№ 172
гр. Варна , 01.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Петранка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20213110201178 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Ж. В., ЕГН **********, против Наказателно
Постановление № 442а. -105/28.04.2020 год. на Директора на ОД МВР - Варна, с което на
основание чл.209 „а“ ал.1 от Закона за здравето му е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 300.00 /триста/ лв.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъборазно, тъй като е
било издадено въпреки подадените в срок възражения срещу акта.
В съдебно заседание въз. В., редовно призован , не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител. По делото са постъпили и писмени бележки, в
които са изложени доводи за това, че постановлението е правилно, обосновано и
законосъобразно и се иска неговото потвърждаване.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 23.04.2020г. около 12.55 часа , служители на ІV РУ-Варна при ОД МВР - Варна, св.
К.Д. и Н.И. били изпратени от Началник участък – Белослав в с.Казашка река по сигнал за
1
струпване на хора пред хранителен магазин намиращ се по ул.“Стара планина“. На место
били установени група лица пред магазина, които били без маски или други предпазни
средства на лицата и употребявали алкохол.Поради това и им била извършена проверка. От
представената лична карта св. Д. установил, че един от мъжете е въз.С. Ж. В.. Свидетелят
К.Д. съставил против въззивника акт за установяване на административно нарушение за
това, че е нарушил и не е изпълнил въведените със Заповед РД-01-197 / 11.04.2020 г. , за
допълнение на Заповед № РД-01-124 /13.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването ,
противоепидемични мерки в по чл.63 ал.1 от Закона за здравето, тъй като на открито
обществено място не е поставил задължителна защитна маска на лицето или друго средство,
покриващо носа и устата.
Нарушението било квалифицирано като такова по чл.209 „а“ ал.1 от ЗЗ. При личното
предявяване на акта, въз.В. отказал да го подпише.
В предвидения срок визиран в чл.44, ал.1 от ЗАНН възражения не постъпили срещу
съставения АУАН.
На 28.04.2020 г. въз основа на акта за установяване на административно нарушение
било издадено и атакуваното пред настоящата инстанция Наказателно постановление
442“а“- 105/28.04.2020 г., с което административно-наказващият орган изцяло възприел
фактическите констатации в акта, както и правната квалификация на нарушението. За него
и на основание чл.209 „а“ ал.1 от ЗЗ на въз. С.В. била наложена „Глоба“ в размер на
300.00 /триста/ лв. В постановлението било посочено, че в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са
постъпили възражения.Били изложени съображения и за това , че случаят не е маловажен.
В хода на съдебното производство бяха разпитани К.Д. - актосъставител и свидетеля
при съставяне на АУАН – Н.И., чиито показания съдът кредитира като логични,
последователни и непротиворечиви. Двамата свидетели си спомнят за случая с
необходимата конкретика и сочат, че въз. В. се е намирал пред магазина по ул.“Стара
планина“, с.Казашка река и че е бил без маска.
Съдът приобщи към доказателства по делото представените от въз.В. заверено копие
от удостоверение за раждане.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, тези, приложени към жалбата,
събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са
2
последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не
налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима.
Наказателното постановление № 442 „а“- 105/ 28.04.2020 г. е издадено от компетентен
орган - от Директора на ОД МВР - Варна, на основание чл.209“а“ ал.4 от Закона за
здравето.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок,
като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното
производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми
по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, с който е било установено извършеното от въз. В.
нарушение. Актът е бил предявен и връчен на въззивника , който не го е подписал, като
отказът му е бил удостоверен с подпис на свидетел.
В наказателното постановление се съдържат всички минимално изискуеми по силата
на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на въз. Д. нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да
се защитава.
Съдът намира, че правилно административно- наказващият орган е констатирал
нарушение на Закона за здравето, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната
норма.От доказателствата по делото безспорно се установява, че въз.В. на 18.04.2020 г. в
20.00 часа е бил установен от полицейски служители на ІV РУ-Варна при ОД МВР - Варна
докато се е намирал на открито обществено място – пред магазин в с.Казашка река, ул.
„Стара планина“, като не е имал поставена защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал. 1 от Закона за здравето (ДВ бр. 28 от 2020 г., в
сила от 13.03.2020 г.) , при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът
на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на
отделен регион. С Решение , обнародвано в ДВ, бр. 22 от 13.03.2020 г., Народното
събрание, по предложение на Министерския съвет и на основание чл. 84, т. 12 от
Конституцията на Република България и във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-
19 е обявило извънредно положение върху цялата територия на Република България, като
съгласно т. 2. е възложено на Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки
за овладяване на извънредната ситуация във връзка с пандемията от COVID-19 и в
съответствие с чл. 57, ал. 3 от Конституцията на Република България. В съответствие с
обявеното извънредно положение Министърът на здравеопазването е издал заповеди във
връзка с овладяване на извънредната епидемична обстановка, които впоследствие са
многократно изменяни. Така министърът е издал Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г.,
изменена и допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020г., изменена и допълнена със
Заповед № РД-01-236 от 24.04.2020г., изменена и допълнена със Заповед № РД-01-
247/01.05.2020год. и впоследствие отменена със Заповед № РД-01-263/14.05.2020г.
В т.9 от Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. за първи път е въведена
противоепидемична мярка , задължаваща всички лица, които се намират на закрити или
открити обществени места, в това число паркове, улици, автобусни спирки, храмове,
търговски обекти и др. да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата. В цитираната заповед е
бил определен и срок на действие на тази противоепидемична мярка – от 12.04.2020год. до
26.04.2020год. Т.е. към момента на съставяне на акта - 23.04.2020г., Заповед № РД-01-
197/11.04.2020г. е била действаща и с нея са били създадени задължения и непосредствено
са били засегнати права, свободи и законни интереси на неопределен брой лица.
Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., за допълнение на Заповед № РД -01-124 от
13.03.2020г., на Министъра на здравеопазването е издадена на основание чл. 63 ал. 1 от
Закона за здравето и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с
разпространението на COVID-19 на територията на страната и обявеното с Решение от
13.03.2020 г. на Народното събрание извънредно положение. Същата носи белезите на общ
административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК. В този смисъл са Определение № 8865
от 06.07.2020 г. по адм. д. № 3873/2020 на Върховния административен съд и Определение
от 01.06.2020 г. по адм. д. № 4088/2020 на Върховния административен съд. Процесните
заповеди не уреждат абстрактни правила за поведение при извънредно положение поради
здравни причини, нито дори правила за COVID епидемии, а имат за цел да уредят
възникналата ситуация покрай настъпилата актуална пандемия с COVID-19. В тази връзка
следва да се посочи, че всички заповеди на министъра на здравеопазването са издадени като
общи административни актове, повечето с изрично позоваване на чл. 73 от АПК, в това
4
число и процесната, който изрично позволява да се издаде общ административен акт в
неотложни случаи без обществено обсъждане, какъвто неотложен случай безспорно е
настъпилата пандемия. АПК не предвижда обявяване на общия административен акт в
Държавен вестник, а е уредено специално производство във връзка с тяхното приемане и
оповестяване. Съгласно чл. 73 АПК, когато неотложно трябва да се издаде общ
административен акт за предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с
националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и
имуществото на гражданите, може да не се спазят някои от разпоредбите на този раздел за
уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта. В
тези случаи в хода на изпълнението на акта се оповестяват съображенията за издаването му.
Заповедите на Министъра на здравеопазването са издадени именно в неотложна ситуация за
опазване на живота и здравето на гражданите на територията на страната като същите са
оповестени чрез средствата за масово осведомяване, чрез извънредни пресконференции на
НОЩ, както и на страницата на Министерство на здравеопазването, където се намират и
понастоящем. По делото не е спорно, че процесните заповеди са обявени в интернет, на
страницата на МЗ, поради което съдът намира, че същите са породили правно действие.
