ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 687
гр. Варна, 12.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на дванадесети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело №
20223100900127 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е искова молба от:
ИЩЕЦ: ПР. Г. Ц., ЕГН **********, с адрес: *****
срещу
ОТВЕТНИК: ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: ***** представлявано заедно от А П Л и Р К Д
С разпореждане No 1177 / 07.03.2022г., съдът е приел, че спорът подлежи на
разглеждане по реда на глава XXXII от ГПК /Търговски спорове/. Страните не са направили
възражение.
Ответникът е търговско дружество, като се желае да се ангажира отговорността му
именно с оглед осъществяваната от него търговска дейност, съответно във връзка със
сключена с причинителя на вредите, конкретна сделка, имаща характер на търговска такава
(чл.286 от ТЗ), и на основание чл.365, т.1 от ГПК приложими към настоящото производство
са правилата за разглеждане на търговските спорове.
В рамките на настоящото производство, доколкото е предявен иск на увредения срещу
застрахователя по застраховка “гражданска отговорност” за обезщетение за вреди в резултат
на настъпило ПТП, причинено от застрахованото при ответника лице, което е признато за
виновно, но е освободено от наказателна отговорност, то на основание чл. 83 ал.1 т.4 от
ГПК, ищецът не дължи внасяне на държавни такси и разноски /съобразно дадените
разяснения в т.15 от ТР № 6/ 6.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС,
решението по чл.78а НК, с което наказателният
съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно
наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда/.
Съдът извърши и проверка на предпоставките за допустимост на предявения иск с
1
оглед на разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, като съобрази следното: Ищецът е отправил
писмена застрахователна претенция към ответника на 14.06.2021г., като на 14.09.2021г. е
отказал да изплати сумите. На 16.11.2021г. отново застрахователят е сезиран с искане за
изплащане на обезщетение, като приложил и влязлото в сила решение по наказателното
производство. С писмо от същата дата застрахователят е изискал документи, като няма
данни да е изплатено обезщетение. От датата на първата претенция до застрахователя, както
и от 16.11.2021г. до датата на предявяване на исковата молба са изтекли три месеца, поради
което и предявеният иск се явява допустим.
След като съдът извърши проверка за редовността на разменените книжа,
допустимостта на предявените искове, включително тяхната цена, съобрази исканията и
възраженията на страните, на основание чл. 374 ал.1 от ГПК, намира, че следва да се
произнесе по предварителните въпроси /в рамките на настоящото производство такива не са
поставени изрично за разглеждане/ и по допускане на доказателствата.
В рамките на предоставения срок по чл. 367, ал. 1 ГПК, ответникът по делото е
депозирал отговор на исковата молба, поради което и на основание чл.374, ал.2 ГПК,
производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание с призоваване на страните, на които да се съобщи проект за доклад по делото.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на на глава XXXII от ГПК
/Търговски спорове/.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
20.06.2022г. от 10:00 часа, за която дата и час да се уведомят страните.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, на
основание чл.374, ал.2 ГПК:
I.ОБСТОЯТЕЛСТВА, ОТ КОИТО ПРОИЗТИЧАТ ПРЕТЕНДИРАНИТЕ ПРАВА И
ВЪЗРАЖЕНИЯ:
ИЩЕЦЪТ твърди, че на 12.12.2020г. около 11:30ч. П. Х. К. управлявал лек автомобил
„*****“ с ДК No ***** в гр. Варна, като се движил по локалното платно между магазин
"Технополис" и бул."Вл.Варненчик", от южната страна на булеварда, в дясната лента за
движение, в посока от запад на изток/към центъра на гр.Варна/. В същото време, ищецът
като пешеходец предприел пресичане напречно на локалното платно в посока от север на
юг/от бул. "Вл. Варненчик към входа за магазин „Технополис"/. Разстоянието, на което се е
намирал лекия автомобил когато пешеходецът е навлязъл на платното за движение, е било
26,22 метра,времето било дъждовно, асфалтът на пътя бил мокър.Въпреки че възприел
пресичащия пътното платно пешеходец, П.К. не изпълнил задължението си по чл.20 ал.2 от
Закона за движението по пътищата/ЗДвП/, в резултат на което последвал удар и ищецът
2
преминал през предния капак на автомобила, ударил се в предното стъкло и паднал на
асфалта. В резултат на ПТП ищецът получил счупване на дясната раменна кост в горна
трета, обусловило трайно затрудняване движенията на десния горен крайник.
