Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
Normal;С определение № 756/18.08.2010г., постановено по гр.д. № 676/2010г. Районен съд С. е прекратил производството по делото и е изпратил същото на СРС по подсъдност. Против това определение е постъпила въззивна частна жалба от ищеца по делото Л. ГЕОРГИЕВМ Л. чрез неговия процесуален представител. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт. Сочи се, че предявените искове са за присъждане на обезщетение за вреди от непозволено увреждане, което позволява прилагане на нормата на чл.115 от ГПК, която предвижда изборна местна подсъдност. От друга страна според ищеца е предявен иск на потребител, понеже се касае за претенция спрямо застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”, поради което е приложима разпоредбата на ч 113 от ГПК, също регламентираща изборна местна подсъдност. След като ищецът е направил своя избор пред кой от възможните местно компетентни съдилища да предяви претенцията си, съдът не следвало да прекратява производството по делото. Претендира се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на РС С. за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по жалбата – З. „А. –Б.„ С. не заема становище по делото. Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания и като прецени данните по делото, приема за установено следното: Жалбата е допустима, доколкото е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт.- По същество жалбата е основателна. С исковата си молба ищецът Л. ГЕОРГИЕВМ Л. е заявил, че при ПТП на 04.05.2009г. са му причинени материални вреди, изразяващи се в подробно описани повреди по негов собствен мотоциклет. Сочи се, че описаните повреди са на стойност 7690,48 лв. Ответникът по делото З. „А. –Б.„ С. е сключил с прекия причинител на вредите задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, покриваща рисковете от причинени вреди при управление на лекия автомобил, управляван от причинителя на вредите при ПТП. В изпълнение на задълженията си по този договор ответникът изплатил на ищеца само част от стойността на претърпените вреди, а именно -4886,82лв. Предявена е претенция за сумата от 2803,66лв., представляваща материални щети, причинени при ПТП на 04.05.2009г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деликта до окончателното й изплащане. С отговора на исковата молба ответникът е заявил, че след като претенцията на ищеца е с правно основание чл.226 КЗ, той не може да се ползва от изборната местна подсъдност по чл115ГПК и следва да се приложат общите разпоредби за местна подсъдност, като в този случай местно компетентен да разгледа делото е СРС. Първоинстанционният съд е възприел тази теза и е приел, че не е местно компетентен да разгледа делото. Според настоящата инстанция определението на РС С. е неправилно. Предявен е иск с правно основание чл.226 от КЗ и основанието, на което се претендира исковата сума е договорът между ответника и прекия причинител на вредите. Правилно първоинстанционният съд в случая е съобразил неприложимостта на разпоредбата на чл.115 от ГПК, тъй като претенцията е на договорно, а не на деликтно основание, макар и да е налице обусловеност на отговорността на застрахователя от факта на причиняване на вреди от страна на прекия причинител. В случая обаче намира приложение разпоредбата на чл. 113 от ГПК, съгласно която иск на потребител може да бъде предявен и по неговия настоящ или постоянен адрес. Безспорно ищецът се явява потребител на застрахователна услуга, с оглед разпоредбата на пар. 1 от ДР на КЗ. Предявен е иск на потребител – увредено физическо лице против застраховател по застраховка”гражданска отговорност” за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на ПТП. Ищецът по този иск се ползва от привилегията да прецени пред кой от възможните местно компетентни съдилища да предяви претенцията си. Настоящата инстанция споделя становището, че изборната подсъдност по чл. 113 от ГПК не се отнася само до исковете на потребители, уредени в ЗЗП, а и до всички останали искове, с които разполага потребителят на дадена услуга. Конкретно относно приложимостта на чл.113 от ГПК към исковете по чл. 226,ал.1 от КЗ е налице константна съдебна практика, че тя е приложима и в посочения случай. Несъобразявайки обстоятелството, че е сезиран с иск на потребител, по отношение на който е налице изборна местна подсъдност, РС С. неправилно е прекратил производството по гр.д. № 676/2010г. пред себе си и го е изпратил по подсъдност на СРС. Макар и да е било налице възражение за местна подсъдност от страна на ответника, в случая са спазени правилата на изборната местна подсъдност- ищецът е избрал местно компетентен съд, който да разгледа претенцията му. Обжалваното определение е неправилно и подлежи на отмяна. Делото следва да се върне на РС С. за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд, О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ определение № 756/18.08.2010г., постановено по гр.д. № 676/2010г. на Районен съд С.. ВРЪЩА делото на Районен съд С. за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |