеца, е употребен от особения представител на ответника Н.Г.по време на
открито съдебно заседание на 05.02.2019 г. по гр. д. N 5253/16 г.
по описа на СГС, I – 6 състав, в
изпълнение на служебните задължения на адвокат Г.К. да осъществява процесуално
представителство и защита на ответника Н.Г.по посоченото гражданско дело, като
защитна теза, че с прякора „К.“ ищецът е бил известен в публичното
пространство. Ето защо, съдът приема, че ответницата К. не е употребила
посочения по - горе израз умишлено при нарушаване на етичните стандарти за
упражняване на адвокатската професия, с цел да уязви ищеца по делото.
Предвид
изложеното по – горе, съдът приема, че в случая не е налице противоправно
поведение от страна на ответника като елемент от фактическия състая на деликта.
Ето
защо, искът с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявен от Е.Д.М. срещу Г.Г.К., за
заплащане на сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от израза „К.“, който ответницата, в качеството
й на особен представител на Н.Ц.Г. по гр. д. N 5253/16 г. по описа на СГС, I – 6 състав,
е употребила по отношение на ищеца в открито съдебно заседание, проведено на
05.02.2019 г. по гр. д. N 5253/16 г. по описа на СГС, I – 6 състав,
следва да се отхвърли като неоснователен.
По
разноските:
Ищецът
претендира разноски.
Предвид
изхода на спора в полза на ищеца не следва да се присъждат разноски по делото.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Д.М.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, ж. к. *******, срещу Г. Г.К., ЕГН: **********, с
адрес за призоваване: гр. София, ул. *******, иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 50 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от израза „К.“, който
ответницата, в качеството й на особен представител на Н.Ц.Г. по гр. д. N 5253/16 г. по описа на
СГС, I – 6 състав, е употребила по отношение на ищеца в открито
съдебно заседание, проведено на 05.02.2019 г. по гр. д. N 5253/16 г. по описа на
СГС, I – 6 състав.
Решението
може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в 2 – седмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: