№ 301
гр. София, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Димитър Мирчев
Михаил Малчев
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно търговско дело №
20221001000170 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Същото е възобновено
поради настъпилата смърт на съдията – докладчик по делото.
С решение № 20/10.12.2021 г., постановено по т. д. № 50/2021 г. по описа
на Окръжен съд - Враца, е признато за установено по иск с правно основание
чл. 439 ГПК, вр. с 124 ГПК, че Р. Ц. Ч. с ЕГН ********** не дължи на
"Обединена българска банка" АД, с ЕИК *********, сумата в размер на
39007.23 лв.- главница по договор за кредит №97/01.03.2007г.; сумата в размер
на 2284.12 лв. съдебни разноски, които са погасени след образуване на
изпълнителното дело от трето лице – гарант, в лицето на "Българска банка за
развитие"АД с ЕИК *********, за които суми е издаден изпълнителен лист от
11.12.2010г. по ч.гр.д. № 1301/2010г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина,
въз основа на който срещу ищеца е образувано изп. дело № 40/2011г. по описа
на ЧСИ Г. Б., рег. № ***, с взискател "Си банк" АД, като е отхвърлен
предявения от Р. Ц. Ч. против "Обединена българска банка" АД иск с правно
основание чл. 439 ГПК, вр. с чл.124 ГПК, в частта за установяване
недължимост на сумата от 198.75 лв., представляваща мораторна лихва
дължима за периода от 22.11.2010 г. до 09.12.2010 г.
Посоченото решение е обжалвано от ответника в първоинстанционното
производство - "Обединена българска банка" АД, действаща чрез
процесуалния си представител в изгодната уважителна част. Във въззивната
жалба се излагат съображения, че решението в обжалваната част е
1
недопустимо, евентуално неправилно, необосновано, постановено в
несъответствие със събраните доказателства. Твърди се, че в случая за
заплатената от "Българска банка за развитие" АД част от задълженията на
длъжника ищецът няма правен интерес от предявяване на иска, тъй като не е
налице висящо принудително изпълнение за събиране на погасената чрез
плащане част от задълженията по изпълнителния лист и несъмнено се
установи, че съществува неизплатен остатък от задълженията му по
изпълнителното дело, обосноваващ извършваните принудителни действия по
изпълнителното дело. В тази насока се заявява, че още на 18.12.2014 г. по
изпълнителното дело е постъпила молба на „Българската банка за развитие“
АД, с която е заявено заплащането на тези суми на ОББ АД, като към тази
молба е представена и справка от сметка на рлиент Per. № ИД 2996/06. 03.
2015 г. с която ОББ АД (Сибанк ЕАД) изрично е потвърдила плащането на
тези суми. Поддържа се, че липсата на правен интерес от предявяване па иска
произтича от това, че нито „СИБАНК: АД, нито правоприемникът й
„Обединена българска банка“ АД, някога са оспорвали тези плащания. Въз
основа на изложените доводи се моли решението да бъде обезсилено,
евентуално отменено в обжалваната част. Претендира се присъждане на
сторените във въззивното производство разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият и ищец в
първоинстанционното производство - Р. Ц. Ч., действащ чрез процесуалния си
представител, е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат
подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли се
решението да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира се присъждане
на сторените във въззивното производство разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно
легитимирана страна в процеса против решение, подлежащо на въззивно
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото,
съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.
439 вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от Р. Ц. Ч. срещу Обединена българска
банка" АД за признаването на установено, че ищецът не дължи на ответника
следните суми: сумата в размер на 39007.23 лв. - главница по договор за
кредит №97/01.03.2007г.; сумата в размер на 198.75 лв., представляваща
мораторна лихва дължима за периода от 22.11.2010 г. до 09.12.2010 г. и сумата
2
в размер на 2284.12 лв. съдебни разноски, които са погасени след образуване
на изпълнителното дело от трето лице – гарант, в лицето на "Българска банка
за развитие"АД с ЕИК *********, за които суми е издаден изпълнителен лист
от 11.12.2010 г. по ч.гр.д. № 1301/2010г. по описа на Районен съд – Бяла
Слатина, въз основа на който срещу ищеца е образувано изп. дело № 40/2011г.
по описа на ЧСИ Г. Б., рег. № ***, с взискател "Си банк" АД.
Предмет на въззивното производство е само уважената част от иска на
основание чл. 439 вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, с която е признато, че ищецът не
дължи сумата в размер на 39007.23 лв. - главница по договор за кредит
№97/01.03.2007г. и сумата в размер на 2284.12 лв. съдебни разноски, които са
погасени след образуване на изпълнително дело № 40/2011г. по описа на ЧСИ
Г. Б. от "Българска банка за развитие"АД. Не е предмет на въззивното
производство отхвърлната част на първоинстанционното решение за сумата в
размер на 198.75 лв., представляваща мораторна лихва, дължима за периода от
22.11.2010 г. до 09.12.2010 г., което в тази част не е обжалвано от ищеца е
влязло в сила.
От приетите в първоинстанционното и въззивното производство
доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Безспорно е установено по делото, че по ч. гр. дело №1301/2010 г. на
Районен съд - Бяла Слатина е издаден изпълнителен лист от 11.12.2010 г.,
съгласно който ЕТ "Р. ТРАНС - С. Ч. - Р. Ч." (заличен търговец), представляван
от Р. Ч., е осъден да заплати на "СИБАНК" АД (с правоприемник "Обединена
българска банка" АД) сумата в размер на 39 007.23 лв., представляваща
главница дължима по сключен договор за банков кредит № 97/01.03.2007г.,
сумата в размер 198.75 лв. представляваща мораторна лихва за периода от
22.11.2010г. до 09.12.2010г., ведно със законна лихва от 10.12.2010г. до
окончателно плащане, както и деловодни разноски в размер на 2 284.12 лв., от
които 784.12 лв. - внесена държавна такса и сумата в размер на 1500.00 лв. -
адвокатски хонорар.
Не е спорно между страните и че за обезпечение на 100 % от кредита по
договора за банков кредит № 97/01.03.2007г. е издадена банкова гаранция от
"Българска банка за развитие" АД, като отделно за обезпечение на същия
кредит ищецът е учредил в полза на "СИБАНК" АД ипотеки върху 2 бр.
недвижими имоти, находящи се в гр. Бяла Слатина.
С искане с рег.ид №11-9722/14.03.2011г., отправено до "Българска банка
за развитие", от „СИБАНК" АД е заявено, че кредитът, предоставен на ЕТ "Р.
ТРАНС - С. Ч. - Р. Ч.", е обявен за предсрочно изискуем, поради неизпълнение
на договорното задължение на кредитополучателя за плащане. Предвид това и
на основание сключено гаранционно споразумение от 28.11.2008 г. между
"Българска банка за развитие", "Си банк"АД и Министерство на труда и
социалната политика се иска плащане по това гаранционно споразумение. В
искането е посочено, че има образувано изп. дело №40/2011г. по описа на ЧСИ
Г. Б., с направени разходи в размер на 3619.12 лв.
3
С молба с вх. № 06072/18.12.2014г., подадена от "Българска банка за
развитие" АД по изп. дело № 40/2011г. по опис на ЧСИ Г. Б., е поискано на
основание чл.74 ЗЗД молителя да бъде конституирана на мястото на
удовлетворения взискател "СИБАНК" АД, поради извършено плащане в
негова полза. От документите приложени към молбата на "Българска банка за
развитие" АД е видно, че "СИБАНК" АД е отправила искане за плащане по
гаранцията на 14.03.2011г., с което уведомява гарантиращата банка, че е
издаден изпълнителен лист срещу длъжника, образувано е изпълнително дело
№ 40/2011г. по опис на ЧСИ Г. Б., peг. № ***. Към молбата е приложена и
справка от сметка на клиент ЕТ "Р. ТРАНС - С. Ч. - Р. Ч.", ЕИК *********, от
която е видно, че взискателят "СИБАНК" АД е получил суми, както следва:39
007.23 лева, вальор на счетоводната операция дата 26.05.2011г. - получена
сума по усвоена гаранция;1 335.00 лева, вальор на счетоводната операция дата
29.03.2011г. - получена сума за разноски;2 284, 12 лева на дата 29.03.2011г. -
получена сума за разноски; 1416, 80 лева на дата 25.05.2011г. - получена сума
за разноски.
С постановление от 23.12.2014г. ЧСИ е оставил молбата без уважение,
тъй като възникналото правоотношение по банковата гаранция е
несъвместимо с института на суброгацията.
С молба с вх. 01432/16.03.2015г., подадена от "Българска банка за
развитие" АД по изп. дело № 40/2011г., съдебният изпълнител ЧСИ Г. Б.
отново е уведомен, че "Българска банка за развитие" АД е наредила по сметка
на ответника сума в общ размер 44 043.15 лв., платена към дата 26.05.2011г. на
основание горепосочената гаранция.
От заключението на приетата в първоинстанционното производство
съдебно – счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните, се
установява, че банката – гарант "Българска банка за развитие"АД е извършила
плащане към „СИБАНК" АД на следните суми по дати: на 28.03.2011 г. е
извършила плащане на сумата в размер на 39007.23 лв., като основание е
посочено по договор за кредит №97/01.03.2007г. – погасена главница по
гаранционно споразумение от "Българска банка за развитие"АД; на 29.03.2011
г. е извършила плащане на сумите в размер на 1335.00 лв. и на 2284.12 лв.,
като основание е посочено съдебни разноски, съгласно нареждане и писмо от
"Българска банка за развитие"АД; на 26.05.2011г. е извършила плащане на
сумата в размер на 1416.80 лв., като основание е посочено съдебни разноски
на клиент ЕТ "Р. Транс", съгласно нареждане и писмо от "Българска банка за
развитие"АД -17080035/20.05.2011г. Вещото лице е констатирало, че въз
основа на издадения в полза на „СИБАНК" АД изпълнителен лист от
11.12.2010 г. по ч. гр. дело №1301/2010г. по опис на Районен съд – Бяла
Слатина е образувано изп.дело №40/2011г. по описа ЧСИ Г. Б., по което
изпълнително дело не са отразени извършените от гаранта плащания, същите
са отразени единствено при ответното дружество „СИБАНК" АД.
При обсъждане на съдебно – счетоводната експертиза настоящият
4
съдебен състав възприема изцяло направените доказателствени (фактически)
изводи, тъй като тя е изготвена след преценка на всички събрани по делото
доказателства, като е отговорила подробно на всички поставени релевантни
въпроси.
От приетото като доказателство във въззивното производство
удостоверение изх. № 21348/04.10.2021 г. издадено от ЧСИ Г. Б., се установява
че по изп. дело № 40/2011г. по опис на ЧСИ Г. Б. на основание чл. 458 ГПК
държавата е присъединен взискател от дата 08.02.2011г. по отношение на
вземането си в размер на 1616,65лв. за длъжника ЕТ”Р. Транс - С. Ч. - Р. Ч.” по
удостоверение с изх. №060371100324099/02.02.2011г. На основание чл. 458
ГПК държавата е присъединен взискател и от дата 08.03.2011г. по отношение
на вземането си в размер на 3482,15 лв. за длъжника Р. Ц. Ч. с ЕГН:
********** по удостоверение с изх. №060371100341169/28.02.2011г. Към
01.10.2021г. изпълнителното дело е висящо. В хода на изпълнителното
производство по сметка на ЧСИ Г. Б. за погасяване на задължението по
изпълнителен лист няма постъпили суми, освен сумата в размер на 13500 лв.,
представляваща плащане на продажната цена на продаден на публична продан
недвижим имот, съгласно протокол за обявяване на купувач от дата
05.01.2021г. За тази сума ЧСИ е изготвил разпределение, което към момента
на издаване на настоящото удостоверение не е влязло в законна сила и сумата
не е отразена като плащане на дълга по делото, поради неговото обжалване от
страна на длъжника. Към дата 04.10.2021г., размерът на дълга по
изпълнително дело №40/2011г. възлиза на 89 886,20 лв., а размерът на
дълга само по изпълнителен лист е 84 473,74 лв. Към дата 25.05.2011г.
авансово платените такси от взискателя „Сибанк” АД са в размер на 2751 лв.
Последната дата, на която взискателят „ОББ”АД - правоприемник на
„Сибанк” АД е платил разноски в размер на 80.00лв. в хода на изпълнителното
производство по делото е дата 27.01.2021 г.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
намира от правна страна следното:
Относно допустимостта на предявения иск:
Неоснователни си оплакванията на въззивника, касаещи твърденията за
недопустимост на предявения иск по чл. 439 ГПК. В тази насока изводите на
първоинстанционния съд за допустимост на процесното съдебно производство
са правилни.
Предмет на делото е субективното право, заявено или отричано с иска.
Силата на пресъдено нещо на съдебното решение установява или отрича
субективното право. Преценката относно наличието на правен интерес съдът
извършва единствено въз основа на твърденията на ищеца, които той е
изложил в исковата си молба. Правният интерес е винаги налице, когато
съществува правен спор между лицето, което подава исковата молба (ищеца),
и лицето, което бива посочено като ответник. Чрез иска по чл. 439 ГПК
ищецът оспорва вземането, така както същото е индивидуализирано в
5
изпълнителния лист и от там - законосъобразността на изпълнението. Целта на
иска с правно основание чл. 439 ГПК е прекратяване на провежданото
изпълнително производство спрямо длъжника. При заявена съдебна защита с
установителен иск, наличието на правен интерес е абсолютна процесуална
предпоставка за надлежното упражняване правото на иска. Обстоятелството,
че ищецът извежда интереса си от висящото изпълнително производство,
обуславя квалифицирането на иска с правното основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Наличието на правен интерес в този случай е обусловено именно от висящото
изпълнително производство, поради което този иск винаги е допустим.
В мотивите по т. 1 от Тълкувателно решение № 4 от 11.03.2019 г. по
тълк. дело № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС, е прието, че несъществуването на
изпълняемото право може да бъде установено и след приключване на
изпълнителния процес. Принудителното осъществяване на вземането не
лишава длъжника от възможността да се защити от материално -
незаконосъобразния изпълнителен процес, като той може да оспори с иск
съществуването на вземането, както по време, така и след приключване на
принудителното изпълнение. Наред с това в цитираното тълкувателно
решение е прието, че както първоначалната липса на изпълняемото право, така
и последващото му погасяване (в това число и поради погасяването му по
давност, чрез прихващане, плащане и др.), има за последица това, че
удовлетворяването на взискателя е лишено от правно основание и
недължимото подлежи на връщане. В този смисъл е и определение № 57 от
03.02.2020 г. по ч. т. д. № 2331/2019 г. по описа на ВКС, II т. о., в което съдът е
приел, че длъжникът има правен интерес да води иск по чл. 439 ГПК в
хипотеза, когато дължимата от него сума е събрана и е преведена на съдебен
изпълнител, пред който е висящо изп. дело, образувано по молба на
кредиторите на взискателя на длъжника – ищец, и по това дело има изготвено,
но невлязло в сила разпределение. В раглеждания случай безспорно се
установява и правен интерес за ищеца от предявения иск с оглед на
извънсъдебното поведение на ответника – взискател по изпълненителното
дело. Последният само привидно в хода на настоящото съдебно заседание
заявява, че действително дължимата главница по сключен договор за банков
кредит е платена след образуването на изпълнителното дело от трето лице -
гарантиращата банка. Извън съдебното производство обаче "Обединена
българска банка" АД де факто оспорва извършеното плащане, не е поискала
от съдебния изпълнително прекратяването на изпълнителното производство
на основание чл. 433, ал. 1 т. 2 ГПК например и поддържа неговата висящност
за всички суми, посочени в процесния изпълнителен лист.
Поради изложените съображение и предвид установената фактическа
обстановка, предявеният иск е допустим съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК и следва
да бъде разгледан по същество.
Относно основателността на предявения иск:
Отрицателният установителен иск по чл. 439 ГПК дава защита на
6
длъжника в изпълнителното производство, който чрез предявяването му може
да оспори изпълнението, въвеждайки чрез правопогасяващи, правоотлагащи
или правопрекратяващи възражения факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, в което е издадено изпълнителното
основание – т. е. непреклудирани от това производство. В случая с предявения
иск, ищецът Р. Ч. твърди плащане, извършено от третото лице, което от своя
страна е погасило правото на принудително изпълнение на кредитора по
изпълнителния лист. За да има погасителен ефект изпълнението от трето лице
съгласно чл. 73 ЗЗД, е необходимо последното да е знаело, че изплаща чужд
дълг и да е извършило плащането с желание да освободи длъжника от
задължението. Извършеното от третото лице изпълнение на чужд дълг има
погасителен ефект, еднакъв с този на изпълнението от длъжника, когато
задълженията не са с оглед личността на изпълнителя и изпълнението не е
извършено поради грешка. За настъпването на погасителния ефект е без
значение дали третото лице има или няма интерес от изпълнението на чуждия
дълг. Законът не изисква наличието на правен интерес като предпоставка за
изпълнението от третото лице. Правният интерес има значение само във
вътрешното правоотношение между третото лице, извършило плащането, и
длъжника, чието задължение се погасява, и се отнася до възможността на
третото лице да се суброгира в правата на кредитора съгласно чл. 74 ЗЗД.
В разглеждания случай от събраните по делото доказателства,
включително от заключението на приетата от първата инстанция съдебно –
счетоводна експертиза, се установява, че задълженията на ищеца в размер на
39007.23 лв. - главница по договор за кредит №97/01.03.2007г. и в размер на
2284.12 лв. - съдебни разноски, са погасени след образуване на
изпълнителното дело от трето лице – "Българска банка за развитие". Тези
обстоятелства не се оспорват от ответника и въззивник в настоящото
производство, като на тях се основават възраженията за липса на правен
интерес от предявения иск. По-горе беше обоснована вече неоснователността
за тези възражения. Следва да се заключи, че разгледания иск е основателен и
правилно в уважен от първоинстанционния съд, като е признато за
установено, че Р. Ч. не дължи на "Обединена българска банка"АД сумата в
размер на в размер на 39007.23 лв. - главница по договор за кредит
№97/01.03.2007г., както и сумата в размер на 2284.12 лв. - съдебни разноски,
които са погасени след образуване на изпълнителното дело от трето лице –
гарант ("Българска банка за развитие"АД).
С оглед на гореизложеното, въззивният съд приема, че въззивната жалба
е неоснователна, като първоинстанционното решение следва да потвърдено в
обжалваната част.
По разноските:
При този изход на спора в полза на въззиваемия се дължат разноски на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 273 ГПК. Въззиваемият претендира
присъждане на заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
7
представителство във въззивното производство в размер на 800 лева, които
следва да му бъдат присъдени.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалвана част от "Обединена българска банка"
АД, с ЕИК *********, решение № 20/10.12.2021 г., постановено по т. д. №
50/2021 г. по описа на Окръжен съд – Враца.
Решението в останалата отхвърлителна част, като необжалвано, е влязло
в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 273 ГПК "Обединена
българска банка" АД, с ЕИК *********, да заплати на Р. Ц. Ч., с ЕГН
**********, сумата от 800 лева – сторени разноски във въззивното
производство.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8