След настъпване на ПТП ищецът бил транспортиран по спешност в МБАЛ "Св.Анна",
гр. Варна, Клиника по ортопедия и травматология, като му била извършена оперативна
интервенция-открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация с 1бр.заключваща плака
за проксимален хумерус. Към настоящия момент състоянието на ищеца не се било
подобрило и продължавали да са налице болки в областите на увреждане и ограничен обем
в движението на увредения крйник. В резултат на травматичното увреждане ежедневието на
ищеца се променило коренно, в следствие на което се затворил в себе си,имал неспокоен
сън, съпроводен с наличие на кошмари от преживяното, налице бил страх да пресича. Сочи,
че е тревожен, с потиснато настроение, понякога и липсвал апетит. Когато чуел за пътни
инциденти изживявал отново това, което се било случило с него. Налице бил силен
емоционален стрес. В тази връзка неимуществените вреди при ищеца се изразяват в
претърпени болки и страдания, както и негативни психични изживявания и емоционален
стрес.
С оглед на извършени интервенции и проведено лечение, ищецът направил не малко
разходи, като за една част от тях бил съхранил документи: -сумата от 1800 лв. за медицинска
плака по Фактура№**********/15.12.20г.
Вследствие на катастрофата ищецът не бил обезщетяван за претърпените от него
имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се в трайна болка и страдание от
получените травматични увреждания, които продължавали и към настоящия момент, както
и негативни психични изживявания и емоционален стрес.
По случая било образувано досъдебно производство №467/20г.по описа на СПП при
ОД на МВР Варна.След проведено разследване било установено, че причината за
настъпването на ПТП се дължи изцяло на поведението на водача К., поради което същият
бил привличен към наказателна оговорност, като производството приключило с решение на
ВРС по НАХД No 3715/21 г. , по силата, на което същият бил признат за виновен.
Към момента на произшествието причинилото вреда МПС имало действащ договор
за застраховка "Гражданска отговорност", сключен с ответното дружество. Ищецът е
предявил писмена застрахователна претенция пред ответното дружество с вх.№99-
12554/14.06.2021г., като към настоящия момент не бил уведомен в предвидения заканов
срок относно определяне на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.
В срока по чл. 367 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил отговор на
исковата молба, в който оспорва иска по основание и размер.
Не оспорва, че към 12.12.2020г. между П. Х. К. и ответното дружество е
съществувало валидно облигационно правоотношение по застрахователна полица №
BG/23/120001109142 от 24.04.2020г. за застраховка „Гражданска отговорност" на лек
автомобил марка „*****", модел „*****", с per. № *****, със срок на застраховката от
3
28.04.2020г. до 27.04.2021г., както и факта на осъществилото се на 12.12.2020г. ПТП.
Твърди, че ищецът е предявил претенцията си пред него, но не представил
доказателствата, които са му били изискани и постановил отказ. Впоследствие отново
предявил претенция, като представил съдебно решение на Районен съд - гр. Варна, с което
виновният водач бил осъден. Ответникът повторно е дал указания на ищеца с писмо с изх.
№ 99-15607/16.11.2021г., по които той не бил взел отношение. След образуване на
настоящото производство и след като се запознали с мотивите на решението на
наказателния съд, ответникът сочи, че отказът за изплащане на обещетение е правилен.
Оспорва, че в резултат на процесното произшествие, за ищеца са възникнали всички
описани в исковата молба като вид и характер вреди, както и оспорва твърденията за тяхната
продължителност. Констатираните увреждания не предполагали продължителни болки и
страдания, нито възпрепятствали пострадалия да извършва ежедневните си дейности след
приключване на възстановителния период. Оспорва, че в резултат на понесените травми
ежедневието на ищеца коренно се било променило – липсвали доказателства. Ищецът не
представял никаква медицинска документация, свързана с психическото му състояние в
периода след ПТП, а и не се твърдяло ищецът да е посещавал психолог, психиатър или да е
приемал медикаменти, да се е подлагал на клинични изследвания или на друга терапия.
Оспорва съществуването на причинно - следствена връзка между травматичните
увреждания, понесени от ищеца при осъществилото се ПТП и последващо психично
неразположение, което да продължавало и до днес. Дори и да се установи, че процесното
събитие е било стресогенно за ищеца, счита, че с поведението си той е способствал за
продължителността на периода, през който търпи вреди, тъй като не е взел никакви мерки в
тази насока.