Проследявайки уредбата се установява, че посочената Заповед № РД-01-197 от
11.04.2020 г. е била изменена със заповед № РД-01-247/01.05.2020год. с което задължението
за носене на маска на открито е отпаднало, а в последствие и отменена със заповед от
14.05.2020г., но нито изменението на заповедта, нито нейната отмяна се отразяват върху
отговорността на въз.В. , който е допуснал нарушение към момента, към който Заповедта е
предвиждала конкретно задължение до неопределен кръг от лица – всички, които се
намират на открити обществени места, в това число паркове, градини и на улицата, да имат
поставена защитна маска за лице или друго предпазващо средство , покриващо носа и
устата, в това число кърпа , шал. Като общ административен акт тя е имала ограничено
действие във времето и с отпадане на предварително заложения в нея срок, действието й е
отпаднало, но това не обезсилва със задна дата правата и задълженията, които е пораждала
през периода на действието си. Това би било така единствено ако е била обявена за
нищожна, но такива данни не са налице по делото. В тази връзка не може да намери
приложение и нормата на чл. 3 ал. 2 от ЗАНН , доколкото заповедите по чл. 63 от ЗЗ са общи
административни актове и отмяната или изменението им, не представлява изменение на
нормативна разпоредба, за да е приложима тази хипотеза на ЗАНН. Не би могло да намери
приложение и ТР № 2 от 27.06.2016 г. на ВАС на РБ, постановено по т. д. № 2/2015 г., в
мотивите на което е прието, че отмяната на общ административен акт има обратно действие,
т. е. той се счита отменен от момента на издаването му. По отношение на горепосочените
общи административни актове, не са ангажирани по делото доказателства за отмяната им
като незаконосъобразни, поради което от значение е обстоятелството, че към датата на
извършване на нарушението заповедта е била действаща, пораждала е валидно правно
действие на територията на страната. Отделно от това в случая административно-
5
наказателната отговорност произтича не от заповедта, а от закона – чл. 209 „а“ ал. 1 от ЗЗ,
която разпоредба не е отменена или изменена в по-благоприятна редакция към момента на
издаване на наказателното постановление или към момента на постановяване на настоящия
съдебен акт. Поради това съдът намира искането на адв.Д. за приложението на чл.2 ал.2 от
НК , респективно чл.3 ал.2 от ЗАНН за неоснователно.
Разпоредбата на чл.209 „а“ ал.1 от ЗЗ, действала към 23.04.2020г., за каквото нарушение е ангажирана отговорността на въз. Д. , сочи, че к
В случая съдът съобрази обстоятелството, че деянието се отличава с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с други деяния от същия род, което налага извода, че
същото представлява административно нарушение, а не престъпление по смисъла на чл. 355
от НК. В същото време обаче съдът намира, че с оглед кръга на обществените отношения
които охранява ЗЗ и по-конкретно посочените разпоредби по време на обявеното
извънредно положение, имащо за цел неразпространение на заразата и опазване живота и
здравето на гражданите, процесното деяние не може да бъде квалифицирано като
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка съдът споделя извода на
административно- наказващия орган. Правилно е било преценено, че с оглед характера на
нарушението в настоящия случай нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена.
Описаното в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление нарушение крие сериозен риск за останалите граждани, свързана с
разпространение на пагубен за човечеството вирус и обявената глобална пандемия.
Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други
административни нарушения от същия вид, поради което и същото не може да бъде
квалифицирано като "маловажен случай" по смисъла вложен в разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН. Безспорно е установено, че въз.Д. е бил сам, но това само по себе си не води до извод
за по-ниска степен на извършеното от него нарушение, доколкото същият въобще не е
поставил маска или друго предпазно средство. Не на последно място съдът намира, че
приложението на чл. 28 от ЗАНН за точно това нарушение, свързано с нарушаване на
противоепидемични мерки въведените в условия на глобална пандемия, би породило
единствено и само чувство за безнаказаност и би стимулирало извършването на подобни
нарушения.
Правилно на въз.С. Ж. В. е наложено наказание „Глоба“ в размер на 300.00 /триста/ лв.,
който е минималния предвиден в закона и е налице забрана по смисъла на чл.27 ал.5 от
ЗАНН за неговото намаляване. На нарушителя не би могло да се наложи друго по вид
наказание , а именно „Обществено порицание“, тъй като това наказание не е предвидено
като такова за конкретното нарушение.
Поради изложеното до тук съдът намира, че атакуваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. За пълнота на изложението
съдът намира, че следва да се отбележи, че съобразно чл.14 ал.1 от НПК съдът взема
6
решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото , като се ръководи от закона, а не от невлезли
в сила съдебни актове , постановени от равни по степен съдилища от други съдебни райони
или медийни публикации.
В хода на въззивното производство от страна на процесулния представител на ОД на
МВР - Варна не е поискано присъждане на разноски, поради което и съдът не дължи
произнасяне по този въпрос.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 442а. -105/28.04.2020 год. на Директора
на ОД МВР - Варна, с което на С. Ж. В., ЕГН ********** на основание чл.209 „а“ ал.1 от
Закона за здравето му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300.00
/триста/ лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен Съд - Варна по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7