Предявеният иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се във физически и психически болки и страдания, бил в завишен размер от 50 000 лева.
Претендираното обезщетение не било съобразено с критериите, обективирани в чл. 52 от
ЗЗД, със съдебната практика за подобни казуси, със степента и характера на получените
травми, както и с обществените представи за справедливост. Понесените от ищеца
увреждания не водели и до трайни последици за физическото и психическото му здраве.
Твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалото лице. Пострадалият пресичал пътното платно на място, което не било
обозначено като пешеходна пътека и не било предназначено за пресичане на пътното
платно, на висока скорост, без да се огледа и да пропусне лекия автомобил, управляван от К.
и с това си поведение нарушил разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗДвП, като нарушението
било в причинна връзка с вредоносния резултат и чрез действията си пострадалият
допринесъл за осъществяването на съставомерния резултат. Долкото пешеходецът
навлязъл внезапно на пътното платно, по начин, който не обезпечавал неговата безопасност,
с действията си бил нарушил и забраната, установена в чл.114 от ЗДвП.
Оспорва и акцесорните искове за присъждане на законна лихва върху
застрахователните обезщетения за претърпени неимуществени вреди, считано от
4
14.06.2021г. и за претърпени имуществени вреди, считано от 15.12.2020г. Съобразно
разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ, застрахователят дължи законна лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок,
считано от по - ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ или с изтичането на
тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ,
какъвто е и настоящия случай. Предвид горното, можело да се приеме, че ЗАД „ОЗК
Застраховане" дължи лихва за забава най-рано, считано от 14.09.2021г.
Моли за отхвърляне на исковата претенция, поради изложените съображения,
евентуално за присъждане на обезщетение съобразно възраженията за съпричиняване.
В срока по чл. 372 от ГПК, по делото от ИЩЕЦА е постъпила допълнителна искова
молба, с която поддържа изведените с исковата молба фактически и правни твърдения.
Оспорва твърденията на ответника, изложени в отговора. Сочи, че при отправяне на
застрахователната претенция пред застрахователя са представени всички необходими
документи. Оспорва твърденията за съпричиняване, както и всички останали твърдения, че
не са налице посочените в исковата молба преживени болки, страдания и стрес. По
отношение на съпричиняването сочи, че разстоянието, на което се е намирал лекият
автомобил, когато пешеходецът бил навлязъл на платното за движение, било достатъчно, за
да може автомобилът да намали и спре. Размерът на претендираното обезщетение бил
обоснован. Неоснователно било и възражението по акцесорните искове.
В срока по чл. 373 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил отговор на
допълнителна искова молба, с който поддържа всички направени с отговора възражения и
оспорва твърденията в допълнителната искова молба. Не споделя становището на ищеца, че
механизмът на процесното ПТП бил установен по безспорен начин в хода на проведеното
наказателно производство, както и че нямало съмнения, че вината на водача П.К. била
изключителна. Въпросът за съпричиняването не се обхващал от последиците на чл. 300 от
ГПК.
II.ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ПРАВАТА ПРЕТЕНДИРАНИ ОТ ИЩЕЦА, НА
НАСРЕЩНИТЕ ПРАВА И ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ОТВЕТНИКА:
Предявени са от ИЩЕЦА: ПР. Г. Ц., ЕГН **********, с адрес: *****, срещу
ОТВЕТНИКА: ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: ***** представлявано заедно от А П Л и Р К Д, обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца следните суми:
-сумата от 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и
страдания, негативни психически преживявания и емоционален стрес, вследствие на ПТП,
настъпило на 12.12.2020г. в гр. Варна, локалното платно между м-н „Технополис“ и бул.
„Вл. Варненчик“, по вина на водача на лек автомобил „*****“, с рег. № ***** П. Х. К.,
5
който при управление на автомобила нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20
ал.2 от ЗДвП и ударил пресичащия пешеходец – ищеца, и чиято отговорност към момента
на инцидента е застрахована при ответника по задължителна застраховка “Гражданска
отговорност“ със срок на действие от 28.04.2020г. до 27.04.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 14.06.2021г. /датата на предявяване на застрахователната
претенция/ до окончателното изплащане на задължението;
- сумата от 1800 лв. / хиляда и осемстотин лева/, представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца имуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 12.12.2020г.
в гр. Варна, локалното платно между м-н „Технополис“ и бул. „Вл. Варненчик“, по вина на
водача на лек автомобил „*****“, с рег. № ***** П. Х. К., който при управление на
автомобила нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20 ал.2 от ЗДвП и ударил
пресичащия пешеходец – ищеца, и чиято отговорност към момента на инцидента е
застрахована при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ със
срок на действие от 28.04.2020г. до 27.04.2021г., изразяващи се в направените от ищеца
разходи за медицинска плака, необходима за лечението му, ведно със законната лихва
върху главница, считано от 15.12.2020г. / датата на извършване на разхода/ до
окончателното изплащане на задължението;
В рамките на производството от ответника е направено възражение за
съпричиняване с правно основание чл. 432 ал.2 от КЗ, доколкото се твърди, че ищецът е
пресичал на необозначено място и е допринесъл за получените от него увреждания.
III. ОБСТОЯТЕЛСТВА, които са БЕЗСПОРНИ и/или не се нуждаят от ДОКАЗВАНЕ:
1.Доколкото е налице влязло в сила решение по НАХД № 3715/2021г. по описа на РС –
Варна, то на основание чл.300 от ГПК същото обвързва съда с установеното в него досежно
дееца, деянието и настъпилите последици /съобразно дадените разяснения в т.15 от ТР № 6/
6.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, решението по чл.78а НК, с което
наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага
административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда/. В този
смисъл съдът ПРИЕМА за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 12.12.2020г. в
гр. Варна, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „*****“, с рег. №
******, П. Х. К., нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и с това по
непредпазливост е причинил на ПР. Г. Ц. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване
на дясната раменна кост в горната трета, което обусловило трайно затруднение в
движението на десния горен крайник за период от около 3-3,5 месеца при благоприятно
протичане на оздравителния процес.
6
2.Наличието на валидно, към датата на произшествието, застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" при ответника, за лек автомобил
„*****“, с рег. №*****, със срок на действие от 28.04.2020г. до 27.04.2021г., както и
обстоятелството, че ответното дружество е поканено от ищеца да заплати обезщетения в
посочените размери.
IV.РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
В тежест на всяка от страните по делото е да установи фактите, на които основава
своите искания и възражения, т.е. тези факти и обстоятелства, от които черпи изгодни за
себе си правни последици.
Предвид процесуалното поведение на страните, съдът указва, че в тежест на ищеца е
да установи:
1 / валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност", сключена с
ответното застрахователно дружество и покриваща отговорността на водача на лек
автомобил „*****“, с рег. № ******, и настъпилото застрахователно събитие в срока на
действие на застраховката - обстоятелства, които съдът прие за ненуждаещи се от
доказване, съобразно т. III по-горе;
2/ П. Х. К. - водачът на лек автомобил „*****“, с рег. № ***** да е нарушил правилата
за движение по пътищата, управлявайки застрахования автомобил и да е предизвикал ПТП-
то - обстоятелства, които съдът прие за ненуждаещи се от доказване, съобразно т. III по-
горе;
3/ именно в резултат на ПТП-то да са настъпили вредите, т.е причинно -следствената
връзка и конкретния вид и размер на вредите, след като се съобрази, че съдът прие за
ненуждаещи се от доказване, съобразно т. III по-горе настъпилите травматични
увреждания и причинно-следствената връзка между тях и настъпилото птп; в тази връзка
на установяване подлежи конкретния вид, характер, интензитет и продължителност на
неимуществените вреди, както и всички имуществени вреди по вид и размер;
В тежест на ответника е да докаже конкретни факти и обстоятелства по направеното
от него възражение за съпричиняване.
V.УКАЗАНИЯ ДО СТРАНИТЕ ЗА КОИ ОТ ТВЪРДЯНИТЕ ОТ ТЯХ ФАКТИ НЕ СОЧАТ
ДОКАЗАТЕЛСТВА:
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства, че претендираните медицински разходи
са извършени именно с оглед нуждата от лечение на ищеца след претърпяното ПТП.
ПО ДОПУСКАНЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ като писмени доказателства по делото, представените с
исковата молба и с отговора на исковата молба писмени документи, надлежно заверени по
7
реда на чл.183 от ГПК.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване НАХД No 3715 / 2021г. по описа на ВРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца да бъде задължено ответното
дружество да представи застрахователна полица за лек автомобил „*****“, с рег. № *****,
със срок на действие от 28.04.2020г. до 27.04.2021г., предвид приетото за БЕЗСПОРНО и
НЕНУЖДАЕЩО се от доказване.
ДОПУСКА ДО РАЗПИТ при режим на водене, по искане на ищеца, двама свидетели,
които да установят претърпените неимуществени вреди.
ДОПУСКА ДО РАЗПИТ при режим на призоваване, по искане на ответника,
свидетеля П.Х. П. с адрес: *****, за установяване на факти относно механизма на ПТП във
връзка с релевираното възражение за съпричиняване.
УКАЗВА на ответника в тридневен срок от получаване на настоящото определение да
внесе по сметка на ВОС сумата от 20 лв. /двадесет лева/, като депозит за призоваване на
свидетеля и да представи доказателства за плащането, като свидетелят ще бъде призован
след внасяне на определения депозит.
ДОПУСКА /по искане на ищеца и ответника/ ПРОВЕЖДАНЕ на СЪДЕБНО-
МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА, със задачи на вещото лице след запознаване с материалите
по делото, тези по НАХД No 3715 / 2021г. по описа на ВРС и личен преглед на ищеца, да
даде заключение, като отговори на следните въпроси:
1/ Към настоящия момент ищецът напълно ли е възстановен от получените
травматични увреждания, има ли остатъчен болков синдром и при какви условия се
активира, какви медицински интервенции са му извършени и предстоят ли такива с оглед на
поставената плака?
2/ Какъв период от време е необходим за пълното възстановяване на всяка една от
увредените области с оглед характера и степента на увреждане?
3/ Налице ли е ограничено движение на увредения крайник и в какъв обем?
4/ След изтичане на възстановителния период, назначено ли е на ищеца и извършвано
ли е някакво лечение? Осъществявани ли са контролни прегледи?,
като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за допускане на задачите,
формулирани от него в отговора на исковата молба под номер 1 до 3, доколкото са
недопустими и ирелевантни по т.1 /не са изложени твърдения и възражения да е било
налице някакво заболяване преди настъпване на ПТП-то/, а по т.2 и т.3 въпросите не
подлежат на преразглеждане с оглед на разпоредбата на чл. 300 от ГПК и приетото за
8
безспорно и ненуждаещо се от доказване.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за възнаграждение и разноски, свързани с
изготвяне на заключението в размер на 400 лв. /четиристотин лева/ , платими както
следва: 200 лв. от ответника в тридневен срок от съобщението с представяне на
доказателства за това по делото в същия срок и 200 лв. от бюджета на съда, на основание
чл. 83, ал.1 т.4 от ГПК.
НАЗНАЧАВА на основание чл.195, ал.1 от ГПК в качеството на вещо лице по
изпълнение на поставената задача д-р Д.Д., който да бъде уведомен за изготвяне на
експертизата, след внасяне на депозита от ответника. УКАЗВА на вещото лице
задължението да информира съда с мотивиран отказ в седемдневен срок от
уведомяването, в случай, че не може да изготви заключението поради липса на
квалификация, болест или друга обективна причина или в определения срок, както и да
представи заключението си най-малко една седмица преди насроченото съдебно заседание,
на основание чл.197, ал.2, чл.198 и чл.199 от ГПК, както и отговорността, която носи по
чл.86 от ГПК. УКАЗВА на вещото лице, че за определяне на окончателен размер на
възнаграждението, е необходимо да представи към заключението си справка - декларация,
съгласно чл.23, ал.2 и чл.26, ал.1 от Наредба №2/29.05.2015г. за вписването, квалификацията
и възнагражденията на вещите лица.
ДОПУСКА /по искане на ищеца и ответника/ ПРОВЕЖДАНЕ НА СЪДЕБНО-
ПСИХОЛОГИЧНА ЕКСПЕРТИЗА със задача на вещото лице след запознаване с характера
на правния спор, ангажираните по делото доказателства и след като извърши преглед на
ищеца да даде заключение по посочените в исковата молба задачи:
1/ Какво е психичното състояние на ищеца в следствие на претърпяното ПТП - по
какъв начин изживява случилото се и по какъв начин се е отразило събитието върху
личността му?
2/ Има ли данни за настъпили след 12.12.2020г. психически разстройства у ищеца?
Ако да, в какво се състоят, как са установени и към кой момент са възникнали? Проведено
ли е лечение и от какви медицински документи се установява? Необходимо ли е било
лечение и за какъв период? Посещава ли психолог или психиатър и необходима ли е
подобна терапия?
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за възнаграждение и разноски, свързани с
изготвяне на заключението в размер на 400 лв. /четиристотин лева/, платими както следва:
200 лв. от ответника в тридневен срок от съобщението с представяне на доказателства за
това по делото в същия срок и 200 лв. от бюджета на съда, на основание чл. 83, ал.1 т.4 от
ГПК.
НАЗНАЧАВА на основание чл.195, ал.1 от ГПК в качеството на вещо лице по
изпълнение на поставената задача С.В., което да бъде уведомено за изготвяне на
експертизата. УКАЗВА на вещото лице задължението да информира съда с мотивиран
9
отказ в седемдневен срок от уведомяването, в случай, че не може да изготви
заключението поради липса на квалификация, болест или друга обективна причина или в
определения срок, както и да представи заключението си най-малко една седмица преди
насроченото съдебно заседание, на основание чл.197, ал.2, чл.198 и чл.199 от ГПК, както и
отговорността, която носи по чл.86 от ГПК. УКАЗВА на вещото лице, че за определяне на
окончателен размер на възнаграждението, е необходимо да представи към заключението си
справка - декларация, съгласно чл.23, ал.2 и чл.26, ал.1 от Наредба №2/29.05.2015г. за
вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица.
ДОПУСКА /по искане на ответника/ ПРОВЕЖДАНЕ на СЪДЕБНО-
АВТОТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА, със задача на вещото лице след запознаване с
материалите по делото и оглед на местопроизшествието, да даде заключение, като отговори
на следните въпроси:
1/ Къде по дължина и ширина на пътното платно е настъпил ударът между автомобила,
управляван от П.К. и пешеходеца П.Ц.? Да се изготви схема на местопроизшествието от
12.12.2020г.
2/ В близост до местопроизшествието има ли е пешеходна пътека и къде?
3/ Преди удара водачът имал ли е пряка видимост към пешеходеца?
4/ Преди да настъпи ПТП, пешеходецът имал ли е пряка видимост към движещия се
към него автомобил?
5/ Имал ли е пешеходецът обективна възможност да избегне удара и как?
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за възнаграждение и разноски, свързани с
изготвяне на заключението в размер на 400 лв. /четиристотин лева/, платими от
ответника в тридневен срок от получаване на настоящото определение, като в същия срок
представи доказателства за извършеното плащане. НАЗНАЧАВА на основание чл.195,
ал.1 ГПК в качеството на вещо лице по изпълнение на поставената задача Й.М., което да
бъде уведомено за изготвяне на експертизата, след плащане на определения депозит.
УКАЗВА на вещото лице задължението да информира съда с мотивиран отказ в
седемдневен срок от уведомяването, в случай, че не може да изготви заключението поради
липса на квалификация, болест или друга обективна причина или в определения срок, както
и да представи заключението си най-малко една седмица преди насроченото съдебно
заседание, на основание чл. 197, ал. 2, 198 и 199 ГПК, както и отговорността, която носи по
чл. 86 ГПК. УКАЗВА на вещото лице, че за определяне на окончателен размер на
възнаграждението, е необходимо да представят към заключението си справка – декларация,
съгласно чл.23, ал. 2 и чл.26, ал. 1 от Наредба №2/29.05.2015г. за вписването,
квалификацията и възнагражденията на вещите лица.
УКАЗАНИЯ КЪМ СТРАНИТЕ:
УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от един месец от адреса,
10
който е съобщила по делото или на който й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато е посочила електронен адрес за
връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощника на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
НАПЪТВАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА ДОБРОВОЛНО
УРЕЖДАНЕ НА СПОРА
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че
сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има
преимущество пред спорното производство, като при постигане на спогодба заплатената от
ищеца държавна такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на
спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията.
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за доброволното
разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от
съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни
отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен
съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава
СИС при ВРС/, без заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора за ВОС:
Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33 62, както и на e-mail: *********@***.**.
За предприемане действия по започване на процедура по медиация или в случай на
постигане на спогодба следва да уведомят съда преди насроченото открито съдебно
заседание.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на насроченото по
делото съдебно заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и
доклада по делото, както и да предприемат съответни процесуални действия, съобразно
изразеното от всяка от тях становище, на основание чл. 375, ал. 1 ГПК.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните по делото, на основание
чл. 374, ал. 2 ГПК, а на ищеца и препис от отговора на допълнителната искова молба, с
Приложение № 1 към чл. 2, т. 1 от Наредба № 7/22.02.2008г. на МП за утвърждаване на
образци и книжа, свързани с връчването по ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11